Курс на чудесата текст foundation for inner peace


УРОК 352 Осъждането и любовта са противоположни



страница71/79
Дата07.05.2018
Размер16 Mb.
#67805
1   ...   67   68   69   70   71   72   73   74   ...   79

УРОК 352

Осъждането и любовта са противоположни.

От едното идва всяко страдание на света. Но от другото идва всеки мир от Самия Бог.

1. Прошката вижда само невинността и не съди. 2Чрез нея аз идвам при Теб. 3Осъждането ще превърже моите очи и ще ме направи сляп. 4Но любовта, чието отражение на земята е прошката, ми напомня, че Ти си ми дал път да намеря Твоя мир отново. 5Аз съм изкупен, когато избера да следвам този път. 6Ти не си ме оставил безутешен. 7В себе си аз нося както спомена за Теб, така и Този, Който ме извежда до него. 8Отче, желая да чуя Твоя Глас и да намеря Твоя мир днес. 9Защото бих обикнал своята Идентичност и бих намерил в нея спомена за Теб.
УРОК 353

Моите очи, моят език, моите ръце, моите крака днес имат едно-единствено предназначение: да ги предам на Христос, за да ги използва и да благослови света с чудеса.

1. Отче, аз предавам всичко свое днес на Христос да го използва по начина, който най-добре ще послужи на целта, която споделям с Него. 2Нищо не е само мое, защото Той и аз cмe обединени от единна цел. 3Така процесът на усвояване достига до предначертания си край. 4Известно време аз работя с Него, за да служа на Неговата цел. 5После се отпускам в своята Идентичност и разбирам, че Христос е само моето Аз.
УРОК 354

Ние сме заедно - Христос и аз, в мир и сигурна цел.

И в Него е Неговият Творец, както Той е в мен.

1. Моята единност с Христос ме утвърждава като Твой Син отвъд обхвата на времето и напълно свободен от всеки друг закон, освен Твоя. 2Аз нямам друго Аз, освен Христос в мен. 3Аз нямам друга цел освен Неговата. 4И Той е подобие на Своя Отец. 5Така аз трябва да бъда единен с Теб, както и с Него. 6Защото кой е Христос, ако не Твоят Син, такъв, какъвто Ти си Го сътворил? 7И какво съм аз, ако не Христос в мен?
УРОК 355

Няма край на целия мир и радост и всички чудеса, които аз дарявам, когато приема Божието Слово. Защо не днес?

1. Защо да чакам, Отче мой, за радостта, която си ми обещал. 2Ти ще удържиш Думата, която си дал на Своя Син в изгнание. 3Сигурен съм, че моето съкровище ме чака и трябва само да про­тегна ръка, за да го намеря. 4Дори и сега пръстите ми го докосват. 5То е много близо. 6Нима е нужно да чакам дори и миг, за да бъда във вечен мир. 7Избирам Теб и своята Идентичност заедно с Теб. 8Твоят Син ще бъде Самият Себе си и ще познае в Теб своя Отец и Творец и своята Любов.
УРОК 356

Болестта е само другото име на греха.

Изцелението е само другото име на Бога. Така чудото е зов към Него.

1. Отче, Ти си обещал, че ще отвърнеш на всеки зов, който Ти отправя Твоят Син. 2Няма значение къде е той, какъв е неговият проблем, нито в какво вярва, че се е превърнал. 3Той е Твой Син и Ти ще му откликнеш. 4Чудото отразява Твоята Любов и така става отговор за него. 5Твоето Име идва да замести всяка мисъл за грях, а който е невинен, не може да страда от болка. 6Твоето Име дава отговор на Твоя Син, защото да призове Името Ти, означава да призове онова, което му принадлежи.
УРОК 357

Истината откликва на всеки зов, който отправяме към Бога, първо чрез чудеса и след това се завръща в нас, за да бъде себе си.

1. Прошката, отражението на истината, ме учи как да дарявам чудеса и по този начин да се освободя от затвора, в който смятам, че живея. 2Твоят Свят Син ми е посочен първо в моя брат и после в мен. 3Твоят Глас търпеливо ме напътства да чуя Твоето Слово и дарявам, както получавам. 4И когато днес погледна Твоя Син, чувам Гласа Ти да ме напътства как да намеря пътя към Теб, както Ти си ми го посочил:

"Виж неговата невинност и бъди изцелен."
УРОК 358

Никой зов към Бога не остава без отговор.

И мога да съм сигурен в едно: Неговият отговор е този, който истински желая.

1. Ти, Който помниш истинската ми същност, само Ти знаеш истинските ми желания. 2Ти говориш от името на Бога и следователно говориш от мое име. 3И каквото ми даваш, идва от Самия Бог. 4Твоят Глас, мой Отче, е също така и мой и всичко, което желая, е онова, което ти ми предлагаш под формата, която избираш за мен. 5Нека да си спомня всичко, което не зная и гласът ми да стихне при този спомен. 6Но нека не забравям Твоята Любов и грижа, пазейки в съзнанието си винаги спомена за Твоя Син. 7Нека да не забравям, че аз съм нищо, но моето Аз е всичко.
УРОК 359

Божественият отговор е някаква форма на мир. Всяка болка е изцелена; всяка скръб - заместена от радост. Всички затворнически врати са отворени.

И целият грях се разбира просто като грешка.

1. Отче, днес ние ще простим на Твоя свят и ще позволим творението да бъде Твое. 2Разбрали сме всичко. 3Но не сме превърнали в грешници светите Синове Божи. 4Каквото ти си сътворил невинно, вечно и завинаги е такова. 5И ние сме такива. 6И с радост узнаваме, че грешките, които сме направили, нямат реални последици за нас. 7Грехът е невъзможен и върху този факт се основава прошката, на основание, по-сигурно от света-сянка, който виждаме. 8Помогни ни да простим, защото желаем да се спасим. 9Помогни ни да простим, защото ще бъдем в мир.
УРОК 360

Да бъде мир над мен, светия Божи Син. Мир над моя брат, който е единен с мен.

Нека целият свят да бъде благословен с мир чрез нас.

1. Отче, аз искам да дарявам Твоя мир, приемайки го от Теб. 2Аз съм Твой Син, извечно точно такъв, какъвто си ме сътворил, защото Великите Лъчи остават извечно тихи и безбурни в мен. 3Аз искам да стигна до тях в тишина и сигурност, защото сигурността не може да се открие другаде. 4Нека бъде мир над мен и мир над целия свят. 5В святост сме били сътворени и в святост сме се съхранили. 6Твоят Син е подобен на теб в съвършена невинност. 7И с тази мисъл ние щастливо казваме „Амин”.
ФИНАЛНИ УРОЦИ
Встъпление

1. Финалните ни уроци ще останат колкото е възможно безсловесни. 2Използваме думите само в началото на практиката си и то само за да ни напомнят, че търсенията ни са отвъд думите. 3Нека се обърнем към Този, Който води пътя и прави стъпките ни сигурни. 4На Него поверяваме тези уроци, както поверяваме живота си на Него оттук насетне. 5Защото няма да се върнем повече към вярата в греха, която е направила света да изглежда грозен и несигурен, агресивен и унищожителен, предателски отвъд надеждата за вяра и освобождение от болката.

2. На Него принадлежи единственият път да намерим онзи мир, който Бог ни е дал. 2На Него принадлежи пътят, който всеки трябва да измине накрая, защото този край е определен от Самия Бог. 3В съня на времето той изглежда много далечен. 4Но в действителност е тук - и вече ни служи като благодатно напътствие в пътя, по който да вървим. 5Нека заедно следваме пътя, който истината ни посочва. 6И нека бъдем водачи на мнозината си братя, които търсят пътя, но не го намират.

3. И нека посветим своите съзнания на тази цел, насочвайки всички свои мисли в служба на предназначението за спасение. 2Дадено ни е като цел да опростим света. 3Това е цел, която Бог ни е предназначил. 4Неговия край на съня тьрсим ние, а не нашия. 5Защото всичко, на което прощаваме, не можем да не видим като част от Самия Бог. 6И така споменът за Него се връща за нас, напълно цялостен.

4. Нашето предназначение е Него да си спомним на земята, защото ни е предопределено да бъдем Неговият Собствен завършек в реалността. 2Затова нека не забравяме, че целта ни е споделена, защото в това припомняне се съдържа споменът за Бога и посочва пътя към Него и към Небето на Неговия мир. 3И нима няма да простим на нашия брат, който може да ни го предложи? 4Той е пътят, истината и животът, който ни посочва пътя. 5В него е спасението, което ни се дава чрез прошката, която ние му даваме.

5. Няма да приключим годината без онзи дар, който нашият Отец е обещал на Своя Син. 2Ние сме опростени в този момент. 3И сме спасени от целия онзи гняв, който смятахме за принадлежност на Бога, но установихме, че е само сън. 4Ние си връщаме разума, чрез който разбираме, че гневът е лудост, агресията е безумие и отмъщението е просто глупава фантазия. 5Спасени сме от гнева, защото разбрахме, че сме грешали. 6И нищо повече. 7Нима един баща се гневи на своя син, защото той не е успял да разбере кое е истина?

6. Ние пристъпваме искрено към Бог и твърдим, че не сме разбрали, като Го молим да ни помогне да научим уроците Му чрез Гласа на Неговия Учител. 2Нима Той ще накърни Сина Си? 3Или ще се спусне да му откликне с думите: „Това е Моят Син и всичко, което имам, му принадлежи"? 4Бъди убеден, че Той ще ти откликне по този начин, защото това са Неговите Собствени думи към теб. 5А повече от това не може да има никой, защото в тези думи е всичко, което съществува и което ще съществува във времето и вечността.
УРОЦИ 361 до 365

Този свят миг аз отдавам на Теб. Поеми нещата в свои ръце.

Аз ще те следвам, сигурен, че твоето водителство ми дава мир.

1. И ако се нуждая от дума за помощ, Той ще ми я даде. 2Ако се нуждая от мисъл, и нея Той ще ми даде. 3И ако имам нужда от тишина и открито съзнание, това са даровете, които ще получа от Него. 4Той поема нещата по моя молба. 5И Той ще чуе и ще ми откликне, защото говори от Бога моя Отец и Неговия свят Син.


ЕПИЛОГ

1. Този курс е начало, а не край. 2Твоят приятел върви редом с теб. 3Ти не си сам. 4Никой, който Го призовава, не може да зове напразно. 5Каквото и да те тревожи, сигурен бъди, че Той има отговор и с радост ще ти го предостави, ако само се обърнеш към Него и го поискаш. 6Той няма да ти откаже отговори­те, от които се нуждаеш за всичко, което може да те обезпокои. 7Той знае пътя за решаването на всички проблеми и съмнения. 8Неговата сигурност ти принадлежи. 9Нужно е само да Му я поискаш, и ще ти бъде дадена.

2. Сигурно е, че ти ще стигнеш у дома, както е сигурно, че слънцето ще изгрее, че ще залезе и ще върви по своя път. 2Твоят път е дори още по-сигурен. 3Защото не е възможно да се промени посоката на онези, които Бог е призовал. 4Затова, следвай волята си и върви след Този, Когото си приел за свой глас да говори за истинските ти желания и потребности. 5Негов е Гласът от Бога, а също и твой. 6Така Той говори за свободата и истината.

3. Не се препоръчват повече конкретни уроци, защото вече няма нужда от тях. 2Ето защо, слушай Гласа от Бога и от твоето Аз, когато се оттеглиш от света, за да потърсиш реалността. 3Той ще насочва твоите усилия, казвайки ти точно какво да правиш, как да насочваш своето съзнание и кога да дойдеш при него в мълчание, молейки за Неговото сигурно напътствие и Неговото сигурно Слово. 4Негово е Словото, което ти е даде­но от Бога. 5Негово е Словото, което си избрал за собствено.

4. И сега те оставям в Неговите ръце, да бъдеш Негов верен последовател и Той твой Водач през всяка трудност и болка, които би могъл да приемеш за реални. 2Той няма да ти предостави удоволствия, които ще отминат, защото Той дава само вечното и доброто. 3Позволи му да те подготви и по-нататък. 4Той е спечелил твоето доверие, говорейки ти ежедневно за твоя Отец, за твоя брат и твоето Аз. 5И ще продължава. 6Сега ти вървиш с Него, също така сигурен за посоката; сигурен също като Него за това как да процедираш; уверен като Него за целта и за твоето сигурно пристигане накрая.

5. Целта е сигурна, както и средствата. 2На това ние казваме „Амин". 3Ще ти се каже точно онова, което Бог желае за теб всеки път, когато трябва да правиш избор. 4Той ще говори от името на Бога и на твоето Аз, като по този начин гарантира, че адът няма да предяви претенции над теб и всеки избор, който правиш, довежда Небето по-близо до теб. 5И така, ние вървим с Него от сега нататък и се обръщаме към Него за ръководство, мир и сигурна посока. 6Радостта ни съпътства в пътя ни. 7Защото ние си отиваме у дома през отворената врата, която Бог не е затворил, за да ни посрещне.



6. Ние поверяваме нашите пътища на Него и казваме „Амин". 2В мир ще продължим по Неговия път и на Него ще поверим всичко. 3С доверие очакваме Неговите отговори, молейки да узнаем Неговата воля във всичко, което вършим. 4Той обича Божия Син, както ние трябва да го обичаме. 5И ни учи как да го видим през Неговите очи и да го обичаме също като Него. 6Ти не вървиш сам. 7Божиите ангели кръжат наблизо и наоколо край теб. 8Неговата Любов те обгръща и бъди сигурен в това, че аз никога няма да те оставя без утеха.
КУРС НА ЧУДЕСАТА

РЪКОВОДСТВО ЗА УЧИТЕЛИ
ВЪВЕДЕНИЕ

1. Човечеството мисли за ролите на преподаване и научаване в обратен ред. 2Това обръщане на ролите е много показателно. 3Изглежда така, сякаш учителят и ученикът са разделени и учителят дава нещо на ученика, а не по-скоро на себе си. 4Нещо повече, актът на преподаването се разглежда като специална активност, в която човек използва само относително малка част от времето си. 5Курсът, от друга страна, подчертава това, че да преподаваш означава да научаваш, така че учителят и ученикът са единни. 6Подчертава се също, че преподаването е постоянен процес, той се провежда всеки миг от деня и продължава в мисълта и в спящо състояние.

2. Да преподаваш означава да даваш пример. 2Съществуват само две системи на мислене и ти изявяваш през цялото време вярата си в истинността на едната или на другата. 3От твоя пример се учат останалите, а също и ти самият. 4Въпросът не е дали ти ще бъдеш учител, защото изборът не се състои в това. 5Целта на този курс е да ти предостави възможност да избереш какво желаеш да преподаваш въз основа на това, което желаеш да научиш. 6Ти не можеш да дадеш нещо на друг, освен на себе си, а това се научава чрез преподаване. 7Преподаването е призив към свидетели, които да потвърдят онова, в което вярваш. 8То е метод на посвещение. 9То не се осъществява само чрез думи. 10Всяка ситуация трябва да бъде шанс да научиш другите какво си ти и какво са те за теб. 11Нищо повече, но не и по-малко.

3. Затова и си изработваш учебната програма изключително въз основа на отношението ти към самия себе си и това, което вярваш, че другите имат към теб. 2Формално в ситуацията на преподаване тези въпроси могат да не бъдат свързани изобщо с онова, което мислиш, че преподаваш. 3Но е невъзможно да не използваш същността на всяка ситуация за онова, което реално преподаваш и следователно реално научаваш. 4В това отношение словесното съдържание на преподаваното е напълно нере-девантно. 5То може да съвпада, но и да не съвпада с него. 6Онова, което действително води към знание, е учението отвъд думите. 7Преподавайки го, ти утвърждаваш собствените си убеждения по убеждение на самия себе си. 8Основната му цел е да потисне съмненията в себе си. 9Това не означава, че азът, който се опитваш да защитиш, е реален. 10 Но означава, че преподаваш на другите знанието за онези аз, кой го смяташ за реален.

4. Това е неминуемо. 2He може да се избегне. 3Та как би могло да бъде различно? 4Всеки, който следва учебната програма на света - а всеки тук я следва, докато не промени съзнанието си -учи другите, само за да убеди себе си, че е нещо, което не е. 5В това се състои предназначението на света. 6Какво друго тогава би могъл да бъде неговият учебен план? 7В тази безнадеждна и затворена като омагьосан кръг учебна ситуация, която не учи на нищо друго, освен на отчаяние и смърт, Бог изпраща Своите учители. 8И докато преподават Неговите уроци на радост и надежда, те самите осъществяват своето обучение.

5. Ако не бяха Божиите учители, нямаше да има особена надежда за спасение, защото светът на греха щеше да изглежда реален завинаги. 2Онези, които заблуждават самите себе си, неизменно заблуждават и другите, защото е измама това, на което учат. 3А какво друго е адът? 4Това е помагало за Божиите учители. 5Те не са съвършени, защото нямаше да бъдат тук. 6Но тяхната мисия е да станат съвършени тук и да преподават съвършенство по всички възможни начини, докато го усвоят. 7И тогава напускат видимия свят, макар че техните мисли остават извор на сила и истина завинаги. 8Кои са те? 9Как са избрани? 10Какво осъществяват? 11Как могат да постигнат спасение за себе си и света? 12Настоящето учебно помагало се опитва да отговори на тези въпроси.
1. КОИ СА БОЖИИТЕ УЧИТЕЛИ?
1. Божи учител е всеки, който е избрал да бъде. 2Неговата подготовка се състои само в това, че някак си, някъде той е направил съзнателен избор да не разглежда собствените си интереси като нещо различно от интересите на някой друг. 3Постигнал веднъж това, пътят му е открит и посоката определена. 4Една светлина е проникнала в мрака. 5Може и да е самотна светлина, но е достатъчна. 6Той е постигнал съгласие с Бога, дори ако все още не вярва в Него. 7Станал е носител на спасението. 8Превърнал се е в Божи учител.

2. Те идват от целия свят. 2Идват от всички религии и от никоя религия. 3Те са онези, които са се отзовали. 4Зовът е всеобщ. 5Отправя се винаги и навсякъде. 6Това е зов за учители, които да говорят в Негово име и да спасят света. 7Мнозина Го чуват, но малцина откликват. 8Но всичко е въпрос на време. 9Накрая всеки ще откликне, но този край може да бъде много, много далеч. 10И тъкмо затова бе установена програмата за учители. 11Тяхното предназначение е да пестят време. 12Всеки е първоначално една самотна светлинка, но когато в нейната сърцевина е онзи Зов, за нея няма граници. 13И всеки учител спестява хилядолетия според това как времето се преценява от света. 143а Самия Зов времето е без значение.

3. За всеки Божи учител съществува отделен курс. 2Всеки курс е до голяма степен различен по форма. 3Различни са и средствата, с които си служи учението. 4Но по съдържание курсът остава неизменен. 5Неговата основна тема винаги е: „Божият Син е невинен и в неговата невинност е спасението му". 6Това може да се преподава чрез действия или мисли, чрез думи или безмълвно, на всеки език и на никой език, по всяко време, място или начин. 7Няма никакво значение какъв е бил учителят преди да чуе Зова. 8Той се превръща в спасител с това, че е откликнал. 9Погледнал е на друг човек като на самия себе си. 103а това и е постигнал своето собствено спасение и спасението на света. 11В неговото новорождение е и новорождението на света.

4. Това е учебно помагало със специална учебна програма, предназначена за учители от една конкретна форма на всемирния курс. 2Съществуват хиляди други форми - всички с един и същ резултат. 3Те просто спестяват време. 4Но тъкмо времето и само го, тече толкова изморително, че светът вече е много уморен 5Той е стар, изтощен и безнадежден. 6Никога не е бил поставян под въпрос самият изход, защото нима нещо би могло да промени Божията Воля? 7Но времето с неговите илюзии за промяна и смърт изтощава този свят и всичко в него. 8Времето обаче има край и предназначението на Божиите учители е тъкмо да доведат до този край. 9Защото времето е в техни ръце. 10Те са избрали това и то им е дадено.
2. КОИ СА ТЕХНИТЕ УЧЕНИЦИ?
1. За всеки Божи учител са определени ученици, които ще започнат да го търсят веднага, щом той откликне на Зова. 2Те са избрани за него, защото формата на универсалното учение, моето той ще преподава, е най-подходяща за тях с оглед на собственото им ниво на разбиране. 3Неговите ученици го очакват, защото идването му е сигурно. 4И отново то е само въпрос на време. 5Щом той реши да осъществи своята роля, те на свой ред ще бъдат готови да осъществят тяхната. 6Въпрос на време е учителят да направи своя избор, но не и по отношение на това кому да служи. 7Когато е готов да учи, ще му бъдат дадени възможности да преподава.

2. За да бъде разбран планът на спасението, което е единство or преподаване и учение, необходимо е да се разбере понятието за време, което утвърждава този курс. 2Изкуплението коригира илюзиите, а не истината. 3Следователно то коригира нещо, което никога не е било. 4Освен това планът за тази корекция е установен и осъществен едновременно, защото Божията Воля е напълно независима от времето. 5Това се отнася и до реалността като цяло, тъй като тя произтича от Него. 6В мига, когато в съзнанието на Божия Син е проникнала идеята за разделение, Бог е дал Своят Отговор. 7Във времето това е станало много отдавна. 8В реалността то никога не се е случвало.

3. Светът на времето е свят на илюзии. 2Онова, което е станало много отдавна, изглежда сякаш става сега. 3Избори, които са направени преди време, ни се струват открити пред нас и предстоящи за решаване. 4Отдавна усвоени, разбрани и преживени неща, ни се явявят като нова мисъл, оригинална идея и различен подход. 5Твоята воля е свободна и ти, щом решиш, можеш да приемеш онова, което вече е станало и едва тогава ще осъзнаеш, че то е съществувало винаги. 6Както се подчертава в този курс, ти не избираш свободно учебната програма и дори формата под която да я усвоиш. 7Ти обаче разполагаш със свободата да решиш кога желаеш да я научиш. 8И когато я приемеш, вече си я усвоил.

4. И тогава времето се връща към един миг, толкова древен, че е отвъд спомените и възможностите на паметта. 2Но този миг се преживява все отново и отново и затова ти се струва, че е настоящ. 3И ето че ученик и учител сякаш се срещат сега и се откриват, сякаш никога не са се познавали. 4Ученикът се появява в точното врене и място. 5 Това е неизбежно, защото той е направил този избор в онзи древен миг, който сега преживява отново. 6Същото се отнася и до учителя, той също е направил неизбежния избор в древното минало. 7Божията Воля във всичко изглежда така, че сякаш за осъществяването йе необходимо време. 8Но нима нещо е в състояние да отклони могъществото на вечността?

5. Когато учител и ученик се срещнат, започва процес на едновременно учение и преподаване. 2Защото преподаването реално не се осъществява от учителя. 3Божият Учител говори на всеки двама, които са се свързали, за да се учат. 4Всяко такова отношение е свято, защото свята е неговата цел, а Бог е обещал да изпрати Своя Дух във всяко свято отношение. 5В ситуацията на преподаване и усвояване всеки научава, че да даваш и да получаваш е едно и също. 6Разделителната черта, която са прокарали между различните роли, съзнания, тела, потребности, интереси и всички различия, които мислят, че ги разделят един от друг, избледняват, стават смътни и изчезват. 7Онези, които са готови да усвоят един и същ курс, споделят общ интерес и обща цел. 8Така този, който е бил ученик, сам се превръща в Божи учител, защото е направил единствения избор, който да му даде учител. 9Той е видял у един друг човек същите интереси като своите.

Сподели с приятели:
1   ...   67   68   69   70   71   72   73   74   ...   79




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница