Леден гамбит

– В момента не ― отвърна Серваз и стана.
Чувстваше се вледенен до мозъка на костите. Имаше само едно желание: час по-скоро да се измъкне оттук. Дали вдовицата не ги покани на терасата, за да се отърве по-бързо от тях. Безпокойството и студът свиваха стомаха му,
защото бе забелязал една подробност, която никой друг не бе видял. В момента, когато Надин Грим мачкаше фаса
си на перилата, ръкавът на пуловера ѝ се повдигна малко. С учудване забеляза малки бели шевове и заздравели
белези над костеливата ѝ китка: жената бе правила опит за самоубийство.
Щом се настаниха в колата, той се обърна към кмета, защото нещо му бе хрумнало, докато слушаше вдовицата.
– Грим имаше ли любовница?
– Не ― отговори Шапрон без капка колебание.
– Сигурен ли сте?
Кметът го погледна странно.
– Човек никога не е сто процента сигурен за подобни неща, но понеже се отнася до Грим, залагам си главата, че е нямал любовница. Не беше човек, който крие нещо.
Серваз се замисли върху това, което му бе казал Шапрон.
– Едно нещо научаваме в нашия занаят и то е, че хората рядко са такива, каквито изглеждат, и че всеки крие по нещо.
Докато изричаше тези думи, Серваз погледна огледалото за обратно виждане и за втори път през последните минути видя нещо неочаквано: Шапрон бе силно пребледнял и за миг в погледа му ясно се четеше ужас.
ДИАН ИЗЛЕЗЕ ОТ ИНСТИТУТА и леденият вятър шибна лицето ѝ. За щастие беше облякла дебелото си яке и полото и бе обула кожените си ботуши. Докато прекосяваше площадката пред сградата, за да стигне до ланчията,
извади от джоба си ключовете. Изпитваше облекчение, че ще напусне за кратко това място. Седна зад волана, пъхна и завъртя ключа, но чу само късото изръмжаване на мотора. Таблото просветна и угасна веднага. После ― нищо. По
дяволите. Опита отново. Същият резултат. О, не! Опита отново и отново, като въртеше ключа. Нищо...
„Акумулаторът ― реши тя. ― Сигурно е от студа.“
Помисли си дали някой от института не би могъл да ѝ помогне и я заля вълна на отчаяние. Стоеше неподвижно и гледаше сградите през стъклото. Сърцето ѝ биеше по необичаен начин. Изведнъж почувства, че е твърде далеч от дома си.

20 Психоактивни вещества, прилагани за потискане на психични болести ― бел. прев.
21 Начин на живот, споразумение (лат.) ― бел. прев.

12.
СЪЩАТА ВЕЧЕР БИВШАТА ЖЕНА НА СЕРВАЗ Алесандра му се обади по телефона. Това го разтревожи.
Обаждаше му се заради Марго. Съобщи, че дъщеря им категорично отказвала да взема уроци по пиано и да посещава курсовете по карате. А се занимаваше и с двете още от съвсем малка. Не споменала никакъв сериозен мотив за решението си. Но заявила на майка си, че няма да отстъпи.
Алесандра не знаеше какво да мисли. Марго се беше променила. Майка ѝ имаше чувството, че крие нещо от нея.
Вече не можеше да говори с момичето както преди. Серваз слушаше Алесандра и в същото време се питаше дали е разказала всичко това и на пастрока на Марго, или го държи встрани от проблема. Надяваше се да е второто и съзнаваше, че би злорадствал. После попита:
– Има ли си приятел?
– Мисля, че има. Но отказва да ми каже, което не е характерно за нея.
Серваз си помисли дали Алесандра вече е преровила стаята на Марго. Познаваше я достатъчно добре и знаеше, че го е направила. Както и очакваше, тя потвърди, но и сподели, че не е открила нищо.
– Сега с всички тези електронни съобщения и есемеси не можем да контролираме децата ― отбеляза Алесандра и в гласа ѝ прозвуча съжаление. ― Тревожа се, Мартен. Опитай се да разбереш нещо. Може би на теб ще каже и ще ти се довери…
– Не се тревожи. Ще опитам да говоря с нея, но сигурно няма нищо.
Пред очите му отново изплува погледът на дъщеря му. Сенките около очите ѝ и най-вече синината на скулата ѝ.
Отново се притесни.
– Благодаря, Мартен. Ами ти добре ли си?
Той избегна отговора и заговори за разследването, без да влиза в подробности. Още по време на брака им
Алесандра понякога проявяваше учудваща интуиция и имаше доста модерен поглед за случаите, които той разследваше.
– Човек и кон ли? Наистина е странно… Мислиш ли, че ще има и други убийства?
– От това се страхувам ― призна той. ― Не го споменавай на никого. Дори и пред твоя пилот ― крадеца на жени ― каза той, отказвайки както обикновено да назове по име пилота, откраднал жена му.
– Сигурно тези хора са сторили нещо много долно ― заяви тя, след като Серваз ѝ спомена за бизнесмена и аптекаря. ― При това ― заедно. Всеки крие нещо…
Серваз мислено одобри мнението ѝ. Знаеш ли какво говориш? ― каза си той. Бяха женени цели петнайсет години.
Колко ли години го бе мамила с нейния пилот? Колко ли пъти се бяха възползвали от някое междинно кацане, за да
„полетят във въздуха“, с други думи ― да изпитат наслада? Да, доста подходящо сравнение за стюардеса и командир на полет, нали?
И всеки път Алесандра се е връщала в дома си към семейния живот, сякаш нищо не се е случило. Всеки път носеше по някой дребен подарък за него и Марго. До деня, в който реши да свали картите на масата. За да се оправдае, спомена, че Фил нямал нощни кошмари, нито пък страдал от безсъние, и най-вече ― „не живеел сред мъртъвци“.
– Защо кон ли? ― запита я Серваз. ― Каква връзка има?
– Не знам ― отвърна тя с безразличие и той разбра, че това безразличие означава, че времето, когато си обменяха гледни точки за неговите разследвания, бе отлетяло. ― Ти си ченгето ― добави тя. ― Трябва да затварям. Опитай да говориш с Марго.
Алесандра затвори телефона. Кога нещата бяха започнали да се скапват? Може би, когато започна да прекарва повече време в управлението, отколкото вкъщи? Или по-рано? Бяха се запознали в университета и се бяха оженили след шест месеца въпреки несъгласието на нейните родители.
По онова време бяха още студенти. Серваз искаше да преподава литература и латински език като баща си и да напише „велик съвременен роман“. Алесандра бе по-скромна и следваше туризъм. После той бе отишъл в

полицията. Официално ― по импулс, но истината бе, че го направи заради миналото си.

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: