Лек за лекарствата
Ръстът на доходите ни изпревари разходите
Изтегляне 0.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Фалшива тревога разкара линейка 378 пъти
- Глобяват линейки, хвърчат напразно
- Австрийци оглеждат Перник за рехабилитационен център
- Всеки трети доктор - пенсионер до 6 години
- България плаща най-много на търговците на лекарства
Ръстът на доходите ни изпревари разходитеТелеграф стр. 14 
Доходите ни нарастват с 5 на сто през последните три месеца на миналата година спрямо 2015 г. и възлизат на 1325 лева на лице. За сравнение разходите на домакинствата за същия период са се увеличили с 4,1%, сочат данни на Националния статистически институт. През изминалото тримесечие българите са харчили средно 1209 лева. Основният източник на доходи остава заплатата, която формира 53,9% от бюджета ни. Това обаче е с около 2% по-малко спрямо последните три месеца на 2015 година. За сметка на това се увеличава делът на доходи от пенсии с 2% и достига 28 на сто. Разходите пък растат основно заради скок на сметките за ток, вода и отопление, както и за данъци и здравеопазване. Данните сочат, че най-голяма част от парите ни отиват за храна - 31%. През изминалото тримесечие сме намалили консумацията на хляб, месо, колбаси и мляко. За сметка на това има увеличение на потреблението на сирене и кашкавал, яйца, зеленчуци и плодове. Фалшива тревога разкара линейка 378 пътиТелеграф стр. 10
Екипи на Спешен център - Кюстендил, са разкарвани напразно 378 пъти през миналата година. Близо 22 000 са били повикванията, на които са реагирали спешните екипи в областта, от тях 17 230 са били спешните случаи, съобщи "Дарик". Екипите са вдигнати на крак напразно 378 пъти. Фалшивите повиквания са 41. Посоченото лице не е открито на адреса 172 пъти, а в 166 случая подателят на сигнала е отказал да му бъде оказана помощ. 
Глобяват линейки, хвърчат напразноРуми БОРИСОВА Стандарт стр. 6
Близо 380 пъти напразно са били разкарвани екипите на Центъра за спешна медицинска помощ в Кюстендил. През последната година те са реагирали на общо около 22 000 повиквания, като 17 230 от тях са били спешните, споделя директорът на кюстендилския спешен център д-р Анелия Георгиева. Напразно екипите са били разкарвани 378 пъти. Фалшивите повиквания са 41. Посоченото лице не е открито на адреса 172 пъти, а в 166 случая подателят на сигнала е отказал да му бъде оказана помощ. "Най-неприятното в тези случаи е, че в този момент може да имало друг пациент, който е имал нужда от спешна помощ", коментира д-р Георгиева. При битови инциденти са пострадали над 1200 жители на област Кюстендил, като от тях 98 са деца. Пострадалите при ПТП са били 146 през 2016 година, от тях 15 деца. Екипите на Спешен център - Кюстендил са оказвали помощ при 88 случая на битови отравяния, като тях 80 са случайни, а при 8 от случаите пациентът е опитал сам да се нарани. Австрийци оглеждат Перник за рехабилитационен центърРуми БОРИСОВА Стандарт стр. 8
Австрийци оглеждат обекти в Перник с намерение да направят в града рехабилитационен център. Представители на австрийската компанията Санлас Холдинг (Sanlas Holding) представиха идеята си на среща с общинското ръководство и проявиха интерес към общинската болница за рехабилитация "Профилакториум", която разполага с добра, но остаряла база, но е в лошо финансово състояние. Медицинският център ще бъде в областта на травматологията, неврологията, кардиологията, а на следващ етап и на онкологията. Австрийските предприемачи бяха съпроводени и от представители на австрийското посолство в София. С кмета на Община Перник Вяра Церовска бяха обсъдени и други възможности за участие в проекти, сред които водния цикъл на града и опциите за евентуално участие в осъществяването му от страна на австрийски фирми. Допуска се възможност за сътрудничество и в областта на металургичната индустрия. Гостите проявиха интерес към предстоящите проекти за дуално обучение на две паралелки в икономическата гимназия в Перник. 
Всеки трети доктор - пенсионер до 6 годиниМила МИШЕВА Монитор стр. 7
Между 30-40% от българските лекари се очаква да се пенсионират в следващите 5- 6 години. Това обяви шефът на Медицинския университет във Варна проф. Красимир Иванов след среща на ректорите на медицинските вузове с образователния министър проф. Николай Денков. Според него недостигът на лекари в Европа е от над 1 милион специалисти. "Има огромен интерес към нашите университети, за едно място се борят по 8-10 души", обясни още проф. Иванов. Медицината била търсена професия, а гладът за лекари - огромен пробием, заради което вузовете трябвало да бъдат стимулирани и подпомагани. Проф. Денков пък изтъкна, че медицинското ни образование е много качествено и другите университети можели да вземат пример от тях в привличането на чужди студенти. За следващата академична година не се предвижда намаляване на приема на студенти, обясни проф. Денков. Предстои среща между него и здравния министър Илко Семерджиев, за да обсъдят как да задържат у нас лекарите, които излизат от медицинските вузове.
България е държавата в Европейския съюз, която отделя най-голям процент от парите за здравеопазване за плащания към търговците на дребно и доставчиците на медицински стоки. За разплащания с тях страната ни е заделяла над 42 % от средствата, определени за здраве. Това показва анализ на Евростат за 2014 г., обявен вчера. Другото основно перо от здравния бюджет у нас е било за болничните заведения - почти 35 на сто. Други 14,3% са отивали за осигуряване на доболничната помощ. За поддръжка на администрацията и финансовото осигуряване на здравните услуги у нас са били заделяни около 1,7 на сто, а за профилактика и дългосрочни медицински грижи - едва 0,5 на сто. Като цяло у нас през 2014-а за здравеопазване са предоставени около 3,6 млрд. евро, което представлява около 8,5 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. С тази сума България се нарежда на предпоследно място в ЕС по похарчени пари за здравеопазване на глава от населението - около 500 евро, показват още данните на Евростат. Последното място в този показател заема Румъния - едва 388 евро на глава от населението за здравеопазване. Разликата между двете балкански страни и лидера в ЕС по заделени средства за здравеопазване на глава от населението - Люксембург - е 14:1. Германия е лидер в ЕС по най-много средства, заделяни за здравеопазване 321 милиарда евро или 11 на сто от БВП на страната. След нея се нареждат Франция и Великобритания. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|