Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Заключителни размисли
Читателят е забелязал, че никъде не давам определение на красотата. Имплицитно отхвърлям неоплатонисткия възглед за красотата като характеристика на самото Битие. Бог е красив, но не по тази причина. И избягвам многобройните опити да се анализира красотата от гледна точка на качество или качества, които се предполага, че се съдържат във всичко красиво. Например, не обсъждам традицията, създадена от Плотин и неоплатонистите, според която на красотата се гледа като на вид органична цялост, което е валидно за определението на Алберти121: „Красиво е това, от което нищо не може да се отнеме, и на коeто нищо не може да се добави, освен да го загрози.“ Подобно определение сякаш казва нещо важно, но зададете ли си въпроса „Как да го загрози?“, ще се убедите, че се въртите в кръг. Не споменах и нищо за възгледа, популяризиран през XVIII век от Франсис Хътчесън, че красотата е „единство в многоообразието“. Тази идея, възприета от много мислители от Хогарт122 до Колридж123 и т.н., все още има своите привърженици. Но най-важната фраза по-горе в кавички остава без обяснение. Това описание на красотата определение ли е, априорно интуиция за естеството на красивите неща, емпирично обобщение, идеал или просто надежда за вярващите? Всеки опит да се докаже като обобщение неизбежно придава неяснота на термините „единство“ и „многообразие“, така че те обхващат всичко от моя двор (многообразие, но оградено) до най-грозната телекомуникационна кула (единство, но с антени). Според мен всички подобни определения разглеждат темата от погрешен ъгъл, където не става дума за „неща в света“, а за конкретно преживяване и за стремеж към смисъла, който произтича от това преживяване. Това означава ли че „красотата е в очите на наблюдателя“, че няма обективно качество, което разпознаваме и за чиято природа и ценност да постигнем съгласие? Моят отговор е следният: всичко, което казах за опита на красотата предполага, че е основан на рационалност. Красотата ни предизвиква да открием смисъл в обекта й, да правим критични сравнения и да изследваме собствения си живот и чувства в светлината на това, което откриваме. Изкуството, природата и човешката форма ни канят да поставим това преживяване в центъра на живота си. Ако го сторим, то ще ни достави извор, от който да черпим бодрост неуморно. Но да си въобразяваме, че можем да го направим и все пак да сме свободни да гледаме на красотата единствено като субективно предпочитание или източник на преходно удоволствие, означава да разбираме погрешно степента, до която разумът и ценностите проникват в живота ни. Така няма да успеем да разберем, че за едно свободно същество съществува правилно чувство, правилно преживяване и правилно удоволствие, а и правилно действие. Тези, които са способни да съдят за красотата, подреждат чувствата и желанията си. Съждението може да изразява тяхното удоволствие и техния вкус: но това е удоволствие от това, което ценят, и вкус към истинските им идеали. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА 1. ОБЩИ
Сред съвременните философски публикации по-важни са следните: Джордж Сантаяна, „Чувството за красота“ (George Santayana, The Sense of Beauty (New York, 1896)) Жак Маритен, „Изкуство и схоластика“ (Jacques Maritain, Art and Scholasticism, tr. J. F. Scanlan (London, 1930)) Самюел Александър, „Красота и други форми на ценност“ (Samuel Alexander, Beauty and Other Forms of Value (London, 1933)) Мери Мотерсил, „Реставрираната красота“ (Mary Mothersill, Beauty Restored (Oxford, 1981)) Малкълм Бъд, „Ценности на изкуството: картини, поезия и музика“ (Malcolm Budd, Values of Art: Pictures, Poetry andMusic (Harmondsworth, 1997)) Джон Армстронг, „Интимна философия на изкуството“ (John Armstrong, The Intimate Philosophy of Art (Harmondsworth, 2000)) Джон Армстронг, „Тайната сила на красотата“ (The Secret Power of Beauty (Harmondsworth, 2003)) Александър Нехамас, „Само обещание за щастие: мястото на красотата в света на изкуството“ (Alexander Nehamas, Only a Promise of Happiness: the Place of Beauty in a World of Art (Princeton, 2007)) Надежден наръчник по естетика според съвременните схващания и методи на преподаване във факултетите по философия в англоезичните страни: Дейвид Купър, „Наръчник по естетика“ (David Cooper, ed., A Companion to Aesthetics (Oxford, 1992)). Собствените ми трудове по естетика, в които се съдържа основна информация и подробности, липсващи в книгата, са следните четири тома: „Изкуство и въображение“ (Art and Imagination (London, 1974; South Bend, Ind., 1997)) „Естетика на архитектурата“ (The Aesthetics of Architecture (Princeton, 1979)) „Естетика на музиката“ (The Aesthetics of Music (Oxford, 1997)) „Разбиране за естетика“ (The Aesthetic Understanding (South Bend, Ind., 1998)) 2. СПЕЦИФИЧНИ Тези бележки са експливитните или имплицитни препратки в текста. Организирани са по глави и по раздели. Понеже не правя и опит да предоставя пълна библиография, единствено предлагам допълнителна литература, която би изяснила въпросите, които обсъждам. Глава 1 Имануел Кант, „Критика на способността за съждение“, Дейвид Хюм, „За нормата на вкуса“ (1757), включено в сборника „За нормата, шестото чувство и „незнайно-какво“, 2017, изд. на НБУ. За метафората вж. Скрутън, „Естетика на музиката“, гл. 3 и препратките там. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|