ТЕЛК - голямото бинго на българския болен

ТЕЛК - голямото бинго на българския болен

Десетилетия тромавата системата на трудово експертните лекарски комисии (ТЕЛК) поболяват и без това болните българи, когато им се наложи да опрат до тях. Да получиш решение за инвалидност в максимално допустим срок от един месец например, е все едно да удариш големия джакпот. От една страна, лекарите там са малко и трудно смогват да обработват документите на хилядите болни и със специални потребности хора. От друга, дори човек да има право на решение, което му дава право да ползва безплатен телефон, интернет и телевизия, да има право на придружител, който да ползва безплатна карта за градския транспорт, както да има право на такава и самият той, трудно може да ги получи заради наплашените доктори в ТЕЛК. Практиката е, че ако от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) или НОИ направят проверка и се заядат за някаква подробност, дори с неволно преместена запетайка в документацията, издадена от лекаря, същият този лекар като нищо ще отнесе глоба. Освен това ще бъде санкциониран и да върне паричното изражение на всички "придобивки" на инвалиди, които последният е получил в резултат на подписаното от него решение. В това число влиза и инвалидната пенсия, ако такава се полага на пациента. Няма правосъдна система в света с прецедент като чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, който гласи, че обжалването на експертното решение на ТЕЛК не спира плащанията по него. Затова не е за учудване, че лекарите в експертната комисия не само че не достигат, но и въпреки голямата безработица в страната, дори млад доктор не се наема да постъпи там. Само ще спомена, че най-високата заплата е 600 лева.

В същото време броят на болните от злокачествени заболявания за изминалата година е 277 580души, психично болните са 151024, пациентите със сърдечносъдови заболявания - 313 601, със захарен диабет- 76 940. Като теглим чертата, това са 819 143 души с една или друга степен на инвалидност, които веднъж или два пъти годишно трябва да се явяват в ТЕЛК. Бройката нараства значително, ако добавим и родените с малформации и увреждания, незрящите и глухонемите, както и тези с ментални проблеми. Към момента са освидетелствани с решение за намалена работоспособност или въобще невъзможността да се трудят 560 200 души, което е 8 на сто от населението на страната. Само за справка за Европейския съюз този процент надхвърля 16,7% по данни наЕвростат.

Реформирането на системата е крайно наложително, но дали предлаганият модел всеки лекар със специалност и придобита квалификация да издава решение за трудоустрояване, е удачен. Пределно ясно е, че при сегашния дефицит на медици някой трудно ще се наеме да ходи на курсове и да полага изпити за дейност, която няма да му носи кой знае какви доходи. Освен това, разделянето на ТЕЛК-а на такъв, който издава медицинската документация, и социален, определящ пенсията и безплатните придобивки за инвалида, ще създаде още по-голям безпорядък.

Като единствено разумно решение се очертава повишаване на заплатите на работещите в комисиите и поощрения за лекари, които желаят да работят в тях. И, разбира се, с промяна в Закона за здравето да бъде отменен унизителният член, според който те трябва да връщат инвалидните пенсии на болните.


Проф. Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет в София:

Нашето обучение в чужбина вдига авторитета ни

- Промените в закона заедно с другите поправки утре ще бъдат разгледани от комисията, (б.а. - в сряда). Очакванията ни са възможно най-скоро те да бъдат приети и в парламента на второ четене. Повече от 6 години съветът на ректорите се бори те да бъдат приети. Надеждите ни са много големи. Идеите ни срещат подкрепана не само от управляващите, но и на част от опозицията.

- Ние сме твърде ограничени във възможностите си да изнасяме обучение. Поправките ще ни дадат възможност за по-мащабно изнасяне на дейностите на университета в ЕС. Ние имаме изнесени центрове, а искаме да имаме възможност да проведем цялостно обучение в държави от ЕС - от първия до последния курс. В момента в центровете може да обучаваме само първите две години, след което студентите от съответната държава идват да довършат образованието си в Медицинския университет в София. Искам да припомня, че благодарение на изнесеното обучение нашият университет се премести в една от световните класации с 550 места напред в рамките на една година.

- Миналата седмица подписах договор за Сан Марино. Имаме намерение да започнем обучение и в Рим. фирмата, с която работя, е осъдила министерството на образованието в Италия и имаме официално разрешение да открием такова изнесено обучение там. Пречките се правеха под натиска на частни институции, тъй като им засягаме интересите. Явяваме се като конкуренти.

- В швейцарския град Киасо, както и в Никозия.

- Да, ние сме номер едно, защото имаме 2800 чуждестранни студенти. Малко повече от половината са от Европейския съюз. Гордея се с това.

- За нас е важно постовете, които имаме в Западна Европа, да укрепнат. В момента сме в преговори за изнесено обучение в Кьолн. Пред финализиране на договора сме. С това мисля да спрем, тъй като ще изчерпим капацитета от преподаватели. Това, което правим ние, на практика никой друг в Европа не го прави.

Ние сме пионери. Храним надежди да бъдат приети поправките, които ще позволят и стопанска дейност на университетите. Те са внесени от депутата проф. Борислав Борисов, който е бивш председател на съвета на ректорите.

- Какво имате предвид?

- Цялата англосаксонска система на обучение се базира на възможността университетите да развиват стопански дейности, използвайки огромния си научен потенциал. По такъв начин университетите в САЩ, Англия, Израел и западноевропейските страни генерират съществени приходи за университета. Например в института "Вайсман" в Израел от патенти годишно се печелят стотици милиони долари.

- Напълно подкрепяме новия начин на финансиране на университетите, както и създаване на статут на изследователски университети. Те ще бъдат определени по критерии на министерството на образованието и ще бъдат утвърдени от Народното събрание. Това ще са университетите с най-активна научна дейност. Подобни университети има във Франция, Германия, Англия, САЩ.

Пациентите да оценяват болниците, е задължение на касата, вменено с промените в Закона за здравното осигуряване, което цели да се проучи доволни ли са потребителите от услугите. Тези услуги касата купува с публични средства.

Министърът и ръководството на здравната каса са обсъдили как бързо да се изпита моделът за събиране и обработване на данните за удовлетвореността на пациентите и от НЗОК се очаква да предложи един от възможните 2 или 3 варианта, научи "24 часа".

Най-вероятно пилотното проучване на пациентското мнение ще обхване по една общинска, областна, университетска и частна болница, обясни зам. здравният министър д-р Бойко Пенков, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Според единия вариант касата трябва да наеме студенти за анкетьори и след това агенция да анализира резултатите. Другата възможност е касата да пусне поръчка за агенция изпълнител на пилотното проучване, която не е по реда на Закона за обществените поръчки.

Събирането на пациентските мнения ще става чрез телефонни интервюта, предвижда специална наредба на Министерството на здравеопазването.

За пациентите под 16 г. ще отговарят родителите им, а за тези с психични заболявания - близките им, които се грижат за тях. Това ще става за извънболничната помощ -практиките на общопрактикуващите лекари, специалистите, медицинските центрове, ДКЦ, диализни центрове, кожно-венерически центрове, и за болничната - лечебници и онкоцентрове със стационар.

Проучването трябва да обхваща медицинската документация и данните за пациента - 3 месеца след като е излязъл от болница или е приключил лечението в извънболничната помощ, качеството на медицинската помощ, дейности, свързани с лечението, допълнителни плащания.

Въпросникът е утвърден с проекта за наредба за проучване на удовлетвореността на пациентите, пуснат от Министерството на здравеопазването. Извадката от пациенти ще се прави на база данните за преминалите лечение на всяко тримесечие в НЗОК.

Оттам ще дават фишове с контактите с пациента на анкетьори, които трябва да издирват пациентите за телефонно интервю.

Първата част на въпросите е свързана с информираността на пациента -дали му е било обяснено в достатъчен обем какво е състоянието му и какво предстои в лечението, подписал ли е информирано съгласие, взел ли е медицинската документация при изписването и др. Оценява се и дали пациентът е постъпил бързо и лесно в лечебното заведение, без "размотаване и в срок", както пише в проектонаредбата. Специално внимание е отделено на това дали при хоспитализация се е наложило пациентът да бъде приет с различна от неговата диагноза, поканен ли е бил да направи дарение, да избере екип или да направи друг вид допълнително плащане. Отговорите се дават с оценка по скала от 1 до 10 на всеки въпрос.

Проучването на удовлетвореността на пациентите ще показва къде има системно неудовлетворение. Това пък ще служи за повод за проверки и заедно с нарушаването на критериите за качество - заложени в рамковия договор между касата и съсловните организации, което трябва да се докаже, ще бъде причина за финансови санкции и дори прекратяване на договора с изпълнителя на медицинска помощ.

Наредбата се приема нееднозначно от медицинската общност. Според сдружението на общопрактикуващите лекари например въпросникът е сложен с това, че не предвижда ясни отговори "да" и "не", а оценка от 1 до 10 за верността на дадено твърдение.

***

Една от новините, които бяха съобщени на церемонията на проекта "Лекарите, на които вярваме", провела се в българския парламент, бе пилотното оценяване на болници от пациенти. Здравният министър д-р Петър Москов обяви, че то започва от началото на февруари и ще е на практика първата стъпка към създаване на рейтинг на българските болници.