Лечение на артрозите Освобождаване от подпрагови болки, депресии и умора

Спомняте ли си, говорих за това, че в живота на човека има моменти, когато да отиде до магазина е истински подвиг, да се разходи – проблем, а понякога и до тоалетната не може да се добере. Ограничената подвижност провокира сърдечно-съдови и други заболявания, които съкращават живота.

Защо се случва това? Цялата работа е в слабата подвижност на ставите на краката.

Рекламата предлага най-различни мехлеми, гелове, хранителни добавки. Народните средства са още повече. Но изобилието от лечебни средства още повече свидетелства за тяхната безполезност.

Понякога ме питат: “С какво е най-добре да се разтривам? Какви лекарства да приемам? Кои инжекции са по-полезни?”. На практика не съществуват ефективни лекарства срещу артрози. Има обезболяващи, загряващи, успокояващи средства…

Рекламират се хранителни добавки за растеж на износените хрущяли. Да, засиленото хранене, подобно на някои стимулиращи средства, ускорява растежа на хрущяла. Но напомням, че в болната става растежът е не там, където е нужно. В резултат на това подвижността в ставните съчленения намалява и болестта се развива още по-бързо! Уви, няма лекарствени средства, които да върнат процеса обратно или да излекуват заболяването.

Отдавна е забелязано, че продължителната липса на движения в ставите води до развитие на артроза, разрушаване на контактуващите ставни повърхности. В ставата, лишена от подвижност, не се осъществява хранене.

Какво да правите, ако действително ви боли кракът?

Седнете на висок стол или маса, така че краката ви да могат свободно да висят. Леко ги поклащайте напред-назад.

Амплитуда на движение – най-много 10 см.

Упражнението се изпълнява изключително леко и отпуснато.

За най-тежко болните – 5 минути на час, за останалите – няколко пъти на ден по 5-10 минути.

Много е важно да изпълнявате упражнението така, че да не чувствате и най-малката болка!

Седнете на стол и поставете стъпалата плътно на пода. Подпирайки се на пръсти, повдигнете петата на 1-2 см от пода, после свободно я отпуснете. Починете три секунди и повторете движението. Ако са поразени и двата крака, движението се изпълнява последователно с единия и другия крак, с пауза няколко секунди.

Много прилича на предходното.

Подпирайки се на пета, отпуснато, без да бързате, шляпайте с пръсти по пода. Повдигайте пръстите не повече на 1-2 см от пода.

Паузата между движенията – 3 секунди.

И така, връщаме се към разговора за артрози-артрити на раменната става.

При тези заболявания се нарушава подвижността и се появява болка в ставното съчленение. В по-леки случаи болката се появява само в крайно положение на ръката, например, когато е нужно да се закопчее сутиена или да се почеше под лопатките. В занемарени случаи е трудно човек и да се среше, да си сложи шапка, да включи осветлението в стаята, а в най-тежките случаи е невъзможно без странична помощ дори да се храни – ръцете не се вдигат.

Заболявания са възможни във всяка възраст. Най-често от тях страдат спортисти и хора над 40-годишна възраст. Най-разпространените причини за заболяването са травми, натъртване, разтягане на връзките и счупвания в областта на горните крайници, по-рядко – заболявания от типа на ревматоиден полиартрит.

• 
  Ако болката се е появила в резултат на силен удар, падане или претоварване, фиксирайте ръката в определено положение и се обърнете към специалист.
  
• 
  За да се диагностицира наличие на изкълчване, спукване или счупване, е необходимо да се направи рентгенова снимка. Не чакайте (казват, само ще мине) – изкълчванията трябва да се наместват незабавно!
  
• 
  Ако болките и ограничението на подвижността са възникнали след излекуване на изкълчването или счупването, не прилагайте за раздвижване на ставата методи, свързани с натоварване – състоянието ще се влоши.
  
• 
  Отнесете се внимателно към болната става, не я претоварвайте. Съвършено недопустимо е да се ползват обезболяващи средства, за да се изпълнява тежка работа – усложненията са гарантирани.
  

За лечение на артрози на раменните стави се препоръчват леки и несложни…

Седнете на стол. Китката на болната ръка поставете на коляното или на масата. Ръката е напълно отпусната, рамото максимално отпуснато надолу. Леко полюлявайте с лакът навън-навътре. Движението се изпълнява с много малка амплитуда – не повече от 1-2 см.

При изпълнение е недопустима дори най-малката болка.
Упражнение 2

В същото положение леко повдигайте и отпускайте рамото.

Амплитуда на движенията – 1-2 см.
Упражнение 3

В същото положение движете раменете напред-назад.

1. 
   Висока надеждност. Ресурсът на работа следва да е не по-малък от 10 хил. часа. Лечението на тежки артрози изисква няколко години. Приборът трябва да работи без да се изключва от мрежата всяка нощ, а в някои случаи и непрекъснато денонощия, седмици, месеци.
   

2. 
   Безшумност. Дори не много силните звуци могат да подействат крайно дразнещо на болния човек и неговото обкръжение, особено при непрекъснато продължително въздействие. Най-неприятни са високочестотните непериодични шумове.
   

3. 
   Ниско енергопотребление. Високото енергопотребление увеличава стойността на експлоатацията, изисква мерки по отвеждане на излишната топлина, влошава пожарната безопасност.
   

4. 
   Простота на управление, лесни настройки и експлоатация. Често пациентите са хора на преклонна възраст, сложната техника за тях може да бъде недостъпна.
   

5. 
   Универсалност. Високо универсалното устройство позволява да се работи с много стави едновременно, но струва по-скъпо и заема по-голямо място. Устройството с малка универсалност струва по-евтино, но е предназначено за лечение на определена става или на една група стави.
   

6. 
   Стойност. Евтиното устройство е по-достъпно, сложното и универсалното – по-малко. За съжаление, да се удовлетворят достатъчно големите изисквания и да се направи УПД едновременно просто, евтино, безшумно и с дълъг срок на годност е невъзможно.
   

1. 
   С хидравлично задвижване. За изпълнително устройство служат торбички от гумирана тъкан. Хидравлична вибрационна помпа тип “Ручеёк”. Помпата се поставя във вода и с помощта на комутационна апаратура и шлангове се съединява с изпълнителното устройство. Комутационната апаратура обезпечава периодично напълване и изпразване на торбичките. Това е най-евтиният и универсален вариант. За съжаление, такъв УПД има и своите минуси: шум, който е характерен за хидравличните помпи и комутациоционната апаратура; при продължителна експлоатация е възможно да протече.
   

2. 
   С пневматично задвижване. Не успях да намеря подходящ компресор в търговската мрежа. Наложи се да загубя много време и усилия за разработка и производство. Получи се сравнително тих компресор с производителност до 3 л/сек., налягане – до 0,1 атм. Недостатъци: шум от комутационната апаратура и въздуха в шланговете и диафрагмите; нисък КПД. Достойнства: универсалност; лесна пренастройка; ниска стойност; простота на експлоатацията. Неголеми по размери и мощност УПД с пневмозадвижване добре подхождат за лечение на малките и средните стави – китки, глезени, а също и на стъпалата.
   

3. 
   С механично задвижване. За обработка на методиката на лечение на ставите беше изготвено УПД с механично задвижване в три варианта. Два универсални, предназначени за лечение на раменните, тазобедрените и коленните стави. Първият от тях, за съжаление, се оказа твърде шумен и по тази причина е невъзможно да се спи на него. При втория и третия вариант успяхме да постигнем практически пълна безшумност. Третият вариант повече от всички подхожда за лечение на коксартроза и кръстните прешлени на гръбнака. Продължителните изпитания показаха, че с устройството се лекуват не само ставите, но и гръбнакът. Например, след половингодишно използване на УПД моят ръст се увеличи с 4 (!) см – станах висок, колкото бях на 20 години. (Известно е, че с възрастта човек става по-нисък за сметка на дехидратацията, вследствие на което се намалява дебелината на междупрешленните дискове.) В днешно време се разглеждат модели на УДП с механично задвижване, които са предназначени за въздействие на човек, намиращ се в седнало положение.
   

Хората не обичали предсказателката и не й вярвали – много хора предпочитат да вярват само в доброто. И напразно, ако й бяха повярвали, току виж Троя щеше да си остане цяла и цялата история щеше да бъде различна!

Жените страдат от депресия по-често, но при мъжете заболяването протича по-тежко. Алкохол, наркотици, транквиланти – обичайните средства за самолечение на силния пол – помагат временно. Понякога те намират утешение в нови запознанства, сменят семейството, работата, жилището. “Капризи” - казват околните за такъв човек. На практика не всичко е толкова просто. Човекът страда, опитва се нещо да направи, но това “нещо” не винаги се получава. Повечето болни на този етап не се обръщат към специалист. Все пак някои мерки, макар и временно, действат…

Единственият изход от създалото се положение много хора виждат в самоубийството –съвсем не ти се иска да живееш. А ако не е самоубийството, тогава най-обичайните спътници на тежките депресии са инфаркт, инсулт, онкологични заболявания или… нещастен случай. Да, това не е грешка, хора в депресивно състояние често много лесно попадат в разни неприятни истории – инстинктът за самосъхранение се изключва напълно. Дори обикновен грип може да стане смъртно опасно заболяване, защото защитните сили на организма престават да действат по правилния начин.

Обаче сами по себе си тези и други причини рядко причиняват заболяване. По-скоро те се явяват някакъв пусков механизъм, който сработва само при някои допълнителни условия (слаба психика, особено нервна обстановка, хронични заболявания).

В частност, заболяванията на гръбнака и ставите – остеохондрози, артрози, артрит – се характеризират с бавно развитие и често протичат практически незабелязано, въпреки това могат да активират и да облекчат развитието на депресията.

Някои външни дефекти – сколиоза, кифоза, изкривени крака – също могат чрез психиката да стимулират развитието на депресивни състояния.

Странно, но тежката физическа работа, лошото материално положение и силните болки рядко провокират депресията. Обикновено заболяват обезпечени хора и такива, занимаващи се с интелектуален труд.

Разбира се, на човек винаги му остава право на избор – дали да се надява на създаване на безсмъртно творчество и да страда от депресия, или да опита да се избави от нея… Още повече, че сама по себе си депресията не свидетелства за гениалност на човека.

Аз назовах няколко последствия, към които водят или могат да доведат разгледаните заболявания и нарушения на опорно-двигателния апарат. Този списък може да се продължи, но обемът на книгата и времето не ми позволяват да направя това. Затова искам да се спра на едно явление, което всички ние изпитваме всеки ден (някои от време на време, а други постоянно).

МОЖЕ ДА ВИ СЕ ПОМОГНЕ!

В човешкия организъм може да се появи вътрешнa умора, от която никаква почивка не може да ни избави. Какви са нейните източници? Сърцето? – Не. Макар че сърцето работи непрекъснато, след всяко съкращение на сърдечния мускул следва пауза – почивка.

А ето, с гръбнака нещата са по-сложни – неговите мускули не се отпускат напълно даже по време на сън. Не не в това е бедата. Понякога по една или друга причина, правилното положение на гръбнака се нарушава. Мускулите, които крепят прешлените, започват да работят в авариен режим. В качеството на ответна реакция на разместването на прешлените възникват спазми, които като цяло изпълняват положителна функция за съхраняване на формата на гръбнака. Освен това, постоянната работа на мускулите в авариен режим способства за развитието на остеохондроза и предизвиква деформация на междупрешленните дискове (включително до развитие на херния). И разбира се, постоянното напрежение на мускулите отделя в кръвта вещества, предизвикващи непрекъсната умора.
Малките деца са извънредно подвижни и неуморими, което е свързано с липсата при тях на остехондроза.
ХРОНИЧНАТА УМОРА често се съпровожда с болки в гърба и гръбнака. Напрегнатостта на мускулите на шийния раздел на гръбнака нарушава процеса на снабдяване на главния мозък с кръв и предизвиква мъчителни болки в тила, понякога с излъчване към темето. Мъжествените хора преодоляват болката, работохолиците – умората. Такава борба не носи нищо, освен вреда, а заболяването продължава да се развива.
Хроничните болки и умората влошават характера на човека и влияят на взаимоотношенията му с околните.
На прешлените се появяват костни израстъци, разрастват се хрущялите и връзките. Гръбнакът губи подвижност. Чувството за умора преминава, но проблемът остава. След известно време кръгът се затваря, а после – започва нов кръг мъчения.

Понякога спазмите се развиват предимно от едната страна и гръбнакът се изкривява. Възниква картината на сколиоза. При своевременно лечение изкривяването преминава, а ако е пропуснат моментът – сколиозата остава за цял живот.

Постоянната неправилна поза, в която се намира детето, довежда до сериозни дефекти на осанката. Насилственото решаване на проблемите (седи с изправен гръбнак, слушай внимателно, добре се занимавай!) – не дават резултат.

Започват да смятат детето за неспособен лентяй, безделник. Но детето не е виновно – то е сериозно болно. То е хронично болно и трябва да го лекуват, а не да го наказват.

Осанка, обучение, работа, болести, алкохолна зависимост, характер – от всичко това зависи общуването на човека и тези фактори формират неговата СЪДБА.

Дали лягаме на дивана след работа, дали тръгваме на разходка или към спортната зала, или си планираме отпуска – най-често причината за тези решения е една или друга форма на умора.

Най-добре е изучена мускулната умора.

Освен това, в човешкия организъм има мускули, които слизат надолу покрай гръбнака. Те компенсират външните натоварвания, поддържат стабилна форма на гръбнака и се изключват напълно само под дълбока обща наркоза. Затова след тежка операция често се получава изместване на прешлените.

Ако човек лежи, степента на напрегнатост на паравертебралните (окологръбначни) мускули е равна на теглото на тялото, ако човек стои – се удвоява, а ако бяга или работи – се увеличава още няколко пъти. И прешлените, и дисковете, и мускулите издържат такова натоварване напълно удовлетворително. Вечер дисковете леко се свиват, губят вода и започват да излизат извън прешлените, а сутрин се възстановяват. Затова сутрин човек е 2-3 см по-висок, отколкото вечер. Това е нормално. Но при изместването паравербалните мускули са принудени да работят в екстремален режим непрекъснато, което причинява следните ПОСЛЕДСТВИЯ:

1. 
   По време на нощната почивка дисковете не се възстановяват – това се възпрепятства от напрегнатите мускули.
   

При постоянно засилено натоварване междупрешленните дискове се деформират, намаляват дебелината си, губят здравина. В тежки случаи е възможно поява на пукнатини на края на дисковете и образуване на дискови хернии. Понякога могат да се чуят такива думи: “Дискът се е износил, изтъркал се е, изхабил се е”. Това не е така. Дискът не може да “се изтърка”.

2. 
   Деформираните дискове напрягат надлъжните връзки. В местата с повишено напрежение връзките се калцират и се създава впечатление, че на прешлените израстват “мустаци”. Опорните плоскости на прешлените се разширяват. Това от една страна намалява натоварването на дисковете, а от друга – намалява гъвкавостта на гръбнака. Развива се остеохондроза. Постоянно напрегнатите мускули се уморяват и болят. Във фиксирана, макар и много удобна поза, мускулните болки се усилват (например, при продължително пътуване в кола, работа на компютър и след сън).
   

3. 
   Продуктите от метаболизма на постоянно напрегнатите мускули постъпват в кръвта и предизвикват непрекъснато усещане за обща умора. Старата поговорка “Утрото е по-мъдро от вечерта” губи силата си в този случай.
   

4. 
   При хронична умора се намалява работоспособността, разваля се характера, възниква чувство на потиснатост, а при шийна остеохондроза – страда зрението, паметта и интелектът. Това напомня ли ви на нещо?... Да-да, точно така – ВСИЧКИ ПРИЗНАЦИ НА ОСТАРЯВАНЕ! Хроничната мускулна умора предизвиква ускорено стареене на целия организъм.
   

5. 
   Някои медикаменти, кафе, никотин, алкохол, наркотици намаляват чувството на умора, повишават работоспособността, облекчават страданията. Затова при хронична мускулна умора лесно се развива алкохолизъм, пристрастяване към цигарите, наркотиците.
   

• 
  За да се облекчи работата на паравертебралните мускули, не стойте дълго в една и съща, макар и удобна поза.
  
• 
  При всяка възможност раздвижете гърба – неподвижните мускули се уморяват по-бързо.
  
• 
  Мускулната болка, чувството на умора се повлияват добре от душ, различни загряващи мазила, но те трябва да се използват много внимателно. ПРИ РАДИКУЛИТИ, ПРИЩИПВАНИЯ, ДИСКОВИ ХЕРНИИ НЕ БИВА ДА СЕ ЗАГРЯВА ГРЪБНАКА!
  
• 
  Обърнете се към добър мануален терапевт и приведете в ред гръбначния стълб.
  

ПОМНЕТЕ! ЗДРАВИЯТ ГРЪБНАК СЪХРАНЯВА МЛАДОСТТА!