2. Жанрови и композиционни особености на произведението По своята жанрова определеност „Cis moll” е поема - съчетава лирически разказ с пряко изразени чувства и душевни състояния.
В композицията на творбата се обособяват следните части:
лирически разказ за обстоятелствата, при които Бетовен осъзнава съдбоносния факт, че оглушава;
патетичен* монолог на героя, разкриващ начина, по който той преживява ударите на съдбата;
- лирическо обобщение за безсмъртния живот на твореца и неговото творение
3. Темата за страданието Съществена част от композицията на поемата заема патетичният монолог на Бетовен, който онагледява сложното му душевно състояние. Творбата дава поглед към страданието „отвътре” – така, както го преживява и обговаря този, който го изпитва. Преживяванията са пресъздадени с психологическа достоверност – от отчаяните констатации („Аз доживях самичък да се видя/ мъртвец приживе.”), през утешенията („Сляп бил си ти! И Омир бил е сляп...”), до превъзмогването на душевния хаос („Не! Не! Живее всемогъщий дух - / а с него аз в изкуството живея…”).
4. „Особения дял” на творческата личност В духа на модернистичните схващания на Славейков за статута на твореца център на изображението в поемата е мигът, в който Бетовен отхвърля завладялото за кратко го малодушие и приема страданието като път към новата си творческа съдба. Като компенсация за загубения си слух той е надарен от Духа с отваряне на сетивата към директен контакт със звуците на вселенската хармония. В това Славейков вижда „особения дял” на твореца – за да принадлежи изцяло на духовното начало, той трябва да престане да принадлежи на обичайния сетивен свят.
5. Универсалните послания на поемата Наред с чисто естетските модернистични внушения, поемата съдържа и значими общочовешки послания:
