Да искаш електрически звънец и да искаш свободата на Македония

Помощник-регистраторът от първия фейлетон е готов на всякакви подлости, за да се издигне в службата. „Увира се” около големците, старае се да се ”докара” на висшестоящите, носи кошницата на министершата, „мачка подчинените” – писари и разсилни. Желае да „изтика” своя началник – регистратора, за да заеме неговото място на масата с електрическия звънец. Когато последният тръгва за Македония „да си вади очите” там (според презрителния израз на помощник-регистратора!), следват анонимни писма против него до министъра.

Монологът на амнистирания* политически престъпник във втория фейлетон е тържество на цинизма, дързостта и чувството за безнаказаност. Обръщайки се към своя въображаем събеседник - честния труженик, демократа, който е очаквал справедливо възмездие за извършените престъпления - политическият престъпник казва: „Ти жаждаше моето падение, ти го очакваше като второ пришествие и живееше с вяра, че моментът на моето падение е моментът на тържеството на твоите мечти. Е, добре, аз паднах – где е твоето тържество, нещастнико?...Аз паднах, но пак съм изправен на краката си. Аз живях, ти страда. Аз пак живея, ти пак страдаеш…Впрочем, кой те знай. Кой спечели? Ти запази идеите си, аз запазих златото си. Кой спечели, кажи ми, о, честний труженико…. Ха – ха, ха- ха.” Сардоническият* му смях е всъщност присмех над демократичните принципи, които трябва да управляват обществото; подигравка с излъганата вяра в справедливостта и законността. Той е израз на задоволството, че принципите, които следва, винаги му осигуряват печеливша позиция.