1. Митът „Ботев” като част от националната митология Ботев е част от българската национална митология, без която нито една общност не може да се нарече такава. Личността и делото му отдавна са се превърнали в еталон за героическо поведение и отдаденост за благото на общността. Предсказвайки сякаш собственото си бъдеще, поетът приживе възпява гибелта на непокорния „юнак”, за когото физическият край не е житейска кончина, а само прехождане в недосегаемите територии на безсмъртието („Хаджи Димитър”). Обръща се към Бога на разума с настойчив призив да „подкрепи” ръката му, за да намери в „редовете на борбата” и той своя гроб и Бог чува молитвата му! Естетизира непогребаното тяло на бунтовника в поемата „На прощаване”, но поетическите редове сякаш очертават контурите на собствения му труп, останал непогребан в подножието на старопланинските „скали” и „орляци”. Сами по себе си тези обстоятелства сякаш са напълно достатъчни, за да бележат делото на Ботев с печата на изключителността, да го приравнят с мита. Но когато към тях се прибави и факта, че всяка година на 2. юни България тържествено-ритуално отбелязва гибелта на своя неподражаем поетически гений и бунтовен предводител, тезата за личността му като част от националния митологичен механизъм става още по-безспорна.
2. Житейска биография Ботев е роден през 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков. Две години учи гимназия в Одеса, но не я завършва. По време на престоя си в Русия Ботев се увлича по революционните идеи на руската интелигенция. Заради тях влиза на няколко пъти в конфликт с властите. Първият от тях е през 1867 г. в Калофер - след завръщането му от Русия, а вторият - през 1872 г. в Румъния.
По време на престоя си в Румъния Ботев е сред най-изявените и активни представители на революционно настроената емиграция, но често е в идейни разногласия с другите - например с Каравелов, с когото заедно издават вестниците ”Свобода” и „Независимост”. Близък е и с Левски, с когото през зимата на 1868/1869г. известно време обитават една запустяла воденица в покрайнините на Браила. От 1874 г. е член на Българския революционен централен комитет.
Когато избухва Априлското въстание, Ботев преминава на българска земя с чета от 200 души, за да подпомогне бойните действия във Врачански революционен окръг. Завземането на кораба „Радецки”, заставянето на капитана да акостира край козлодуйския бряг, изпратените от борда на парахода телеграми свидетелстват освен за неизбежна конспиративност още и за една умишлено избрана стратегия, целяща да придаде на цялата акция и тежест, и романтическа изключителност, и сензационност.
Пътят на четата от брега на Дунава до Балкана е три дена - от 17 май до 20 май.
Въстаниците се оказват сами срещу турската войска, защото във Врачански окръг въстанието изобщо не е избухвало. След напрегната битка под връх Камарата на 20 май (2 юни) привечер е даден отбой от турска страна и според очевидци Ботев се изправя, за да огледа терена. Пронизан е от куршум и е оставен от другарите си на върха, без да бъде положен в гроб.
