Курс на чудесата текст foundation for inner peace

2. Как прощават хората с открито съзнание? ²Те се отърсват от всичко, което пречи на прошката. ³Те наистина са пренебрегнали света, позволявайки той да възкръсне в тях нов и толкова великолепен в радостта си, че дори е трудно да си представи човек подобна промяна. ⁴Сега вече нищо не е такова, каквото е било. ⁵Всичко, което е изглеждало мрачно и безжизнено преди, сега цялото сияе. ⁶И най-вече всички неща изглеждат привлекателни, защото страхът си е отишъл. ⁷Няма облаци, които да скриват лицето на Христос. ⁸Сега целта е постигната. Прошката е крайната цел на учебния курс. ¹⁰Тя проправя пътя за това, което е далеч отвъд всяко обучение. ¹¹Учебният план не изисква усилия, които надхвърлят неговата законна цел. ¹²Прошката е единственият му стремеж и в крайна сметка към нея се свежда цялото обучение. ¹³Това е наистина достатъчно.

3. Може би си обърнал внимание, че списъкът от качества, които притежават Божиите учители, не включва неща, които са наследство на Божия Син. ²Понятия като любов, невинност, съвършенство, познание и вечна истина не се появяват в този Контекст. ³Тук те не биха били подходящи. ⁴Онова, което Бог е дал, е толкова далеч отвъд нашия учебен курс, че обучението просто изчезва в негово присъствие. ⁵Но докато е само смътно, съвсем подходящо е вниманието да се насочи към учебната програма. ⁶Предназначението на Божиите учители е да доведат до истинското обучение на света. ⁷В точния смисъл на думата, те всъщност спомагат за преодоляването на вече усвоеното знание, защото това е именно „истинско учение" в рамките на света. ⁸На Божиите учители е дадено да донесат щастливата вест за пълно опрощение па света. ⁹Те са истински благословени, защото са носители па спасението.
5. КАК СЕ ПОСТИГА ИЗЦЕЛЕНИЕ?
1. Изцелението предполага разбиране на това на каква цел служи илюзията на болестта. ²Изцелението без такова разбиране е невъзможно.
I Как се възприема целта на болестта
1. Изцеление се осъществява в мига, когато страдащият престане да вижда в болката каквато и да било ценност. ²Кой би избрал страданието, ако не смяташе, че то допринася нещо за него и е наистина ценно? ³Такъв човек определено вярва, че страданието е ниска цена за нещо с далеч по-голяма стойност за него. ⁴Защото болестта е избор, решение. ⁵Тя е предпочитание на слабостта вследствие на погрешното убеждение, че слабостта е сила. ⁶При такива обстоятелства истинската сила се разглежда като заплаха и здравето като опасност. ⁷Болестта е метод, създаден в безумие, за да се постави Божият Син на трона на неговия Отец. ⁸На Бога се гледа като на нещо външно, жесток и могъщ, готов да пази цялата сила само за Себе си. ⁹Едва чрез Неговата смърт, Той може да бъде победен от Собствения Му Син.

2. При това безумно убеждение, за какво би послужило изцелението? ²То символизира разгрома на Божия Син и триумфа на неговия Отец над него. ³То представлява върховно и непосредствено предизвикателство, което Божият Син няма как да не разпознае. ⁴Изцелението утвърждава всичко, което той желае да скрие от себе си, за да защити своя „живот". ⁵Ако бъде изцелен, той е отговорен за собствените си мисли. ⁶А щом е отговорен за своите мисли, ще бъде убит, за да му се докаже колко е слаб и жалък. ⁷Но ако сам избере смъртта, слабостта му се превръща в сила. ⁸Сега може сам да си даде онова, което Бог би му дал и така напълно да узурпира престола на своя Творец.

3. Кое е единственото, което е необходимо за такава промяна във възприятието? ²То е чисто и просто следното: признаването на факта, че болестта произтича от съзнанието и няма нищо общо с тялото. ³Какво ти „струва" подобно признание? ⁴То ти струва целия свят, който виждаш, защото светът никога повече няма да създава за теб впечатлението, че господства над съзнанието. ⁵Защото с това признание отговорността се възлага там, където й е мястото - не върху света, а върху онзи, който наблюдава света и не го вижда такъв, какъвто е. ⁶Той вижда онова, което избира да види. ⁷Нито повече, нито по-малко. ⁸Светът не му причинява нищо. ⁹Само той си мисли така. ¹⁰Той самият сьщо нищо не причинява на света, защото е грешал по отношение па неговата същност. ¹¹Тук се крие освобождението както от вината, така и от болестта, защото те са едно и също. ¹² Aла за да приемеш това освобождение, трябва незначителността на тялото да се превърне в приемлива идея за теб.

4. С приемането на тази идея болката изчезва завинаги, защо то с тази идея върви също така цялото объркване по отношение на творението. ³И не следва ли това съвсем логично? ⁴Ако поставиш причината и следствието в истинската им последователност, онова, което ще познаеш, ще намери приложение и ще преобрази света. ⁵Преобазяващата стойност на една истинска идея е безкрайна и безгранична. ⁶Крайният резултат от този урок е споменът за Бога. ⁷Какво значат сега вината и болестта, болката, отчаянието и цялото страдание? ⁸След като са лишени от предназначението си, те изчезват. ⁹ А с тях изчезват също и всички последици, които привидно са пораждали. ¹⁰Причината и следствието са само повторение на творението. ¹¹Ако се разгледат в истинската им перспектива, без изопачение и страх, те ще установят отново Небесното Царство.
III. Предназначението на Божия учител.
1. Щом болният трябва да преобрази съзнанието си, за да бъде изцелен, какво трябва да върши Божият учител? ²Може ли той да промени съзнанието на болния вместо него? ³Определено не. ⁴За онези, които вече са готови да преобразят своето съзнание, учителят няма друга функция освен да лекува заедно с тях, защото те самите са се превърнали в Божии учители с него. ⁵Той обаче има по-специфично предназначение за онези, които не разбират какво представлява изцелението. ⁶Тези болни не осъзнават, че сами са избрали болестта. ⁷Напротив, те вярват, че болестта е избрала тях. ⁸Те не са с отворено съзнание по този въпрос. ⁹Тялото им заповядва какво да правят и те се подчиняват ¹⁰Нямат дори и представа колко безумна е подобна идея. ¹¹ Ако подозираха, щяха да бъдат изцелени. ²Но те не подозират нищо. ¹³За тях разделението е нещо напълно реално.

². Заради тях идват Божиите учители, за да им представят един друг избор, който са забравили. ²Самото присъствие па Божи учител е вече едно напомняне. ³Неговите мисли настояват за правото да се постави под въпрос онова, което болният е приел за истина. ⁴Като Божи пратеници, Неговите учители са символи на спасението. ⁵Те искат от болния да прости на Божия Син в негово Име. ⁶Те представляват Алтернативата. ⁷С Божието Слово в своето съзнание, те идват в багодат, не за да изцелят болните, а за да им напомнят за онзи лек, който Бог вече им е дал. ⁸Не техните ръце лекуват. ⁹Не с техния глас твори Божието Слово. ¹⁰Те просто дават онова, което им е било и дадено. ¹¹ Много нежно призовават те своите братя да отвърнат поглед от смъртта: „Виж, Сине Божи, какво може да ти предложи животът. ¹²Нима би избрал болестта вместо него?

3. Никога напредналите Божии учители не разглеждат под каква форма се проявява болестта, в която вярва техният брат. Това би значело да забравят, че всички форми служат на една и съща цел и всъщност не се различават. ³Те търсят Божия Глас в този свой събрат, който е готов до такава степен да се самозаблудил, че да повярва, че Божият Син може да страда. ⁴И му напомнят, че той не е създал сам себе си и трябва да си останетакъв, какъвто Бог го е сътворил. ⁵Те разбират, че илюзиите не могат да имат последици. ⁶Истината в техните съзнания достига до истината в съзнанията на техните братя и по този начин илюзията не намира потвърждение. ⁷Така илюзиите се свеждат към истината, а не истината към илюзиите. ⁸По този начин илюзиите се разпръскват не по волята на друг, а чрез единството на Волята. ⁹Такова е предназначението на Божиите учители - да не разглеждат ничия воля като нещо, което е отделно от тяхната, нито пък тяхната воля като отделна от Божествената.

2. Изцелението ще се отклонява винаги, когато на него се гледа като на заплаха. ²В мига, в който се приеме, то е налице. ³Там, където е дадено изцеление, то е и получено. ⁴А какво значение има времето за даровете на Бога? ⁵Многократно в този текст споменавахме каква съкровищница се открива едновременно за даващия и получаващия Божиите дарове. ⁶Нито един от даровете Му не ще се изгуби, те могат само да се умножават. ⁷Никой Божи учител не трябва да се разочарова, ако е дарил изцеление, но му се струва, че то не е било прието. ⁸Не е негово дело да съди кога дарът му да бъде приет. ⁹Нека бъде сигурен в неговото приемане и да вярва, че той ще бъде приет тогава, когато се осъзнае като благословение, а не като проклятие.

3. Предназначението на Божиите учители не е да оценяват какво се случва с техните дарове. ²Тяхното предназначение е просто да ги дарят. ³След като веднъж са го сторили, те са породили и съответния резултат, защото той е част от дара. ⁴Ни-кой не дарява, ако се интересува каква ще бъде ползата от това. ⁵Това е ограничение върху самото даване и нито този, който дава, нито който получава ще притежават някакъв дар. ⁶Доверието е съществена част от даряването; фактически то е онази негова страна, която прави възможно споделянето, онази страна, която гарантира, че даряващият няма да загуби, а само ще спечели. ⁷Нима може някой да дари нещо и да го запази за себе си, като се опита да наложи как да бъде използвано най-добре от гледна точка на дарителя? ⁸Такова даряване не е нищо друго освен затвор.

4. Само когато се отърсиш от всякакви притеснения относно дарението, твоят дар е даден наистина. ²Единствено доверието прави истинското даряване възможно. ³Изцелението е промяна в съзнанието, към която Светия Дух в съзнанието на болния се стреми. ⁴А Светия Дух в съзнанието на даряващия е Този, Който отправя дара. ⁵Нима може такъв дар да се изгуби? ⁶Нима може да остане без последствия? ⁷Нима може да се пропилее? ⁸Божията съкровищница никога не ще остане празна. ⁹А ако липсваше дори и един дар, тя нямаше да бъде пълна. ¹⁰Нейната пълнота обаче е гарантирана от Бога. ¹¹Тогава нима може Божият учител да се тревожи какво се случва с неговите дарове? ¹²Дадени от Бога на Бога, възможно ли е при такава размяна някой да не получи всичко?

2. Винаги, когато един Божи учител се опита да бъде проводник на изцеление, успява. ²Ако се изкуши да се съмнява в това, не трябва да повтаря предходния си опит. ³Този опит вече е постигнал максимума, защото Светия Дух го е приел и използвал. ⁴Сега Божият учител може да следва само една посока. ⁵Той трябва съзнателно да се увери, че е предал проблема на Този, Който неизбежно ще успее и да разбира, че собствената му несигурност не е любов, а страх и следователно омраза. ⁶По този начин състоянието му е станало нестабилно, защото се отнася с омраза към този, на когото е предлагал любов. ⁷Това е невъзможно. ⁸След като е отдал любов, може да се получи само любов.

3. Божият учител трябва да вярва в това. ²Него има предвид твърдението, че единствената отговорност на вършещия чудеса е да приеме Изкуплението. ³Учителят на Бога е чудотворец, защо то той дарява получените дарове. ⁴Но трябва първо да ги приеме. ⁵Не е нужно да прави нищо повече, а и не е възможно. ⁶Приемайки изцелението, той може да го дари. ⁷Ако се съмнява, нека да си спомни от Кого е този дар и за Кого. ⁸Така съмнението му ще се преодолее. ⁹Допускал е, че Божиите дарове могат да се отнемат. ¹⁰Това е грешка, но едва ли човек може да остане дълго в нейн плен. ¹¹Така че, Божият учител може само да осъзнае грешката си като грешка и да позволи тя да бъде поправена.

4. Най-трудно се разбира изкушението, когато то се явява като съмнение в изцелението, поради това, че симптоми те при видно продължават - тази грешка означава липса на вяра. ²И като такава тя представлява агресия. ³Обикновепо се явява като нещо напълно противоположно. ⁴Наистина първоначално изглежда неразумно да се твърди, че продължаващата загриженост е агресия. ⁵Тя привидно притежава всички качества на любов. ⁶Ала без доверие е невъзможна, а съмнението и доверието не могат да съществуват заедно. ⁷А и омразата неминуемо е противоположност на любовта, независимо от това каква е формата, която приема. ⁸Не се съмнявай в дара и тогава ще бъде невъзможно да се съмняваш в резултата му. ⁹Именно увереността дава възможност на Божиите учители да вършат чудеса, защото са положили вярата си в Него.

5. Реалната основа за съмнение по отношение на изхода от който и да е проблем, предоставен за разрешаване от Божия Учител, е винаги съмнение в себе си. ²А това задължително предполага, че се възлага доверие на едно илюзорно аз, защото сьмнението може да съществува само по отношение на едно илюзорно аз. ³Тази илюзия може да приеме множество форми. ⁴Може би съществува страх от слабостта и уязвимостта. ⁵Може би това е страх да не се провалиш и срама от чувството за неадекватност. ⁶Това може да бъде объркване и чувство за вина, което се дължи на фалшиво разбирана скромност. ⁷Формата на грешката няма никакво значение. ⁸Важно е само да се разбере, че грешката е грешка.

6. Грешката винаги е някаква форма на загриженост за аза, която води до изключване на болния. ²Тя е неспособност да погледнеш на него като на част от собственото си Аз, поради което се получава объркване на идентичността. ³Противоречието във връзка със собствената ти същност е проникнало в твоето съзнание и ти си изпаднал в заблуда по отношение на самия себе си. ⁴А си се заблудил по отношение на себе си, защото си отхвърлил Първоизвора на собственото си творение. ⁵Ако даряваш само изцеление, не можеш да се съмняваш. ⁶Ако наистина желаеш разрешението на проблема, не може да се съмняваш. ⁷Ако си сигурен в това какъв е проблемът, не може да се съмняваш. ⁸Съмнението е резултат от противоречиви желания. ⁹Бъди сигурен за това, което желаеш и тогава съмнението ще стане невъзможно.

2. Илюзиите винаги представляват илюзии за различията. ²Та нима би могло да бъде друго? ³По определение илюзията представлява опит да се превърне в реално нещо, което се смята от основна важност, макар да се разбира, че е неистинно. ⁴Така съзнанието се стреми да го направи истина, поради силното си желание да го има за себе си. ⁵Илюзиите са травестии на творението; опити да се сведе истината до лъжи. ⁶След като намира истината за нещо неприемливо, съзнанието въстава срещу нея и се предава на илюзията за победа. ⁷След като намира, че здравето е бреме, съзнанието се оттегля в трескави сънища. ⁸И в тези сънища то е обособено, различно от всички други съзнания с различни собствени интереси и способно да задоволява своите нужди за сметка на другите.

3. От къде произтичат всички тези различия? ²Те определено изглеждат, сякаш са във външния свят. ³Но е сигурно, че съзнанието преценява онова, което виждат очите. ⁴Съзнанието тълкува посланията на очите и им придава „значение". ⁵И това значение не съществува във външния свят изобщо. ⁶Онова, което се вижда като „реалност" просто е това, което самото съзнание предпочита. ⁷Йерархията на неговите ценности се проектира вън от него и то изпраща телесните очи да го открият. ⁸Телесните очи никога няма да могат да виждат по друг пачип, освен чрез различията. ⁹Но данните на очите не са основата на възприятието. ¹⁰Само съзнанието оценява тези данни и е отговорно за това, което се вижда.¹¹То единствено решава дали видяното е реално или илюзорно, желано или нежелано, приятно или болезнено.

4. Чрез анализагорската и категоризиращата дейност на съзнанието навлизат грешките па възприятията. ²Tук именно трябва да се осъществи корекция. ³Съзнанието класифицира онова, което телесните очи му поднасят, в зависимост от предпоставени ценности, преценявайки къде съответните сетивни данни най-добре съответстват. ⁴Нима е възможно да има по-погрешни основания от тези? ⁵Без самото съзнание да разбира, то е поискало да получи онова, което би съответствало на неговите категории. ⁶И след като е направило това, то стига до извода, че сигурно категориите му са верни. ⁷На тази преценка се основават всички различия, защото тя формира разбиранията на света. ⁸Нима може да се разчита за каквото и да било на такова объркано и безсмислено „разсъждение"?

5. Лечението не може да бъде по-трудно или по-лесно, защото всяка болест е илюзия. ²Нима безумният по-трудно преодолява вярата си в една по-голяма халюцинация, отколкото в друга по-малка? ³Нима е по-лесно да приеме, че по-силният глас е нереален, докато по-слабият не? ⁴Дали ще се откаже по-лесно от убийството, ако му се прошепне, отколкото ако се изкрещи? ⁵Има ли значение колко вили са понесли дяволите, които му се привиждат, за да определи той доколко достоверно е неговото възприятие? ⁶Съзнанието му ги окачествява като реални и те всички придобиват реалност за него. ⁷Когато човек осъзнае, че всички са илюзии, те изчезват. ⁸Така е и с изцелението. ⁹Специфичните особености на илюзиите, въз основа на които те привидно се различават, са всъщност без значение, защото това са илюзорни специфики, като самите илюзии.

6. Телесните очи ще продължат да виждат различия. ²Съзнанието, което се е оставило да бъде изцелено, вече няма да припознава различията. ³Ще продължат да съществуват такива, които изглеждат „по-болни" и телесните очи ще свидетелстват за променения им външен вид, както и преди. ⁴Но изцеленото съзнание ще ги поставя в една категория: те са нереални. ⁵Това е дарът на неговия Учител; разбирането, че от значение са само две категории, когато трябва да се анализират посланията па външния свят, получени от съзнанието, и от тези две категории само една е реална. ⁷Така, както реалността е напълно реална, независимо от размери, форми, време и място - защото различията не могат да съществуват в нея, така също илюзиите не се разграничават помежду си. ⁸Единственият отговор на всяка болест е изцелението. ⁹Единственият отговор на всички илюзии е истината.