Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| където има опасност.“ – В същото време обаче ― добави Алекс и безшумно се засмя ― това място е по-сигурно, отколкото някои квартали в големите градове… После тръсна глава и продължи: – Между нас казано, до неотдавна психиатрията бе в каменната ера. Правеха се направо варварски опити върху пациентите. Инквизицията и нацистките лекари могат направо да ни завидят… Нещата еволюираха, но има още много да се желае. Тук никога не говорим за оздравяване, а за стабилизиране и декомпресия… – Имате ли и други задачи? ― попита тя. – Да ― отвърна той и погледна за миг през прозореца. ― Занимаваме се с документацията, с формалностите… Освен това провеждаме събеседвания с пациентите, предписани от доктор Ксавие и старшата медицинска сестра. – В какво се състоят те? – Начинът на провеждане е точно определен. Използваме изпитани техники и, както казах, събеседванията са предварително структурирани. Въпросите, които задаваме, са стандартни, но и импровизираме. Поведението ни трябва да е колкото може по-неутрално, не бива да сме прекалено инвазивни, когато се стараем да намалим безпокойството на пациентите… По време на събеседванията трябва да има интервали на тишина и мълчание, както и почивки. В противен случай може да се сблъскаме с проблеми… – Ксавие и Ферне също ли провеждат събеседвания? – Да, разбира се. – Каква е разликата им с вашите? – На практика няма разлика. Само че някои от пациентите споделят с нас неща, които не биха споделили с тях двамата. Причината е, че сме по-близки с пациентите във всекидневието и се стараем да изградим доверие между нас, като, разбира се, спазваме необходимата терапевтична дистанция. А Ксавие и Ферне решават как да се провеждат събеседванията и правят протоколите на лечението… Бе изрекъл последното изречение със странен глас. Диан едва забележимо смръщи вежди. – Човек би казал, че не одобрявате предписанията им? ― каза тя и остана изненадана от мълчанието на Алекс. Мина много време, преди той да отговори. Повдигна едната си вежда... – Нова сте тук, Диан… Ще видите! – Какво ще видя? – … Алекс я изгледа отдолу нагоре. Очевидно нямаше желание да се движи по този хлъзгав терен. Тя изчака да заговори отново и го загледа въпросително. – Как да ви кажа… Съзнаваме напълно, че това място не е като другите… Грижим се за пациенти, които всички останали заведения са неспособни да лекуват… Това, което става тук, няма нищо общо с онова, което се случва другаде. – Като електрошоковете за пациентите от отделение А например? Веднага съжали, че е казала тези думи, защото видя, че погледът му стана много по-студен. – Кой ви каза това? – Ксавие. – Забравете… Алекс наведе очи към кафето с мляко и се намръщи. Изглеждаше недоволен и очевидно съжаляваше, че е влязъл в този разговор. – Дори не съм сигурна, че те са легални! ― настоя тя. ― Френският закон не забранява ли подобни интервенции? Той вдигна глава. – Френският закон ли? Знаете ли колко са принудителните хоспитализации всяка година във Франция? Сто и петдесет хиляди… А в модерните демокрации хоспитализация без съгласие на пациента е нещо извънредно рядко. Не и у нас… Душевноболните и дори хората, за които просто се предполага, че са душевноболни, имат по-малко права от другите граждани. Искате да арестувате престъпник например. Ще трябва да изчакате да стане 6 часът сутринта. Но за сметка на това, ако някой е обявен от съседа си за смахнат и съседът е подал сигнал за това, полицията може да нахлуе в дома му по всяко време на деня и нощта. Правосъдието се намесва едва когато въпросният нещастник е вече лишен от свобода. При това… само ако той си знае правата и знае как да накара властите да ги уважат… Ето какво представлява психиатрията в нашата страна… Да не говорим за липсата на средства, злоупотребата с невролептици, лошото лечение… Нашите психиатрични клиники са места, където властва беззаконието. А това място е по-лошо от останалите… Бе произнесъл цялата тирада с горчивина. Усмивката се бе изтрила от лицето му. Стана, като бутна стола си. – Оглеждайте се и си съставяйте собствено мнение за нещата ― посъветва я той. – Собствено мнение за какво? – За всичко, което става тук. – Значи тук става нещо? – Какво значение има? Нали искате да узнаете повече… Диан продължи да го гледа, докато връщаше таблата си и излезе от кафенето. ПЪРВОТО НЕЩО , КОЕТО СЕРВАЗ НАПРАВИ , бе да спусне щорите и да запали неоновото осветление. Не му се искаше да разговаря с журналисти и да попадне в обектива на фотоапаратите им. Младият художник на комикси се бе прибрал у дома си. В стаята за заседания Циглер и Есперандийо бяха извадили лаптопите си и тракаха по клавиатурите им. В един ъгъл Кати д’Юмиер разговаряше по телефона. После дойде и седна на масата. След като ги наблюдава известно време, Серваз се обърна. До прозореца имаше бяла дъска. Измести я, за да бъде максимално осветена, взе флумастер и я раздели на две. Написа: КОНЯТ Заклан Обезглавен Убит през нощта? ДНК на Хиртман ГРИМ Гол Обесен С отрязан пръст, с ботуши, с наметало/дъждобран/ Убит през нощта? ДНК на Хиртман? – Това достатъчно ли е, за да кажем, че и двете действия са извършени от едни и същи лица? ― попита той. – Има прилики, но има и разлики ― отговори Циглер. – Да, но все пак имаме две престъпления, извършени в рамките на четири дни в един и същ град! ― вметна Есперандийо. – Съгласна съм. Хипотезата за втори престъпник е малко вероятна. Несъмнено става въпрос за един и същ човек. – Или за едни и същи хора ― уточни Серваз. ― Нали помните разговора ни в хеликоптера? – Не съм го забравила. Така или иначе, има нещо, което ни позволява да свържем по категоричен начин двете престъпления… – ДНК на Хиртман? – ДНК на Хиртман ― потвърди тя. Серваз раздалечи щорите и погледна навън, после рязко ги затвори. – Наистина ли смятате, че е успял да се измъкне от института и от бдението на хората ви? ― попита той, като се обърна. – Не. Невъзможно е. Проверих сама всичко. Не би могъл да излезе през дупките на оградата, през която минава електричество. – Значи не е Хиртман. – Не и в този случай. – Щом не е Хиртман, значи не е бил той и в първия случай? ― предположи Есперандийо. Всички обърнаха глава към него. – Хиртман не се е качвал на горната станция на лифта. Направил го e някой друг. Някой, с когото има връзка в института, който доброволно или не е отнесъл косъм от косите или от тялото му в кабината… Циглер погледна въпросително Серваз. Беше разбрала, че не е казал всичко на помощника си. – Само че в кабината не са намерени коса или косми, а слюнка. Есперандийо погледна въпросително Серваз, който наведе извинително глава. – Не виждам логика ― каза той. ― Защо ще убиваш първо кон, а после мъж? Защо ще окачваш животното на горната станция на лифта? А мъжа ще обесваш на мост? Къде е приликата? – Всъщност и двамата са провесени ― отбеляза Циглер. Серваз я погледна и каза: – Много правилно. Отиде до дъската, изтри някои думи и написа: КОНЯТ Окачен на лифта Изолирано място Заклан Обезглавен Убит през нощта? ДНК на Хиртман ГРИМ Обесен под моста Изолирано място Гол Удушен, с отрязан пръст, с ботуши, с наметало/дъждобран/ Убит през нощта? ДНК на Хиртман? – Добре, но защо ще се захваща с един кон? – За да засегне Ерик Ломбар ― повтори за пореден път Циглер. ― Електроцентралата и конят водят към него. В него се е целил. – Да приемем, че е така и че мишената е Ломбар. Тогава какво общо има аптекарят? Конят е одран или поне наполовина одран, а аптекарят е гол, само с наметало. Каква е връзката между тях? – Да одереш един кон е един вид да го съблечеш ― вметна Есперандийо. – Две парчета кожа бяха опънати от двете страни на коня ― каза Циглер. ― Отначало помислихме, че символизират крила, но може да са символизирали и наметало. – Възможно е ― каза Серваз, без да е убеден. ― Но защо ще го обезглавява? Ами наметалото, ботушите? Какво символизират те? Никой нямаше отговор на тези въпроси и той продължи: – Винаги се оказваме в задънена улица, когато се запитаме каква е ролята на Хиртман в цялата тази картина. – Предизвиква ви! ― чу се вик от вратата. Там стоеше някакъв мъж и първоначално Серваз помисли, че е журналист и понечи да го изгони. Мъжът бе на около четирийсет години, с дълги светлокестеняви коси, къдрава брада и малки кръгли очила. Свали ги, за да почисти стъклата, запотени от прехода от студа към топлината, после ги сложи на носа си и изгледа всички със светлите си очи. Носеше дебел пуловер и дебел кадифен панталон. Имаше вид на преподавател по хуманитарни науки, на синдикалист или на човек, изпитващ носталгия по шейсетте години. – Кой сте вие? ― попита сухо Серваз. – Вие ли ръководите разследването? ― отговори с въпрос посетителят и се приближи с протегната ръка. ― Симон Проп. Аз съм психокриминологът. Трябваше да пристигна утре, но от жандармерията ми се обадиха и ми съобщиха какво се е случило. Така че ― ето ме тук. Обиколи масата и се ръкува с всички. После се спря и огледа свободните столове. Избра си един вляво от Серваз, който беше сигурен, че изборът му не е случаен, и почувства раздразнение. Струваше му се, че се опитва да го манипулира. Симон Проп разгледа дъската. – Впечатляващо. – Наистина ли? ― гласът на Серваз, без той да иска, прозвуча саркастично. ― И какво ви впечатли? – Предпочитам да продължите работата си, ако нямате нищо против ― отвърна психологът. ― Съжалявам, че ви прекъснах. Разбира се, не съм тук, за да преценявам методите ви ― Серваз го видя как размахва ръка. ― Впрочем не притежавам такива способности. Не затова съм тук, а за да ви помогна, когато разисквате личността на Хиртман и трябва да се изготви клинически профил въз основа на уликите, оставени от него на местопрестъплението. – На влизане казахте, че ни предизвиква, нали? ― настоя Серваз. Видя, че психологът присвива жълтеникавите си очи зад очилата. Брадата и почервенелите му от студа бузи му придаваха вид на хитроват гном. Серваз изпита неприятното усещане, че той прави дисекция на интелекта му. Въпреки това издържа погледа на новодошлия. – Така е ― призна мъжът. ― Вчера доста поработих във вилата си. Когато научих, че Хиртман е оставил своя ДНК в кабината на лифта, се съсредоточих върху досието му. Очевидно е, че е манипулатор и социопат, но е доста интелигентен. Но нещата далеч не се изчерпват с тези факти. Той е единичен случай дори сред убийците, които добре организират постъпките си. Рядко се случва личностните им особености да не засегнат умствените им способности, а също ― по един или друг начин ― социалния им живот. Освен това никога не се случва тяхната чудовищна природа да не бъде забелязана от хората в тяхната среда. По тази причина им трябва съучастник ― обикновено това е съпругата, която е същото чудовище, и им помага да поддържат минимално фасадно лустро. Когато е бил на свобода, Хиртман се е справял чудесно: успявал е да раздели социалния си живот от същинската си природа, вечно в плен на гнева и лудостта. Да, справял се е перфектно. Има и други социопати преди него, които също са успявали, но никой от тях не е упражнявал толкова престижна професия. Проп стана и бавно обиколи масата, минавайки зад всеки от присъстващите. С нарастващо раздразнение Серваз се досети, че и това е един от номерата му на психолог. – Подозират го, че е извършил над четирийсет убийства на млади жени в продължение на двайсет и пет години. Четирийсет убийства, а няма и най-малката улика, най-малката следа, която да ги свързва с извършителя. Ако не бяха статиите във вестниците и папките, посветени на всяка от тях в банковия му сейф, никога нямаше да стигнем до него. Спря се до Серваз, който се насили да не обърне глава, и се задоволи да гледа Ирен Циглер, която седеше на другия край на масата. – А ето че изведнъж ― каза Проп ― той оставя следа: биеща на очи и доста банална. – Забравяте една подробност ― обади си Циглер. Проп седна на мястото си. – По времето, когато е извършил повечето от убийствата си, ДНК анализите не съществуваха или поне не бяха толкова съвършени като днешните. – Така е, но… – Значи смятате, че това, което се случва сега, изобщо не прилича на извършеното от Хиртман, когото познаваме. Това ли искате да кажете? ― попита Циглер и погледна психолога право в очите. Проп примигна и кимна утвърдително. – Значи според вас, въпреки наличието на ДНК, конят не е убит от Хиртман? – Не съм казал това. – Не разбирам. – Не забравяйте, че е затворен от седем години. За него обстоятелствата са се променили. Намира се в института от доста време и се отегчава. Гасне, пече се на бавен огън, а преди това е бил толкова активен… Има желание да си поиграе… Ами, помислете малко, преди да го хванат заради глупавото убийство от страст, е имал интензивен стимулиращ социален живот в поддържаща формата му интелектуална среда. Бил е изявен и уважаван в професията. Имал е много красива жена и е организирал приеми, посещавани от цвета на женевското общество. Наред с това е отвличал, насилвал и убивал млади жени, а тайната му не е била разкрита. С други думи, за чудовище като него е водел живот мечта. Естествено, не е имал никакво намерение това да се променя. Затова е полагал огромни усилия да скрива труповете ― Проп сплете пръсти под брадата си и добави: ― Днес вече няма никакво основание да се крие. Напротив: иска да се знае, че извършителят е той, иска да се говори за него, да привлича вниманието. – Хубаво, но би могъл да избяга и да възобнови действията си на свобода ― вметна Серваз. ― Защо ще се връща в килията? Това няма смисъл. – Признавам, че този въпрос гложди и мен от вчера ― заяви Проп. ― Защо ще се връща в института? При риска да не може повече да излезе оттам, ако мерките за сигурност се усилят. Защо поема такъв риск? С каква цел? Имате право: това няма смисъл. – Освен ако допуснем, че го вълнува играта, че тя го вълнува повече от свободата ― каза Циглер, ― или пък е Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|