Красотата и сетивата. Съвременната употреба на термина „естетика“ води началото си от Баумгартен (A. G. Baumgarten, Aesthetica (Frankfurt am Main, 1750, Part II 1758). За възгледите на Тома Аквински вж. Summa Theologiae, 1, 5, 4 ad. 1, и 1а 2ае, 27, 1. Вж. също Платон, „Големият Хипий“, 297e ff., в който Платон отхвърля зависимостта на красотата от окото и ухото, тъй като това би изключило красотата на невидимите и неразбираеми неща, например идеите и институциите. По същия начин неоплатонистката традиция отрича, че тази красота в първичната й проява е сетивно качество. За Свети Августин красотата на земните неща им принадлежат единствено чрез имитация на божествената красота на самия Бог. (За Божия град, II, 51.) Този неоплатонистки възглед е също в основата на ислямските разкази за красотата. В суфийската философия всички неща произлизат от Бог и се връщат при него, привлечени от любовта и желанието: Той е красота, доброта и истина, които са проявления на Този, Който е Самото Същество. Вж See Doris Behrens-Abousef, Beauty in Arabic Culture (Princeton, 1999). За вкусове и аромати вж. Сибли (F. N. Sibley, ‘Smells, Tastes and Aesthetics’, in F. N. Sibley, ed. John Benson, Betty Redfern and Jeremy Roxbee Cox, Approaches to Aesthetics (Oxford, 2006) и Роджър Скрутън, „Философията на виното“, Въпроси на вкуса: философията на виното (Oxford, 2007). Разсъжденията на Ръскин за theoria и aesthesis са изложени в „Съвременни художници“, т. II, част III, раздел. I, гл. I, параграфи 2-10; съответните абзаци се намират в Уорнър и Хю (EricWarner и Graham Hough, eds., Strangeness and Beauty: An Anthology of Aesthetic Criticism, 1840–1910, vol. 1 (Cambridge, 1983).
