1. Творческата история на повестта В своите беседи и изказвания пред писатели белетристи Елин Пелин споделя по повод написването на повестта: „Моята идея бе да опиша едно семейство, което от доброденствие, от благосъстояние се разпада поради социални причини, поради морални причини и така се разглобява и достига дотам, щото неговите последни потомци да отиват да търсят работа вече в града.”
2. Жанрови и сюжетни особености По жанр произведението е повест. Характеризира се с подборно разказване на определени моменти от живота на група герои, подчинено на авторовата идея и произтичащо от нея.
Идеята на Елин Пелин, да покаже разпада в живота на едно традиционно българско семейство от края на ХІХ век, е реализирана чрез открояване в повествователната структура на онези моменти, които бележат началото, апогея* и последствията от кризата, настъпила в дома на Гераците. В този смисъл важни са следните сюжетни звена:
- изображението на общия задружен живот, в който всеки член на семейството се вписва чрез своя отредена от традицията функция;
- смъртта на баба Марга, която събитийно бележи началото на катастрофата (смъртта на героинята обаче е само формален повод, тя не е действителната причина);
- крамолите* в семейството, всекидневните разправии, отровената домашна атмосфера, духът на разделение между членовете на семейството;
- подялбата на имота и дома;
- кражбата на парите на стария Герак, приписвана на Божан - най-големия син;
- смъртта на Елка, отвеждането на Захаринчо в града и смъртта на стария Герак.
3. Сюжетът и хуманитарните проблеми на времето След Освобождението в българския свят настъпват редица социално-икономически промени, свързани с установяването на национална държава, с развитието на национален пазар и капиталистически тип икономическа база. Започналото отпреди социално разслоение на обществото се задълбочава, а традиционният патриархален ред, свързан с колективния начин на производство и потребление, с родовата неделимост отстъпва място на индивидуализма и егоизма („своещината” по думите на дядо Йордан Герака). Прекрояването и обособяването на самостоятелни имоти в рамките на семейството започва да слага граници и в сърцата на неговите членове, а тенденциите са неизбежни и засягат всички. Доказателство за това е случващото се със семейството на Гераците. Очевидно е, че произтичащото в оградения като кале имот, във външния свят е вече отдавна факт. Желанието на братята да разделят и имота, и дома е само илюстрация на една установяваща се практика, според която добре е „всеки своето да си знае”. Съобразно този нов житейски и социален възглед наследниците на стария Герак вече намират за несправедливо, докато сами се „трепят” над нивите, най-малкият от тях да се „пилее” в града. Пребиваването на Павел в града, оставането му на свръхсрочна служба за тях е начин той да заобиколи усилния селски труд, да спечели лесни пари. Затова в отношението им към него се прокрадват и завистта, и озлоблението: „Той, човекът, си криви шапката нагоре-надолу, пък утре ще се довлече да иска дял, ама на трески ще го надялат”.
В повестта противопоставянето между селото и града е съзнателно откроено. За българина то има свои стародавни корени. Но в конкретния случай освен социален придобива и нравствен смисъл. В града Павел губи самоличността си на селянин, без да придобие нова. Животът там изпива жизнените му сили - той изпраща „отчаяни писма за пари”; поддържа връзки със съмнителни, вулгарни жени (текстът на писмото, което получава); отегчен е и емоционално изхабен; заразява жена си със сифилис, но не се трогва от страданията й...
Към града потегля и осемгодишният Захаринчо, защото след смъртта на майка си той остава сам. И ако в патриархалния свят сирачеството е само емоционален - не и социален проблем (близките поемат грижата за детето), то сега Петър повежда племенника си към града, за да му търси работа като слуга. Внукът на чорбаджия от ранга на Герака е обречен да се превърне в ратай.
