2. Творческабиография От първия цикъл стихотворения, публикуван през 1906 г. в сп. „Съвременник”, до последните стихове, писани на фронта (част от тях са изгубени), минават точно десет години. Единствената стихосбирка, наречена „Стихотворения”, излиза след смъртта на Дебелянов - през 1920 г. В подредбата й приятелите на поета влагат определена символика – първото стихотворение се казва „Черна песен”, а последното - „Сиротна песен”.
Стихотоворението „Черна песен” е съвършен и обобщен израз на вечния конфликт у Дебеляновия герой - между желаното и постигнатото, между бленуваното и реалното. От своя страна, „Сиротна песен” е поетическа равносметка за този вече преминал етап от живота на лирическия човек. Тя е мъдро помирение със себе си и със света - плод на проникновението, че човек си отива от света сам - така, както е дошъл.
3. Принадлежност към литературна школа и направление Дебелянов се числи към поетите символисти. Макар че стиховете му се придържат към техните естетически канони (изобилие от образи символи, многопластовост на внушенията, изящна поетическа форма, музикалност на стиха и т.н.), творбите му се отличават и с определена самобитност - съкровена интимност, липса на поза и маниерност, неподправена емоционалност, по-предметен рисунък.
4. Теми и проблеми, характерни за Дебеляновата поезия - неудовлетвореността от живота
- загубените житейски опори
- непостигнатият смисъл на съществуванието
- самотата и отчуждеността от света
- обезверяването и безнадеждността
- скръбното примирение с екзистенциалната съдба на човека
5. Водещи мотиви - жалба по изгубената мечта, по неизживените младост и живот („Черна песен”, „Пловдив”, „Миг”, „Сиротна песен”);
- тъга и скръб по отминалите дни, по тяхната хармония и идиличност („Помниш ли, помниш ли”, „Скрити вопли”);
- обреченост на копнежа по завръщане в миналото („Помниш ли, помниш ли”, „Скрити вопли”);
- болка от припомняне на миналото („Пловдив”);
- чувство на вина заради пропадналите мечти („Помниш ли, помниш ли”);
- усещане за сирачество, безродие, безприютност, самота („Спи градът”, „Сиротна песен”);
- духовно пленничество („Помниш ли, помниш ли”);
- невъзможност да се достигне абсолютното познание, свързано със смисъла на съществуванието („Миг” –родство с Яворовата поезия);
- себепрезрение в резултат от съзнанието за житейски провал („Победен”);
- постигнато помирение със себе си и света (фронтовата лирика);
- сбогуване с живота („Скрити вопли”, „Сиротна песен”).
