Леден гамбит

Есперандийо погледна часовника вдясно на екрана. 19 часът и три минути. Угаси лаптопа и се протегна. Стана и извади бутилка мляко от хладилника. В къщата цареше пълна тишина. Меган си играеше в стаята. Шарлен щеше да се прибере след няколко часа. Гледачката си бе тръгнала. Есперандийо се облегна на мивката и глътна таблетка против безпокойство с мляко направо от бутилката. Инстинктивно потърси името на производителя върху кутийката. Установи, че току-що бе изпил лекарство, произведено от групата „Ломбар“, за да успокои тревогата си,
предизвикана от действията на същата група! После се замисли как да получи още сведения за Ломбар и изведнъж се сети за едно лице в Париж ― блестяща млада жена, с която се бе запознал в полицейското училище. Тя несъмнено бе с добра позиция в кариерата и можеше да събере интересни факти.
– МАРТЕН, ЕЛА ДА ВИДИШ НЕЩО!
Двамата продължаваха да претърсват етажите. Серваз се бе заел с малка стаичка, която, ако се съди по праха,
отдавна не служеше за нищо. Отваряше гардероба, дърпаше чекмеджетата, повдигаше възглавниците и матрака, дори се опита да вдигне желязната решетка на камината, когато отново чу гласа на Ирен през отворената врата. Излезе на площадката на последния етаж. Срещу него, от другата страна на коридора, нагоре водеше наклонена стълба ― като на кораб. А над нея се отваряше капак. От зеещата дупка падаше светлина и осветяваше тъмния коридор. Изкачи се бързо по стъпалата и подаде глава през отвора. Застанала права насред помещението, Циглер му правеше знак да се качи при нея.
Таванът представляваше голямо помещение със скосен таван. Служеше едновременно за стая и за кабинет. Серваз се измъкна от дупката и стъпи на пода. Мебелирането и декорът напомняха на високопланинска хижа ― с дървена тапицерия, гардероб и под единия прозорец легло с чекмеджета, маса вместо бюро. Една от стените заемаше огромна карта на Пиренеите ― с долини, села, пътища и върхове.
От самото начало Серваз си задаваше въпроса къде спи Шапрон, защото никоя от стаите не изглеждаше обитаема.
Отговорът беше пред очите му. Погледът на Циглер обиколи помещението, същото направи и Серваз…
В отворения гардероб висяха празни закачалки, а по пода се търкаляха много дрехи. Върху бюрото бяха разхвърляни документи, в отвореното чекмедже под леглото мъжкото бельо беше в пълен безпорядък.
– Я виж ти! ― промърмори Циглер. ― Какво става тук?
Сега Серваз забеляза една подробност, която му бе убягнала. На масата имаше отворена кутия с патрони.
В бързината Шапрон бе изпуснал един патрон на пода.
Двамата се спогледаха.
Кметът бе побягнал, сякаш го е гонел самият Дявол.
Защото се е боял за живота си…

39 Стилит или стълпник ― християнски аскет, който живее на колона или стълб в молитва и покаяние ― бел. прев.
40 Asea Brown Boveri — корпорация в областта на електротехниката и машиностроенето, създадена през 1988 г. чрез сливането на шведска и швейцарска компания ― бел. прев.
41 Азотно-торов завод в Тулуза, експлодирал на 21 септември 2001 г. Предизвиква земетресение с магнитуд 3-4 степен по скалата на Рихтер в периметър от
80 км. Има 29 загинали, 2500 ранени ― бел. прев.
42 Стандарт за автоматичен обмен на финансова информация (Common Reprting Standart) ― бел. прев.

21.
ДЕВЕТНАЙСЕТ ЧАСЪТ. ДИАН изведнъж усети, че е много гладна, и тръгна към малката столова, където вечер осигуряваха храна за шепата членове на персонала, които не си отиваха вкъщи. Поздрави двама охранители, които вечеряха на една маса до плота, и си взе табла. Намръщи се, след като огледа топлата витрина. Пиле с картофи.
Трябваше да намери начин да се храни здравословно, ако не искаше след година да си тръгне оттук с десет килограма повече. За десерт си избра плодова салата. Седна до големия панорамен прозорец и се загледа в нощния пейзаж. Малки лампи, разположени на земята, осветяваха снега под елите. Феерично.
След като двамата охранители си тръгнаха, тя се оказа сама в тихата и пуста зала. Дори човекът зад плота бе изчезнал някъде. Върху нея се стовари вълна от тъга и съмнение. Неведнъж бе оставала сама в студентската си стая да преговаря материала и да работи, когато другите бяха по кръчмите и дансингите на Женева, но никога не се бе чувствала толкова далеч от дома си. Толкова изолирана. Толкова изгубена. Така беше всяка вечер, щом паднеше нощта. Тръсна силно глава, разгневена на себе си. Къде бяха отишли нейната прозорливост и познания за човека ―
психологически и физиологически? Дали не можеше да задълбочи познанието за самата себе си, вместо да се оставя да я завладяват емоциите ѝ? Беше ли просто човек, който не може да се адаптира тук? Познаваше базовото уравнение: липса на адаптация = остра душевна болка = тревожност. Отхвърли подобна възможност. Беше наясно откъде идва дискомфортът ѝ. Нямаше нищо общо с нея самата, а се дължеше на това, което ставаше в института.
Нямаше да възстанови душевното си равновесие, докато не разбереше нещо повече.
Диан стана и остави таблата си върху малката поточна линия. Коридорите бяха също толкова пусти, колкото столовата. Тъкмо завиваше към кабинета си, когато замръзна на място. Като че ли я поля леден душ. Доктор Ксавие затваряше вратата на кабинета ― на нейния кабинет. Огледа се наляво и надясно. Моментално се скри зад ъгъла. За нейно голямо облекчение го чу да се отдалечава в обратна посока.
АУДИОКАСЕТИ...
Ето какво привлече вниманието му... Сред разхвърляните документи по масата на кмета имаше аудиокасети,
каквито вече никой не използваше. Шапрон ги бе запазил. Серваз разгледа етикетите им. ПТИЧИ ПЕСНОПЕНИЯ 1,
ПТИЧИ ПЕСНОПЕНИЯ 2, ПТИЧИ ПЕСНОПЕНИЯ 3... Подържа касетите и ги остави. В един ъгъл забеляза стереокасетофон.

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: