Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Удоволствие и пристрастяване
Пристрастяването към когнитивните умствени състояния не се наблюдава често, тъй като се основава върху изследване на света и лична среща с конкретния обект, чието привличане е извън контрола на субекта. Пристрастяването възниква, когато субектът има пълен контрол над едно удоволствие и може да го предизвиква по собствено желание. Определено говорим за сетивно удоволствие, което включва вид късо съединение на мрежата за доставяне на удоволствие. Пристрастяването се характеризира със загуба на емоционална динамика, която в противен случай управлява насочен навън, когнитивно творчески живот. Пристрастяването към секса не се различава в това отношение от пристрастяването към наркотици и воюва срещу истинския сексуален интерес – интерес към другия, индивидуалният обект на желанието. Защо да се мъчим да постигнем взаимно признание и споделена възбуда, след като това късо съединение е налице, за да се постигане същата сетивна цел? Точно както съществува сексуално пристрастяване, произтичащо от отделянето на сексуалното удоволствие от междуличностното намерение на желанието, така съществува пристрастяване към стимула – глад за да бъдем шокирани, притиснати, просълзени по какъвто и да е начин, който да ни отведе право до вълнението, което произтича в следствие на отделянето на сетивния интерес от рационалното мислене. Патологията тук ни е позната и е интересно окарикатурена от Олдъс Хъксли в изобразяването на „емоцилми“ - панорамните предавания в „Прекрасният нов свят“, в които е ангажирана всяка сетивна модалност. Вероятно римските игри са сходни: къси съединения за изпитване на страхопочитание, ужас и страх, които укрепват произтичащото от това чувство за безопасност, чрез подтикване на неосъзнатото вътрешно облекчение, че не мен, а другиго разкъсват на парчета на арената. И вероятно петсекундното прекъсване, запазена марка на нискобюджетните филми, а и на телевизионните реклами преследват същото – да създадат пристрастяващи къси съединения, които не позволяват на погледа да се откъсне от екрана. Прокрадващият се контраст между боготворящата любов и десакрализиращото презрение е подобен на контраста между вкуса и пристрастяването. Любителите на красотата насочват вниманието си навън, в търсене на смисъл и ред, който осмисля живота им. Нагласата им към обичания от тях обект е пропита със съждение. Те се сравняват с него, опитвайки се да се впишат в реда му със собствените си житейски съчувствия. Пристрастяването, както сочат психолозите, е функция на лесните за придобиване награди. Пристрастеният е човек, който отново и отново натиска ключа на удоволствието, чиито удоволствия заобикалят мисълта и съждението, за да се установят в царството на нуждата. Изкуството е във война с пристрастяването към ефекта, при който нуждата от стимулиране и вълнение по график блокира пътя към красотата, като поставя десакрализиращите действия в центъра. По каква причина тази зависимост е така разпространена днес, е интересен въпрос. Но каквото и да е обяснението, дискусията предполага, че пристрастяването към ефекта е враг не само на изкуството, но и на щастието и че всеки, когото го е грижа за бъдещето на човечеството, трябва да проучи как да възроди „естетическото образование“, както го описва Шилер, което има за цел да възпита любов към красотата. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|