Социална активност и социализация

57
самосъзнателно отношение към света, към себе си и към
другите, отговорност за себе си.
Както вече бе посочено, изграждането на АЗ-а като уникална самоценна човешка цялост не може да бъде сведено до акт на социално фасониране, а и до социалната активност на личността. АЗ-ът се ражда, изгражда и променя във взаимодействието на детето с другите и посредством това е подложен на една или друга интерпретация, която е културно (с езика, приказките, преданията, с всекидневните отношения в семейството) или
институционално (чрез социалните роли и предписания) обусловена (при цялата условност на това различаване). Тъй като себепознаването се осъществява във взаимодействието и общуването на детето с Другите, затова се приема, че
езикът (вербален и невербален), практиките, вещите
(отношението към тях) и средата оказват основно въздействие върху формирането на очаквания за поведение на другите у детето, ориентири за разпознаване на очакванията на другите към собственото му поведение, както и обвързаност с неговата социална активност [2], [59],
[61], [62].
И, ако се приеме тази представа като динамична
форма на самоотношение (на образа или „концепцията” за себе си), то особено важна по отношение на ранната социализация на децата се очертава както позицията на
значимия друг (моделите, спрямо които детето се самоотнасят родители, роднини, персонал в институция, така и структурата на процесите, в които това самоотнасяне се осъществява („скритата програма”, въплътена в практиките).

58
В този процес Другият е особено нужен като
непосредствено даден чрез:

емоционалната връзка, която изгражда с детето
(взаимните привързаности и начинът, по който детето ги интерпретира);

чрез контрола, който упражнява над ситуацията
(формиране на очаквания; ориентири за разпознаване и морално оценяване на действията, т.е. за (не)поемане
на отговорност и за (не) признание).
Т.е. детето трябва да научи, че е безрезервно обичано
и ценено, но също така, че независимо от тази обич,
неговите
постъпки
могат
да
бъдат
оценявани
(добри/лоши) и то трябва да може да поеме отговорност за
тях. Затова в процеса социализация е необходимо да бъдат изградени взаимни привързаности на детето със значим
друг, който на определен етап да е в състояние да го
„оттласне” от себе си, за да може детето да се погледне
през позицията на този значим друг.
В този смисъл успешната социализация на децата,

Изтегляне 2.18 Mb.

Сподели с приятели: