Културология Бележки



страница3/3
Дата25.10.2018
Размер452.58 Kb.
#99128
1   2   3

Стела Каменова, Културология ф.н: 01521 Здравейте, темата, за която имам желание да пиша,   е с работно заглавие – “Модният блог – културен феномен, който трансформира модната индустрия”.

Да

Имаме много съмнение - трансформира ли я наистина? (??)

Опишете конкретни практики на това блогърство, например един определен блог.

Литература (??)

Стефан Нинов Културология III курс Като тема на своята работа мисля да разгледам “Фотографията като медия в онлайн пространството”, т.е. как чрез наличието на сайтове като flickr.com, gettyimages.com, sxc.hu онлайн пространството разширява човешкото полезрение, давайки възможността за все по-масовото споделяне на снимки, а с тях виждания, отркития, опит, както и най-различни послания. Тоест може да се формулира нещо от сорта “Как интернет прави по-силна ролята на фотографията?”.Мисля че ще бъде интересен един поглед върху това как електронното изображение дава възможността една снимка да бъде обработвана и така да се размият границите между реалното и неестественото. Тоест във връзка с фотографията като медия – как една снимка може да бъде преработвана, а с това да се манипулира съзнанието (пример със снимката на Буш, за която говорехме на една от лекциите). Друг аспект, свързан с темата мисля да бъде фотожурналистиката, която посредством зараждането на електронните медии, играе все по-осезаема роля, правейки така, поради чисто телеграфния характер на предаваната информация в онлайн медиите, присъствието на една снимка често да казва повече от самата статия.Като проблем в онлайн разпространяването на снимки сматам да се фокусирам върху авторските права.

???

Очаквам да изпратите до неделя вечер разширения си според изискването проекта. Моля пратете го и на личния ми мейл.


Филипа Николова, трети курс културология 

Темата , която съм заявила там е с работно заглавие  “Новите галерии в онлайн пространството” /”Новите места за изразяване” -google art project, различните платформи за изкуство (flickr,deviant art etc.). 

Проблемите , които искам да застъпя са :

 -как изкуството се вписва в новите медии

 -какво място заема

 -каква роля играе

 -променя ли отношението към традиционните начини за излагане на изкуство (галерии, музеи), може ли да ги измести

 -може ли изкуството в този си вид (пр.google art project ) да донесе естетическа наслада или има по- скоро информационна стойност 

 - начинът на поднасяне може ли да промени самото изкуство , раждат ли новите галери нови артисти( при съвременните изкуства, използващи технологии в областта на новите медии, ценността е не в изработката , техниката на изпълнение , а в самата идея , която съдържа произведението )

 -  дали става въпрос за нов тип  изкуство или за  традиционното, пренесено  в нови пространства (дали изкуството на новите медии е в опозиция с традиционното или е негово продължение)

 

Ще проследя тези и други проблеми през следните обекти : 


-   онлайн галерии - платформите за изкуство (flickr, deviant- art , cgnuit, escape into life, the cool hunter и т.н. ) през които ще разгледам проблема за премахването на локацията на артиста, равните възможности , широкият културен контекст ,в който се излагат произведенията , връзката  между артист и публика 
- онлайн музеи -  google art project, цифровизациите на културно наследство и др.  
-проблемът разгледан в българския контекст: Inter space (НПО, Център за медийни изкуства , осъществяваща  опити  да контекстуализираи използва потенциала на новите технологии и медии в колаборативни артистични дейности и изграждане)
Ще използвам  Бенямин  "Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост ", Лев Манович "Introduction to the new media reader", Мария Попова  "Медийни изкуства в България ".
Избрала съм този обект на изследване във връзка с тема №3 от лекционния курс: Разказ с виртуални средства, дигитални изкуства, видеоарт.

Да

Темата е интересна. Предлагам ви да се съсредоточите върху пространствената характеристика на виртуалната галерия, начинът, по който се симулира реалност (хипер-реалност?). Т.е. намерете такива места, където се прави усилие да бъде въвлечен зрителят телесно. Как става това, какъв е ефектът (дискусии, отзиви)

Предлагам ви да оставите съдържането на творбите и да мислите за тяхното излагане, за феномена изложба, не картина, т.е. как са поставени една до друга, какви форми на интерактивност са добавени (Девиант арт и фликр така отпадат). Изложбената зала в съвр. смисъл почва прем 19 в, музеят - ощ епри Медичите.

Това не е малко като тема, така че съсредоточете се върху него.

Като четене - музей, изложба, контекстуализация на творбата, културният микс, сърфиране/фланиране, симулакрум и пр.

ИД


Христина Попова

Темата, която бих желала да разработя в курсовата си работа, е свързана най-вече с проблемите, разгледани на първата лекция, и по-специално промените предизвикани от превръщането на новите медии в масови. Интерес за мен представлява как се изменя рекламата, когато навлиза в интернет пространството, тъй като в момента тя се възприема като много важен елемент от медия планирането на една рекламна кампания. Като предимство се възприема възможността за по-пряка комуникация с потребителя. Аз имам известни съмнения по този въпрос и искам да ориентирам работата си в тази насока. Основната ми хипотеза е, че при интернет рекламата не може да се говори за някакви особени разлики при формулирането на рекламното послание, а има по-скоро едно пренасяне на практиките на телевизионна, радио, директна и печатна реклама в online пространството, т.е. в случая интернет е „медия”, доколкото е среда на разпространение, а не доколкото е посредник. Тази хипотеза ми се струва особено приемлива по отношение на рекламите тип банери, които като съдържание не са по-различни от печатна или телевизионна реклама, както и при брендирането на страници, поп-ъп прозорци и подобни формати . Техни специфични черти, които ги различават са свързани с по-добрите възможности за таргетиране и проследяване на ефекта от рекламата и най-вече възможността им да бъдат връзки (тук проблемно е колко важно е това, защото докато при реклама за онлайн уроци по английски език, проследяването на връзката до сайта е равносилно на посещението на клиента в магазин с цел закупуване на продукта, то при проследяването на връзката към сайта на производител на шоколади или кетчуп все още не сме сигурни, че ще накараме потребителя да отиде до магазина и да купи рекламирания продукт). Същевременно съществува още една голяма група на интернет реклами и тя е свързана с въвличане на потребителите в някакъв вид диалог. Тези подходи са по-разнообразни – facebook страници, блогове и кампании, свързани с тях, вирусен онлайн маркетинг, включващ целенасоченото изготвяне и разпространение на потенциално интересни съобщения или клипове (напоследък все по-често клипове), свързани с продукта с цел заинтригуване на потребителите, за да могат те да започнат сами да го препращат едни на други. Последният тип са свързани с организирането на кампания, изискваща директно участие от потребителите (напр. Heinz имаха сайт, в който на живо се предаваше растежът на две доматени растения, като на едното посетителите на сайта можеха да оставят съобщения, за да му покажат, че го обичат, като идеята е, че обичаният домат би трябвало да порасне по-здрав и вкусен от другия, което съответства с идеята на фирмата, че техният кетчуп е отгледан (с любов), а не направен). Спам рекламите пък са твърде близки до системата на директната реклама, тъй че също може да се говори за директни заемки. С оглед на хипотезата ми проблемна се оказва втората група и най-вече последните два типа, тъй че бих желала да се съсредоточа върху тях. В ofline пространството съществуват т.нар. герила маркетинг и ambient media, които до голяма степен имат същите характеристики, като разликата между двата типа кампании е, че „учудването” на потребителя се осъществява по различен начин. Докато при онлайн кампаниите се използват съобщения и клипове (материали от арсенала на други канали за реклама), то при герила маркетинга и амбиент медията става дума за реални обекти, провокиращи интереса на аудиториите (напр. автобусът е целият „опакован” с дрехи, които могат да бъдат изпрани с една бутилка от рекламирани перилен препарат), пък и резултатите и от двата типа са много трудни за проследяване и отчитане. По тази причина според мен тук отново може да се говори за пренасяне на практиката, като промяната може да се наблюдава при смяната на изразните средства. В такъв случай тези кампании всъщност не са характерни и изключителни за интернет като медия, а са адаптирани за него, обогатявайки се чрез някои възможности, които виртуалната реалност предоставя. Проблем при работата ми представляват най-вече подбора на литература, тъй като досега не съм попаднала на текст, представящ по подобен начин проблема за интернет рекламата (струва ми се, че ще трябва да се насоча по-скоро към литература, коментираща особеностите на рекламата, отколкото към изследвания на интернет пространството и потребителското поведение в него; евентуално бих могла да използвам и „Закони на медиите” на Маклуан, макар че той все още е под въпрос) и да се опитам да сравня изведените определения и характеристики на споменатите по-горе видове реклама.

Да

Моля вземете конкретен казус за това как функционира рекламата в мрежата и чрез него поставете въпроса за разликата между он и офлайн рекламата.

Нямам чувството, че познавате литература по въпроса (??)

Цветина Веселинова, 2 курс, Културология. Ориентировъчна тема "Анонимността в Интернет - усилвател на емоции". Какво те подтиква да си анонимен,  с какво се отличава поведението на анонимните,  възможността да си всякакъв и избора да си никой, загубата на Аза

Да

Направете паралел между Фейсбук и Май Спейс за това, каква роля играе анонимността.

Библиография (??)

Яна Овчеларова, II курс, Културология Виртуални погребения – “погребване” на сайтовете на починали хора

Да

Темата е интересна, целият въпрос е дали ще намерите такива казуси, засега май нямате идея. (??)

Литература (??)



Европеистика





Anna Plachkova/ Е    Аз се интересувам от темата за ролята на Facebook в революциите в Африка, но все още не съм формулирала точно заглавие.

Конкр.

Двете употреби? От активистите и от правителството? Защо ФБ, а не Туитър? Разликите – от Тунис до Либия?
Чака се заглавие+структура + източници


Александра – 4 курс, Европеистика   Темата е “Образованието в интернет”.Искам да разгледам как глобалният достъп до знания променя естеството на традиционното образование, ролята на преподавателите и самите учещи се променят чрез навлизането на интернет и новите технологии в тази сфера. Конкретно възнамерявам да разгледам Youtube.com и Khanacademy.org.


Както говорихме.

Дескриптивна част – какво може

Прескриптивна част – как да стане в образованието по Европеистика

Чака се заглавие+структура + източници


Анелия Александрова/ Е   “Интернет – виртуалната агора”

Конкр.

Метод - данни от изследвания?

Както говорихме – конкретен форум

Чака се заглавие+структура + източници



Боряна Терзиева/Е   На мен ще ми е интересно да пиша върху “Четенето в интернет”, т.е. ще изследвам това дали младите хора четат по-малко от преди, както е прието да се твърди, или те просто четат по по-различен начин. Мисля, че ще е добре засегна и темата за информационния глад.



Конкр. Много е обща.

Метод - данни от изследвания? Или обзор на нови форми? Или нови носители/електронни четци, статистиката на Амазон? Младите хора къде? САЩ vs България?
Чака се заглавие+структура + източници


Веселин Трифонов, Европеистика, 99435 Здравейте, темата, по която бих работил, е свързана с паралела между реалния и виртуалния живот. Ще се опитам да разгледам най-популярните онлайн игри, кое кара хората да се чувстват по-добре във виртуалното пространство и защо то в много случаи измества реалния живот.

Конкр.

Къде – тук или по принцип?

Мотивации.

Метод - данни от изследвания?

Зависи ли от играта – ако да, какъв тип са предпочитаните игри?
Чака се заглавие+структура + източници



Елица Самуилова/Е   Бих искала да пиша по темата ” Шехерезада ли е Гугъл?”, ще доуточна заглавието.

Конкр.

Елица, няма да е достатъчно само това

Сериозна покана за уточняване

Чака се заглавие+структура + източници

Ако трябва, консултация с Георги Господинов


Жени/ Е   Бих работила по тема като “Достатъчни ли са 140 знака, за да променим света” или нещо подобно по отношение на Туитър.

Конкр.

В кои случаи Туитър? Кога Туитър, а не напр. ФБ? Метод -
Както говорихме

През casestudies

Кога 140 знака са достатъчни


Ивайло Стоянов, фак. № 99443, Европеистика Добър ден, бих искал да направя курсова работа относно Уикилийкс: “Ползите и плюсовете от идеите за и създаването на Уикилийкс.” Като цяло бих искал да направя курсова работа, в която да пиша в полза на Уикилийкс, с какво е допринесъл сайтът и какво е променил или има тенденция да промени начинът му на събиране на информация и идеята за “власт без тайна”.

Власт без тайна. Колко прозрачност. Как се определя границата на тайните.

Ивайло, конкретизация на задачата
Чака се заглавие+структура + източници


Иво Страхилов, Европеистика Нещо от рода на ‘Локалната култура в Интернет: белези на оразличаването на Корсика от Франция’.

ИДичев

Йоана Вълканова/ Е  Аз повече се интересувам от културата на участие. Като по-конкретна тема бих се занимавала с нещо като: Феновете – творци или безплатна реклама.

Конкр.

Феновете? Имаш предвид ФБ? Like? Групи в подкрепа на продукт? Или по-общо?

Конкр
Както говорихме – за конкретния форум – фенове или реклама

Чака се заглавие+структура + източници

Костадин Димов, Европеистика, фак. № 99445
Темата на която съм се спрял за сега е “Живеенето на виртуален вместо на реален живот”. Конкретно ще разгледам вманиачаването по някакви игри тип eRepublik или Second Life и други подобни. Или как и защо игрите понякога изместват реалния живот? Подлежи на корекции:)

Конкр.

Вманиачаването.
Само за еRepublic

Чака се заглавие+структура + източници

Мая Хинкова/ Е  Ще ми е интересно да се занимавам с емоциите в интернет и емотиконите-нещо като “Новите чувства/емоции в интернет”, обвързано с тази тематика за емотиконите и какви истории се разказват посредством знаци.



Мила Донкова /Е Бих работила по темата “Интернет като новия площад за граждански мобилизации” – тема 7.

Няма конкретна тема

Така няма да може да остане

Трябва да уточним

Чака се заглавие+структура + източници

Мина Донкова /Е Мислех си за нещо от сорта на “Колко реални са виртуалните отношения/взаимоотношения”, например в социалните мрежи, форумите, скайп и т.н.


Няма конкретна тема

Така няма да може да остане

Трябва да уточним

Чака се заглавие+структура + източници


Стефания/ Е Аз ще пиша за Уикилийкс- “Информационната ера навърши пълнолетие. Пробивът на новите медии (интернет)”.

Конкр.

Уикилийкс: пробивът на новите медии. Какъв точно пробив?

Христина Тотева /Е Аз бих работила по темата за Собствеността онлайн и свободата да се самоизмисляш в мрежата (тема 8).


Както говорихме

Яна Еленкова/ Е  На мен най-много ми допада тема 9- “Авторството след интернет”, но по-късно ще си формулирам конкретно заглавие.

Както говорихме

Социология




Адриан Кирилов, магистър. Ролите на интернет-форумите в съвременното българско общество.”Тази тема е свързана тематично с : “Интернет- новия площад за граждански мобилизации.”

Бележките на ИДичев




1 http://www.uni-graz.at/dips/neubauer/lehre/fm_lll/ROSS%20ET%20AL%20%282009%29.pdf

2http://www.darikfinance.bg/novini/47365/Facebook,+%ED%EE%E2%E0%F2%E0+%F1%EE%F6%E8%E0%EB%ED%E0+%E4%F0%EE%E3%E0

3 http://www.marketwatch.com/story/social-networking-moves-beyond-fad-to-destiny-2009-10-13

4 http://www.marketingburkan.com/archives/3631

5 http://users.rider.edu/~suler/psycyber/identitymanage.html



Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница