НУЖНИ ЛИ СА ПРОМЕНИ В ЖИЗНЕНАТА СИТУАЦИЯ НА БОЖИИТЕ УЧИТЕЛИ?

2. С напредъка в обучението Божият учител усвоява все по-пълно един урок. ²Той не взема собствените си решения: иска отговор от своя Учител и следва Неговото ръководство за действие. ³Това става все по-лесно, когато Божият учител се научи да не дава собствени присъди. Стказът от осъждане, който е явната предпоставка за долавянето на Божия Глас, е винаги твърде бавен процес, не защото е труден, а защото понякога се възприема като обида към личността. ⁵Учението на света е насочено към цел, право противоположна на нашата учебна програма. ⁶Светът учи да разчиташ на собствените си преценки като критерий за зрялост и сила. ⁷Нашата учебна програма учи да се откажеш да съдиш като необходимо условие за спасението.

2. Божият учител трябва да осъзнае, не че не бива да съди нещата, а че не може. ²Отказвайки се да съди, той просто се отказва от нещо, което не му принадлежи. ³Отказва се от една илюзия или по-скоро има илюзията, че се отказва. ⁴В действителност просто е станал по-честен. ⁵Осъзнавайки, че преценките винаги са били невъзможни за него, той престава да прави опити да преценява. ⁶Това не е никаква жертва. ⁷Напротив, гой поставя себе си в положение, в което преценката може да се осъществи посредством него, а не от него. ⁸Тази преценка не е нито „правилна", нито „неправилна". ⁹Тя е единствената преценка, която съществува и тя е: „Божият Син е невинен и грехът не съществува".

3. Целта на нашата учебна програма за разлика от целите, които си поставя светът, е да признаем, че преценката в обикновения смисъл е невъзможна. ²Това не е просто мнение, а факт. ³За да се прецени нещо правилно, човек трябва напълно да осъзнава неимоверно широк обхват от неща в миналото, настоящето и бъдещето. ⁴Човек би трябвало да си даде сметка за всички последици от свои те съждения върху всекиго и всичко, до което се отнасят по един или друг начин. ⁵И трябва да е сигурен, че възприятията му не са деформирани, така че съждението е напълно справедливо към всеки, към когото се отнася сега и в бъдеще. ⁶Кой е в положение да постигне това? ⁷Кой, освен в някакви безумни фантазии, би могъл да твърди подобно нещо за себе си?

4. Спомни си колко пъти си мислил, че знаеш всички „факти", необходими за едно съждение, и колко си грешил! ²Нима има човек, който да не е преживявал подобно нещо? ³Знаеш ли колко пъти си мислил, че си прав, без да съзнаваш, че грешиш. ⁴Защо избираш подобна произволна основа за вземане на решение? ⁵Мъдростта не е съждение, тя е освобождение от съждението. ⁶ За това осъществи още само едно-единствено съждение. ⁷И то е: Има Някой с теб, Чието съждение е съвършено. ⁸Той наистина познава всички факти - минали, настоящи и бъдещи. ⁹Той знае всички последици от Своите съждения, за всекиго и всичко, към което се отнасят по някакъв начин. ¹⁰И Той е напълно справедлив към всеки, защото Неговото възприятие не е изопачено.

5. Ето защо, откажи се от съжденията не със съжаление, а с въздишка на благодарност. ²Сега си свободен от онова бреме, толкова тежко, че едва се влачеше и падаше под него. ³А то цялото бе илюзия. ⁴Нищо повече. ⁵Сега учителят Божи може да се повдигне, освободен от бремето и да тръгне с лека походка. ⁶Но ползата не е само в това. ⁷Вече не му тежат грижите, защото няма такива. ⁸Отърсил се е от тях заедно с осъждането. ⁹Отдал е грижите на Този, на чието съждение е предпочел да се довери вместо на своето. ¹⁰Сега той не греши. ¹¹Неговият Водач е сигурен. ¹²И където е идвал преди, за да съди, сега идва, за да благослови. ¹³Където сега се смее, на времето плачеше.

6. Не е трудно да се освободиш от това да съдиш. ²Но е трудно да се опиташ да поддържаш това състояние. ³Учителят Божи се отказва да съди с най-голяма радост в мига, когато осъзнае колко много му струва това. ⁴Цялата грозота, която вижда наоколо си, е резултат от осъждане. ⁵Цялата болка, която съзира - също. ⁶Цялата самота и чувство за загуба, за отминаване на времето и все по-нарастваща безнадеждност, за болезнено отчаяние и срах от смъртта, всички те произтичат от осъждане то. ⁷И сега той знае, че всички тези неща не са необходими. ⁸Никое от тях не е истина. ⁹Той се е отрекъл от тяхната причина, и те, които са били само резултат от погрешния му избор, са отпаднали от него. ¹⁰Учителю Божи, тази стъпка ще ти даде мир.¹¹Нима е трудно да желаеш само това?

2. Отново стигаме до въпроса за съждението. ²Този път, запитай се дали твоето съждение или Божието Слово е по-вероятно. ³Защото тези две съждения говорят различно за света и са толкова противоположни, че е безсмислено да се правят опити да бъдат осъвместени. ⁴Бог предлага на света спасение; твоето съждение го заклеймява. ⁵Бог казва, че няма смърт; твоето съждение вижда смъртта като неминуем край на живота. ⁶Божието Слово те уверява, че Той обича света; твоето съждение настоява, че светът не може да бъде обичан. ⁷Кой е правият? ⁸Защото един от двамата греши. ⁹Това неминуемо е така.

3. В текста се обяснява, че Светия Дух е отговорът на всички проблеми, които ти сам си създал. ²Тези проблеми не са реални, но това е лишено от смисъл за хората, които вярват в тях. ³А всеки вярва в това, което е създал, защото неговата вяра го е създала. ⁴В тази странна и парадоксална ситуация - която е лишена от значение и смисъл, но от която не може да се излезе - Бог е изпратил Своето Съждение, за да отговори на твоето. ⁵Неговото Съждение съвсем добронамерено замества твоето. ⁶И чрез това заместване неразбираемото става разбираемо. ⁷Как е възможен мир на този свят? ⁸Според твоите съждения той е невъзможен и никога не би могъл да стане възможен. ⁹Но според Божието Съждение онова, което се отразява тук, е само мир.

4. Мирът е невъзможен за онези, които са насочили поглед към сблъсъка. ²Мирът е неизбежен за онези, които дават мир. ³Колко лесно е тогава да се избегне твоето съждение за света! ⁴Не светът прави мирът да изглежда невъзможен. ⁵Тъкмо светът, който виждаш ти, е невъзможен. ⁶Но Божието Съждение по отношение на този изопачен свят го изцелява и го прави способен да възприеме мира. ⁷И мирът се спуска над него като радостен отговор. ⁸Мирът сега принадлежи тук, защото тук сега е влязла Божията Мисъл. ⁹Какво, ако не Божията Мисъл, превръща ада в Небе просто по силата на това, което е. ¹⁰Земята се покланя пред величавото Присъствие и то се привежда в отговор, за да се повдигне отново. ¹¹Сега въпросът е различен. ¹²Той вече не е: „Възможен ли е мирът на този свят?", а: „Нима е възможно тук да няма мир?"

2. Така синът човешки става Син Божи. ²Това не е всъщност промяна; то е преобразяване на съзнанието. ³Външно не се променя нищо, но сега всичко външно отразява само Божията Любов. ⁴Бог вече не поражда страх, защото съзнанието не вижда причина за наказание. ⁵Божиите учители изглеждат много, защото това е необходимо на света. ⁶Но нима те могат да бъдат разграничавани един от друг, когато е обща целта, която ги обединява и те споделят с Бога? ⁷Има ли значение в такъв случай, че се проявяват под множество форми? ⁸Техните съзнания са единно цяло; осъществили са единство. ⁹И Бог се изявява в тях като в един, защото това са те.

3. По каква причина е необходима тази илюзия за множественост? ²Само защото реалността е неразбираема за изпадналите в заблуда. ³Малцина са тези, които изобщо могат да чуят Божия Глас и дори и те не могат да предадат Неговите Послания пряко чрез Духа, който им ги е предал. ⁴Нуждаят се от посредник, чрез който общуването става възможно за онези, които не осъзнават, че са дух. ⁵Те могат да видят тялото. ⁶Могат да разберат и чуят един глас, без да се страхуват, че неочаквано ще се изправят пред истината. ⁷Не забравяй, че истината може да дойде, само когато е приета без страх. ⁸ За това Божиите учители се нуждаят от тяло, защото тяхното единство не може да се разпознае непосредствено.

4. Божиите учители се изграждат въз основа на разбирането за истинската цел на тялото. ²С техния напредък те стават все посигурни, че предназначението на тялото е само да позволи на Божия глас да говори чрез него па човешкия слух. ³Този слух ще предаде на съзнанието на слущащия послания, които не са от този свят и поради техния Първоизточник, съзнанието ще ги разбере. ⁴Това разбиране ще помогне на Божия учител да осъзнае реалното предназначение на тялото, неговото истинско приложение. ⁵Достатъчен е този урок, за да проникнат мислите за единство в съзнанието и единното да може да се възприеме като такова. ⁶Наглед Божиите учители споделят илюзията на разделение, но поради начина, по който използват тялото, те не споделят вярата в илюзията, независимо от привидностите.

5. Основният урок е винаги следният - тялото ще се превърне за теб в това, за което го използваш. ²Ако го използваш за грях или агресия, което е равносилно на грях, за тебе тялото ще бъде греховно. ³А бидейки греховно, то ще бъде слабо, ще страда и ще умре. ⁴Ако го използваш, за да предадеш Словото Божие на онези, които не го познават, тялото се освещава. ⁵И защото е свято, не може да боледува или умре. ⁶Когато престане да бъде полезно, човек го напуска и това е всичко. ⁷Съзнанието взема това, както и всички други решения, отговорни за състоянието на тялото. ⁸Но Божият учител не взема това решение сам. ⁹Това би означавало да придаде на тялото цел, различна от тази, която го прави свято. ¹⁰Божият Глас ще му даде да разбере кога е осъществил своята роля, така както му е разкрил какво е неговото предназначение. ¹¹Той не страда нито когато си тръгва, нито когато остава. ¹²Болестта за него е невъзможна.

6. Единство и болест не могат да съществуват съвместно. ²Божиите учители избират да виждат известно време сънища. ³Това е съзнателен избор. ⁴Защото са познали, че всички избори се извършват съзнателно с пълно разбиране за техните последици. ⁵Сънят настоява на друго, но кой би вярвал в сънища, когато ги осмисли именно като такива. ⁶Осъзнаването на факта, че сънуваме, е реалното предназначение на Божиите учители. ⁷Те гледат как образите идват и си отиват, променят се и се изместват, страдат и умират. ⁸Но се заблуждават по отношение на онова, което виждат. ⁹Те осъзнават, че да виждат един образ от съня като болезнен и откъснат от другите не е нещо по-реално от това да го разглеждат като здрав и красив. ¹⁰Само единството не се отнася към сънищата. ¹¹И Божиите учители го признават за нещо, стоящо отвъд съня, отвъд всички привидности и което сигурно им принадлежи.

2. Изисква се много усилено обучение, за да се осъзнае и да се приеме фактът, че този свят не може да даде нищо. ²Какъв смисъл би имала жертвата на нищото? ³Тя не може да означава загуба на нещо притежавано. ⁴Според разбиранията на света не съществува жертва, която да не се отнася до тялото. ⁵Сам помисли какви са представите за жертва на този свят. ⁶Власт, слава, пари, физически удоволствия - кой е „героят", на когото принадлежи всичко това? ⁷Какво значение може да има то, освен за тялото? ⁸И все пак, тялото не може нищо да оцени. ⁹В стремежа си към подобни неща съзнанието се асоциира с тялото, което прави неясна неговата идентичност и то губи представа за реалната си същност.

3. След подобно объркване, съзнанието вече не може да разбере, че всички „удоволствия" на света са нищожни. ²Но каква жертва - и то истинска жертва! - предполага всичко това. ³Сега съзнанието е осъдено да търси без да може да намери; да бъде вечно неудовлетворено и недоволно; да не знае какво реално желае да постигне. ⁴Кой може да избегне подобно себеосъждане? ⁵То може да се избегне само благодарение на Божието Слово. ⁶Защото осъждането на самия себе си е избор по отношение па самоличността, а никой не се съмнява в онова, което вярва, че е негова същност. ⁷Той може да се съмнява във всичко, но не и в това.

4. Божните учители не могат да съжаляват, че са се отказали от удоволствиятана света. ²Нима е жертва да се откажеш от болката? 3Нима възрастният се отказва от детските играчки с неохота? ⁴Възмовно ли е възрастния юовек, който е видял чрез вътрешния си взор лицето на Христос, да обърне поглед назад с копнеж и съжаление за месомелачката? ⁵Никой, който е преодолял света и всички негови болни места, не поглежда с осъждане назад към него. ⁶Но той се радва, че се е освободил от всякакви жертви на ценности, които изисква светът. ⁷За тях той жертва изцяло вътрешния си мир. ⁸Заради тях жертва свободата си. ⁹И за да ги притежава, трябва да пожертва надеждата си да постигае Небесното царство и да си спомни Любовта на своя Отец. ¹⁰Кой човек със здрав разум би предпочел нищото на мястото на всичко?

5. Какъв е реалният смисъл на жертвата? ²Той е цената на вярата в илюзиите. ³Това е цената, която трябва да се плати за това, че истината е била отричана. ⁴Няма такова удоволствие на света, което да не изисква отричане на истината, защото в противен случай удоволствието би се разглеждало като болка, а никой не желае болката, ако я осъзнава. ⁵Именно идеята за жертва го прави сляп. ⁶Той не вижда към какво се стреми. ⁷Ето защо търси по хиляди начини и къде ли не онова, което му се струва, че желае, и накрая винаги остава разочарован. ⁸"Търси без да намериш" си остава суровият закон на този свят и никой, преследващ цели, свързани със света, не може да го избегне.

6. Може би смяташ, че този курс изисква от теб да пожертваш всичко, което ти е наистина скъпо. ²В известен смисъл това е истина, защото на теб са ти скъпи неща, които разпъват Божия Син, а целта на този курс е да го освободи. ³Но недей да се лъжеш относно същността на жертвата. ⁴Тя винаги означава да се откажеш от нещо желано. ⁵А какво е желаното за теб, Божи учителю? ⁶Теб Бог те е призовал и ти си Му откликнал. ⁷Нима ще пожертваш този Зов? ⁸Малцина са го чули и те нямат към кого да се обърнат, освен към теб. ⁹Няма друга надежда в целия свят, на която да се уповават. ¹⁰В целия свят няма друг глас, в който отеква Божият. ¹¹ Ако си готов да пожертваш истината, те ще си останат в ада. ¹²Ако те останат там, ще останеш и ти заедно с тях.

7. Не забравяй, че жертвата е всеобхватна. ²Не може да има половинчати жертви. ³От Небесното Царство не можеш да се откажеш частично. ⁴И в ада не можеш да бъдеш само отчаеш. ⁵Словото Божие не познава изключения. ⁶Това го прави свято и отвъд света. ⁷Именно неговата святост сочи към Бога. ⁸Именно неговата святост ти дава сигурност. ⁹Тя бива отречена, ако ти проявиш агресия към някой свой брат за каквото и да било. ¹⁰Тук настъпва разрив с Бога.¹¹Разрив, който е невъзможен. ¹²Разрив, който не може да се случи. ¹³Разрив, в който ти сигурно ще повярваш, защото си установил една невъзможна ситуация. ¹⁴И в тази ситуация невъзможното може привидно да се случи. ¹⁵Може привидно да се случи в „жертва" на истината.

8. Учителю Божи, не забравяй смисъла на жертвата и помни какво ти струва всяко взето решение. ²Направи избор в полза па Бога и всичко ще ти бъде дадено, без да ти струва нищо. ³Направиш ли избор срещу Бога, ти избираш нищото за сметка на осъзнаването на всичко. ⁴Какво желаеш да преподаваш? ⁵Помни само онова, което сам искаш да научиш. ⁶Защото само то трябва да те интересува. ⁷Спасението е за теб. ⁸То произтича от онова, което учиш и ти го даряваш чрез него. ⁹Светът не го притежава. ¹⁰Но усвоиш ли този курс, спасението е твое. ¹¹Бог ти предава Своето Слово, защото Той се нуждае от учители. ¹²Как по друг начин да спаси Своя Син?

2. Докато прошката не бъде цялостна, светът продължава да има цел. ²Той става дом, в който се ражда прошката и където тя са разраства и става все по-силна и по-всеобхватна. ³Тук тя се подхранва, защото е необходима. ⁴Един добър Спасител, роден там, където е създаден грехът и вината изглежда реална. ⁵Тук е Неговият дом, защото именно тук има нужда от Него. ⁶Той довежда заедно със Себе си и края на света. ⁷На Неговия Зов откликват Божиите учители, обръщайки се безмълвно към Него, за да приемат Неговото Слово. ⁸Светът ще свърши, когато всички неща в него бъдат съдени справедливо, чрез Неговото съждение. ⁹Светът ще свърши, когато се спусне благодатта на светостта над него. ¹⁰Когато нито една мисъл за грях не остане, светът свършва. ¹¹Той няма да бъде унищожен, нападнат, нито дори докоснат. ¹²Просто ще престане да създава впечатлението, че съществува.

3. Това определено изглежда много, много далеч. ²"Когато не остане нито една мисъл за грях" изглежда много дългосрочна цел. ³Но времето е спряло и чака да се осъществи целта на Божиите учители. ⁴Нито една мисъл за грях няма да остане в мига, в който поне един от тях приеме Изкуплението за себе си. ⁵Не е по-лесно да простиш един грях от това да простиш всички. ⁶Илюзията за нива на трудност е пречка, която Божият учител трябва да се научи да отминава и оставя зад себе си. ⁷Грях, който е получил съвършено опрощение от един Божи учител, може да осъществи спасението изцяло. ⁸ В състояние ли си да разбереш това? ⁹Не, то е лишено от смисъл за всекиго тук. ¹⁰Но това е последният урок, чрез който се възстановява единството. ¹¹Той върви срещу цялото мислене на света, но същото се отнася и за Небесното Царство.

4. Светът ще свърши, когато неговата система на мислене напълно се преобрази. ²До тогава откъслечни части от неговото мислене все още ще продължават да изглеждат смислени. ³Последният урок, който води до края на света, не може да се разбере от онези, които не са готови да изоставят света и да преминат отвъд неговия нищожен обхват. ⁴Какво е предназначението на Божия учител в този заключителен урок? ⁵Той просто трябва да научи как да подходи към него; да бъде готов да тръгае в неговата посока. ⁶Необходимо е просто да вярва в това, че ако Божият Глас му каже, че може да усвои този урок, това е наистина така. ⁷Не е негова преценката дали урокът е труден или лесен. ⁸Учителят му го е насочил към него и той ще му покаже как да го усвои.