Курс на чудесата текст foundation for inner peace
КОИ СА НИВАТА НА ПРЕПОДАВАНЕ?
Изтегляне 16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4 . КАКВО ХАРАКТЕРИЗИРА БОЖИИТЕ УЧИТЕЛИ
- А. Развитие на доверието
- II. Честност
- III. Толерантност
- VI. Липса на защитни механизми
- VII. Щедрост
- VIII. Търпение
3. КОИ СА НИВАТА НА ПРЕПОДАВАНЕ? 1. Учителите Божии нямат твърдо установено ниво на преподаване. 2Всяка ситуация на преподаване и усвояване съдържа различно взаимоотношение в началото, макар че крайната цел винаги е една и съща: да освети взаимоотношенията и двамата да могат да видят, че Синът Божи е невинен. 3Няма такъв човек, от когото един учител Божи да не може да научи нещо, следователно няма такъв, когото той да не може да учи. 4От практическа гледна точка той не може да срещне всекиго, както и не може всеки да го открие. 5Затова планът включва много специфични контакти, които трябва да се осъществят за всеки Божи учител. 6Няма случайности в спасението. 7Онези, които трябва да се срещнат, ще се срещнат, защото заедно имат потенциала да осъществят едни свети взаимоотношения. 8Те са готови един за друг. 2. Най-простото ниво на преподаване изглежда твърде повърхностно. 2То съдържа привидно съвсем обичайни срещи: „случайна" среща на двама видимо непознати в асансьора, дете, което не гледа къде върви и се блъска във възрастен „случайно", двама студенти, които се „случва" да вървят заедно по пътя към дома. 3Не съществуват случайни срещи. 4Всяка от тях съдържа потенциала да се превърне в преподаване и усвояване. 5Може би непознатите в асансьора ще се усмихнат един на друг, може би възрастният няма да се скара на детето, задето се е блъснало в него, може би студентите ще станат приятели. 6Дори и на нивото на най-обикновената среща е възможно двама души да престанат да разглеждат интересите си като различни, та дори и само за момент. 7Този момент би бил достатъчен. 8Спасението е дошло. 3. Трудно е да се разбере, че различни нива на представяне на всемирния курс е понятие също толкова безпредметно в действителност, колкото и времето. 2Илюзията на едното позволява съществуването на илюзията за другото. 3Във времето Божият учител започва промяната на своето съзнание по отношението на света с един-единствен избор и след това усвоява все повече и повече неща относно новата посока, докато учи другите на нея. 4Ние вече засегнахме илюзията за времето, но илюзията за нива на преподаване изглежда нещо различно. 5Може би най добрият начин да се покаже, че такива нива е невъзможно да съществуват, е просто да се каже, че всяко ниво на ситуацията на преподаване и усвояване, е част от Божия план за Спасение, а Неговият план не може да има нива, тъй като е отражение на Волята Му. 6Спасението е винаги готово и налично. 7Божиите учители действат на различни нива, но резултатът винаги е един и същ. 4. Всяка ситуация на обучение и усвояване е максимална, в смисъл че всеки човек, който участва в нея, ще научи най-многото, на което е способен от другия човек в този момент. 2В този смисъл и само в него можем да говорим за нива на преподаване. 3Използвайки понятието по такъв начин, второто ниво на преподаване е по-трайно взаимоотношение, в което в даденото време двама души влизат в твърде интензивна ситуация на преподаване и усвояване и след това видимо се разделят. 4Както и при първото ниво, тези срещи не са случайни, нито пък онова, което изглежда край на взаимоотношенията, е реалният им край. 5И тук отново всеки е усвоил най-многото, което е в състояние на дадения етап. 6Въпреки това, всички, които се срещат, един ден ще се срещнат отново, защото съдбата на всички взаимоотношения е да станат свещени. 7Бог не се заблуждава по отношение на Своя Син. 5. Третото ниво на преподаване се осъществява във взаимоотношения, които веднъж, след като се формират, остават за цял живот. 2Това са ситуации на преподаване и усвояване, в които всеки човек получава учебен партньор, който му предоставя безгранични възможности за обучение. 3Такива взаимоотношения в общия случай са редки, защото тяхното съществуване предполага, че онези, които се включват в тях, са достигнали определен етап едновременно, в който балансът между преподаване и усвояване е всъщност съвършен. 4Това не означава, че те непременно го разбират, обикновено не. 5Възможно е дори да бъдат твърде враждебни един към друг за известен период, а понякога и през целия си живот. 6Но ако изберат да го нау-чат, пред тях е съвършеният урок и той може да бъде усвоен. 7И ако решат да усвоят този урок, те стават спасители на учителите, които се колебаят и дори които привидно претърпяват неуспех. 8Невъзможно е Божият учител да не намери Помощта, която му е потребна. 4. КАКВО ХАРАКТЕРИЗИРА БОЖИИТЕ УЧИТЕЛИ? 1. Повърхностните черти на Божиите учители съвсем не са сходни. 2Те не изглеждат подобни пред телесните очи, произхождат от съвършено различни среди, опитът им от света е изключително различен и „личностите", които представляват на повърхността, са твърде несходни. 3На началните етапи от проявлението им като Божии учители, те още не са придобили онези по-дълбинни характеристики, които ги утвърждават като това, което са. 4Бог дарява специални дарове на своите учители, защото те имат специална роля в Неговия план за Изкупление. 5Техните специални характеристики са, разбира се, само временни, установени във времето като средство за извеждане отвъд времето. 6Тези специални дарове, породени в свещените взаимоотношения, към които е насочена ситуацията на преподаване и усвояване, се превръщат в характерни черти на всички Божии учители, които са напреднали в собственото си обучение. 7В това отношение те си приличат. 2. Всички различия между Божиите синове са преходни. 2Въпреки това, може да се каже, че във времето напредналите Божии учители притежават следните характеристики: I. Доверие 1. Това е основата, върху която почива способността им да изпълнят своето предназначение. 2Възприятието е резултат от обучение. 3Фактически възприятието е обучение, защото причината и следствието никога не са откъснати едно от друго. 4Божиите учители имат доверие в света, защото те са узнали, че той не се управлява от закони, които са породени от този свят. 5Той се управлява от сила, която е в тях, но не от тях. 6Тази сила установява сигурността на всички неща. 7Чрез тази сила Божиите учители, виждат свят, получил опрощение. 2. Когато веднъж се изпита тази сила, става невъзможно човек да се доверява на собствените си незначителни сили отново. 2Нима някой би се опитал да лети с дребните крилца на врабче, когато му е дадена могъщата сила на орела. 3И кой би възложил вярата си на опърпаните дарове на егото, когато Божиите дарове са положени пред него? 'Какво би могло да го подтикне към такава промяна? А. Развитие на доверието 3. Първоначално Божиите учители трябва да преминат през така наречения „период на преодоляване". 2Не е необходимо той да бъде болезнен, но обикновено се преживява по този начин. 3На пръв поглед изглежда сякаш някои неща им се отнемат и рядко се разбира, че това е само осъзнаването на това, че нямат стойност. 4Как би могло да се разбере, че нещо не притежава стойност, докато този, който го възприема, не погледне на него в друга светлина? 5Той все още не е в положение да осъществи промяната изцяло по вътрешен начин. 6Така че планът понякога би могъл да породи промени в привидните външни обстоятелства. 7Тези промени са винаги полезни. 8Когато Божият учител усвои това, той продължава към втория етап. 4. След това Божият учител трябва да премине през един „период на преоценка". 2Това винаги е в известен смисъл трудно, защото след като е узнал, че промените в живота му са винаги полезни, сега той трябва да изцяло да основава своите решения взависимост от това дали спомагат или пречат на тази полезност. 3Ще установи, че много, ако не и повечето от нещата, които е смятал за ценни преди, сега просто биха спъвали способността му за приложение на усвоеното в нововъзникващите ситуации. 4И тъй като е ценял неща, реално лишени от стойност, няма да му се иска да си направи изводи от този урок, страхувайки се от жертва и загуба. 5Голяма вещина е необходима, за да разбереш, че всички неща, събития, срещи и обстоятелства са полезни. 6Единствено в степента, в която са полезни, би могло да им се припише известна реалност в този свят на илюзии. 7Понятието „ценност" не може да се отнесе към нищо друго. 5. Третият етап, през който трябва да премине Божият учител, може да бъде наречен „период на самоотричане". 2Ако се тълкува като отказ от желанията, то би породило неимоверно противоречие. 3Малцина от учителите на Бога успяват напълно да избегнат това страдание. 4Няма обаче никакъв смисъл да се прокарва разграничението между ценно и лишено от ценност, без да се предприеме следващата очевидна стъпка. 5Затова и периодът, в който едното все още не е разграничено от другото, е период, през който Божият учител се чувства призван да пожертва своите интереси в името на истината. 6Той още не е осъзнал колко невъзможно е подобно изискване. 7Може да го узнае само след като действително се откаже от всичко, лишено от ценност8По този начин разбира, че където е очаквал скръб, е намерил щастлива, сърдечна лекота, където е подозирал, че трябва нещо да даде, е открил дар към него. 6. Сега идва „период на успокоение". 2Това е спокойно време, в което Божият учител намира заслужен отдих и мир. 3Сега той утвърждава онова, което е научил. 4Започва да разбира разменната стойност на онова, което е усвоил. 5Нейният потенциал е буквално зашеметителен и Божият учител е достигнал точката на своя напредък, от която съзира целия път на постигане. 6Откажи се от онова, което не желаеш и съхрани желаното от теб. 7Колко просто е очевидното! 8И колко е лесно да се осъществи. 9Божият учител има нужда от този период на облекчение. 10Все още не е достигнал толкова далеч, колкото си мисли. 11Но когато бъде готов да продължи, той тръгва с могъщи спътници до себе си. 12Сега отдъхва за малко и ги събира преди да продължи напред. 13Оттук нататък няма да бъде сам в своя път. 7. Следващият етап е наистина „период на нарушаване на покоя". 2Сега Божият учител трябва да разбере, че не е знаел в действителност кое е ценно и кое лишено от ценност. 3Всичко, което е усвоил дотук е, че не иска онова, което е лишено от ценност и наистина желае ценното. 4Неговото собствено разграничение на едното от другото е лишено от смисъл и не може да го научи каква е разликата. 5Идеята за жертва е толкова съществена за мисловната му система, че за него е невъзможно да преценява. 6Смятал е, че се е научил да проявява воля, но сега вижда, че не знае за какво му е тази воля. 7Предстои му да постигне състояние, което може да се окаже невъзможно за много, много дълго време. 8Той трябва да се научи да не дава оценки и присъди и да моли само за онова, което е истинското му желание във всички обстоятелства. 9 Ако всяка стъпка в тази посока не бъде утвърдена, наистина ще му бъде трудно! 8. И най-сетне идва „период на постигане". 2Тук усвоеното получава утвърждение. 3Сега онова, което е изглеждало като някакви сенки преди, се превръща в законни придобивки, на които човек може да се опре при всички извънредни обстоятелства, както и в спокойни времена. 4Всъщност спокойствието е резултат от тези придобивки, резултат на честно усвояване, последователност на мисленето и пълно преобразяване. 5Това е етап на реален мир, защото тук небесното състояние е напълно отразено. 6Оттук пътят към Небето е открит и лесен. 7Фактически той е тук. 8Кой би отишъл, където и да било, ако е постигнал напълно мир на съзнанието си. 9И кой би поискал да промени покоя за нещо по-желано. 10Какво по-желано може да има от това? II. Честност 1. Всички останали черти на Божиите учители се основават на доверието. 2След като веднъж се постигне доверие, останалите качества не могат да не последват. 3Само онези, които се доверяват, могат да бъдат честни, защото само те са в състояние да видят колко е ценна честността. 4Честността не се отнася само до онова, което казваш. 5Понятието всъщност означава последователност. 6Нищо, което казваш, не бива да противоречи на това, което мислиш или вършиш; една мисъл не се противопоставя на друга; никое действие не противоречи на думите; и едни думи не са в противоречие с други. 7Такива са истински честните. 8Те не са в противоречие със самите себе си на никакво ниво. 9Затова за тях е невъзможно да бъдат в противоречие с някого или нещо. 2. Онзи мир на съзнанието, който преживяват напредналите Божи учители до голяма степен се дължи на тяхната съвършена честност. 2Единствено стремежът да измамиш поражда противоречие. 3Никой, който е в мир със себе си, не би си дори и помислил за конфликт. 4Конфликът е неизбежен резултат на себеизмамата, а себеизмамата е нечестност. 5Нищо не може да бъде предизвикателство за Божия учител. 6Предизвикателството предполага съмнение, а онова доверие, на което твърдо се уповават Божиите учители, прави съмнението невъзможно. 7Затова те са призвани за успех. 8В това, както и във всичко, те са честни. 9Могат единствено да успеят, защото никога не вършат само своята воля. 10Те правят избор в името на цялото човечество; в името на целия свят и на всичко в него; в името на неизменното и непроменливо отвъд привидностите; и в името на Божия Син и неговия Творец. 11Та как е възможно да не успеят? 12Те правят избора си съвършено честно, сигурни в своя избор, както и в самите себе си. III. Толерантност 1. Божиите учители не съдят. 2Да съдиш означава да бъдеш нечестен, защото да съдиш означава да възприемеш позиция, която не притежаваш. 3Невъзможно е да съдиш без самозаблуда. 4Осъждането предполага, че си се лъгал в своите братя 5Как тогава би могъл да не се излъжеш в самия себе си? 4Осъждането предполага липса на вяра, а вярата остава крайъгълния камък на цялата система на мислене на Божии учител. 7Ако изгуби това, той губи и всичко останало, което е усвоил. 8Без осъждане всички неща са равноправно приемливи, защото кой би могъл да съди по друг начин. 9Когато няма осъждане, всички хора са братя, защото нима може тогава някой да бъде изключен от тях? 10Осъждането унищожава честността и разколебава доверието. 11Невъзможно е Божият учител да съди и да се надява, че ще постигне знание. IV. Доброта 1. Божиите учители не могат да вършат зло. 2Нито могат да вършат, нито да претърпят зло. 3Злото е резултат от осъждане. 4То е нечестна постъпка, която е последица от нечестна мисъл. 5То е присъда за виновност над твоя брат, а следователно и над теб самия. 6То е край на мира и отказ да се учиш. 7Злото демонстрира липсата на Божествена учебна програма и нейното изместване от безумието. 8Всеки Божи учител трябва да узнае - и то значително на ранни етапи на своето обучение - че вършенето на зло напълно заличава неговото предназначение от собственото му съзнание. 9То би го объркало, уплашило, би предизвикало у него гняв и подозрение. 10То би направило невъзможно усвояването на уроците на Светия Дух. 11Божият Учител не би могъл да бъде чут въобще, освен от онези, които съзнават, че злото действително не може нищо до постигне. 12Нищо не може да се придобие чрез него. 2. Ето защо Божиите учители са всеобхватно добри. 2Те имат нужда от силата на добротата, защото чрез нея спасението като предназначение става лесно да се осъществи. 33а онези, които са готови да вършат зло, спасението е невъзможно. 43а тези, които не виждат в злото никакъв смисъл, спасението е просто естествено. 5Какъв друг избор може да е от значение за кората, които имат здрав разум? 6Нима някой може да предпочете ада, когато пътят към Небето е открит за него? 7И кой би избрал слабостта, която неминуемо се поражда от злото, вместо неизменната, всеобхватна и безгранична сила на добротата? 8Могьществото на Божиите учители е в тяхната доброта, защото те са разбрали, че злите им мисли не идват нито от Божия Син, нито от неговия Творец. 9По този начин те наистина сливат мислите си с Този, Който е техен Първоизточник. 10По този начин тяхната воля, която винаги е била Негова Воля придобива свободата да бъде себе си. V. Радост 1. Радостта е неизбежна последица от добротата. 2Добротата означава, че вече не е възможно да се страхуваш, а в такъв случай какво би попречило на радостта? 3Откритите ръце на добротата са винаги пълни. 4Добрите не изпитват болка. 5Те не могат да страдат. 6Защо да не бъдат радостни? 7Сигурни са, че са възлюблени и спасението им е неизбежно. 8Радостта върви редом с добротата също така сигурно, както скръбта съпътства агресията. 9Учителите на Бога вярват в Него. 10Те са сигурни, че Неговият Учител върви пред тях и гарантира никакво зло да не може да ги сполети. 11Те носят даровете Му и Го следват в пътя, защото Неговият Глас ги насочва във всичко. 12Радостта е тяхната благодарствена песен. 13И Христос гледа към тях също така с благодарност. 14Той се нуждае от тях също така много, както и те от Него. 15Колко радостно е да споделяш целта на спасението! VI. Липса на защитни механизми 1. Божиите учители са се научили да бъдат непосредствени. 2Те нямат сънища, които да защитават срещу истината. 3Не се опитват да се правят на нещо различно от това, което са. 4Тяхната радост идва от разбирането на това Кой е техният Творец. 5Та нима сътвореното от Бога може да има нужда да бъде защитавано? 6Никой не може да напредне като Божи учител, докато не разбере, че защитните механизми са напълно глупави пазители на безумни илюзии. 7Колкото по-гротесков е един сън, толкова по-ожесточена и могъща изглежда неговата защита. 8Но когато Божият учител най-накрая се съгласи да погледне отвъд защитните механизми, той установява, че там не е имало нищо. 9В началото той постепенно разгражда заблудите. 10Но започва да усвоява уроците си по-бързо, когато вярата му укрепне. 11Няма опасност, която да го връхлети, когато постепенно се откаже от защитните си механизми. 12На тяхно място идва сигурност. 13Идва мир. 14Идва радост. 15Идва Бог. VII. Щедрост 1. Понятието щедрост има особено значение за Божия учител. 2Това не е обичайното значение на думата; фактически това е смисъл, който трябва да се усвои и то много внимателно. 3Както всички останали характерни особености на Божиите учители, тази също се основава в крайна сметка на вярата, защото без вяра никой не може да бъде щедър в истинския смисъл на думата. 43а света щедростта означава „да дадеш" в смисъл на това да се откажеш от нещо. 53а Божиите учители тя означава да дадеш, за да имаш. 6Това беше подчертавано в целия текст и учебното ръководство, но изглежда по-чуждо на мисленето на света от много други идеи в нашата учебна програма. 7Тази по-голяма странност се състои просто в очевидния обрат по отношение мисленето на света. 8По най-ясния възможен начин, на най-простото измежду всички възможни нива тази дума е коренно противоположна за Божиите учители спрямо света. 2. Божият учител е щедър, защото това е от интерес за собственото му Аз. 2Но това не е азът, който светът има предвид. 3Учителят на Бога не се стреми към нищо, което да не може да даде, защото съзнава, че то по начало би било лишено от стойност за него. 43а какво му е да го желае? 5Та то би му причинило само загуба. 6Не и печалба. 7Затова и не се стреми към нещо, което се налага да пази за себе си, защото това гарантира загубата му. 8Той не желае да страда. 9Защо да си причинява болка? 10Но иска да съхрани всичко, което е от Бога и следователно предназначено за Божия Син. 11Това са неща, които му принадлежат. 12Тях той с истинска щедрост може да даде на другите като ги запази завинаги за себе си. VIII. Търпение 1. Онези, които са сигурни в резултата, могат да си позволят да изчакат и то без да се тревожат. 2Търпението е естествено за Божия учител. 3Всичко, което вижда той, е сигурният изход във време, може би неизвестно за него, но което несъмнено ще настъпи. 4Времето ще бъде най-подходящото, както и отговорът. 5И това е валидно за всичко, което се случва сега и за в бъдеще. 6Миналото не съдържа грешки; няма нищо, което да не е послужило за благото на света, както и на онзи, комуто привидно се е случило 7Възможно е това да не се е разбирало на времето. 8Но дори и така, Божият учител е готов да преоцени всички свои минали решения, ако те причиняват болка на когото и да било. 9Търпението е естествено за онези, които имат вяра. 10Сигурни в крайното тълкуване на всички неща във времето, никой изход, който вече се съзмра или предстои да дойде, не може да им причини страх. IX. Вярност 1. Степента на вярност, която проявява Божият учител, е мерило за неговия напредък в учебната програма. 2Дали все още избира някои аспекти на живота, за да ги превърне в обект на учебния си процес, докато други продължава да държи далеч от него? 3Ако е така, напредъкът му е твърде ограничен и вярата му неустойчива. 4Вярност, това е упованието на Божия учител във възможностите на Божието Слово да коригира всички неща - не само някои от тях, а всички. 5Обикновено неговата вярност започва с това, че той съсредоточава вниманието си само върху някои проблеми и предпазливо се ограничава за известно време. 6Да предаде всички проблеми на единствения Отговор означава напълно да преодолее мисленето на света. 7И само това е верността. 8Нищо освен това не заслужава името вярност: 9И все пак, всякаква степен дори и малка заслужава да бъде постигната. 10Готовността, както отбелязва текстът, още не е пълно съвършенство. 2. Истинската вярност обаче е неотклонна. 2Тя е последователна и следователно напълно честна. 3Непоколебима е и затова изпълнена с доверие. 4Основава се на безстрашието и затова е добра. 5Сигурна е в себе си и затова радостна. 6Доверчива е и затова толерантна. 7Верността съчетава всички качества на Божиите учители. 8Тя предполага да бъде прието Словото Божие и Божието определение за Неговия Син. 9Към Тях е винаги насочена верността в истинския смисъл на думата. 10Към Тях гледа тя и търси, докато намери. 11Липсата на защитни механизми естествено я съпътства, а радостта е нейното условие. 12А когато намери онова, което, е търсила, тя си отдъхва в спокойна сигурност в онова, на което се дължи всяка вярност. Изтегляне 16 Mb. Сподели с приятели:
|