4. Тематика на Елин-Пелиновите разкази Доминиращите* теми в Елин-Пелиновите разкази са тези за:
- усилния селски труд;
- оскъдните радости в живота на селския човек;
- съпротивата срещу социалната несправедливост;
- надеждата и мечтите на българския селянин като алтернатива* на суровата реалност;
- неволята и волята за живот;
- търсенето на изход от житейските затруднения;
- плътското и духовното, доброто и злото, праведното и греховното в човешкия живот.
5. Преобладаващи мотиви и идейни внушения - за нехайството на държавата към селото и съдбата на селянина;
- за грозотата на живота и красотата на мечтата;
- за любовта като най-важното екзистенциално събитие за човека;
- за побеждаващата сила на живота;
- за подложеното на изпитание братство между хората;
- за способността на човека да надделява над изпитанията;
- за съхраняването на красивите емоции въпреки тегобите* на живота;
- за противоборстващите си, но неразлъчни* полюси в човешката природа (телесно и духовно, откровено и лицемерно) и в живота като цяло (праведно и греховно, действително и привидно).
6. Място на действието в творчеството на Елин Пелин Традиционното мястото на действие в Елин-Пелиновите разкази е селото. В случаите, когато е визиран* градът, той присъства с негативна определеност - като място, където селските деца пропадат и където живеят „панталонджиите”.
Литературните критици правилно отбелязват, че повечето от събитията в творчеството на Елин Пелин се случват „на открито”. Действието най-често протича на полето (като средоточие на селския живот), край воденицата, на гробището...
7. Героите на Елин Пелин Те са предимно селяни (при това сиромаси!), но се срещат и занаятчии, чиновници, духовници, учители. По повод социалния състав на Елин-Пелиновия образен свят литературният историк Светлозар Игов казва следното: „Неговата (на Елин Пелин - бел. Н. Георгиева) творческа оптика е пределно слята с житейската перспектива на българското село, на преобладаващото мнозинство на една вековна нация от орачи, овчари, копачи”.
Елин Пелин не съди, не коментира, не анализира своите герои. Той ги оставя да се саморазкрият чрез диалога и постъпките си. Макар и с еднакви социален произход и светогледни нагласи, те притежават своя особена човешка уникалност - реагират различно на общите проблеми (бедност, обществена неправда, тежък труд), изненадват с нестандартни решения, с непривични ходове. Всички съзнават ясно положението си на сиромаси, приемат с трезвост и житейски реализъм участта си, но едни се бунтуват, протестират срещу несправедливостта; други пият, за да притъпят усещанията си; трети се озлобяват - и срещу собствената си съдба, и срещу близките си. Повечето от героите са скептични* относно бъдещето си, не виждат обнадеждаваща перспектива за света, в който живеят, но въпреки това не губят волята си за живот - пословични* са и със своята виталност и със способността си да се надсмиват над горчивата си съдба.
