Л. Г. Пучко Биолокация приложна радиестезия
Изтегляне 7.32 Mb.
|
Свързани:
Уебстър,Р-Радиестезия за начинаещи2005г
ОТАВТОРА
Изминаха повече от тридесет години от момента, когато аз технически специалист по космически системи за връзки, не подозирайки, че ми е отредено от съдбата да се занимавам с проблеми, съвършено различни от професионалната ми дейност, стъпих на трънливия път на тьрсенията и откритията в областта на познанието за човешкия организъм, на неговата диагностика и лечение. Всичко започна с една таблетка аналгин, която взех, за да премине поредния пристъп на главоболие, което така често ме спохождаше. Считах, че това е закономерен процес, вследствие преумората, тъй като наближаваше завършването на моята кандидатска дисертация и ми се налагаше много да работя. Обикновено таблетката ми помагаше, но сега, главоболието ми се засили. Не премина и на следващия ден. След успешната защита на дисертацията, главоболието започна да се повтаря почти всеки ден, приемайки хронична форма. Наложи ми се сериозно да се заема със здравето си. Избързвайки, ще кажа, че главоболието ми не мина повече от десет години. И ме мъчеше дотогава, докато не се научих да отстранявам енергийните „тапи“ (задръствания) в каналите. Както се оказа, те бяха описани още в древнокитайската медицина, но бяха неизвестни за нас по това време. Именно тези „тапи“ бяха причина за моето хронично главоболие. Но това щеше да се случи след десет години, а тогава ... Тогава избрах напълно естествен и както ми се струваше, надежден път - пътя на традиционната медицина. Огромно количество медицински анализи, уморителни изследвания, отнемащи като правило много време, а като резултат - съвсем противоречиви диагнози. Нов лекар - нова диагноза, макар че това не бяха обикновени лекари, а специалисти с висока квалификация, звания и награди. За да имам точна диагноза, се реших дори на рискована манипулация - пункция на гръбначномозъчната течност. В резултат - диагнозата: „Вегетативно-съдова дистония“... Диагноза - универсална и абсолютно нищо не казваща. По това време, прочитайки огромно количество медицинска литература (професионална и научно-популярна), така и не намерих отговор на въпроса - как все пак се лекува веге- тативно-съдовата дистония. Роднините ме съветваха повече да си почивам, да пътешествам, да сменя климата и тогава, мислеха те, всичко ще ми мине. Аз обаче разбирах, че нещо се е нарушило в моя организъм. Някаква система е излязла от строя и за да се възстанови равновесието, това няма да стане чрез обикновена почивка, климатолечение, разделно хранене, вегетарианство или активно движение, което се опитвах да правя. Тогава все още имах доверие на „абсолютните“ медицински знания, и моите търсения на „най-добрия“ доктор продължиха. Съдбата беше милостива към мен и ме запозна с двама доктори от бившата лекарска колегия на Сталин. Единият от тях, Иля Артьомович Слободянник, останал жив и невредим, тъй като в периода на гоненията на лекарите се намирал в Китай. Той беше действително гениален лекар. Владееше седем специалности на ортодоксалната медицина и имаше диплома за лекар-иглотерапевт (акупунктура), получена в Китай. За своите 86 години той притежаваше феноменална памет, съхранявайки в главата си диагнозите на всички свои многобройни пациенти. Той поставяше диагнозата, използвайки метода на повърхностната игаотерапия. Чрез специално чукче със сноп игли преминаваше по енергийните канали и наблюдаваше ответната реакция на каналите - Ян или Ин, дали има излишък или недостиг на енергия в тях. Той не бързаше с поставяне на диагнозата. Събираше данни от моментните наблюдения на организма, провеждани всеки ден. Едва след това правеше заключение - какъв е общият потенциал на жизнена енергия в организма, какъв е енергийният дисбаланс и определяше болестта, която се проявява в един или друг канал. Разбира се, той нищо не разказваше за своите методи, а и аз тогава нищо не знаех за източната медицина. Всичко това осъзнах по-късно, когато започнах сама да изучавам китайска медицина. Иля Артьомович много разказваше за „чудесата*4 на лечението с методите на източната медицина. Той имаше богат опит при лекуването на такива знаменити политически дейци като Чърчил, когото вдигнал на крака след четири сеанса на Ялтенската конференция, след като политикът се схванал от радикулит. Лекувал също маршал Жуков, президента Йосиф Броз Тито, деца на английски магнати, чийто бащи в знак на благодарност подарили на страната ни няколко танка. Иля Артьомович разказваше много поучителни истории за лечението, с метода на иглотерапията, подчертавайки, че за усвояването му се изисква продължително обучение и практическа работа под наблюдението на опитни специалисти. В Китай за това са необходими не по-малко от 10 години. Само тогава има гаранция, че лекарят ще излекува, а няма да навреди на пациента. С тъга говореше за това, че съвременната медицина върви към самоубийство, „разделяйки човека на части“, заради което и не може да постави вярна диагноза. На мен постави диагнозата - нарушение на пикочно-киселинния обмен. Но да ме излекува Иля Артьомович не успя - умря внезапно, отравяйки се с гъби. Случаят ме отведе при втория личен лекар на Сталин - Б.Гуревиц. Той се бе върнал от концлагер осакатен, но жив и даваше консултации в Четвърто главно управление на Министерство на здравеопазването на СССР Приемаше и пациенти в дома си (знаменития „Дом на крайбрежната улица“). Това беше човек с ясно изразени екстрасензорни способности (тогава това явление все още не бе известно) - той поставяше диагнозата, десетина минути след прегледа. Лечението, което назначаваше, беше главно по метода на тибетската медицина: повече от 25 билки се вземаха на един прием, една от които непременно помагаше. По-късно в „Чжуд-ши“ [6] прочетох, че всеки човек има своя билка, която може да го излекува. И по- късно имах щастието да се запозная с гениално простия метод за търсене на тази билка, разработен от скромния френски аптекар Г. Лесур, и действително да наблюдавам чудесата на изцелението. Но за това после ... А сега, провеждайки в течение на няколко месеца лечение с билки на нарушението на пикочно-киселинния обмен, назначено от Гуревиц, аз действително почувствах облекчение. Не се излекувах напълно и ние с мъжа ми (той също се лекуваше при него) прекратихме лечението. То бе неефективно. В търсене на средства за лекуване на главоболието, започнах да се занимавам с различни източни системи (основно с хатха-йога) и да усвоявам някои методи за автотренинг. Но и хатха-йогата също ми даде малко. Главата продължаваше да ме боли и колкото и да си внушавах, използвайки различни формулировки на автотренинга, главоболието не ми минаваше. Триседмичното гладуване по метода на Ю. С. Николаев (само на вода), което провеждах три години подред с определени интервали, за кратко време ми даваха усещането за относително здраве. Но месец-два след гладуването всичко се връщаше в старата орбита. Не помогна и методът на П. Иванов (обливане със студена вода). Имах възможността да се лекувам при него на село. Уникалната японска система на проф. Ниши, подобри моето състояние само временно. Изчерпвайки всички известни тогава методи на нетрадиционната медицина, аз се обърнах за помощ в лаборатна XX век бе организирана към Асоциацията на името на „А.С. Попов“ за изучаване на екстрасензориката. Тази лаборатория работеше на обществени начала и да се попадне там на прием при екстрасенс (там се събираше целият елит от московски Това беше толкова фантастично, че аз, която до този сеанс бях вулгарна материалистка с техническо мислене, преодолях в себе си това състояние. Преминах на едно ново ниво - на признаване, разбиране и осъзнаване на съществуването на Висшия Разум. След този прелом в съзнанието, аз, внучката на православен свещеник, вече на четиридесет години, се кръстих! Но решението на моя проблем с главоболието, бешее в задънена улица. Главата ми се оказа костелив орех: не се поддаваше на сеанси по хипноза, на екстрасензорни въздействия, на автогенна тренировка, нито на различни традиционни и нетрадиционни методи за лечение. И когато съвсем се отчаях, че мога нещо да разбера в моя организъм, неочаквано ми попадна книгата на Жан де Лангьр „Практическо ръководство по системата До-Ин“. [19] В нея на популярен език беше описана цялата древнокитайска система на енергийни канали (меридиани) и бе изложена меридианната диагностика, достъп- на за разбиране от всеки човек. Беше дадена методика за са- молечение чрез биоенергиен масаж. Когато затворих последната страница, диагнозата на болестта ми беше ясна: това беше енергийно запушване („тапа“) в канала на пикочния мехур (макар че в бъбреците и пикочния мехур нямаше никаква патология). Ето откъде идваше и нарушението на пикочно-киселин- ния обмен. По меридианната теория диагнозата се поставя много лесно: трябва да се намерят болните места в тялото и да се види към кой меридиан се отнасят. Тъй като главоболието ми започваше с остра болка над горната част на носа, между веждите (даже ми бяха поставили диагноза „Възпаление на троичния нерв“), а това са първите точки на канала на пикочния мехур, беше ясно, че в него се беше получила „тапа“. Боже, колко лесно се отстраняваше тя! Трябваше само да се потъркат дланите една в друга, да се докосна, като че ли прочиствам линията на канала по посоката на движението на енергията (от първата точка до последната). Но това не се прави по всяко време, а в периода на максималната му активност, която за всеки канал е строго определена в продължение на два часа в денонощието. Моят канал работеше от 15 до 17 часа. Незабавно пристъпих към лечението, т.е. към биоенергиен масаж. Честно казано, не вярвах много в добрия резултат: толкова много сложни и трудни системи бях изпробвала, и всичко безрезултатно. А тук се оказа толкова просто! След двуседмичен биоенергиен масаж главоболието ми изчезна и не се появява вече много години. Всеки съвременен човек трябва да опознае устройството на своя организъм, да изучи енергийните канали, за да може своевременно да разпознава кой орган му подава сигнал, молейки за помощ. Системата До-Ин, появила се преди четиридесет века, е издържала проверката на времето. Получила е международно признание и сега се преподава в колежи и институти в много страни. Ние (в Русия), за съжаление, изоставаме. В настоящата книга съм се стремила да запълня този пропуск. Допълнила съм описанието на разстройствата на външните ходове на каналите, описани в системата До-Ин, с функционални разстройства, породени от енергийните „тапи“ във вътрешните ходове на каналите (дадени от Тибеева [60] и Лув- сан. [34] В публикацията е описан радиестезичният метод за намиране на енергийните „тапи“ в каналите, а също е показан и системен алгоритъм за отстраняването им по оптимален начин, един от който може да се окаже биоенергийният масаж (като в моя случай). Всеки човек трябва да изучи също така и реанимационните точки и точките за въздействие в спешните случаи, за да може във всеки момент да помогне на себе си или на друг човек, изпаднал в беда. Тези точки са дадени в раздел 9.25 на книгата. Енергийните канали са само част от енергийното тяло, макар и много важна. Има също енергийни центрове (чакри) и „чудесни“ меридиани, влизащи в системата за саморегулация, която екстрасенсите не са се научили да включват. Те не постигат стабилни резултати - болестта се връща. Всичко това постепенно изгради у мен единен модел на енергийното тяло. За първи път изнесох доклад за това през 1983 г. в московския Дом на учените. Сега разбирах, че всеки човек със своето собствено биополе, използвайки твърде простия за практическо приложение биоенергиен масаж, може да отстранява най-сложните функционални разстройства, недостъпни за лечение с методите на ортодоксалната медицина. В това често се убеждавах чрез роднини и познати, които, усвоявайки този масаж, премахваха свои тежки състояния. Но съдбата ми готвеше ново изпитание, водейки ме към нови знания, далечни от източната медицина. Тумор. Откриха ми го в районната поликлиника, по време на поредната диспансеризация, като ме изпратиха за консултация в радиологичната лаборатория в един от медицинските институти към Министерството на народното здраве. Там ме диспансеризираха и в продължение на пет години наблюдаваха тумора, без да предприемат никакво медикаментозно лечение, освен предписване на хормонални препарати, от които аз веднага се отказах. Пет години неопределено и мъчително състояние... И ето, накрая, ново откритие: две книги от Германия [41,42] за радиестезт- ншметод (така се наричаше работата с използване на махало). Методиката за работа (това е най-шавното) не се описваше, но областите на приложение - при изследване на канали, чакри, при определяне на развалени продукти и т.н., се излагаше, макар и не много подробно, но достатьчно, за да се разбере, че радиестезичният метод (наричан по-нагатьк за краткост Р-метод) много помага за откриването на енергийните „тапи“ в каналите. Чрез него се отваря нова страница в диагностиката на заболяванията на органите. Сравнението с наличните рентгенови снимки и с описанието на УЗИ* показа, че Р-метод открива бързо и точно всякакви увреждания в организма, от органичните до функционалните. При мен бързо се потвърди наличието на тумор. Но как да го лекувам?... *Ултразвуково изследване И ето, че Господин Случаят ме запозна с гениалната книга на френския аптекар Г. Лесур. [28] В нея са представени таблици за дължината на вълните, излъчвани от острите, дремещите (латентни) и бавните (вяло протичащи) инфекции (терминологията е съгласно [77]), които можеха да се открият и само чрез Р-метод. Предлага се прост и достъпен метод за намиране на растения, излъчващи вълни със същата дължина, както и инфекцията. Приемането на малки (хомеопатични) дози от съответното растение, през час и половина-два, в продължение на денонощието, сигурно и целенасочено убива тази инфекция, освобождавайки блокираната от нея енергия. Затваряйки последната страница, веднага реших да проверя този метод с помощта на кучето ми, което в момента лежеше болно в ъгъла със сух и горещ нос. Взех от него кичурче козина, опънах сантиметъра, както беше описано в книгата, с помощта на махалото бързо определих дължината на вълната на инфекцията. Това беше „пръчица“ на Кох, а растението, което определих чрез радиестезичния метод, и което именно (в това е цялата тайна) при кучето ми трябваше да убие инфекцията, бе евкалиптов лист. Поставих на пода няколко снопчета различни треви, за да видя как ще реагира животно и пристъпих към експеримента. Кучето дълго ходи между тях, подуш- ваше ги, като че ли преценяваше какво да изяде, и се насочи към... евкалипта. Хапна неголямо парченце от листа, сдъвка го и отиде в своя ъгъл. След час отново дойде и изяде пак толкова. Така направи три пъти. Вечерта, бодро и здраво, с влажен нос, тичаше из къщи, както винаги, галейки се в мене. Бях потресена от резултата. Нетърпението ми достигна висша точка, когато сутринта, едва станала от леглото, веднага взех сантиметъра и започнах Да изследвам кичурче от косата си. Веднага отидох на 51 см - в таблицата под тази цифра имаше дешифровка: рак, тумори, язви. Подбирайки чрез този метод растение (то се оказа облепиха), започнах веднага да приемам по едно плодче през два часа в течение на денонощието. След едно денонощие ефектът бе потресаващ - огромен прилив на енергия. Значи, дремещата“ инфекция е попълвала лъвската част от енергията, принуждавайки ме да живея с 50% от силите си. Сега тя вече беше премахната. За по-голяма сигурност, наложих тумора със сухи плодове и така се движех в продължение на месец до поредното изследване. Махалото ми вече не показваше тумор, но трябваше да се убедя и чрез методите на термографията. И ето ме в лабораторията по радиология. Операторът внимателно изследва изображението, но... не откри тумор. Той не повярва на очите си и решавайки, че уредът не работи, ме прат-и при лекуващата лекарка. Тя дълго и внимателно ме оглежда, опипвайки мястото, където беше тумора. Но туморът беше изчезнал! Как успяхте? - вглеждайки се в мен, ме попита лекарката. Не й обясних, че е станало чрез прилагането на радиесте- зичния метод. Струваше ми се, че има консервативно мислене и все едно, няма да повярва. Поредното заболяване бе преодоляно. Вече не бях на отчет в лабораторията. Наложи ми се да направя неколкостотин наблюдения на инфекциозния статут на мои роднини, приятели, познати, преди да достигна до извода: методът е гениално прост, ефективен, абсолютно безопасен и главното - общодостъпен. Може да бъде ползван при диагностиката на всяка инфекциозна болест, а също и приранната диагностика на онкологичните заболявания. С използването на Р-метод са направени много открития в областта на енергийната структура на човешкия организъм. Всички те са описани в тази книга. Главното, което успях да направя, е да разработя алгоритъм за системна диагностика, т.е. алгоритъм за проявяване на причините за уврежданията на всичките седем тела па човека и отстраняването на тези увреждания със средства, подбирани индивидуал- но за всеки организъм. Тук възниква закономерният въпрос, отнасящ се вече към философските категории. Възможно ли е, от огромното количество фактори, влияещи на човека (социални, природни, космически, наследствени, на минали превъплъщения и др.), да се установят тези, които довеждат до болестно състояние даден конкретен организъм? Да отговоря на този въпрос ми помогна гениалната работа на американския физик Рон Хюбърд -, Дианетика. Съвременна наука за душевното здраве“. [64] В съответствие с концепцията, формулирана за първи път в , Дианетика“, от момента на образуването на първата заро- дишна клетка се извършва непрекъснат запис на всички усещания на зародиша, в т.ч. и на болезнените, а също така запис на фона, който ги съпровожда. Този запис се съхранява в подсъзнанието. Природата, създавайки човека, едновременно залага в него запис на всички причини за уврежданията, които в бъдеще могат да се проявят под формата на болест при определени асоциативни обстоятелства. Подсъзнанието на всеки човек е гениално: то помни и знае всичко, което се е случило с организма, а също и какви методи трябва да се приложат, за да се излекува той. Трябва само да се научим съзнателно да се свързваме с подсъзнанието и да извличаме оттам необходимата информация. Това е именно системата за диагностика и лечение, заложена в самата природа на човека. Но всички съществуващи методи за връзка с подсъзнанието, в т.ч. и разработените от Р. Хюбърд класически методи за дианетична терапия, известни у нас и в чужбина, се оказаха съвсем не толкова безопасни и главното - непригодни за самостоятелно приложение. Оказа се, че чрез Р-метод можем просто и безопасно да се свързваме с подсъзнанието, откривайки записаните там увреждания. При разчитане на информацията ох нашата памет подсъзнанието може точно да подскаже какви са най-оптималните и безопасните начини за премахване на тези увреждания. Това наистина е радиестезичният феномен на XX век. Защо на XX век? Нали знаем, че този метод са ползвали хора- та още от дълбока древност. Да се открият истинските причини за уврежданията на седемте тела на човека, довели до болестно състояние на организма и главното - да се подберат индивидуалните методи за лечение, като се използва връзката съзнание-подсъзнание при всеки конкретен човек, е реалност едва в наше време. Това стана след откриването на системата за диагностика и лечение, заложена в самата човешка природа и при използване на съвременните знания за структурата и функцията на човешкия организъм като единна биологична система. Р-метод, така популярен в чужбина, в нашата страна (Русия) е почти неизвестен за широката общественост. Той е недостъпен за самостоятелно използване, независимо, че латентните радиестезични способности притежава практически всеки човек. В чужбина този метод се ползва от различни слоеве на населението: домакините го прилагат при избора на хранителни продукти с полезни за тях излъчвания; хората на официални длъжности, изпълняващи различни поръчки - за търсене на полезни изкопаеми, вода, определяне мястото на гео- патогенно излъчване, подбор на кадри за работа; свещениците го ползват при определяне нивото на духовното развитие на хората и др. Четейки лекции в Московския Дом на учените за прилагането на Р-метода за възстановяване на здравето, се сблъсках с огромния интерес на голям кръг от хора, имащи както медицинско образование (практикуващи лекари, кандидати и доктори на медицинските науки, биолози), така и без специална медицинска подготовка, но прилагали в своя личен опит различни оздравителни системи. В един от институтите на Руската Академия на медицинските науки ме помолиха цикълът от лекции да бъде съпроводен с обучението на слушателите за практическо приложение на Р-метод. В течение на няколко години тук прочетох курса „Радиестезичният метод за възстановяване на здравето“. Отзивите на слушателите за прилагането му в личната им практика (една неголяма част от присъстващите) са дадени в края на книгата. След дългогодишното четене на лекции, отработване и изпробване на методиката, възникна необходимостта да се издаде книга, която да позволи на широк кръг лица да усвоят Р- метод и да го ползват в ежедневния живот. Тази книга е наистина колективен труд на много хора, участващи със съвети, идеи, резултати от личен опит и безкористна помощ, които аз много ценя. Особена благодарност поднасям на моята вярна приятелка и духовна съмишленица Перемикина JI. А., с която минахме трънливия път на познанието; на Κ. Н. Фьодорова - доктор на медицинските науки, научен консултант и рецензент на тази книга, която съпровождаше моето десетгодишно проучване и внимателно го следеше, учен, чиито идеи в областта на генетиката определиха за десетилетия напред съвременната наука; на К. А. Щербин - заслужил работник в московския Дом на учените; на доцент В. JI Тюняев и кандидата на физико-математическите науки В. Г. Гапанович за помощта им при разпространението на идеите на радиестезията; на лекаря-ясновидец А. И. Афанасиев; на хирурга от международна класа Р. Г. Шавкунов и на моите ученици: А. И. Горбачова - станала лечителка от международна класа, д.б.н. В. Н. Ляпустин, на лекарите Н. А. Иванова, Г. И. Фоки- на, А. Н. Фокина, Р. Попова, В. П Герасина, А. В. Скрипни- ченко и Η. Н. Серебренникова, оказали ми голяма и неоценима помощ при четенето на лекции и подготовката на ръкописа за печат. Изтегляне 7.32 Mb. Сподели с приятели:
|