Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Непреходност и мимолетност
Дискусията ни се основава на идеята, че естетическото съждение се упражнява по два коренно различни начина: вписване и открояване. В повечето от дейностите си ние „строим дом“, изграждаме в схватка с промяната и тлеността, постоянните символи на уседналата форма на живот. Невидимата ръка, която току-що споменах, се движи по своя воля към стила, граматиката и конвенцията: и на това сме свидетели в архитектурата на една нация, в народните носии, в поведението на маса и в обичаите и церемониите на традиционната култура. Конвенциите създават задния фон на неизменния ред в живота ни, усещане за съществуването на правилен и грешен път, по който да продължим. Те ни позволяват да придадем завършеност на жестовете си и да ги направим обществено приемливи така, както корнизът завършва архитрава44 или грижливата опаковка - подаръка. Съществуват култури, в които стремежът към постоянство и неизменност приема доминираща и дори унищожителна форма, например древните египтяни, при които всеки аспект на живота се оформя и мумифицира чрез конвенции. От аналите на египтяните сме свидетели на всекидневие, претоварено от естетически ценности, в които индивидуалният стил е погълнат и задушен от непреклонното изискване за ред. По-близка до нас е естетиката на древния Рим, в която стремежът към непреходност е примесен наравно с усещането за мимолетност на житейските радости, съхранено от стенописите в Помпей и Херкулан45, статуите и подземията на Римската градина. Следователно, макар да ценим непреходността, наясно сме също с мимолетността на всичко, към което се привързваме, и проявяваме най-естественото желание да изразим познанието си в обществено приетата естетика. Наистина съществуват култури, сред които най-забележителна е традиционната японска култура, в които естетиката на всекидневието се съсредоточава върху мимолетността, намека и душевността със сърцераздирателно съжаление. Подобни култури са точно толкова съпричастни към конвенцията и подчинени на правилата, колкото и другите, които наблягат на непреходността. Японската чайна церемония, в която сервирането на чай на госта е издигнато до състояние на религиозен ритуал, ярко илюстрира естетиката на преходността. Строги конвенции управляват съдовете, жестовете, аранжировките на цветята, атмосферата и вида на сламената колиба, в която се поднася чаят. И поради тези конвенции, елементите на свобода - движенията на домакина и госта в чайната градина, жестовете и израженията при подаването и поемането на чаената чаша – са наситени със специфична значимост и трогателност. Целта е точно да се улови уникалността и мимолетността на случая, втъкани в думите ichigo, ichie: една възможност, една среща. Чайната церемония ни учи на онова, на което ни учи и архитектурата на европейските градове, а именно, че мимолетните радости и кратките срещи се превръщат във вечни ценности, когато ги обгърнем в ритуал и камък. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|