Лечение на артрозите Освобождаване от подпрагови болки, депресии и умора

Колянните стави болят по-често от тазобедрените, макар че пълна невъзможност за предвижване се среща по-рядко, отколкото при коксартроза. По равен терен е възможно придвижване с изпънати колене, наистина – всяко стъпало се превръща в непреодолимо препятствие.

Колянната става е устроена по-сложно от тазобедрената – между триещите се повърхности е разположен менискусът; система от здрави връзки обезпечава устойчивостта на ставата при надлъжни и напречни натоварвания и функционални движения. Отпред на коляното може лесно да се опипа колянната капачка – своеобразен блок за мощните сухожилия, разгъващи крака.

Най-честата причина за заболяване на колянните стави са травмите. Още от най-ранни години децата започват да си удрят коленете. Така се получава, че при падане детето удря именно тях. С възрастта травмите се променят. При занимания със спорт често се късат кръстовидните връзки и се натрошава менискусът. И младите, и възрастните хора често чупят краката си. Операциите, гипсирането и продължителната неподвижност могат да провокират развитието на артроза.

Да предположим, че досега при вас всичко е било наред. Но ето, че се случва падане…
Първа травма
Изкълчили сте си крака – по какъв начин, не е важно. Коляното се е подуло, усеща се силна болка. По-скоро са разкъсани връзките. Възможно е да е травмиран менискусът. Какво да се прави? Как да се намали травмата и да се ускори оздравяването?

Най-напред вземете спешни мерки за намаляване на вътрешните кръвоизливи и отоци. За целта плътно превържете крака с еластичен бинт, отгоре е желателно да се приложи грейка със студена вода. При първа възможност поставете болния крак нависоко. Ако болката е много силна, вземете аналгетик. От време на време бинтът трябва да се сваля и да се оставя крака да почива. В първите дни след травмата са забранени топли процедури, мазила от типа на финалгон или випратокс.

Понякога в областта на травмираната става (не само колянната) се появява мека издатина. При опипване се създава впечатление, че тя е пълна с течност. Без лечение такава издатина може да остане за цял живот. Ако в началото течността може да се изтегли, то след известно време за нейното отстраняване е нужна операция. Може да се постъпи и по-просто. Вземете парченце мек дунапрен и го увийте с бинт. Трябва да получите меко здраво топче с размер малко по-голям от отока. Топчето се поставя на издатината и се увива с еластичен бинт. Няколко дни са напълно достатъчни за пълно излекуване. (Не забравяйте да давате почивка на крака!) Този способ е приложим и при болшинството други стави.
Първите топли процедури на коляното се правят след 3-4 дена след травмата. Може да се постави грейка, компреси или да се разтрие със загряващи мехлеми. Много полезно и приятно е, седейки във ваната, да се масажира болното място с гореща вода от душа. А още по-полезен е контрастен душ. Но в началото, докато не е създаден навик, трябва да се прилага много внимателно.

И така минава месец или малко повече. Ако травмата е първа, за това време болките практически отшумяват. Би трябвало кракът да работи без проблеми, но… не се получава.

Ставата е сраснала. Трябва да започне ЛЕЧЕНИЕ.
ЗА ”МИШКИТЕ”. Понякога в колянната става се забелязва крайно неприятно явление. Всяко движение се оказва невъзможно. В областта на ставната вдлъбнатина се появява силна болка. Струва ти се, че повече от това е невъзможно да боли, но и при най-малкото движение тя става още по-силна.

Това е – “мишка”. Откъснало се е парченце от хрущяла, по-скоро от менискуса, и се движи по ставата. А като попадне в ставната междина, кракът се заклинва.

Характерната особеност на “мишката” – може да се появи на различни места. Ако в ставата ви се е появила “мишка”, не се паникьосвайте. Не се опитвайте да преодолеете болката, проявявайки героизъм и да продължите движението. Възможни са сериозни увреждания на ставните повърхности и продължителни болки. Успокойте се. Ако условията позволяват, седнете. Опитайте се, подпирайки се на пръсти, леко да залюлеете крака, много внимателно свивайки го нагоре-надолу, с което разширявате ставната междина откъм страната на “мишката”.

Няколко минути такива движения и болката неочаквано преминава. “Мишката” напуска “дупката”. Къде се е дянала? “Пътешества” някъде по ставната торбичка. До следващия път… Наистина, “мишките” не живеят дълго. Някой и друг месец и престава да се появява на непредвидени места. Така че, не се отчайвайте!

Няма да се спирам на диетата, тъй като говорихме подробно за нея.

И така…
УПРАЖНЕНИЯ
Упражнение 1

Държейки се с ръце за някаква опора, правете леки прикляквания. Нивото на приклякване – до първата лека болка.

Трябва да се изпълнява 2 пъти на ден по 5-10 минути, с почивки и така, че да не се допуска рязка болка.

Много хора след травма на коленете са се сблъскали с неприятно явление – става трудно да се навеждат и при това се появяват опъващи болки по задната част на бедрата, особено под коленете. Причината е в това, че поради липса на необходимото натоварване сухожилията “засядат”. За лекуване се препоръчват различни наклони, например –

Седнете на пода, изправете краката и се наклонете напред до появата на лека болка. Обхванете краката и леко се полюшвайте напред-назад, помагайки си с ръце. Ъгълът на наклона няма значение, ориентирайте се единствено по усещането за болка. Упражненията се изпълняват 2-3 пъти на ден по 3 минути.

Накрая, особено ако сте предразположени към изгърбване, извийте гърба назад.

Един-два месеца такива занимания са напълно достатъчни за възстановяване подвижността и прекратяване болките в ставите. Струва ни се, че сега вече може да считаме, че сме оздравели. Но практиката показва, че при повечето пациенти травмата на коляното не е само една, а да се лекува всяка следваща става все по-трудно. И тук развитието на артроза е гарантирано.

Тазобедрената става е става от сферичен тип, притежава три степени на свобода и допуска въртене наляво, надясно и напред. Тя може да бъде травмирана само с много силен удар или със силно разтягане, например при опит да се седне в шпагат без съответната подготовка. А колянната става е от цилиндричен тип – има само една степен на свобода. Затова опасните ситуации за коленете се срещат много по-често. При напречни или усукващи натоварвания на коляното лесно се достига до критичната степен на натоварване на свързващия апарат – ставата губи устойчивост и се травмира. Силовите упражнения, укрепващи мускулите и бягане в тръс изобщо не помагат.

Какво да се прави тогава? Как да се избягват травмите? Изходът е един. Нужна е ПРОФИЛАКТИКА. Трябва да се увеличи подвижността на ставата, да се направи по-гъвкава. Гъвкавата става при напречни натоварвания лесно поглъща енергията и не се чупи. Да се постигне това е напълно възможно.
Упражнения за разтягане на ставите
Упражнение 1

Седнете на пода, единия как изпънете напред, а стъпалото на другия поставете в основата на бедрото на първия. Леко натиснете коляното, стараейки се да го притиснете до пода. Сменете краката.

Съхранявайки предишното положение, правете наклони към изпънатия крак.

Съединявайки стъпалата, приберете краката към таза. С ръце натиснете коленете надолу към пода.

Съхранявайки предишното положение, правете наклони напред.

Внимателно, придържайки се с ръце, се постарайте да седнете между петите. Пръстите са настрани.

Седнете на стол или на пода. Разтворете широко свитите крака и, без да ги отделяте от пода, съберете коленете помагайки си с ръце.

А какво да правят онези, които имат болки в коленете месеци или години, ставите са деформирани, възпалени и почти неподвижни? Какво да правят и онези, които имат ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?

За тези хора се препоръчват…
Упражнения при хронични заболявания
Упражнение 1

Седнете на висок стол, така че краката свободно да висят, без да достигат пода. Размахвайте краката напред-назад като махало. Краката са напълно отпуснати. Амплитудата не е голяма – само няколко сантиметра. При движението не бива да се изпитва дори и най-малка болка.

Време на изпълнение – 2 пъти на ден по 10-15 минути. Ако краката започнат да отичат, прекратете упражнението и малко полежете, като ги вдигнете нависоко. Ако мускулите се уморят, не вършете подвизи – просто си починете.
Упражнение 2

Седнете на нисък стол или пейка. Стъпалата са плътно на пода. “Ходете”, отделяйки и отпускайки петите. Упражнението се изпълнява свободно и отпуснато.

Амплитудата на движение е много малка.

Общото време на изпълнение – 1 час на ден. Упражнението е полезно също и за глезените и тазобедрените стави.

Всички упражнения задължително се съчетават с преглед на ставата, ставната торбичка и сухожилията.
Работа на мануалния терапевт

с коленните стави
Коляното е една от малкото стави, които изцяло могат да се лекуват самостоятелно, но все пак е по-добре, ако това прави професионалист.

При лекуване на колянната става се използват всичките три вида удари. Започва се с почукване върху притиснатите към ставата пръсти, отделяйки особено внимание на болезнените места и участъците с повишено ниво на шумовете. (Да се определят тези участъци е възможно, полагайки плътно дланта върху коляното и няколко пъти сгъвайки и разгъвайки крака.) Ударите по колянната капачка се нанасят леко отстрани, предварително завъртайки я леко по посока на нанасяне на удара. В това положение мускулите трябва да са максимално отпуснати. Силата на почукването зависи от степента на поражението. Ако ставата е много болезнена, ударите трябва да са много леки и предпазливи, а според хода на рехабилитацията се усилват.

Рязкото пошляпване в областта на ставата въздейства основно на кожата и предизвиква прилив на кръв и активиране на нервните пътища.

При ударите чрез натиск, огъване, пръстите въздействат основно на мускулите, ставната торбичка, връзките, сухожилията, а също и на част от отложените “соли” по вътрешността на ставните междини. Те се нанасят в неутрално и крайно леко напрегнато положение и способстват за увеличаване на амплитудата на движение.

Плътно притиснатите пръсти пренасят енергията на удара до нужното място, изтласкват кръвта от капилярите и по този начин не допускат тяхното повреждане (образуване на синини).

И накрая, ударите по притиснатата длан се нанасят не по ставата, а по прилежащите участъци на костта. Тяхната цел е създаване на натоварване чрез движение и въздействие върху вътрешната част на ставната междина и на работните повърхности на ставата. По време на процедурата може да се усеща умерена болка. Отзад, в задколянната вдлъбнатина, не бива да се нанасят удари. Поразените сухожилия се почукват с максимална предпазливост, за да не се засегнат прилежащите участъци.

След почукването се нанасят няколко тежки удара върху притиснатата длан, отдясно, отляво и отпред – съвсем малко по-ниско от коляното, но на изправен, а после и на сгънат крак. Завършва се с процедура с пошляпване.

При средно тежки заболявания процедурите се правят по веднъж на седмица. При по-леки – през 1-2 дена. При тежки артрози, съпроводени с възпаления и отоци – 1 път за 10-15 дни.

Това са…
ГЛАВА VIII

Ако се опипат местата на съединяване на ребрата и ключиците с гръдната кост, могат да се открият болезнени точки. При занемарени форми тези точки се превръщат в непрекъснати болезнени зони по дължина на гръдната кост. Те може да са леко подути и деформирани. Често едната (което е по-забележимо) или и двете ключици започват да изпъкват. Понякога има болки при лежане по корем.

Подобна артроза се лекува доста успешно. Някои манипулации на гръдния отдел на гръбнака (натиск, усукване, разтягане) оказват пряко лечебно механично въздействие на гръдната кост. Но все пак целенасоченото лечение на артрозата дава по-големи резултати. Физически упражнения, като правило, не се препоръчват.

ЛЕЧЕНИЕТО ЗАПОЧВА С ПОЧУКВАНЕ, което се провежда изключително внимателно върху плътно прилепналите пръсти. Силата на удара е минимална, особено при приближаване към слънчевия сплит. След почукване дланта на едната ръка се поставя на ребрата отстрани на гръдния кош, плътно се притиска, а с дланта на другата се нанасят достатъчно силни и тежки пошляпвания. Процедурата се провежда от двете страни на гръдния кош. Жените по време на процедурата трябва да отместят гърдите встрани, за да не се травмират и да не се наруши функцията на млечните жлези. Особена предпазливост се изисква при провеждане на манипулации на пациенти, страдащи от цироза на черния дроб.

За разлика от тазобедрената и още повече от колянната, изкълчването на раменната става съвсем не е рядкост. Неудачно падане на лакътя или ръката, удар в рамото, рязко движение, автомобилна катастрофа…

Болката от изкълчване обикновено се приема за болка от натъртване или съпътстваща счупване и може да бъде незначителна, а самото изкълчване остава незабелязано. Като правило, нарушаването на функцията на ставата се свързва с натъртване и се очаква, че болката аха-аха ще премине и всичко ще бъде наред. При изкълчване такива очаквания не се оправдават. Болката частично намалява, но се нарушава движението на ставата.

Характерна особеност на раменната става се явява това, че след 1-2 седмици е невъзможно да се намести изкълчването! Ставата зараства. Затова е извънредно важно при травма на рамото колкото е възможно по-бързо да се отиде при травматолог и да се направи рентгенова снимка.

Да предположим, че имате натъртване, което сте излекували. Или изкълчване, което навреме правилно сте наместили. И даже болките почти са минали. Не бързайте да се радвате. Болките ще се върнат – след месец, а може би и след няколко години. Отначало – незначителни, епизодични, все по-усилващи се с времето, превръщащи се в мъчителни. Едновременно ще се съкрати амплитудата на движение на ставата. На жените им става трудно да закопчават сутиена си и да се сресват, на мъжете – да отварят капака на автомобила и да превключват скоростите. При движение в ставата може де се чува шум и пукане. Започва артроза.

Развитието на артрозата на раменната става може да се провокира от изкълчване (излекувано), натъртване, разтягане на връзките, продължителна неподвижност на ставата при лекуване на счупване. Много често артрозите започват след непривично натоварване (например, когато градски жител върши селскостопанска работа или строи вила). Сериозни занимания с тенис, волейбол, хвърляне на диск или копие също способстват за възникване на заболяването. Но понякога видима причина просто не се открива или е забравена. Независимо от това, че раменната става е по-малка от тазобедрената и колянната, лечението й е доста трудно. То не бива да се протака – решението да се изчака може да се окаже фатално.

На първо време упражненията трябва да се изпълняват дори не с половин, а с четвърт усилие. И амплитудата на движение и натоварването трябва да се увеличават постепенно – толкова по-бавно, колкото по-дълго е било прекъсването и колкото сте по-възрастни. За да не травмирате ставите, избягвайте прекомерните натоварвания. Но ако все пак е необходимо да вдигнете нещо тежко или да направите нещо непривично, не пестете няколко минути и направете загрявка на ставите. С това ще си спестите множество неприятности и ще икономисате много време, което би отишло за лечение. А за да не получите травма при падане, е необходимо да се научите правилно да падате. Най-лесно това се удава на децата при занимания с различни видове бойни изкуства и разбира се, под ръководството на треньора. А какво да се прави, ако заболяването е занемарено, движенията предизвикват силни болки, силно е нарушена подвижността на ставата? Какво да се прави, ако не само да се заемете с физкултура, но и да си повдигнете ръката е невъзможно?

При развита артроза или остър артрит възможностите на човек значително намаляват. Но отказът от движения ще доведе единствено до по-нататъшното развитие на болестта. Затова е необходимо постоянно (по няколко часа на ден) да се правят специални щадящи упражнения. Принципът е същият, както и при тазобедрените стави – минимална амплитуда, невисока честота на движение и напълно отпуснати мускули.

И така…
Упражнения

Седнете удобно. Поставете китките на ръцете върху коленете. Отпуснете мускулите на раменете и ръцете. Леко полюлявайте лактите навън и навътре. Амплитуда на движенията – 1-2 см.

Повдигайте и отпускайте раменете.

Амплитуда на движенията – не повече от 1-2 см.
Упражнение 3

Правете леки движения с раменете напред-назад.

Въртете раменете - в двете посоки.

Амплитудата на движение е минимална.

Тези упражнения са ефективни и при артрит на лопатките.

В процеса на изпълнение на упражненията раменете постепенно се повдигат нагоре. За да не се случва това, трябва максимално да се отпуснат мускулите и да се контролира внимателно до постигане на устойчив навик.

От всички стави раменната, с изключение на долно челюстната, може би, е най-нежната. С нея трябва да се работи много внимателно, иначе са възможни сериозни травми, дори изкълчване.

На болния се прави перкусионен масаж по дължина на ставната вдлъбнатина, отпред и отзад в легнало положение, а отгоре – в седнало. При почукване отпред под рамото на пациента се поставя опора, защото то не бива в никакъв случай да виси. Това може да бъде плътен цилиндър, възглавница с пясък или кракът на оператора. При обработване отзад опора е нужна само за някои пациенти – много пълни или с изпъкнал гръден кош. Рамото на такива хора просто не може да легне плътно на кушетката. В седящо положение също е нужна опора под рамото. За да бъде рамото леко повдигнато, операторът поставя коляното си под мишницата на пациента.

За разлика от коленните и тазобедрените стави, раменните могат да се почукват само през притиснатите пръсти, недопускайки (за избягване на изкълчване) тежки удари с дланта.

При травми на раменната става често страдат делтовидния мускул и прилежащите сухожилия. И макар заболяването да не е артрит или артроза, то също много успешно се лекува с перкусионен масаж. Обработката се провежда в седнало положение, предрамото е повдигнато и лежи на опора.

А сега…
ГЛАВА X

Най-често артрозата се развива след различни видове травми. С такова заболяване обикновено идват силни, мъжествени хора от различни професии. Артрозата се проявява като скърцане в ставата и болестни усещания при движение на челюстта – по време на хранене, разговор, прозявка.

Независимо че горночелюстната става е много нежна, тя се лекува добре. Нужно е само да се отнасяме към нея извънредно внимателно.
При лечение пациентът ляга настрани и поставя главата си удобно върху коленете на оператора. Опипвайки ставата, се откриват поразените места и се преценява цялостното състояние. За целта пациентът трябва няколко пъти да отвори и затвори устата си, движейки долната челюст назад-напред и наляво-надясно. Обръща се внимание на болезнените точки, на скърцането и пукането. След това се пристъпва към лечение.

Операторът поставя на ставата един или два пръста на лявата си ръка, а с върха на пръстите на дясната ръка нанася много леки удари. За пълноценно лечение ударите трябва да се нанасят при различно положение на ставата – при отворена и затворена уста, издадена напред и нагоре долна челюст.

Освен ставата е възможно да са поразени прилежащите мускули и сухожилия. Болезнените точки се определят с опипване, а процедурата се провежда при плътно притиснати с ръка челюсти с много леки удари върху притиснатите пръсти.

Остана ни да разгледаме само още две двойки стави.

При тежки отоци е добре да се лежи с повдигнати крака, а понякога трябва плътно да се бинтоват глезените.

Да предположим, че ставата е приела малко или много нормален размер. Вече може да се започне лечение. Да се прави самостоятелно е крайно неудобно.
Обработването на ставата се провежда с достатъчно силни удари върху плътно прилепнала длан, лежейки настрани, съответно от външната и от вътрешната страна. Ударите се нанасят по таралната кост и петата (разположени долу отпред и долу отзад от глезена). Перкусията се провежда в крайни и неутрални положения на ставата. Независимо от това, че глезенната става е достатъчно твърда и е трудно да бъде повредена, се препоръчва увеличаването на силата на ударите да става постепенно, ориентирайки се по усещанията на пациента.

УПРАЖНЕНИЯ
Упражнение 1

Легнете по гръб. Изпънете краката. Завъртете стъпалата към себе си и обратно.

Упражнението се изпълнява абсолютно отпуснато и с минимална амплитуда на движението.
Упражнение 2

Съхранявайки предишното положение, правете кръгови движения със стъпалата в едната и после в другата посока.

Седнете на нисък стол. Стъпалата трябва да стоят плътно на пода. “Ходете”, като повдигате и отпускате последователно петите и пръстите.

Общото време на изпълнение на упражнението – от 1 до 3-4 часа на ден.
А сега за лактите
Освен възникването на артрози, често се възпаляват ставната торбичка и сухожилията. Най-обичайното заболяване на лакътната става е епикондилит (още инсерционит; още "тенис-лакът", защото се среща често при тенисисти; бел.пр.). Заболяването може да се прояви остро и мъчително. Работата с лактите напомня работа с коленете, при това трябва да се отчита по-дребната (с много детайли) структура на ставата. По тази причина не се спирам на описанието на нейното устройство. Лактите се лекуват успешно, но не много бързо. В ежедневието с ръцете се извършват множество най-различни движения, затова специални упражнения обикновено на се дават. В особено тежки случаи се препоръчва…
Упражнение

Легнете по гръб или седнете. Пуснете ръцете покрай тялото или ги сложете на коленете. Леко почуквайте с пръсти по пода или по коленете

В периода на лечение трябва да се избягват по-големите натоварвания на лакътната става.
И така, запознахте се с методите на лечение практически на всички стави. Основното изискване е “не вреди!”. Винаги трябва да се помни – по-добре е да се направи по-малко, отколкото да се нанесе макар и най-малката вреда. Ако се съмнявате в правилността на методиката или изпълнението на едни или други упражнения, посъветвайте се със специалист.

От време на време ще се връщаме към изброените заболявания, разглеждайки частни случаи.