Лек за лекарствата
Изтегляне 0.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Денков още не е прочел одита за нарушенията в МУ-София
- България плаща най-много в ЕС на доставчици на медицински стоки
Закъснели признанияАида ПАНИКЯН Дума стр. 12 
Бившият здравен министър Петър Москов давал устни разпореждания по телефон на подуправителите на касата, призна настоящият подуправител. Ден по-рано пък управителят призна, че подуправителката внасяла в надзора предложенията за критерии и изисквания за изписване на скъпи лекарства. Казано иначе - Москов налагал чрез подуправителите политиката си в касата, която е обществен, а не държавен фонд. Закъснялото признание е като да се вади нож на умряло куче, но по-добре късно, отколкото по-късно. Отделен е въпросът, че този маниер на "ръководене" на осигурителната институция беше повече от явен и ясен. Особено, след като подуправителката, бивша съветничка на Москов, бе освободена от поста си 2 работни дни след встъпване в длъжност на служебния кабинет. Това, както и фактът, че друг съветник на здравния министър бе представител на синдикатите в Надзорния съвет, бе поредната стъпка към одържавяване на обществения фонд, който се пълни с парите на здравноосигурените, но те имат най-малко право на глас. Тези дни стана ясно, че касата не е давала на МЗ и информация за онези "спестени" от въвеждането на пръстовия идентификатор 15 млн. лв. Признание, дошло с около двумесечно закъснение. Безспорно е време нещата да се променят. Защото по време на двата си мандата ГЕРБ успяха да откраднат 1,6 млрд. лв. от здравните осигуровки на българите, удушиха напълно частните осигурителни фондове, съсипаха общинската болнична система, обрекоха българския пациент на чакане на присъда в листи на чакащите, превърнаха здравеопазването в разменна монета за нечия политическа кариера. Но няма да е промяна, ако някой си мисли, че може да префасонира ситуацията, като я върне към периода 1999-2001 г. Не! Подобна носталгична реформа на реформата би поставила пациентите в още по-тежко положение. Това би било самоцелно реанимиране на политически разложени трупове.
Служебният министър проф. Николай Денков още не е прочел одита на МОН, който установи закононарушения при изнесеното зад граница набиране и обучение на студенти от страна на МУ-София. Това каза самият той вчера след среща с ректорите на 4-те медицински университета. Има разлика между казуса с обучението в Германия и в Италия, добави Денков и обяви, че ще прочете внимателно одитния доклад и ще види как се съотнася той с фактите, които в медиите се преекспонирали. Дни след назначаването си на поста проф. Денков е бил посетен от посланика на Италия у нас, който заявил, че италианската държава няма проблеми с изнесеното обучение на МУ-София и помолил единствено да се решат нашумелите проблеми. В същото време проучване на ДУМА миналата година се натъкна на официални становища на властите в Италия и в Швейцария за противоречия на тази практика спрямо местните закони. Новоизбраният ректор проф. Виктор Златков, заел поста след дирижираното сваляне на ректора проф. Вихра Миланова, предпочете да не се яви пред журналистите след срещата с министъра. Няма съмнение, че Златков е законният ректор, каза Денков в отговор към журналист. Според служебния министър успешното привличане на чужди студенти от страна на медицинските ни вузове може да служи за пример на останалите. Качеството на обучението в тях е много високо. Има огромен интерес към медицинските университети, за едно място кандидатстват по 8-10 човека и по трима чужденци за една бройка, заяви ректорът на МУ-Варна проф. Красимир Иванов. В ЕС има дефицит на над 1 млн. лекари, там заплащането е добро и от наплива на кандидати тук е видно, че има платежоспособни хора, готови да плащат и по-високи такси, добави той. Тази година вузът няма да вдига студентските такси, а за 2018 г. ще реши Академичният съвет. Ректорът на МУ-Плевен проф. Славчо Томов съобщи, че от 4 години вузът води политика да не увеличава таксите на студентите и тя не се променя. Проф. Денков напомни, че намаляването с 0,9% на издръжката на един медик тази година не се отразява на субсидиите за 2017 г. Два от медицинските университети са дори с увеличен държавен бюджет, при другите два има несъществен спад с под 0,3%, както ДУМА писа. Освен това, около половината от преходния остатък на всичките 36 държавни вузове у нас са на медицинските университети - 130 млн. лв. от общо 266 млн. Няма да се намалява приемът на медици, категоричен бе Денков. МОН има грижата да запази баланса в системата, никое направление не трябва да страда от дефицит на студенти, изтъкна той.
До 5-6 години 30-40 на сто от лекарите у нас ще се пенсионират, каза проф. Красимир Иванов. Според министър Денков недостигът на лекари става все по-остър в България. Няма как МОН само да се справи с това, че завършилите медици масово заминават на Запад. Според него, ако силово се наложи на абсолвентите да работят у нас след дипломирането си, младите просто ще заминават да учат навън. Проф. Денков вижда изхода във въвеждането на стимули като например допълнителни стипендии, срещу които студентите да поемат определен ангажимент. Подобен е проблемът и с недостига на педагози, както и на инженери, за които фирми могат да отпускат стипендии, а ако дипломираният не постъпи на работа във фирмата, тогава да връща парите. Предвидена е среща между Денков и здравния служебен министър Илко Семерджиев за намиране на варианти да се минимизира изтичането на млади лекари навън. Съвместно с ректорите МОН ще решава всички възникващи проблеми в медицинското образование. ЕВРОСТАТ: България плаща най-много в ЕС на доставчици на медицински стокиДума стр. 5
България e на водещо място в ЕС по плащане на търговците на дребно и доставчиците на медицински стоки -42,4% от средствата за здравеопазване. Това сочи анализ на Евростат за парите за здравеопазване в ЕС, харчени по различни пера през 2014 г. Другото основно перо от здравния бюджет е към болниците - 34,9% от парите за здравеопазване у нас. 14,3% отивали за осигуряване на амбулаторна медицинска помощ. За поддръжка на администрацията и финансовото осигуряване на здравните услуги у нас са заделяни около 1,7%, за профилактика и дългосрочни медицински грижи - 0,5%. Като цяло у нас през 2014 г. за здравеопазване са заделени около 3,6 млрд. евро, или около 8,5% от БВП. С тези средства България е на предпоследно място в ЕС по похарчени пари за здравеопазване на глава от населението - около 500 евро. На последно място е Румъния с 388 евро на човек. Разликата между двете балкански страни и лидера в ЕС по заделени средства за здравеопазване на човек Люксембург е 14:1. Германия е лидер в ЕС по най-много средства, заделяни за здравеопазване - 321 млрд. евро, или 11% от БВП. На второ място е Франция с 236 млрд. евро или 11% от БВП. По отношение на дългосрочните разходи в сферата на здравеопазването на водещи позиции са Холандия (1700 евро на глава от населението) и Швеция (1600 евро). За България, Румъния и Словакия този показател е по-малко от 10 евро на човек, показва европейската статистика. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|