Минимална красота. Обсъдих темата в подробности в The Classical Vernacular: Architectural Principles in an Age of Nihilism (Manchester, 1992).
Някои последици. За разнообразието от естетически ценности, вж. Бъд, Budd, Values of Art. On aesthetic extremism, see Walter Pater, Marius the Epicurian (1885); The Renaissance (1877). За „вписването“ вж. Едуардс, A. Trystan Edwards, Good and Bad Manners in Architecture (London, 1924).
Две понятия за красота. Малкълм Бъд, „Ценности на изкуството: картини, поезия и музика“
Средства, цели и разсъждения. Фридрих Шилер в „Писма за естетическото възпитание на човека“; Оскар Уайлд, Критикът като художник (1890); и за разликата между изящните и утилитарните изкуства вж. П. О. Кристелер, „От Възраждането до Просвещението“, в „Изследвания върху ренесансовата мисъл и писма“, том. III (Рим, 1993).
Желание за нещо определено. Лудвиг Витгенщайн, „Лекции и разговори за естетика, Фройд и религиозната вяра“, Роджър Скрутън, „Сексуалното желание“, гл. 5, „Индивидуалният обект“.
Предупреждение. Вж. най-общо Скрутън, „Естетика на архитектурата“, Louis Sullivan: Louis Sullivan: The Public Papers, ed. Robert Twombly (Chicago and London, 1988). Съливан всъщност твърди, че „формата следва функцията“. За противоположната гледна точка, че функцията следва формата вж. Скрутън, The Classical Vernacular. The relation between beauty and function is also interestingly discussed by Armstrong, The Secret Power of Beauty, ch. 2.
