Ивелина Янгьозова, 3 курс, Културология
Както вече писах на сайта, идеята ми е да интервюирам млади хора, които нямат регистрация във Фейсбук. Заглавието на работата ми ще бъде „Отказът от Фейсбук”.До сега съм открила четирима, нямащи регистрация във Фейсбук и вероятно това ще е и крайната ми бройка респонденти, но считам, че са достатъчни за постигането на целите на курсовата работа, а и е истинско предизвикателство да намериш млади хора, нямащи фейсбук. Респондентите са три момичета (студентки) на възраст 22-24г. и едно момче (наскоро дипломиран пилот на самолет) на 24г.
Считам, че темата ми е свързана с лекцията от 31 март (на сайта – номер 5) и преди всичко с темата за гражданството. Дали е вярно, че неспазването на едно от условията за гражданственост ( а именно да участваш в някакви практики ) те дистанцира в обществото (в случая да не участваш във социалният формат фейсбук). Дали можеш да бъдеш пълноценен гражданин ако всички около теб имат фейсбук, а ти- не (В този контекст бух могла да обвържа и правата, формулирани от Томас Маршал и по скоро идеята му за социалните права).
Говорих лично с Нели Огнянова, която много хареса идеята ми, а г-н Господинов ми постав бележка ( + супер ). Липсва ми само Вашето одобрение и евентуални препоръки и забележки. На предпоследната лекция, по време на обичайната дискусия към края на часа, се включих и аз и споделих, че познавам едно момиче, което няма фейсбук; тогава Вие ми казахте, че би било интересно да направя интервю с нея. От тази Ваша бележка всъщност ми дойде идеята да намеря още хора, след което да анализирам отговорите.
Ще се стремя да разбера:
1)Каква е причината/причините да нямат фейсбук;
2)Пречи или помага липсата на фейсбук;
3)Дали този отказ от социалната мрежа е акт на протест, призив към останалите, стремеж да бъдат по-интересни или е просто безразличие.
Интервютата ще бъдат полу-структурирани. Разговорът ще се опира на горепосочените три главни пункта, но в зависимост от отговорите на всеки един, ще се задават допълнителни въпроси. Целта е да се проучи какви са причините млади, грамотни, общителни хора да отказват да станат част от социална мрежа, която буквално е навсякъде около тях – в разговори, реклами, в контактите със семейството и приятелите, в училище, в университета, на работа.
Освен интервюта ще се позова и на информация от уеб-пространството, свързана по някакъв начин с темата за отказа от фейсбук. Ще дам няколко примера за такава, тъй като евентуално бих могла да намеря още неща в процес на работа:
●Статия http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3740011 – 40 дни без фейсбук
(Фейсбук-наред с месото, секса и съблазните, забранени по време на пост)
●Има създадена група във фейсбук-„Имам поне един приятел, който отказва да си направи фейсбук”. (дори във фейсбук се говори с положителен тон за хората, които нямат регистрация – те стават един вид герои, които са вече на изчезване)
●http://blog.dodimarkov.com/2011/01/blog-post_19.html - тук можеш да научиш как да си изтриеш профила (това говори, че вероятно не са малко хората,които желаят да прекратят фейсбук-участието си)
●http://leroisalomon.blog.bg/politika/2009/06/19/dosietata-feisbuk.350889 - интересна статия на Иво Христов за в-к „Сега”- „Досиетата Фейсбук”
●http://www.ivosiromahov.com/2_article/a46.html - статия на Иво Сиромахов за „24 часа”, в която споделя печалния си опит в социалната мрежа. Тази статия ми се струва доста полезна.
●http://asktisho.wordpress.com/2011/04/05/face-off/ - още един, напуснал фейсбук и споделящ причините за този акт. Този пост също слагам в секция „полезни”, тъй като тук са добре отчленени и групирани причините за напускането на фейсбук – пространството.
|
Да
Както вече ви казах, тази тема ми е много интересна, особено ако намерите реални хора, които отказват участие в тези платформи.
Разграничете моралния или политически протест (например срещу възможността да продават данните ни) от психологическите особености, а също от самата конструция на общуването (както ви казах в онзи час, аз не ползвам фейсбук защото нямам желание да говоря едновременно с много хора). ИД
|
Ирена Таушанова, Културология Информацията в днешно време става все по-достъпна и същевременно все по-кратка, сбита. Мисля да разгледам как това влияе на начина ни на възприемане на случващото се около нас; загубата на способността ни да изграждаме памет и да създаваме и възприемаме разкази. Все още нямам ясна идея върху какъв тип информация да акцентирам или да обърна внимание на всички медии, засипващи ни с все по-съкратена информация.
|
Да
Конкретизирайте, дайте примерен казус.
Информационната екология: да бъде възможно посланията да достигат до адресатите? Информация за един, шум за друг?
Библиография (??)
|
Йоанна Нинова, 3 курс Културология Здравейте,
темата към която се ориентирам е свързана с провеждането на виртуален туризъм – “Интернет като средство за осъществяване на интелектуален достъп до културно наследство”.
|
???
Чакам до неделя вечерта развит сериозно проект, моля пишете и на личния ми мейл !
|
Катрин Хрусанова, Културология Здравейте, Темата по която аз бих работила е ” Анорексията и интернет”(работно заглавие) Хранителните разстроиства, по-конкретно анорексията. Новите медии – интернет, като фактор за развиващото се психическо разтройство. Проявленията на деформацията в интернет пространството. Много се извинявам за закъснението.
|
???
Чакам до неделя вечерта развит сериозно проект, моля пишете и на личния ми мейл !
|
Лилия Кучева, ІІІ курс, Културология; Здравейте! Бих искала да пиша за аватарите, като все още нямам окончателно заглавие, но съм се насочила към следното работно такова "Аватарът - моето лице в интернет". Благодаря
|
Да
Разбираме се за: Анализ на няколко типови визуални самопредставяния, дискусия с тези, които са ги направили (вие решета дали по-малко дълбинни интервюта или една по-широка анкета) Защо, как, с какви ресурси се самоизобразява човек чрез аватара си?
Библиография (??)
|
Лиляна Иванова, 3 курс Културология
Относно моята тема, свързана с живота със или без интернет, смятам да се занимая от една страна с хората „отрекли се” от тези модерни и облекчаващи живота на хората технологии в частност интернет. Като потърся отговори на въпросите свързани с това дали те са необходими и полезни за тях или са привърженици на противоположната позиция. Източниците, които смятам да използвам са намерени интервюта на „отшелници” при подготовка на моя курсова работа от миналия семестър, свързана с изоставените български села. Тематиката около, която ще насоча избора си на интервюта, ще бъде свързана с причината за избора им и аргументите около този им избор. Подобно интервю смятам да проведа с един привърженик на тази идея, но все още не съм получила положителен отговор. От друга страна бих желала да противопоставя на тези „натурални” неизкушени или отказали се от модерните технологии хора, другата гледна точка на проблема, хора изцяло погълнати от виртуалната реалност. За тази цел ще черпя информация от форуми или блогове на хора споделящи своите „необичайни” преживявания в интернет пространството (виртуален купон, влюбване или изцяло създаден социален живот). Като пример за идея, която да противопоставя на по горе споменатите „отшелници”, смятам да дам Zeitgeist и по-точно желанието за създаване на този високотехнологичен град от едноименния документален филм. Темата ми беше вдъхновена от 5-та ни лекция, когато след лекцията обсъжахме избора да притежаваш facebook профил или не и Вие споменахте, че ще е добре някой да се занимае с тези отказали се от интернет хора, идея зародила се по- рано у мен. Реших да ги противопоставя на интернет зависимите хора.
|
Да
Темата е много интересна, малко се дублира с тази на Ивелина Ялгьозова. Заради това, а и като развитие на собствените ви идеи ви предлагам да помислите по следната тема
Отпадането от мрежата като вид социална декласация
(Декласацията е както социално, така и културно-психологическо явление, декласираният вече не може да се върне лесно в обществото, не го канят, не общуват с него – за това и затъва)
Това включва вашата тема за доброволното отегляне, за новия тип депресия "без интернет". Наред с това обаче ще имате възможност да включите и хора, които отпадат или не се включват поради финансови, възрастови, културни и др. причини.
За целта ще трябва 1) да помислите за това какво е декласация, как се изразяват новите социални неравенства днес (the digital gap – например DiMaggio), по какъв начин това да си "включен" те прави социален, по някакъв начин равностоен на останалите граждани, съответно какво значи да дръптеш шалтера (един вид самоубийство?). Другата тема - социални мрежи, общуване, може би гражданско участие. По тях или други, които ви се видят интересни, следва да прочетете научни текстове (това липсва в предложението ви!).
2) Да на(мерите такива няколко случая (да кажем 5-6) - съзнателно самоизключили се отшелници и изхвърлени, дексласирани от живота и да направите дълбочинно интервю с тях, т.е. дълъг разговор по предварително намислени теми, но не с определен въпросник. Да опишете внимателно случаите, смисълът който те дават на жеста и пр.
Библиография (??)
ИД
|
Лора Леви трети курс Културология 01569 Привет,
аз бих искала да пиша за проектирането на неосъществени желания в Интернет пространството, т. е . как хората си създават нова самоличност и реалност, която замества или допълва несъвършенствата в ежедневието. Има ли наложени модели за красота. Пренасят ли се те в действителността. Това е само работен вариант като предстои да се доизглади.
|
Да
Има ли различни стандарти за красота онлайн? Как се конструира тя? Има ли влияние на онлайн красотата върху представата за нея в офлайн света?
Внимавайте: нямате ясен метод и план на работа, нямате библиография (??)(??)
|
Мадлен Николова, Културология. Бих искала да пиша за образа на египетските жени в медиите (протестите януари-февруари 2011г.
|
Да
Разбираме се да работите върху образа на активните онлайн арабски жени, които по този начин се превръщат в емблема на арабската пролет. Т.е. как мрежата изкривява представите за тези култури.
Вземете случая на няколко известни блогърки и пр.
Внимавайте: не сте съвсем наясно с темата си, нямате библиография (??)(??)
|
Мартина Александрова II курс Културология.
заглавието, на което се спрях е „Пренасищане. Или дали изкуството стана неразпознаваемо?”.
Фокусът на работата ми ще пада върху редица галерии, в които онлайн потребители изпращат своите произведения (снимки, картини, колажи и пр.), които в повечето случаи биват оценявани от останалите регистрирали се. Някои от галериите, на които съм се спряла са:
deviantART: http://www.deviantart.com/
Галерията на Фото Форум: http://photo-forum.net/bg
Flickr: http://www.flickr.com/
Възнамерявам да проблематизирам въпроса за необходимостта от контрол над качеството на изображенията, които се представят в тези галерии, от оценка на тяхната фотографска/художествена стойност.
Проблемът, който откривам, се състои във възможността за заличаването на границата между качествен и некачествен културен продукт в една онлайн галерия, която представя като изкуство фотографии, подходящи единствено за семейния албум.
Тук мисля да поставя и въпроса за това възможно ли е да се говори за „визуално замърсяване”.
Планирам да съпоставя гореспоменатите галерии с такива, в които са представени само произведения на признати художници. Пример за такава галерия е Web Gallery of Art (http://www.wga.hu/index.html).
Работата си възнамерявам да подкрепя със следните произведения:
Валтер Бенямин – „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост”
Маршал Маклуан – „Медията е съобщението”
Сюзън Зонтаг – „За фотографията”
|
Да
Основният проблем, върху който ви предлагам да се концентрирате, е изчезването на границата между високо и популярно изкуство днес, и особено под влияние на мрежата. Това по моему е свързано с делегитимацията на елитите - тема, по която говорихме с "Комитата".
Това, което казвате за контрола е много проблематично - не е ясно кой да осъществява контрол, с каква легитимност. Опишете етнографски начина на подбор на съответните произведения, формите на тяхното харесване или отхвърляне, рейтинги и пр., също така виртуалното им битие по-нататък. и поразсъждавайте на тази тема. Според мен авторите, които трябва да погледнете, са по-скоро Ортега и Гасет (Бунтът на масите, дехуманизацията ан и-вото), а също Борис Гройс, Лев Манович (има текстове по мрежата). За понятието култура - Тери Игълтън, понятието за култура.
Аз съм писал по тази тема в
Ивайло Дичев, Бунтът на масите - римейк
http://www.kultura.bg/article.php?id=12907
Ивайло Дичев, Хегемония на глобално-популярното
http://www.kultura.bg/article.php?id=12046
На тази страница ще намерите още неща
http://www.seminar-bg.eu/index.php?option=com_content&task=view&id=57&Itemid=66
ИД
|
Мая Трифонова Културология трети курс Здравейте,
темата на която съм се спряла е “от тролинг към активизъм” , като идеята ми е да сравня различните мотивации и механизми на действие на индивидите от Anonymous. Идеята ми е да разгледам масовите им акции в интернетпространството преди и сега, трансформациите , ако има такива … и изключително любопитната концепция за Hivemind-a.
|
Да
Разбираме се да анализирате казуса на Анонимъс и чрез него да поставите по-общия проблем анонимност – гражданскаа активност (заглавието така не е точно май). Ще докоснете проблеми, за които говорихме, Уикилийкс
|
Милена Бербенкова Здравейте, под натиска на времето ще формулирам 2 теми, които се надявам да са подходящи и, от които да съумея да избера до четвъртък.
-“Нови медии – стари и нови (зло)употреби” – тук като цели са набелязани български новинарски сайтове като vesti.bg, dnes.bg, bnews.bg и т.н. Идеята е да се разгледа проблемът за преводната и анонимната журналистика, която сама по себе си поставя под въпрос значението и разбирането на думата “журналистика” и предлага богати възможности за спекулации, тъй като обикновено под статиите не стои име на определен човек – журналист, а просто името на сайта, в който те съществуват или на този, от който са преведени.
-Тази тема не е съвсем точно формулирана, но засяга сайтовете за сделки отново в българското интернет пространство – kolektiva.net/sofia, slon.bg, за начина, по който те променят пазара на стоки и услуги, не само поради това, че разчитат на интернет пространството, но и на сключването на изгодни сделки за определено време – принципът на промоцията.
|
Да
Разбираме се за тема: как се променя българската журналистика, когато се пренесе онлайн – една от хипотезите ви е, че става по-анонимна и безотговорна.
Библиография (??)
|
Надежда Милчева Добър ден! Аз съм колега от културологията. Искам да обявя своята тема за курсовата работа, която е “Измисленото или истинско Аз в Интернет”.
|
Отпадате от курса, несерозен проект
|
Петко Иванов, 3 курс Културология. Темата на която се спрях е “Каде е границата между виртуалния и истинския свят и има ли изобщо такава в днешно време”.Искам да разгледам социалните мрежи и ефектът който имат те върху живота на хората.
|
Отпадате от курса, несерозен проект
|
Петко Карадечев, трети курс, Културология “Хуморът като легитимиращ фактор в българското интернет пространство. Сеирът и Доби.”
1) Сериозно четене на литература около въпроса, понятия, библиография.
- Паси, И. “Смешното” / понятия: тролове, флашмоб, memes, хумор, смешно, онлайн общност
2) Промисляне на някои теми и идеи от лекциите.
- Темата за самоличността онлайн резонира пряко с казуса “Доби” - чия е идеята, кой я развива, как 22 хиляди души се ангажират с тази личност, “Is Dobi real? Nobody cares” по картинки, значението на това онлайн внимание и впечатляващата креативност, която избуява от случая.
- Смятам да обвържа seir.bg с темата за "Разказ с визуални средства" и способността на подбрани изображения да разказват 'настоящата история' на българина. Как тази история винаги се върти около смешното, комичното, трагикомичното, саркастичното. По-лесното възприемане на такива 'смешни' разкази. Защо това е така?
3) Дефиниране на обект, терен, корпус, който ще изследвате.
- онлайн: групите, посветени на Доби с целия визуален/аудио материал, който съдържат; статиите в dnevnik, webcafe, trollsday и значението им за случая; seir.bg като архив на специален тип БГ онлайн фолклор
- офлайн: event-a за рождения ден на Доби в Дружба (снимки, клипчета от събитието, отразяването по медиите - bTV, в. Телеграф)
4) Хипотези, методика
- Първична хипотеза: Хуморът притежава изключително специфична нивелираща характеристика (по И. Паси) - приземява авторитетите, прави ежедневието и абсурдите по-поносими, той е приемливото “бягство” от “тежката реалност”. Хуморът сам за себе си - в случая с Доби - е здравословен за съвременното общество, създавайки малки, специфични общности, които се събират и разделят лесно - така хората трупат опит като част от тип социални групи, които не са съществували до сега.
- Методика: Анализ на изображения, видеоклипове, новинарски репортажи
|
Да
Вече говморихме, темата е добра, надявам се да стане и за СеминарБГ
Виж нашите работи в списанието, по-спец на Джули - тази тема, която нарекохме от линк на линк - препредаването, перинтерпертирането на инрофрмацията, при която тя непремено се снизява /или фолклоризира/.
За смешното - трябва да изработиш добра понятияна схема, както ти казах хуморът е нещо доста меко и интелектуално, "понятието" за сеир май не влиза в него. Може би не е лошо да поразсъждаваш какво точно е сеир. не забравяй понятия като пародия, гротеска, комично, сатира, виц...
Може да ти е полезна темата за карнавала при Михаил Бахтнин. Дроги прочути текстове за смешното - Бергсон, Хобс /смепхът е ревът на победителя/, Кант /напрегнато очакване, което се превръща в нищо/, Фройд - изблик на потиснати в несъзнаваното емоции и пр.
ИД
|
Радослав Иванов.
смятам да се занимавам със съвременни аспекти на митопоезиса и трансформациите на митологическата мисъл, пряко или недотам катализирани чрез интернет-опосредстваното общуване. Тематичната област, чрез която смятам да развия разглеждания от мен проблем са сайтове от типа на failblog.org и съответния канал в youtube, чиято главна задача се състои в показването на провалени опити в различни човешки ежедневни дейности, т.е. съдържателния акцент е осмиването на чуждия неуспех. Склонен съм да сметна, че е налице директна методологична аналогичност между реакцията на интерпретатора спрямо показването на такъв тип web-съдържание, от една страна, и от друга - създаването на общи тендеции за реакция спрямо хакерската дейност ( в даден аспект - някакъв вид подвиг, opus), както и интернет-trolling-а - също разглеждано през призмата на девиантно поведение (но само до един определен момент).
Темата от учебния план на дисциплината, с която ще свържа поставения от мен въпрос, е "Авторството след интернет. Новата смърт или новото безсмъртие на автора", тъй като смятам да поставя разглеждането на проблема именно в аспекта на променящите се отношения автор/интерпретатор и пред какви нови явления ни изправят те.
Мисля да си помогна с Еко, що се отнася до разглеждането на брауването като "внасяне на почерк" у делото на автора чрез самия акт на интерпретация; в този аспект - и с идеите на Susan Blackmore за меметиката; Юнг - тъй като смятам да направя и аналогия с енантиодромията в онлайн-общуването;Също така смятам, че е възможно да направя съпоставка с явлението на този тип митологеми и реторичните форми на мита у Барт. Един опит за формулировка на главната ми хипотеза : Всеки акт на 'браузване' може да се разглежда като поява/проява на на наратив. В аспекта на интереса към fail-сайтовете, това би означавало едно психологически първично отъждествяване с интерпретирания образ, където в на пръв поглед заслужаващото оценка или реакция на присмехулничество всъщност се търси някаква форма на катарзис. Именно около спецификата на последното може да се концентрира и темата на проблема въобще, тъй като такова евентуално ново измерение или модалност на катарзис, като онлайн-индуциран човешки опит, може да ни позволи да погледнем на този тип послания и комуникативни ситуации като последица от систематичното действие и закономерно присъствие на митологемен език (семантични стойности и съотношения), изграден почти изцяло от вторични образи. Смятам да включа в работата си анализ на клипове, снимки или колажи от въпросния сайт, на базата на което да разработя тезата си.
|
Да
С вас наистина вече се разбрахме, само ви моля - оставете Юнг, това е метафизика!
За естетиката на провала и присмеха ще е много добре - подобна тема избра и Петко, но май няма да се дублирате. Темата, която предлагате, е свързана с авангардите, героиката на авторовия хюбрис. Днес е малко абсурдно да се говори за авангард, но в определен смисъл хакери те правят подобен жест, различните културни миксове напомнят на сюрреализма. Може би ще ви е интересно да потърсите нещо в този смисъл.
Тов аза "Всеки акт на 'браузване' може да се разглежда като поява/проява на наратив" е много интересно, връзката, която правите с Барт (понятието за "гекст", противопоставено на "творба") е съвсем точна. Има един текст от него, който цитирах навремето в Еротика на авторството, който се казва "Музика пратика", може да ви е интересно - темата е, че авторството минава от производителя в потребителя. Какво е битието на "наратива", за който говорите?
Все пак задайте си въпроса: какво е битието на автора в мрежата? Сащото ли е като в старото изкуство, та дори авангардното?
След седмица, ако се сетя, ще ви пратя един текст за авторството в мрежатга, който пиша за СеминарБГ.
ИД
|
Светлана Тончева, 3-ти курс, Културология, фак. № 01510
Когато обявих идеята си за курсова работа не конкретизирах темата- това е и забележката от г-н Господинов. В процеса на търсена на литература се спрях на по-конкретна формузлировка, а именно "Степен на защита на авторските права върху публикации на текстове в интернет". Въпросите, които ще разгледам ще са:
1. дефиниция на авторско право
2. кой и как заявява авторско право върху текст
3. некоректното цитиране като нарушаване на авторското право
4. авторското право върху превод на текст. Цитиране на превод
5. способи за защита на авторски права върху текст в интернет
За целите на разработката ще използвам Закона за авторското право и сродните му права, Интелектуална собственост Част 1 на издателство Сиела, Наказателен кодекс, както и някои статии по темата в интернет, като например:
1. http://www.koronal.com/statii/virtualnoto-slovo/savremenno-sastoyanie-i-predizvikatelstva-na-avtorskoto-pravo-v-internet.-sposobi-i-nachini-na-zashtita-na-avtorski-prava-02.html
Ще потърся и подходящи казуси, които да послужат за пример как бива санкционирана злоупотребата (умишлена и по непредпазливост) с авторски права. Разработката ще си постави за цел да анализира установените от законодателството начини за защита на авторски права върху текст в интернет. Смятам, че в процеса на работа ще изникнат и други източници, които биха послужили като библиография.
Благодаря за вниманието.
|
Да
Липсва конкретика, няма да се справите с така зададената тема: изследвайте конкретни казуси (??)
Библиография (??)
| |
|
Сподели с приятели: |
