Държава и бизнес на дебат за фармацията

Нужни са демонополизация на здравната каса и продажба на общинските болници

- Здравната система сега е дирижирано-спекулативна. От една страна, се говори за медицински пазар и решенията са крайни, защото това не е пазар на зеленчуци, а на високи медицински технологии и на национален кадрови ресурс. Никъде по света това не е свободен пазар, защото медицината струва много пари. Само един пример: през 2012 г. купихме 40 ехограф за 100 000 евро

Сега има нов модел на същия апарат с цена 250 хил. евро. Медицината не предполага да спестяваш през годините и да вземеш нещо по-евтино, а напротив-всичко става все по-скъпо. Ако искаме да вървим напред и да сме в крак с технологиите и с науката, няма как да спестяваме. Напротив, трябва да харчим повече.

Медицинските специалисти не са вещи, които да се разменят, а в един момент те биват поставени на много ниско ниво. По отношение на заплащането се получава така, че първо се откриват болници поголовно. Никъде по света разкриването на болници не е произволно - трима или трийсет души да се съберат и да решат, че правят болница, здравната каса ги обезпечава със средства и започва да се развива хаосът. Тези хора отиват за кадри в други болници, независимо дали частни, или държавни. По този начин влизаме в един кадрил на кадри, от който никой не печели. Това е част от хаоса в здравеопазването.

- С това е свързана следващата причина за хаос - на практика пациентът не върви след собствените си пари, които е внесъл като здравно осигуряване. Става така, че плащаш -не плащаш, но те лекуват. Напоследък се правят проверки кой е осигурени кой не е, но така или иначе има огромна група неосигурени, които попадат в лечебните заведения и са лекувани. Не съм против това да се лекуват, но нека да е в лечебни заведения, където няма доплащане и са направени и за социалнослаби. Обикновено в западните страни това са университетските болници, където пациентът не плаща нищо, няма и избор на екип, а пациентът участва в обучението на лекарите. Предлага му се висококачествена медицинска помощ, той не плаща нищо, но се съгласява да бъде пациент в университетска болница.

Освен това има разпиляване на ресурс под формата на различни болници в различни части на страната. Нямаме твърда карта на необходимостите от медицински дейности по региони.

- Такава здравна карта е факт.

- Има я, но не работи. Само в София има над 90 болници, докато извън столицата има места без нито една. Всички са го ударили на печалба и се знае, че в София се печели повече - значи всички трябва да са тук.

Може да се помисли по предложението университетските болницида са на бюджетно финансиране за социално слаби и пенсионери, за да се гарантира здравна услуга за тях, която не зависи от договор със здравната каса. Това лечение трябва да се покрива от държавата, на централно финансиране. Всички останали трябва да работят с касата.

Възниква обаче въпросът какво да се прави с общинските лечебни заведения? В София те са доста повече от нужното и пациентите там могат да плащат за избор на екип, или, казано по друг начин, доплащат. Освен това често плащат и на доктора под масата.

Получава се така, че такава болница не е нито търговско дружество -каквото е частната, нито социално ориентирано, а на практика само губи. Вирее сивата икономика чрез плащанията под масата и само това, което е нужно, го няма.

- Те са на практика излишни. В София вече има достатъчно частни лечебни заведения, в които сивата икономика не може да вирее и които могат да лекуват хората чрез здравната каса. Няма нужда всички чрез данъците си да плащаме за общински ДКЦ и болници. Логично е да има приватизация за тях, общината и без това губи от тях. Университетските и областните болници пък трябва да работят на бюджетно финансиране.

- Безспорно това трябва да се направи. Сега здравната осигуровка е 8%. Ако остане една централна здравна каса, трябва да плащаме 2-3% от тази осигуровка тям и тя трябва да покрива основен пакет за лечение. Той трябва да включва лечение на спешни състояния. За останалата част от осигуровката хората сами трябва да решат - дали искат директно в болницата да доплатят лечението си, или искат допълнителна здравна осигуровка или застраховка. Съответно и пациентите сами избират мястото на лечението.

- Да. В момента системата ни е солидарна и аз твърдя, че 2-3% са достатъчни, 8% са твърде много за солидарност. Ето и пример: приятел на дъщеря ни, на 24 г., ходи на фитнес и употребява инжекции тестостерон по препоръка на фитнес инструктора си.

За да не му пораснат гърдите, пие тамоксифен - сериозно лекарство, прилагано при рак на млечната жлеза. В един момент дали този млад човек няма да развие сериозно заболяване? И всички ние солидарно трябва да платим такова лечение, защото някой не мисли с главата си. Цели групи от младежи в момента живеят така. Друг пример е, когато някой пие и шофира, блъска още двама-трима и травмите им се лекуват с години. Трети се дрогира, четвърти участва в гонки с автомобили, пак плащаме всички. Защо? Когато някои не са социално отговорни, защо останалите да плащат за тях? Вижда се, че обществото не е узряло за такава солидарност и социална отговорност. Ние не сме шведи.

В момента управляващите здравната система се заемат с пръстовия отпечатък в болниците. Това ни е най-малкият проблем. Много по-сериозен е фактът, че новите медицински кадри вече не могат да разчитат на приемственост в обучението и навлизането в професията. Тази нишка е отдавна изгубена. Трябва да направим всичко възможно младите да искат да останат. Ако не ги обезпечим, докато дават 11 г. от живота си, за да учат, как ще останат? Те искат правила, да са сигурни, че вложените години и средства един ден ще им се върнат.

Предлагам всички тези въпроси да се поставят на обществена дискусия, защото са нужни спешни промени и в осигурителния модел, и в системата на болничната помощ, и в медицинското образование.

***

Завършва Медицинска академия -София, през 1979 г. От 1980 г. до 2000 г. е главен асистент в университетската АГ болница "Майчин дом", преподава и развива научна дейност.

Специализира в акушерските клиники Бодлок в Париж, част от групата "Кошен", в клиниката "Сент Антоан", както и в клиники и институти в други европейски страни.

През 1994 г. защитава докторат в областта акушерство и гинекология.

Той е един от пионерите при въвеждането на пренаталната диагностика на вродените уродства. Въвежда в рутинната практика триизмерната ехография на плода в реално време.

Д-р Николов е съосновател и един от собствениците на СБАЛ "Свети Лазар".