Курс на чудесата текст foundation for inner peace

1. Реалният свят е символ, както и останалото, което предлагат възприятията. ²И все пак, той символизира противоположното на създадения от теб. ³Твоят свят е видян през очите на страха и той носи свидетелствата на страха, съществуващ в съзнанието ти. ⁴Реалният свят не може да се възприеме по друг начин, освен през очите, благословени от прошката така, че да виждат свят, в който ужасът е невъзможен и поводи за страх не съществуват.

2. Реалният свят съдържа съответствие, което да дойде на мястото на всяка нещастна мисъл, отразена в твоя свят, сигурна корекция на образите на страха и отгласите от конфликти. ²Реалният свят е свят, видян различно - от спокоен поглед и умиротворено съзнание. ³Там няма нищо друго, само покой. ⁴Не се чуват викове на скръб и болка, защото там нищо не е отхвърлено от прошката. ⁵И гледките са прекрасни. ⁶Само щастливи гледки и звуци достигат до съзнанието, което е простило на себе си.

3. Каква нужда има такова съзнание от мисли за смърт, агресия и убийство? ²Нима то може да вижда наоколо си нещо друго, освен сигурност, любов и радост? ³Нима би могло да има нещо, което да предпочете да заклейми и да осъди? ⁴Светът, който вижда, се поражда от съзнание, което е в мир със себе си. ⁵Не се таи опасност в нищо, което вижда, защото е изпълнено с доброта и съзира само доброта.

4. Реалният свят е символ, че сънят за грях и вина е свършил и Божият Син се е пробудил. ²Отваряйки очи, той вижда сигурното отражение на Любовта на Отца; сигурното обещание, че е спасен. ³Реалният свят е знак за края на времето, защото да видиш реалния свят означава, че предназначението на времето е изчерпано.

5. Светия Дух няма нужда от време, след като изпълни Своето предназначение. ²Сега Той изчаква още миг, когато Бог ще извърши Своята последна крачка и времето ще изчезне, отнемайки възприятията и оставяйки истината такава, каквато е. ³Ние се стремим към този миг, защото в него е споменът за Бога. ⁴И когато погледнем на света, на който сме простили, Светия Дух ни зове и ни повежда към дома, припомняйки ни нашата Идентичност, Която прошката ни е възстановила.

1. Христовото виждане се изявява днес чрез мен. ²Неговото зрение ми показва всичко, което е получило прошка и мир и позволява и светът да види същото. ³И аз приемам това виждане в името на света - заради него и заради себе си. ⁴На каква красота се наслаждава погледът ни днес! ⁵Каква святост ни обгръща! ⁶Дадено ни е да разберем, че всички споделяме тази святост; това е Светостта на Самия Бог.

1. Няма изключение от Божиите обещания. ²А Той гарантира, че само щастието може да бъде последният изход на всичко. ³Но от нас зависи кога ще се постигне това; колко дълго ще оставим чуждата воля да се противопоставя видимо на Неговата. ⁴И докато смятаме тази воля за реална, няма да постигнем края, който Той е предопределил като окончателен изход от всички проблеми и всички изпитания, които виждаме, от всяка ситуация, с която се сблъскваме. ⁵Но този край все пак е сигурен. ⁶Защото Божията Воля се изпълнява на земята и на Небето. ⁷Ние ще търсим и намерим според Неговата Воля, която гарантира осъществяването на нашата воля.

1. Отмина всеки страх, защото изчезна онова, което го бе породило и заедно с него изчезнаха всички мисли, породени от страха. ²Любовта остава единственото настояще състояние, чийто Първоизточник е тук вечно и завинаги. ³Може ли светът да бъде светъл, чист, сигурен и гостоприемен, ако всичките ми минали грешки го подтискат и ми показват деформирани образи на страх? ⁴И все пак, любовта в настоящето е очевидна и нейното въздействие осезаемо. ⁵Целият свят свети, отразявайки нейната свещена светлина и най-сетне аз възприемам един свят, получил опрощение.

1. Аз съм Син на Бога. ²И нима мога да бъда и друго при това? ³Нима Бог е сътворил смъртното и нетрайното? ⁴За какво му е на Божия възлюблен Син онова, което е обречено да умре? ⁵Онова, което е неутрално, не може да умре, защото то не е натоварено с мисли, породени от страх, нито му се приписва някаква карикатура на любовта. ⁶Неговата неутралност го съхранява, докато то е полезно. ⁷След като изпълни предназначението си, то бива изоставено. ⁸Не защото е болно, старо или ранено. ⁹Просто става безполезно, непотребно и се отхвърля. ¹⁰Нека днес не го приемам като нещо повече от това - създадено да служи за известно време и полезно, докато може да служи, след което да отстъпи мястото на нещо по-добро.

1. Днес Христос иска да използва моите очи и така да спаси света. ²Той иска този дар, за да ми предложи мир и да премахне всеки страх и болка. ³И когато ги премахне, илюзорните сънища, привидно налегнали света, изчезват. ⁴Спасението е едно за всички. ⁵С моето спасение се спасява и светът. ⁶Защото всички ние можем да бъдем спасени само заедно. ⁷Страхът се явява в много различни форми, но любовта е една.

2. Днес преподаваме това и само това, което сами трябва да усвоим. ²Така става непротиворечива нашата учебна цел и е възможно лесно да я постигнем и бързо да я осъществим. ³С каква радост идва Светия Дух да ни освободи от ада, когато позволим Неговото учение да убеди света чрез нас да търси и намери лесната пътека към Бога.

1. Прошката е единственият дар, който давам, защото тя е единственият дар, който желая. ²А всичко, което давам, го давам на себе си. ³Това е простата формула на спасението. ⁴И аз, който искам да бъда спасен, ще я усвоя, за да се превърне в начин на живот в един свят, който се нуждае от прошка и който ще бъде спасен, когато аз приема своето Изкупление.

1. Моята благодарност позволява любовта ми да бъде приета без страх. ²И така, аз най-сетне се връщам към своята Реалност. ³Всичко, което се изпречва пред моето свещено виждане, прошката го отнема. ⁴И аз стигам близо до края на безсмислените пътешествия, безумните кариери и изкуствени стойности. ⁵Вместо тях, приемам това, което Бог е установил, че ми принадлежи, сигурен, че само в него ще бъда спасен; сигурен, че ще преодолея страха, за да срещна своята Любов.

1. Моята святост далеч надхвърля собствените ми способности да разбирам или зная. ²И все пак, моят Бог, моят Отец, който я е сътворил, признава моята святост, както своята. ³Нашата съвместна Воля избира светостта. ⁴И нашата съвместна Воля знае, че това е така.

1. Тази мисъл може да се използва, за да потвърди, че смъртта и скръбта са сигурен дял на всички, които идват тук, защото техните радости отминават преди още те да ги притежават и дори преди да ги получат. ²Но това също е идеята, която не позволява никое неправилно възприятие да ни държи в плен, нито да представлява за нас повече от отминаващ облак в ясно небе. ³И ние търсим тази яснота, безоблачна, очевидна и сигурна днес.

1. Второто Христово Пришествие, което е толкова сигурно, колкото е Бог, представлява просто корекция на грешките и връщане към разума. ²То е част от условието, което възстано­вява онова, което не е било никога изгубено и въдворява отново онова, което е вечно и завинаги истинно. ³То е покана Божието Слово да заеме мястото на илюзиите; воля да се прости всичко без изключение и резерви.

2. Всеобхватният характер на Второто Христово Пришествие му позволява да обгърне целия свят и да те приеме спасен в нежното си присъствие, което обхваща всичко живо заедно с теб. ²Освобождението, което принася Второто Пришествие, е безгранично, както Божието творение не познава граници. ³Прошката осветява пътя на Второто Пришествие, защото тя озарява всичко като едно цяло. ⁴И така се разпознава най-сетне единството на всичко.

3. Второто пришествие е краят на уроците, на които ни учи Светия Дух, проправяйки път на Страшния Съд, когато обучението свършва с един последен преговор, който се разгръща отвъд онова, което е, и стига до Бога. ²Второто Пришествие, това е времето, когато всички съзнания се предават в ръцете на Христос, за да се върнат на духа в името на истинното творчество и Божията Воля.

4. Второто Пришествие е това единствено събитие във времето, върху което самото време не може да въздейства. ²Защото всеки, който някога е дошъл във времето, за да умре, който предстои да дойде или е тук сега, еднакво бива освободен от всичко сторено. ³В това равенство Христос се възражда като единна Идентичност, в която Синовете на Бога признават, че всички са едно цяло. ⁴А Бог Отец се усмихва на Своя Син, на Своето Единно творение и Своята единствена радост.

5. Моли се Второто Пришествие да дойде скоро, но не се осланяй само на това. ²То се нуждае от твоите очи, уши, от твоите ръце и нозе. ³То се нуждае от твоя глас. ⁴И преди всичко се нуждае от твоята воля. ⁵Нека сме радостни, че можем да вършим Божията Воля и да се съединим в нейната свещена светлина. ⁶Виж, Божият Син е едно цяло с нас и ние можем да достигнем любовта на Отца чрез Него.

2. Божия свят е щастлив. ²Онези, които го погледнат, могат само да внесат и своята радост към него и да го благословят като повод за още по-голяма радост. ³Ние сме плакали, защото не сме разбирали. ⁴Но сега разбираме, че светът, който сме виждали, не е истински и днес ще съзерцаваме Божия свят.

2. Нашата Любов ни очаква, когато се отправим към Него и ни съпровожда, насочвайки ни в нашия път. ²Той не може дя не успее. ³Той е Целта, към която се стремим и Методът да Го достигнем.

1. Гледайте с мен, ангели, гледайте заедно с мен днес. ²Нека всички свещени Мисли на Бога да ме наобиколят и да останат с мен, докато Божият Син се роди. ³Нека земните звуци се смълчат и гледките, на които съм привикнал, да изчезнат. ⁴Нека Христос бъде приет там, където е у дома си. ⁵И нека чуе звуците, които са Му понятни и види гледките, които показват Любовта на Неговия Отец. ⁶Нека не бъде повече тук чужденец, защото отново се ражда днес в мен.

1. Аз мога да затъмня своето свято зрение, ако наложа върху него своя свят. ²Но няма да мога да видя светите гледки, които вижда Христос, ако не използвам Неговото зрение. ³Онова, което възприемаме, е отражение, а не факт. ⁴И онова, което виждам, е състоянието на моето съзнание, отразено вън от мен. ⁵Аз ще благословя света, като гледам на него през очите на Христос. ⁶И ще видя сигурните знаци, че всичките ми грехове са опростени.

1. Който вижда само през очите на Христос, намира мир толкова дълбок и стихнал, несмущаван и напълно неизменен, за който светът с нищо не наподобява. ²Това е мир, с нищо несравним. ³И целият свят мълчаливо се оттегля, когато го обгърне този мир и нежно го принесе пред истината, за да не бъде повече дом на страха. ⁴Защото любовта е дошла и е изцелила света, давайки му Христовия мир.

1. Нима мога да вижам по друг начин, освен чрез Христовото вижане днес, когато то ми помага да видя света, подобен на Небето, така че този древен спомен да изплува в съзнанието ми? ²Днес мога да забравя света, който съм породил. ³Да преодолея всеки страх и да се върна към любовта, светостта и мира. ⁴Днес съм спасен и се раждам отново в един свят на милост и грижа, на любяща доброта и мир Божий.

2. И с тази молитва ние безмълвно проникваме в едно състояние, където не може да има противоречие, защото присъеди­няваме своята свещена воля към тази на Бога, признавайки, че това е една и съща воля.

1. Аз разбирам времето по такъв начин, че провалям собстве­ните си цели. ²Ако избера да стигна отвъд времето до вечност­та, трябва да променя начина, по който възприемам предназ­начението на времето. ³Целта на времето не може да бъде то­ва да поддържа единството на минало и бъдеще. ⁴Единствени­ят период, през който мога да бъда спасен от времето, е настоящият миг. ⁵Защото в този миг идва прошката, за да ме направи свободен. ⁶Христос се ражда сега, без минало или бъ­деще. ⁷Той е дошъл, за да дари настоящето Си благословение като го върне към вечността и любовта. ⁸А любовта е вечно настояща, тук и сега.

1. В моя вътрешен свят е вечната невинност, защото Божията Во­ля е тя да бъде там , вечно и завинаги. ²Аз, Неговият Син, чиято воля е безгранична като Собствената Му Воля, не мога да желая промяна на това. ³Защото да отрека Волята на своя Отец означа­ва да отрека собствената си воля. ⁴Да погледна в себе си означава да открия своята воля такава, каквато Бог я е сътворил и каквато е в действителност. ⁵Моят страх да погледна към себе си е причинен от мисълта, че съм породил друга воля, която не е истинна и съм я превърнал в реалност. ⁶Но тя е без последствия. ⁷В себе си аз нося Божията Святост. ⁸В себе си аз нося спомена за Него.

2. Днес прекарваме деня заедно Ти и аз. ²И целият свят се присъединява към нашия химн на благодарност към Този, Който ни е дал спасение и освобождение. ³Възстановяваме своя мир и своята святост. ⁴Нямаме основание за страх, защото сме приели любовта в сърцата си.

1. Второто Христово Пришествие дарява Божия Син с въз­можността да чуе Гласа от Бога да възвестява, че лъжата е лъ­жа, а истината е вечно неизменна. ²С това последно съждение свършва сетивният опит. ³3а първи път виждаш света, приел тази истина, която се проектира от вече възстановено съзна­ние. ⁴Този свят поглед е благословението, което сетивната спо­собност ти дарява за последен път, преди да изчезне, когато целта й е осъществена и предназначението й изпълнено.

2. Последният съд над света не е осъжане. ²Защото той разглежда този свят като получил пълно опрощение, без никакъв грях и без цел. ³Свят без причина, който в очите на Христос е и без предназначение, той просто се разтваря в нищото. ⁴От нищото е роден и там ще свърши. ⁵И всички образи в съня, в който е поставено началото на света, си отиват заедно с него. ⁶Телата стават ненужни и затова ще изчезнат, защото Синът Божи е неограничаван.

3. Ти, който вярваш, че последният Божи съд ще осъди на ад света заедно с теб, приеми тази свещена истина: Божият съд е дар на Изправление, с който Бог поправя всички твои грешки и техните последици. ²Страхът от спасителната благодат на Бога е страх да получиш пълно освобождение от страданието, да се завърнеш към мира, сигурността и щастието и единени­ето със собствената си Идентичност.

4. Последният Съд на Бога е милостив, както и всяка стъпка от предначертания Му план за благословение на Неговия Син, призоваващ го да се завърне към вечния мир, който Бог споде­ля с него. ²Не се страхувай от любовта. ³Защото само тя може да изцели всяка скръб, да изтрие всички сълзи и нежно да про­буди от съня на болката Сина, когото Бог признава като Свой. ⁴Не се страхувай от това. ⁵Спасението изисква да го приемеш. ⁶И светът очаква радостта от това приемане, което ще му даде освобождение.

5. Това е Божият последен съд: „Ти продължаваш да бъдеш Мой свят Син вечно невинен, вечно любящ и вечно възлюблен, безграничен като своя Творец и напълно неизменен, завинаги чист. ²Затова прубуди се и се върни към Мен. ³Аз съм твой Отец и ти си Мой Син."