Леден гамбит
Изтегляне 3.07 Mb. Pdf просмотр
|
| Цялата памет на института „Варние“. Диан попита дали всички досиета са дигитализирани и служителят едва не ѝ се изсмя в лицето. Знаеше, че досиетата на пациентите от отделение А бяха дигитализирани. От предишния ден имаше още осем пациенти, върху които Ксавие реши да я остави, както се изрази, „да си точи зъбите“. Очевидно не бяха толкова важни, че някой да вкара досиетата им в информационната система. Диан тръгна по коридорите и започна да оглежда надписите на папките. Искаше да схване принципа на подреждането. От опит знаеше, че избраната методология невинаги е очевидна. Защото някои архивари, библиотекари и други специалисти по информатика имаха доста изкривени представи за подредбата на архив. Остана доволна, когато установи, че служителят е бил достатъчно разумен да подреди всичко по азбучен ред. Взе класьорите, които я интересуваха, и се настани на малката масичка при входа. В голямата тиха зала, далеч от суматохата на института, си спомни за случилото се предишната нощ в огромното подземие и настръхна. Откакто се бе събудила, не можеше да се отърси от вида на зловещите коридори, не можеше да преодолее спомена за миризмата на подземието и ледената му влага. Преживяваше отново и отново минутите, когато се бе озовала сама в пълен мрак. Кой ходеше нощно време в отделение А? Кой бе виещият и ридаещ мъж в летния лагер? Кой бе замесен в престъпленията, извършени в Сен Мартен? Твърде много въпроси… Един след друг те се блъскаха в трескавия ѝ мозък, точни като прилива, който идва в определен час. А тя с настървение търсеше отговорите… Отвори първото досие. Всеки пациент беше обект на специален мониторинг още от първите прояви на патологията му и първата му диагностика чак до престоите му в различни болници, преди да дойде в института. Описваха се медикаментозното лечение, евентуалните лечебни ефекти от лекарствата… Ударението се поставяше върху това колко е опасен и какви предпазни мерки трябва да се вземат в негово присъствие, а това напомни на Диан (в случай че го бе забравила), че в института нямаше стандартни пациенти, поставяни под общ знаменател. Тя отбеляза няколко неща в бележника си и продължи четенето. Стигна до тъй нареченото лечение. Установи без изненада, че невролептиците и успокоителните се предписваха твърде щедро. Дозите значително надвишаваха приетите норми. А това потвърждаваше думите на Алекс. Нещо като фармацевтична Хирошима, помисли си Диан и потрепери. Не би искала мозъкът ѝ да бъде бомбардиран от тези субстанции… защото познаваше ужасните им нежелани ефекти… Кръвта ѝ направо се смръзна само при мисълта за тях. Във всяко досие имаше прикачен фиш за разпределението на лекарствата на пациента: дози, часове за прием, промени в лечението, доставка. Всеки път, щом съответното отделение на института получаваше лекарствата за някой пациент, документът за доставка се подписваше от отговорника за лекарствата и от аптекаря. Невролептици, сънотворни, антидепресанти, но не и психотерапевтични лекарства ― поне до нейното пристигане. Бум-бум, бум-бум… Представи си как голям чук блъска ритмично по черепите на пациентите, чиито мозъчни гънки все повече се изглаждат... Когато започна да чете четвъртото досие, усети нужда от кафе, но въпреки това реши да го дочете. Накрая прегледа и прикачения фиш за лечението на пациента. Както и при първите три досиета, по гърба ѝ премина ледена тръпка. Клозапин ― 1200 мг на ден, по 3 таблетки от 100 мг 4 пъти дневно Циклопентиксол ацетат ― 400 мг мускулно на ден Тиаприд ― 200 мг на всеки час Диазепам ― ампула от 20 мг мускулно на ден Мепробамат ― вливания, 400 мг на ден Боже мой! С какви ли зеленчуци вместо пациенти ще се срещне?! Спомни си думите на Алекс, че след десетилетия на лечение с твърде тежки медикаменти пациентите бяха станали резистентни. Те се разхождаха из коридорите, а вените им бяха натъпкани с такова количество субстанции, че можеха да вдигнат във въздуха тиранозавър. Диан се канеше да затвори досието, когато видя една ръкописна бележка в полето на фиша. За какво е Изтегляне 3.07 Mb. Сподели с приятели:
|