60 предполагат „движение” на децата (възможности за мобилност и детериториализация) или обвързватне с определена локалност (стереотипите
като социален фактор, училището и съучениците; контактите на децата извън дома); практически знания за роли и институции в рамките на конкретния район (населено място) общество.
Социализацията на децата, настанени в социални услуги е
свързана и с разбирането за стихийна социализация. Един от основните механизми на стихийната социализация представлява
подражанието, изключително характерно за този тип деца
. Този процес както всички подсъзнателни процеси е един от най-мощните. Обектите на
подражание са обикновено деца, които се ползват с най- голямо уважение. Другият механизъм, т. нар.
заразяване, представлява също така подсъзнателен процес, който се характеризира с предаване на емоционално състояние при пряко общуване (предаване на определено настроение под влияние на определена емоция (общността на настроението
при танците в дискотека, смях, гняв и т.н.). Чрез механизма на
идентификация се осъществява базовата потребност за принадлежност – по този начин децата се чувстват като част от общността и се отъждествяват с нея. Стихийната социализация на „улицата” – когато деца от социалните услуги контактуват с неформални групи,
формирани на улицата, се извършва чрез усвояване на формираните в тази среда стереотипи на поведение.
Стихийната социализация е необходима и вероятно изпълнява ролята на прословутия хаос, от който се заражда новия ред и нова система. Руският политолог и психолог
Д. 61
ОЛШАНСКИ разглежда „борбата”
като твърде далечна от нашите представи. Реалната социализация според този автор се постига стихийно, а целенасоченота увисва във въздуха
[58].
Сблъсъкът на подрастващите с реалностите на живота изиграва и положителна роля – по-голямата част от тях изграждат в крайна сметка верни представи за добро и зло и при добре сформирани саморегулационни
механизми стават „ваксина“ срещу други изненади в живота. И обратно,
Сподели с приятели: 
