Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| Рокли, туники, блузи, поли, пуловери и манта. На жена. А долу ― обувки с токове. Серваз прокара пръст по нощното шкафче. Дебел слой прах ― както в стаята на Алис. Шапрон не спеше в тази стая. Това бе стаята на госпожа Шапрон преди развода. Като семейство Грим и семейство Шапрон спяха в отделни стаи. Тази мисъл го обърка. По инстинкт усети, че държи нещо в ръцете си. Напрежението не го напускаше. Все същото усещане за опасност от предстояща катастрофа. Отново пред очите му изскочи виещият от ужас Перо в кабината на лифта и му се зави свят. Хвана се за ръба на леглото. Изведнъж чу вик: – Мартен! Побърза да излезе на площадката. Гласът на Циглер идваше отдолу. Слезе по стълбите почти тичешком. Вратата на мазето под стълбите беше отворена. Серваз се вмъкна вътре. Оказа се в потънало в мрак широко подземие със стени от недялани камъни, което служеше за котелно отделение и за пералня. Малко по-навътре се процеждаше светлина… Тръгна към нея. Попадна в стая, осветена от гола крушка. Пробиваше праха и осветяваше помещението, но ъглите оставаха тъмни. Плот, а на стената корково табло, върху което бе закачено снаряжение за изкачване на планина. Циглер стоеше пред отворен метален гардероб, на чиято врата висеше катинар. – Какво… ― попита той, но не довърши въпроса си. В гардероба имаше черен дъждобран с качулка и ботуши. – Но това не е всичко! ― добави Циглер и му подаде кутия за обувки. Серваз я отвори и я вдигна към лампата. Позна веднага пръстена. С монограм CS. Вътре имаше и стара пожълтяла снимка. На нея бяха четирима мъже. Прави, застанали един до друг, облечени еднакво ― с еднакви черни дъждобрани с качулка като този, висящ на закачалка в металния гардероб. Какъвто беше намерен върху трупа на Грим и какъвто висеше на закачалката в хижата му до реката… Част от лицата на четиримата бяха закрити от качулките, което правеше дъждобраните още по-зловещи и още пÒ не на мястото си. Летният пасторален пейзаж беше почти реален, сякаш можеше да се чуе песента на птичките. Злото обаче също беше там, като че можеше да се докосне. В този облян от слънцето горист пейзаж материалното присъствие на четирите силуета беше още по- осезаемо. „Злото съществува“ ― каза си Серваз. А четиримата мъже са едно от безбройните му превъплъщения. Той започваше да съзира някакъв план, схема, възможна общност. Според него и четиримата имаха обща страст ― планината, природата, изкачванията, разходките, лагерите. Но имаше и нещо друго ― по-скрито и по-зловещо. Усамотени в долините, усещайки пълна безнаказаност, екзалтирани от върховете, с които бяха на „ти“, се въобразиха за недосегаеми. Усещаше, че се доближава до извора ― до там, откъдето тръгваше всичко. С годините те се бяха превърнали в малка секта, затворена в този пиренейски кът, където новините от света идваха само през телевизора и чрез вестниците. Бяха изолирани не само географски, но и психологически дори от своите съпруги. Това бе причината за разводите и суровата омраза. Докато не ги застига действителността. До първата кръв. Тогава бандата се разпръсва, уплашена като ято птици. И четиримата се превръщат в такива, каквито са: ужасени типове, подлеци, жалки същества. Внезапно съборени от пиедестала си. Планините вече не са величествени свидетели на безнаказаните им престъпления, а сцена на тяхното наказание. Кой бе отмъстителят? Как изглеждаше? Къде се укриваше? Жил Грим, Серж Перо, Жилбер Муренкс и Ролан Шапрон. „Клубът“ на Сен Мартен. Тормозеше го един въпрос: в какво се състояха престъпленията им… Защото за Серваз нямаше съмнение, че Циглер е права: изнудването на момичето бе само видимата част на айсберга и той се страхуваше да разкрие цялата му зловеща същност. В същото време усещаше, че на пътя му се изпречва препятствие ― някаква подробност, която не влизаше в схемата. „Изглежда твърде просто, твърде очевидно“, каза си той. Зад това се криеше истината. Серваз се приближи до малкото прозорче, което гледаше към тъмната градина. Навън бе черна нощ. Отмъстителят или отмъстителите бяха там някъде. В нощта. Готови да ударят отново. И те като него и Циглер искаха да намерят Шапрон. Къде ли се криеше кметът? Далеч или някъде съвсем наблизо? Стресна го още един въпрос: Изчерпваше ли се клубът на мръсниците с четиримата, или в него имаше и други Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|