Глава 19 ДА ПОСТИГНЕШ МИР

I. Изцеление на вярата

II. Грях или грешка

III. Нереалност на греха

IV. Премеждия пред постигането на мир

A. Първата пречка пред постигането на мир: Желанието да се откажеш от него

а. Влечение към вината

Б. Втора пречка: Вярата, че тялото е ценно заради онова, което може да предложи

б. Влечение към болката

В. Третата пречка: Влечение към смъртта

в. Нетленното тяло

Г. Четвърта пречка: Страхът от Бога

г. Завесата се вдига

Глава 20 ВИДЕНИЕТО НА СВЕТОСТТА

I Страстната седмица

II. Дарът на лилиите

III. Грехът като пренагласа

IV. Да влезеш в Кивота на мира

V. Вестители на вечността

VI. Храмът на Светия Дух

VII. Съгласуваност на средствата и целите

VIII. Вътрешното виждане на невинността

Глава 21 РАЗУМ И ВЪЗПРИЯТИЕ

Въведение

I. Забравената песен

II. Отговорността за това, което виждаш

III. Вяра, убеждение и вътрешно виждане

IV. Страхът да обърнеш поглед към себе си

V. Предназначението на разума

VI. Разумът в противовес на безумието

VII. Последният въпрос, неполучил отговор

VIII. Вътрешната промяна

Въведение

I. Посланието на светите взаимоотношения

II. Невинността на твоя брат

III. Разумът и различните форми на заблуда

IV. Разклонение на пътя

V. Слабост и самозащита

VI. Светлината на Светите взаимоотношения

Въведение

I. Непримирими убеждения

II. Законите на хаоса

III. Спасение без компромиси

IV. Над полесражението

Въведение

I. Специалното отношение като заместител на любовта

II. Предателството на специалните отношения

III. Прошка за специалното отношение

IV. Специалното отношение срещу невинността

V. Христос в теб

VI. Спасението от страха

VII. Мястото на среща

Глава 25 БОЖИЯТА СПРАВЕДЛИВОСТ

Въведение

I. Връзката с истината

II. Спасителят от мрака

III. Възприятие и избор

IV. Светлината, която носиш

V. Състояние на невинност

VI. Специалното предназначение

VII. Крайъгълният камък на спасението

VIII. Справедливостта се връща на любовта

IX. Небесната справедливост

Глава 26 ПРЕХОДЪТ

I. „Жертвата" на единството

II. Множество форми. Едно изправление

III. Гранична зона

IV. Където няма вече грях

V. Незначителна пречка

VI. Приятелят, определен от Бога

VII. Законите на изцелението

VIII. Мигновеност на спасението

IX. Защото Те дойдоха

X. Краят на несправедливостта

Глава 27 ИЗЦЕЛЕНИЕ НА СЪНЯ

I. Картина на разпятието

II. Страхът от изцеление

III. Отвъд всички символи

IV. Безмълвният отговор

V. Пример за изцеление

VI. Свидетелите на греха

VII. Кой сънува този сън

VIII. „Героят" на съня

Глава 28 ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХА

I. Присъствие на спомена

II. Размяна местата на причина и следствие

III. Съгласие за единение

IV. Великото единение

V. Алтернативата на сънищата на страха

VI. Тайни обети

VII. Кивотът на сигурността

I. Затваряне на бездната

II. Гостът пристига

III. Божиите свидетели

IV. Ролите в съня

V. Неизменната обител

VI. Прошката и краят на времето

VII. Недей да търсиш извън себе си

VIII. Анти -Христът

IX. Сънят на прошката

Въведение

I. Принципи за избор

II. Свобода на волята

III. Отвъд всички идоли

IV. Истината отвъд илюзиите

V. Единствената цел

VI. Основание за прошка

VII. Новото тълкуване

VIII. Неизменната реалност

I. Колко е просто спасението

II. Вървейки с Христос

III. Самообвинителят

IV. Реалната алтернатива.

V. Понятието за „аз" срещу Аза

VI. Да разпознаеш духа

VII. Истинното виждане на Спасителя

VIII. Избери отново
ВЪВЕДЕНИЕ

1. Това е курс на чудесата. Той е задължителен курс. Можеш доброволно да избереш само времето, в което да му се посветиш. Свобода на волята тук не означава да установиш учебната програма. От свободната воля се определя само каква част от нея да усвоиш в определен период от време. Този курс не си поставя задачата да те научи какво е любов, защото същността на любовта не е нещо, което се преподава. Той обаче цели да премахне онова, което ти пречи да осъзнаеш, че любовта е тук, че тя е твоето естествено наследство. Противоположното на любовта е страхът, но което е всеобхватно, не може да има противоположност.

2. Затова и настоящият курс може да се обобщи по следния начин:

Нищо реално не е заплашено.

Нищо нереално не съществува.

Това е залогът за мир в Бога.

I. Принципи на чудесата

1. Чудесата не се различават по степен на трудност. Няма чудеса „по-трудни" или „по-големи" от другите. Всички са равнопоставени. Любовта е върховна във всяко свое проявление.

2. От значение не са самите чудеса. Значим е единствено техният Първоизточник, Който превъзхожда всяка оценка.

3. Чудесата възникват естествено като проява на любовта. Истинското чудо е Любовта, която ги вдъхновява. В този смисъл чудо е всичко, произтичащо от любовта.

4. Всички чудеса означават живот, а Бог е Дарителят на живота. Неговият Глас ще те води съвсем недвусмислено. И ще ти се каже всичко, което е нужно да знаеш.

5. Чудесата са навици и трябва да бъдат безусловни. Те не бива да се поставят под съзнателен контрол. Ако избираш чудесата по съзнателен път, можеш да се подведеш.

6. Чудесата са нещо естествено. Не стават ли чудеса, значи че нещо не е наред.

7. Всеки има право да върши чудеса, но трябва първоначално да се пречисти.

8. Чудесата лекуват, защото запълват една празнота; те се извършват от онези, които временно имат повече, в името на онези, които временно имат по-малко.

9. Чудесата са един вид взаимен обмен. Подобно всички проявления на любовта, които винаги са чудотворни в истинския смисъл на думата, взаимният обмен надмогва физическите закони. Вследствие на това и онзи, който отдава любов, и онзи, който я получава, се обогатяват с любов.

10. Да се използват чудесата като зрелище, за да бъде внушена вяра, означава да се разбира неправилно тяхното предназначение.

11. Молитвата е проводникът на чудесата. Тя е средство за общуване на творението с Твореца. Посредством молитвата се възприема любовта, а посредством чудесата се изразява.

12. Чудесата са мисли. Мислите могат да изразяват по-ниското или физическо ниво на опита или по-високото, духовно ниво. Едните осъществяват физическото, а другите сътворяват духовното.

13. Чудесата са едновременно начало и край и по този начин променят времевия порядък. Те са вечно утвърждаващо се възраждане, което, макар и да изглежда връщане назад, всъщност е тласък напред. Те преодоляват миналото в настоящето и по този начин освобождават бъдещето.

14. Чудесата са свидетелства за истината. Убедителни са, защото произтичат от убеждението. Без убеждение, те се израждат в магия, лишена от разум и следователно - разрушителна; или по-скоро - в нетворческа употреба на съзнанието.

15. Всеки ден трябва да бъде посветен на чудесата. Смисълът на времето е да те научи как да го използваш градивно. Следователно, то е метод за обучение, средство за постигане на определена цел. Времето ще се преустанови, когато престане да способства за ускоряване процеса на научаване.

16. Чудесата са учебни методи за демонстриране, че е също толкова благословено да даваш, както и да получаваш. Те едновременно повишават силата на даващия и предоставят сила на получаващия.

17. Чудесата преодоляват тялото. Те са внезапни скокове в невидимото, отвъд физическото ниво. Затова са целебни.

18. Чудото това е служене. То е най-голямото служене на един човек спрямо друг. То означава да обичаш ближния като себе си. То е признание едновременно за твоята ценност и тази на твоя ближен.

19. Чудесата обединяват всички съзнания в Бога. Те зависят от това единение, защото Синовността е съчетанието от всичко, което Бог е сътворил. Следователно, чудесата отразяват законите на вечността, а не на времето.

20. Чудесата пробуждат съзнанието, че духът, а не тялото е олтарът на истината. В признаването на това се крие лечебната сила на чудото.

21. Чудесата са естествени знаци на прошката. Посредством чудесата човек приема Божията прошка като я препредава на останалите.

22. Чудесата се свързват със страх само поради убеждението, че мракът може да скрива нещата. Ти вярваш, че щом не можеш да видиш нещо с физическите си очи, то не съществува. Това води до отричане на духовното зрение.

23. Чудесата пренареждат възприятията и поставят всички нива в истинската им перспектива. Това лекува, защото болестта идва от объркването на нивата.

24. Чудесата могат да лекуват болните и съживяват мъртвите, защото ти сам си създал болестта и смъртта и следователно можеш да ги преодолееш. Чудото си ти самият, способен да твориш по подобие на своя Творец. Всичко останало е кошмар, който сам си създал и който не съществува. Само творенията на светлината са истинни.

25. Чудесата са част от всеобхватната верига на прошката, която, когато се осъществи докрай, представлява Изкуплението. Изкуплението се осъществява по всяко време и във всички измерения на времето.

26. Чудесата представляват освобождаване от страха. "Да изкупиш" означава „да разградиш създаденото". Разграждането на страха е съществена страна от изкупителната същност на чудесата.

27. Чудото е всеобщо благословение от Бога чрез мен към всички мои братя. То е привилегията на простените да прощават.

28. Чудесата са средство да се постигне освобождение от страха. Откровението предизвиква състояние, в което страхът се преодолява. Следователно, чудесата са средството, а целта е постигане на откровение.

29. Чудесата са прослава на Бога чрез теб. Те Го прославят като оказват почит на неговите творения, утвърждавайки тяхното съвършенство. Те лекуват, защото отричат отъждествяването с тялото и утвърждават отъждествяването с духа.

30. Като отдават признание на духа, чудесата настройват вярно Нивата на възприятие и ги показват в правилна светлина. Това поставя духа в центъра, от където може пряко да се проявява.

31. Чудесата трябва да вдъхват благодарност, а не страх. Трябва да благодариш на Бога за това, което си в действителност. Свещени са Божиите чеда и чудото е почит към тяхната святост, която може да се скрие, но не и да се заличи.

32. Аз вдъхновявам всички чудеса, които са всъщност молитвено застъпничество. Те се застъпват за твоята святост и освещават възприятията ти. Като те поставят отвъд физическите закони, те те издигат в сферата на небесния порядък. В този порядък ти наистина си съвършен.

33. Чудесата са почит към теб, който си достоен за любов. Те разпръскват илюзиите относно теб самия и улавят светлината в теб. Така те са изправление на грешките и освобождение от кошмарите ти. Като освобождават твоето съзнание от затвора на собствените ти илюзии, те възстановяват здравия смисъл в теб.

34. Чудесата възстановяват целостта на съзнанието. Като запълват всеки недостиг, те осъществяват съвършена защита. Силага на духа не позволява проникването на нищо нежелано.

35. Чудесата са проявления на любовта, но не винаги имат видими резултати.

36. Чудесата са свидетелства за правилно мислене, за съгласуване на възприятията с истината такава, каквато Бог я е сътворил.

37. Чудото е корекция, която аз нанасям на неправилното мислене. То действа като катализатор, като разрушава погрешното възприятие и го преорганизира правилно. Така принципът на Изкуплението се изявява в теб и възприятията ти биват излекувани. Докато не стане това, познанието за Божествения порядък е невъзможно.

38. Светия Дух е двигателят на чудесата. Той съзнава както сътвореното от Бога, така и твоите илюзии. Разграничава истината от лъжата като възприема нещата цялостно, а не избирателно.

39. Чудото премахва грешката, защото Светия Дух я определя като нещо неистинно и нереално. С други думи, като се възприеме светлината, мракът от само себе си изчезва.

40. Чудото признава, че всеки човек е твой и мой брат. Чрез него се възприема универсалният знак на Бога.

41. Чудесата възстановяват целостта на възприятията. Така те преодоляват и изправят неоснователното усещане за непълнота.

42. Основен принос на чудесата е силата им да те освободят от измамното усещане за изолация, лишение и непълнота.

43. Чудесата се пораждат от творяща чудеса нагласа на съзнанието, тоест от съзнание, което е готово за чудото.

44. Чудото е проява на вътрешно осъзнаване на Христос и приемане на Неговото Изкупление.

45. Чудото никога не остава без последици. То може да въздейства на мнозина хора, които дори не познаваш и да предизвика невъобразими промени в ситуации, за които дори не подозираш.

46. Светия Дух е най-висш посредник между човека и Бога. Чудесата не са такова непосредствено общуване, защото те са средства за свързване във времето. Когато възстановиш първоначалната си връзка с Бога посредством непосредствено откровение, нуждата от чудеса ще изчезне.

47. Чудото е учебен метод, с помощта на който нуждата от пребиваване във времето намалява. То установява един отрязък от време, който не се подчинява на обичаните закони на времето. И така, чудото е извън времето.

48. Чудото е единственото средство, с което разполагаш за контрол над времето. Само откровението преодолява времето, защото то не е свързано с него изобщо.

49. Чудото не разграничава степени на погрешно възприемане на нещата. То е средство да се поправи погрешното възприемане независимо от неговата степен и насока. В това се състои неговата реална безпристрастност.

50. Чудото съпоставя направеното от човека със сътвореното и онова, което се съгласува, приема за истина, а онова, което не съответства на творението, отхвърля като неистинно.

1. Откровението прекратява съмнението и страха напълно, макар и временно. То е проява на онази първична форма на общуване между Бог и Неговите творения с нейното дълбоко интимно творческо чувство, което понякога бива търсено във физическите взаимоотношения. Никаква физическа близост не може да го постигне. Чудесата обаче са откровено междуличностни и са проява на истинска близост между хората. Откровението е пряка връзка с Бога. Чудесата те свързват непосредствено с твоя събрат. Нито откровението, нито чудесата не произтичат от съзнанието, но се преживяват от него. На нивото на съзнанието се поражда действието, макар и да не произтича от него. Ти си свободен да избираш в какво да вярваш и действията ти свидетелстват за твоята вяра.

2. Откровението е дълбоко лично и не може да се предаде по разбираем начин на друг. Ето защо всякакъв опит да бъде описано с думи е невъзможен. Откровението може само да се преживее. Чудесата, от друга страна, се проявяват в действие. Те са по-необходими в този момент, тъй като могат да се споделят. На този етап от процеса на учение чудесата са значими, защото ти не можеш сам да се освободиш от страха. Откровението е буквално неизразимо, защото е преживяване на неизразима любов.

3. Трябва да се отнасяш благоговейно към откровението, защото то предизвиква напълно закономерно страхопочитание. Не такова отношение изискват обаче чудесата, защото страхопочитанието предполага преклонение, а това е отношение на същество от по-ниско ниво, застанало пред своя Творец. Ти си съвършено творение и трябва да изпитваш страхопочитание само пред лицето на Твореца на съвършенството. Чудото е следователно знак за любов между равни. Равните няма защо да изпитват страхопочитание един пред друг, защото страхопочитанието предполага неравенство. Затова страхопочитанието е неправилно отношение към мен. На един по-стар брат се дължи уважение заради по-големия му опит и послушание заради по-голямата му мъдрост. Той трябва също да бъде обичан, защото е брат и да му се засвидетелства преданост в отговор на неговата. Само моята преданост ми дава правото да получа преданост от теб. Няма нищо в мен, което ти да не си в състояние да постигнеш. Няма нищо в мен, което да не идва от Бога. Разликата между нас сега е, че в мен няма нищо друго. Това ме поставя в състояние, което за теб е само потенциално възможно.

4. „Никой човек не идва при Отца, освен чрез мене" не означава, че аз се разграничавам или различавам от теб по някакъв друг начин, освен във времето, а времето всъщност не съществува. Това твърдение се осмисля по-скоро по вертикала, отколкото по хоризонтала. Ти си след мен и аз след Бога. В процеса на „издигане" аз съм по-високо, защото без мен разстоянието между Бога и човека щеше да бъде твърде голямо, за да го преодолееш. Аз осъществявам мост отвъд това разстояние като твой по-стар брат от една страна и като Божи Син от друга. Моята преданост към събратята ми ме е направила отговорен за Синовността, която споделям и така я правя цялостна. Това може да изглежда в противоречие с твърдението „Аз и Отец ми едно сме", но то има две страни и признава върховенството на Отца.

5. Всяко откровение се вдъхновява косвено от мен, защото аз стоя близо до Светия Дух и съзнавам доколко моите събратя са готови да получат откровение. Затова и мога да сведа до тях повече, отколкото самите те биха могли да постигнат. Светия Дух осъществява връзката между висшето и низшето общуване като поддържа отворен прекия канал за откровение от Бога към теб. Откровението не е взаимнообратимо. То се осъществява от Бога към теб, но не и от теб към Бога.

6. Чудото свежда до минимум необходимостта от времето. На хоризонтално или емпирично ниво изглежда сякаш е необходимо безкрайно много време, за да осъзнаят Божиите чеда, че са равнопоставени. Обаче чудото води до внезапен преход от хоризонтално към вертикално възприятие. Това поражда времеви отрязък, от който и даващият, и получаващият излизат далеч по-напреднали във времето, отколкото при обичайния му емпиричен ход. Така че чудото по уникален начин преодолява времето до степен, в която няма нужда от време, за да се осъществи. ''Времето, за което се осъществява чудото и времето, което покрива, не са свързани. Чудото идва да замести продължителен процес на научаване, който в противен случай би могъл да трае хиляди години. Това се постига чрез осъзнаване на съвършеното равенство между даващия и получаващия, на което се основава чудото. Чудото скъсява времето като го съкращава и по този начин премахва продължителни периоди от време. Това обаче се осъществява в рамките на самата времева последователност.
III. Изкупление и чудеса

I. Аз трябва да осъществя процеса на Изкупление, на който поставих начало. Когато правиш чудо за някой от моите братя, ти го правиш за себе си и за мен. Причината, поради която се обръщаш към мен, е тази, че аз не се нуждая от чудеса за собственото си Изкупление, но съм готов винаги да ти помогна в случай на временен неуспех. Моят дял в Изкуплението е да премахна всички грешки, който не можеш да поправиш по друг начин. Когато възстановиш онова съзнание, което по произход имаш, ти сам ставаш естествена част от процеса на Изкупление. Споделяйки нежеланието ми да приема грешките в теб и във всички останали, ти неизменно се присъединяваш към големия кръстоносен поход за изправлението им; вслушай се в моя глас, научи се да премахваш грешките и да работиш за тяхното изправление. Ти си способен да вършиш чудеса. Аз ще ти дам възможностите, но ти трябва да имаш волята и готовността. Когато вършиш чудеса, ти ще придобиеш вяра в това, че можеш да го правиш, защото вярата идва с реализацията. Способността да вършиш чудеса е заложена в теб и осъществяването им е нейно проявление, а Изкуплението, което е естественото призвание на Божиите чеда, е крайната цел.

2. „Небе и земя ще отминат" означава, че те няма да продължат да съществуват като отделни състояния. Моето слово, което е възкресението и животът, няма да отмине, защото животът е вечен. Ти си Божие творение, а онова, което Той е сътворил, е любящо и достойно за любов. Така в сърцето си трябва да се чувства човек, защото това е неговата същност.

3. Получилите опрощение са носители на Изкуплението. Изпълнени с духа, те на свой ред прощават. Онези, които са освободени, трябва да се присъединят към освобождаването на другите, защото такъв е планът на Изкуплението. Чудесата са пътят, по който съзнанията, които служат на Светия Дух, се обединяват с мен за спасението и освобождението на всички Божии творения.

4. Аз съм единственият, който може да прави всякакви чудеса, защото аз съм Изкуплението. Ти имаш роля в Изкуплението, която ще ти посоча. Обръщай се към мен, за да узнаеш какви чудеса трябва да осъществяваш. Това спестява ненужни усилия, защото ще действаш в пряка връзка с мен. Съществена характеристика на чудото е, че то не зависи от личността, което ми дава възможност да насочвам неговото прилагане, за да доведе чудото под мое ръководство до най-върховно лично преживяване на откровението. Един водител не налага нищо, но насочва, оставяйки на теб правото да го последваш. "И не ни въвеждай в изкушение" може да се разбира като „Осъзнай грешките си и вземи решение да се освободиш от тях като следваш моето напътствие."

5. Грехът не представлява реална заплаха за истината, която винаги може да му устои. Само грехът е действително уязвим. Ти си свободен да установиш свое царство, където сметнеш за подходящо, но правилният избор е неизбежен, ако си спомниш следното:

6. Твоите реакции са непосредствено отражение на собствените ти възприятия, затова поведението ти се определя от това как възприемаш нещата. Златно правило е да се отнасяш към другите така, както искаш те да се отнасят към теб. А това значи и двете страни да възприемат вярно нещата. 'Това е Златно правило за истинско поведение. Не можеш да се държиш правилно, ако не възприемаш вярно нещата. Тъй като ти и твоят ближен сте равноправни членове на едно семейство, то както възприемате себе си и другите, така и ще се държите помежду си. За да доловиш светостта у другите, трябва да почувстваш собствената си святост.

7. За да твори чудеса, съзнанието трябва да бъде готово за чудесата. Това съзнание е единно и се докосва до всички, дори когато правещият чудеса сам не съзнава това. По същността си чудесата са надличностни, защото Изкуплението е едно и обединява всички творения с техния Творец. Като проява на истинската същност на човека, чудото поставя съзнанието в състояние благодат. Тогава съзнанието естествено приема Господ вътре в себе си и непознатия отвън. Когато приемеш непознатия, той става твой брат.

8. Нека не те тревожи, че чудото може да окаже въздействие върху твоите събратя, без дори да съзнаваш това. То винаги ще То винаги ще бъде благослов за теб самия. Чудесата, извършени от теб без да го целиш, не стават от това по-малко ценни. Те са проявление на твоето сьстояние на благодат, но активният аспект на чудесата трябва да се ръководи от мен, защото аз съзнавам целия план. Когато съзнанието ти е отворено за чудото, ти винаги си в състояние на благодат, защото такова съзнание е надличностно, но само аз съм в състояние да зная къде да се насочи този дар.

9. Чудесата са избирателни само в смисъл, че са насочени към онези, които сами могат да ги оползотворят. По този начин те неизбежно ги отправят и към други и така се изгражда цялостната верига на Изкуплението. Тази избирателност обаче съвсем не се отнася до мащаба на чудото, защото самата концепция за мащаб се отнася към ниво, което е нереално. Тъй като чудото цели да възстанови съзнанието за реалността, от него не би имало полза, ако то се проявява в рамките на законите, които се стреми да корегира.
IV. Бягство от мрака

1. Бягството от мрака се осъществява на два етапа: Първо, осъзнаване, че мракът нищо не може да скрие. Този етап обичайно се съпътства от страх. Второ, разбирането, че няма какво да криеш, дори ако би могъл. Този етап води до преодоляване на страха. Когато сам пожелаеш да не криеш нищо, не само ще потърсиш връзка с Бога, но и ще се проникнеш от мир и радост.

2. Святото не може реално да се скрие в мрак, но ти можеш да се заблуждаваш по този въпрос. Това те плаши, защото дълбоко в душата си чувстваш заблудата и правиш какво ли не, за да докажеш пред себе си, че си прав. Чудото възстановява истинската принадлежност на реалността. Реалността принадлежи на духа и чудото само признава тази истина. Така то разсейва собствените ти илюзии и те свързва с Бога и с теб самия. Чудото става част от процеса на Изкупление като поставя съзнанието в служба на Светия Дух. Така съзнанието започва да следва онова, за което е предназначено и поправя своите грешки, които не са нищо друго, освен липса на любов. Съзнанието може да бъде обладано от илюзии, но духът е изконно свободен. Ако съзнанието приема нещата без любов, то долавя само тяхната празна черупка, без да почувства вътрешния им дух. Но Изкуплението възстановява духа на подобаващото му място. Съзнание, което служи на духа, е неуязвимо.

3. Мракът е отсъствие на светлина, както грехът е отсъствие на любов. Той няма своя собствена специфика. Мракът е пример за вярата в „недостига", от която само грешки могат да произтекат. Истината винаги означава изобилие. Онези, които разбират и признават, че имат всичко, не търпят никакви лишения. Предназначението на Изкуплението е да ти възвърне всичко; или по-скоро, да ти върне съзнанието, че притежаваш всичко. То ти е дадено още от самото ти сътворение, както е било дадено на всички.

4. Празнотата, породена от страха, трябва да се запълни от всеопрощение. Това се има предвид в Библията под думите „Смъртта не съществува", затова и аз можах да покажа, че няма смърт. Аз дойдох да осъществя закона като го изпълня с ново съдържание. Ако правилно се разбира, законът предлага единствено закрила. Но онези, чието съзнание е останало непроменено, са внесли в него представата за „геената огнена". Повярвай, аз ще се застъпя за всеки, който ми позволи и доколкото ми позволи. Човек е застъпник на своята вяра, като по този начин я утвърждава. Онези, които са мои застъпници, свидетелстват чрез чудесата, които вършат, че са отрекли вярата в лишението в полза на вярата в изобилието, защото са разбрали, че то им принадлежи.
V. Цялостност и дух

1. Чудото, както и тялото, е помощно средство за ускоряване постигането на онова състояние, в което ще се окаже ненужно. Когато се постигне първоначалното състояние на пряка връзка на духа с Бога, нито тялото, нито чудото ще бъдат необходими. Докато продължаваш обаче да мислиш, че се намираш в това тяло, ти имаш две възможности - или безлюбието, или чудотворните канали на проявление. Може да си наденеш празна черупка, но не и да нямаш никакъв израз. Можеш да чакаш, да отлагаш, да парализираш себе си или да сведеш своите творчески способности до минимум. Не можеш обаче да ги унищожиш. Можеш да премахнеш средството за единение с Бога, но не и възможността да го постигнеш. Защото не ти си създал самия себе си.

2. Най-важното решение, което трябва да вземе човек, ориентиран съзнателно към чудото, е да не чака повече от необходимото време. Както времето може да се хаби, така то може и да изхабява. Затова творящият чудеса трябва с удоволствие да се възползва от възможностите за овладяване на времето. Той разбира, че всяко съкращаване на времето води до крайното освобождение от време, при което Син и Отец са едно. Под равенство не се разбира равенството сега. Когато всеки осъзнае, че има всичко, няма да има вече нужда да влага индивидуално своя дял към Синовността.

3. Когато Изкуплението се осъществи, всички таланти ще бъдат споделяни от всички Божии Синове. У Бога няма пристрастия. Всички Негови чеда имат пълната Му Любов и всички негови дарове се раздават свободно на всеки. „Ако не станете като децата" означава, че ако не осъзнаете своята пълна зависимост от Бога, не можете да познаете реалната сила на Сина в истинска връзка с Отца. Всеки Божи Син е специален, но не за разлика от останалите, а заедно с всички останали. Всички мои братя са специални. Ако се изживяват като пренебрегнати, те започват да възприемат изопачено нещата. Тогава цялото Божие семейство, цялата Синовна общност е накърнена в своите взаимоотношения.

4. Всеки член на Божието семейство накрая ще се завърне. Чудото е зов за завръщане, защото то е благословение и почит към всеки, дори и ако отсъства духом. „Бог не се лъже" не е предупреждение, а утеха. Бог би останал излъган, ако дори на едно от неговите творения му липсва святост. Цялото творение е единно, а белегът на единството е светостта. Чудесата утвърждават Синовната общност като сьстояние па пълнота и изобилие.

5. Всичко истинно е вечно и не подлежи на промяна. Ето защо духът е неизменен, защото той е вече съвършен, но съзнанието може да избере на какво предпочита да служи. Единственото ограничение на неговия избор е, че не може да служи на двама господари. Ако избере, съзнанието може да стане проводникът, чрез който духът твори така, както сам е сътворен. Ако не направи този свободен избор, съзнанието запазва творческите си възможности, но попада под една власт, основана на тираничност, а не на Авторитет. В резултат съзнанието губи своята свобода, защото такъв е диктатът на всеки тиранин. Да промениш съзнанието си, означава да го поставиш под ръководството на истинния Авторитет.

6. Чудото е знак, че съзнанието е избрало аз да го водя в служба на Христос. Христовите блага са естествен резултат от избора да Го последваш. Всички плитки корени трябва да се изтръгнат, защото без дълбочина няма живот. Илюзията, че плитките корени могат да станат дълбоки и устойчиви, е една от онези деформации, които обръщат Златното правило. Откажеш ли се от тези лъжливи опори, в първия момент може да почувстваш, че губиш почва под краката си. Нищо обаче не е толкова неустойчиво, както да се опитваш да се крепиш с главата надолу. Затова и нищо, което те държи в такова положение, не може да допринесе за твоята устойчивост.
VI. Илюзията на необходимостта

1. Ти, който търсиш мир, можеш да го постигнеш само чрез пълно всеопрощение. Никой не може да се научи, ако сам не пожелае и не чувства потребност. Докато в Божието творение нищо не може да липсва, в света, който сам си създал, липсата е съвсем очевидна. В това и се състои разликата между сътворения от Бога и създадения от теб самия свят. Да ти липсва нещо означава, че би се чувствал по-добре в състояние, различно от това, в което се намираш в момента. Преди „разделението", което представлява същността на „грехопадението", липсата не е била въобще позната. Не е имало необходимост. Необходимостта възниква само тогава, когато сам себе си ограбваш. Ти се подчиняваш на закона на необходимостта, който сам си установил. Това на свой ред зависи от начина, по който възприемаш собствената си същност.

2. Чувството за разделение от Бога е единствената липса, която наистина трябва да се запълни. Ти никога не би го изпитал, ако неправилното възприятие на истината не беше ти внушило усещането за липса. Идеята за закона на необходимостта е възникнала вследствие на тази фундаментална грешка, която кара човека да се възприема фрагментарно според различни степени на потребности. Вътрешната интеграция те прави единен, което води до единство на потребностите. Непротиворечивите потребности водят до непротиворечиви действия, защото единството означава липса на противоречия.

3. Законът на необходимостта, който е последица на първородния грях - разединението на човека от Бога, трябва да се преодолее на нивото, на което е възникнал, преди да се преодолее грешката, че се възприемат различни нива въобще. Ти не можеш да постигаш резултати, когато действаш на различни нива. Докато това обаче е така, изправлението трябва да Става вертикално отдолу нагоре. Това е така, защото си представяш, че живееш в пространство, където понятия като „горе" и „долу" имат някакво значение. В последна сметка, пространството е безсмислено понятие, както и времето. И двете са само въпрос на вярвания.

4. Реалното предназначение на този свят е да спомогне за преодоляване на твоето неверие. Сам ти не можеш да надмогнеш последствията от страха, защото сам си го породил и по тази причина вярваш в него. В своето отношение, макар и не по същество, ти си подобен на Твореца, Който съвършено вярва в Своите творения, защото Той ги е сътворил. Съществуването се приема според вярата. Затова си готов да вярваш в нещо, чиято истинност никой не би приел. Ти вярваш в него, защото сам си го създал.

5. Всички прояви на страха са неоснователни, защото на творческо ниво те не съществуват и следователно не съществуват въобще. Доколкото проверяваш своята вяра с този критерий за правилност, дотолкова ще се възстанови и твоята способност да възприемаш правилно нещата. Когато се отсее истината от неистината, се осъществява чудото по следните закономерности:

1. Твоите изопачени възприятия създават непроницаема обвивка около чудотворните енергии, така че да не могат да достигнат до съзнанието. Объркването на чудотворните импулси с физически импулси е основно изопачаване на възприятията. Физическите импулси са неправилно насочени чудотворни импулси. Всяко същинско удовлетворение произтича от изпълнението на Божията Воля. И това е така, защото да не я изпълняваш, означава да отречеш своето Аз. Отричането на Аза поражда илюзии, докато поправянето на тази грешка освобождава от тях. Недей да се заблуждаваш като мислиш, че можеш да бъдеш в мир с Бога или със своите събратя по някакъв външен начин.

2. Чедо Божие, ти си сътворено, за да твориш добро, красота и святост. Недей да забравяш това. Божията Любов ще трябва още известно време да се предава от тяло на тяло, защото духовното виждане е все още твърде смътно. Най-добре ще използваш своето тяло като разширяваш възприемателните си способности, за да постигнеш реално духовно виждане, за каквото физическото око е неспособно. Да усвоиш тази способност е единственото реално предназначение на тялото.

3. Фантазията е изопачена форма на духовно виждане. Фантазиите винаги изопачават възприятията, създавайки една нереална картина на действителността. Действията, които произтичат от изопачени възприятия, са реакции на хора, които буквално не знаят какво вършат. Фантазията е опит да се постави реалността под властта на несъществуваща необходимост. А когато реалността се изопачава по какъвто и да било начин, светът се възприема деструктивно. Фантазиите свързват погрешно нещата и се опитват да внушат, че в това има нещо привлекателно. Но макар и да възприемаш измамни връзки между нещата, не можеш да ги направиш реални, освен в собствените си очи. Човек е готов да вярва на това, което е създал. Ако правиш чудеса, и в тях би вярвал със същата сила. Тогава силата на твоето убеждение ще укрепи вярата на онзи, който възприема чудото. Фантазиите стават напълно ненужни, когато за теб стане очевидно, че реалността носи пълно удовлетворение, както на онзи, който дава, така и на онзи, който получава. Реалността може да бъде „узурпирана", да попадне под властта на чужд тиранин. Докато има останал дори и един единствен „роб" на тази земя, ти не би могъл да бъдеш напълно свободен. Пълното възраждане на Синовността е единствената цел на творящия чудеса.

4. Това е курс за развитие на съзнанието. Всяко усвояване на знания предполага съсредоточаване и обучение на съответно ниво. Някои следващи части на курса се опират в много голяма степен на тези начални раздели, което налага внимателното им изучаване. Те ще ти бъдат необходими и за една предварителна нагласа. Без това може да започнеш твърде много да се страхуваш от онова, което предстои, за да го използваш съзидателно. Докато изучаваш тези начални раздели, ще започнеш да съзираш някои набелязани постановки, които се задълбочават по-късно.

5. Необходима е солидна основа, за да не объркаш страха със страхопочитание, за което вече споменах и което често се случва. Казах, че страхопочитанието не е подобаващо отношение към Божия Син, защото не бива да изпитваш страхопочитание в присъствието на равни. Страхопочитанието е напълно подобаващо по отношение на Твореца. Аз внимателно изясних своята роля в Изкуплението, без да я надценявам, нито подценявам. Опитвам се да ти изясня също така и твоята собствена роля. Подчертах, че не следва да се отнасяш със страхопочитание към мен, поради нашата същностна равнопоставеност. Някои от следващите етапи обаче ще те изправят пряко пред Бога-Отец. Би било неразумно да се започне с тези стъпки без внимателна подготовка, защото страхопочитанието може да се обърка със страха и преживяването ще бъде по-скоро травмиращо, отколкото блажено. В крайна сметка лечението идва от Бога. Средствата са ти обяснени внимателно. Чрез откровение може да ти се открие целта, но за да я постигнеш, трябва да владееш средствата за това.