Минчо Коралски, председател на Агенцията за хора с увреждания: Ще се отстрани субективният фактор

Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация: Сега системата е унизителна

Досегашната форма, в която съществуват ТЕЛК-овете, не пази интереса на пациента. Който не е ходил в ТЕЛК, той не знае за какво става въпрос - унизително, отвратително чакане, мъкнене на документи, за да докажеш, че нямаш ръка например. С промяната всеки лекар ще може да удостовери, че човек няма ръка и затова не е нужно да се реди на огромни комисии и да дава рушвети. Вторият тип комисия пък ще преценява по какъв начин този човек максимално бързо може да си намери работа.

Като замисъл идеята не е лоша, защото ще отпуши и облекчи системата и ще разруши една изключително тромава и недружелюбна, да не кажа унизителна и отвратителна за хората система. Но дяволът е в детайлите и затова трябва да се види по какъв начин ще се случи всичко това. Надеждата ни е, че най-накрая системата на ТЕЛК, която тежи на всички хора с проблем, ще бъде променена, така че да служи на всички тях, а не те да се съобразяват с нея.

Петър Москов, здравен министър: Не целим да спестяваме пари

По никакъв начин не целим да спестяваме пари. Тези 1.6 млрд. лв., които НОИ дава годишно за инвалидни пенсии, трябва да отидат при обективно инвалидизирани, които после да бъдат реинтегрирани обратно в обществото.

Новата система ще доведе до там, че човек, който е претърпял злополука или заболяване, да може да се върне на работа и да получава пълноценно дохода, който е получавал преди това. Парите, които трябва да се вложат, са в ресоциализация и връщане на работа при възможно най-високо ниво на доходите. При всички положения пенсионните добавки не трябва да отпадат там, където доходът на този човек е по-нисък от дохода, който е взимал, преди да бъде инвалидизиран.

Цели села с едно и също заболяване

Фалшиви решения на ТЕЛК за придобиване на степен на инвалидност са най-често използвани от безработни и социално слаби. Така те могат да се възползват от различни облаги и парични добавки. До злоупотреби се прибягва и заради безплатното използване на общински места за паркиране на автомобили за инвалиди и пътуването с намаление в градския транспорт.

Най-фрапантните случаи са цели села с инвалидизирани глухи или астматици, без да има някакви рискови фактори за подобни увреждания.

Не са рядко и случаите, в които цели семейства са освидетелствани от едно и също заболяване, за което получават инвалидни пенсии.

Публична тайна е, че достъпът до решение на ТЕЛК, което да осигури облаги, струва 300 до 500 лв.

Експертите са открили зависимост, че през последните години със затягане на условията за пенсиониране рязко е скочил броят на инвалидните пенсии.

Близо 900 000 са инвалидните пенсии в страната в момента по данни на НОИ - почти половината от всички пенсии. Те се получават от около 440 000 българи, което означава, че някои са с по две инвалидни пенсии. За мащаба на прекалено либералния достъп до тях говорят и следните данни - през последните 15 години броят на пенсиите за инвалидност в резултат на заболяване са скочили 2.5 пъти, а социалните пенсии за инвалидност - 3.5 пъти. Над 8 пъти пък са скочили разходите за тези пенсии, като през 2015 г. те възлизат на 1.7 млрд. лв.

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал: Не трябва да пилеем кадрите

Кадрите у нас не са толкова много, за да ги пилеем. Затова може да се въведе опитът на Германия по отношение на интегрирането на пазара на труда на хората с увреждания. Там, където човек с увреждане може да работи на половин работен ден и е назначен на работа от три до шест часа, той получава частична инвалидна пенсия. Ако остатъчната работоспособност позволява работа над шест часа, не би трябвало да се получава инвалидна пенсия.

В България съотношението на инвалидизираните в трудоспособна възраст, които взимат пенсия спрямо работещите осигурени, е 1 към 6. За сравнение в Полша този показател е 1 към 14. Това какво означава, че сме 2.5 пъти по-болни и корумпирани ли?