Лек за лекарствата


Ръстът на разходите за онколекарства продължава



страница4/15
Дата14.01.2018
Размер0.78 Mb.
#46661
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

Ръстът на разходите за онколекарства продължава


Ана Атанасова

Сега  стр. 3  

Разходите за лекарства в сферата на онкологията са се увеличили с почти 30%, съобщи подуправителят на здравната каса Димитър Петров. През 2015 г. средномесечният разход по това перо беше 19-20 млн. лв. месечно, а сега те са стигнали 25-26 млн. лв. месечно, поясни той.

По бюджет през 2016 г. касата разполагаше с 210 млн. лв. за лекарства в онкологията, но той беше превишен с около 70 млн. лв. За сравнение, през 2013 г. по това перо бяха платени 174 млн. лв. Една от мерките, които обмислят от касата, е лекарствата да се плащат директно на дистрибуторите, а не на болниците, както е сега.

Отстъпките, които производителите ще дадат на касата за лекарства, са за 98 млн. лв., а не за 130 млн. лв., както твърди бившият здравен министър Петър Москов, каза още Петров. "Не става въпрос за техническа грешка, това е направено абсолютно умишлено, очевидно по негово разпореждане, за да се достигне сумата от 130", отбеляза Петров пред Би Ти Ви. Затова при разчетите на бюджета за тази година ще се наложат намаления на някои планирани разходи - например за медицински изделия.

България е страната в ЕС, която отделя най-голям дял от средствата за здравеопазване за плащания към търговците на дребно и доставчиците на медицински стоки, или 42.4%, сочи пък анализ на Евростат за разходите на държавите от ЕС за здравеопазване през 2014 г. В Гърция и Румъния например този дял е 30-35%. На второ място по разходи у нас са заделените за болничния сектор - 35% от средствата, похарчени за здравеопазване.

През 2014 г. за здравеопазване в България са отделени 3.6 милиарда евро, или около 8.5% от брутния вътрешен продукт на страната, като в това влизат и публичните, и личните разходи на гражданите. Страната ни се нарежда на предпоследно място в ЕС по похарчени пари за здравеопазване на глава от населението с 504 евро, отделяни по този показател. След нас е само Румъния с 388 евро. В първенеца Германия са платени 321 милиарда евро, или 11% от БВП на страната.



Университетите започнаха да заявяват увеличение на таксите


СУ обмисля да даде една безплатна година на студенти по математика и статистика с максимален бал

Силвия Георгиева

Сега  стр. 3  

По-високата издръжка, която държавата отпусна в началото на годината за някои направления доведе до искания от страна на вузовете за увеличаване на студентските такси. Първият, който официално направи подобна заявка, е Софийският университет " Св. Климент Охридски". На заседание на Съвета на деканите на 14 февруари т.г. 9 факултета са пожелали по-високи такси за новоприетите студенти. Предстои техните предложения да се гласуват на заседание на Академичния съвет на 22 февруари.

Преди месец кабинетът увеличи издръжката за близо 40 направления, сред които педагогика (19%), инженерните и хуманитарните специалности (16%) и др. Тъй като по закон студентските такси могат да са максимум 2/3 от норматива за издръжка за дадено професионално направление, то по-високата субсидия може да доведе и до по-високи такси. Преди време от МОН прогнозираха, че едва ли вузовете ще пристъпят към скок на таксите за повечето си направления заради жестоката конкуренция.

Точно това са решили да направят от СУ, предлагайки дори двойно поскъпване на обучението в някои специалности. Най-голямо увеличение иска Геолого-географският факултет за задочното обучение по туризъм - от 150 на 420 лв. (т.е. 180% скок) годишна такса. Таксите за задочното обучение по регионално развитие и политика скачат двойно - от 150 на 300 лв., а за редовното обучение по същата специалност е предвидено 10% увеличение - от 380 на 420 лв. Любопитно е, че Факултетът по класически и нови филологии предлага близо 17% по-високи такси за три свои редки специалности - японистика, кореистика и Южна, Източна и Югоизточна Азия - от 590 на 690 лв. Специалностите обаче са защитени и поради това СУ получава пари за тях дори при незапълнени бройки. Поскъпването на задочното обучение на докторанти по тези три специалности е от 600 на 1000 лв. Също толкова е поисканото увеличение и за задочните докторанти във факултета по славянски филологии.

Сред направленията в СУ, искащи повишение на таксите, са още публична администрация - с 10% (от 380 на 420 лв.), задочно обучение в същата специалност - от 150 на 300 лв., и културология - от 560 на 600 лв. Факултетът по химия и фармация предлага 65% скок на таксите за чуждестранните си студенти в специалност фармация, както и за обучението на чужд език на въпросните чуждестранни студенти - от 4650 евро на 7700 евро. Таксите за икономика са планирани да бъдат 35% по-високи (от 340 на 460 лв.), а за стопанско управление - с 21% по-високи (от 380 на 460 лв.). Богословският факултет иска 3% скок на таксите за редовно обучение (от 540 на 560 лв.) и 21% скок за задочното обучение (от 246 на 300 лв.). Историческият пък предлага скромно повишение за редовната форма (1.6%), а за задочната - двойно поскъпване от 200 на 400 лв. Таксата за редовното и задочното обучение във Факултета по педагогика би следвало да се повиши с 9% - от 485 на 530 лв., но за обучението за чуждестранни студенти там се планира намаление на таксите - от 3300 на 3100 евро.

Без промяна остават таксите на обучение на новоприети студенти, докторанти и специализанти в шест факултета на СУ - биологически, медицински, журналистически, физически, юридически и този по педагогика. Предвижда се намаляване на таксата за редовните студенти по математика - от 800 на 640 лв. Освен това първокурсници, приети с максимален бал в специалностите "математика" и "статистика", ще бъдат освободени от такса за първата година на обучение, предвиждат още от СУ. Мярката е пореден опит да се привлекат повече математици, тъй като въпреки стимулите, през т.г. СУ успя да оползотвори едва 44% от отпуснатите му бройки за това направление.



МЕДИЦИНА

Медицинските университети, които получиха с 9% по-ниска издръжка (намаление от 6514 лв. на 5890 лв. на студент), също биха могли да увеличат кандидатстудентските си такси, за да компенсират намалението. Възможност за това има, тъй като сега те са далеч от разрешения максимум - редовната форма на обучение при тях е около 900 лв. на година. На вчерашната среща на просветния министър проф. Николай Денков с ректорите на медицинските вузове стана ясно, че МУ-Плевен няма намерение да сюрпризира кандидатите си по-солени такси. Не така категорични обаче бяха от МУ-Варна. "Медицината е търсена професия, в Европа има дефицит от 1 млн. лекари, у нас положението е подобно, в следващите 5-6 г. се очаква 30-40% от лекарите ни да се пенсионират", коментира ректорът на варненския медицински вуз проф. Красимир Иванов. По думите му за едно място в момента се конкурират по 8-10 кандидати, които след това се реализират в чужбина, поради което се предполага, че те са платежоспособни.








Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница