ПРАВЯТ ЕЛЕКТРОНЕН РЕГИСТЪР НА ЧАКАЩИТЕ

Дипломите носят по-големи заплати

Най-значимият фактор за изпадането в бедност е образованието. Това стана ясно от думите на икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Явор Алексиев по време на конференцията "Разрези на бедността: Образованието и заетостта като фактори за кривата на доходите и щастието в България", която се проведе вчера. Независимо от икономическата активност на лицата по-ниското образование се отразява силно негативно на доходите и риска от бедност. Най-рисковата група в България са безработните, които имат изключително ниски доходи. При безработните с начално или по-ниско образование рискът от бедност е над 80%, а при безработните с основно образование - 60%. Заетите са групата с най-високи доходи и много ниски нива на бедност, показва анализът на ИПИ. Рискът от бедност при заетите със завършено поне средно образование е под 5%. Въпреки това, в сравнително по-малобройната група на заети с начално или по-ниско образование се наблюдават високи нива на бедност - 30% от заетите с основно образование са бедни. По данни към 2013 г. заетите висшисти са 887 хиляди души, с ниво на бедност - 2%. Тези със средно образование пък са най-голямата група в обществото, разбира се от данните от изследването. Според данните заетите висшисти получават средно 978 лева заплата на месец, тези със средно образование - трудово възнаграждение от 631 лева, а заетите с основно образование - 420 лева. Групата на младежите (тези от 18 до 29 години) са носители на "новото" на пазара на труда по умения и квалификация, коментираха икономистите от ИПИ. Сред младежите нивото на бедност е по-ниско от средното за страната - 18%, докато средното за България - 21%.

Заможните домакинства в страната (обединяващи 20% от хората) генерират 40% от доходите в обществото, докато бедните (съставени от най-бедните 20% от хората) получават едва 7% от доходите в обществото, каза Петър Ганев. "Средната класа" генерира останалите 53% от доходите. От анализа на ИПИ се разбира, че удовлетвореността от живота при заможните е почти два пъти по-висока спрямо тази при бедните, тоест има сериозна връзка между доходите и щастието. И при бедните, и при богатите обаче доверието в правосъдието и въобще усещането за справедливост е драматично ниско, отчитат от ИПИ. Образованието и заетостта са силно обвързани, стана ясно и от думите на Петър Ганев, старши икономист в ИПИ. В групата на бедните преобладават тези със завършено до основно образование и неработещите, тоест хората без трудови доходи. Средната класа е съставена преобладаващо от хора със средно и висше образование, които в голямата си част са работещи. Поне 60% от бедните на 16 и повече навършени години са работили някога през живота си. Едва 20% от бедните на 16 и повече навършени години са в лошо или много лошо здравословно състояние. Наблюдават се и много ниски доходи и високи нива на бедност в малките населени места - всеки трети в селата на практика е беден или 33 на сто. В София и някои от по-големите областни градове, процентът на бедност е по-нисък - около 10%. Анализът обхваща цялото население на България, като в групата на бедните попадат 1,5 млн. души, а лицата с по-високи доходи, т.е. най-богатите - също 1,5 млн. души. В групата на средната класа попада най-голям дял от населението - 4,2 милиона души.

Пламен Димитров, президент на КНСБ: Без скок на заплатите бизнесът остава без кадри

- Това е добра новина. Друг е въпросът, че нивото на доходите у нас е толкова ниско като абсолютна стойност, че трябва да мине доста време, за да се усети подобна тенденция от хората и да се преобърне масовото усещане за безизходица и бедност. 30% от домакинствата да живеят с доход до прага на бедност (296 лв.) също не е малко, макар този процент да беше 36% в началото на 2015 г. Това са около 2.2 млн. души в капана на бедността. Да не говорим, че броят на работещите бедни не се променя - 460 хиляди души са хората, които получават работна заплата между минималната и 60% от средната заплата. Което показва, че за съжаление в България да работиш не значи непременно да се отървеш от бедността. Докато в много западноевропейски страни, ако си намериш работа, ти вече не си беден.

Позитивни тенденции има и по отношение на запазването на нивото на издръжката на живота през цялата 2015 г. - около 560 лв. на човек. Причината е предимно заради спада в цените на горивата и на топлоенергията, макар, че спадът в цената на дребно на горивата да е далеч от икономически обоснованото. Да припомня само, че при 44% намаление на цената на петрола през 2015 г., нашите горива са поевтинели само с около 12%. Така че прав е премиерът да пита къде са разликите и защо при нас не работи пазарният механизъм. Само че той трябва да пита Комисията за защита на конкуренцията, защото тя е регулаторът, който трябва да каже има ли нещо, което е извън пазара, някакво монополно споразумение, което поддържа цените високи, или няма. Не е логично България в момента да има едни от най-високите цени на бензина и дизела в Европа, бидейки най-бедната държава.

А доколко тези тенденции са устойчиви, ще зависи от това дали през т.г. ще има увеличение на доходите и на целевите трансфери за хората от уязвимите категории. А също и от това дали инфлацията ще се запази на прилично ниво. Но най-вече от това как ще работи икономиката.

- За мен отговорът на ключовия въпрос как и колко ще порасне брутният продукт минава през това, кой е двигателят на растежа. Растеж 4.5% и дори 5% е най-желаният сценарий, защото при такива нива икономиката генерира устойчиви нови работни места. При над 4% растеж възстановяването на заетостта до нивата отпреди кризата е почти сигурно, тъй като над 230 000 работни места още не са възстановени. Над 4% растеж обаче не може да дойде само от износа поради простата причина, че в целия свят има движение надолу. Това, което искаме от властта, е да стимулира вътрешното потребление по всички възможни начини. Само вдигане на минималната работна заплата, която, разбира се, дава тласък на останалите доходи, не е достатъчно. Стимулирането на вътрешното потребление минава през правителствено потребление чрез инвестиционни проекти там, където е разумно и редно, като например енергоспестяващите проекти за саниране. Наистина ако този един милиард бъде похарчен през т.г., ще даде допълнителен тласък да се генерира растеж. Всичко зависи колко ресурси ще инвестираме. В това число и по плана "Юнкер". 2016 година е решаваща за плана "Юнкер". Той започна да работи реално от есента на м.г. и вече приема проекти. 2016 година се очаква всички държави масово да сложат на масата сериозни проекти и ако България закъснее, няма да има раздаване повече. Песимист съм, че през 2017 г. ще има възможност за финансиране. България трябва да сложи на масата смислени инфраструктурни и иновационни проекти. И докато в иновациите решаваща роля имат фирмите, то в инфраструктурните проекти е правителството. А ние имаме проектна готовност за редица жп проекти, които останаха нефинансирани по ОП "Транспорт" - например цялата линия от Видин до Свиленград. Има готовност да се разработи тази година и прословутият тунел под Шипка, също така за разширение на терминали, за преместването на пристанището във Варна, водните проекти на общините. България все още не е подала никакъв проект за финансиране на инфраструктура по плана "Юнкер", а близо 50 млрд. евро от 315 млрд. евро вече са разпределени предимно в държави от Стара Европа. Такива проекти се изпълняват 4-5 години и генерират устойчив растеж и заетост.

- Да, това е фактор, който дава тласък на другите доходи. Средната работна заплата през 2015 г. нараства с 8%, но е резултат от натиска не само на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи, а и от договарянето във фирмите. През тази година КНСБ ще настоява в колективното трудово договаряне за още по-видимо увеличение на доходите - 10-15%. В немалко икономически дейности има достатъчен ръст на производството и на производителността, за да се настоява за по-високи ръстове от тези. Аз съм убеден, че може да търсим по-високи нива и заради състоянието на пазара на труда. Той започна да работи, след като дълги години нямаше реално пазар на труда поради това, че в много сектори беше изкривено търсенето и предлагането, а заплащането беше подценено. През последните две години - 2014 и 2015 г., когато напълно се отвори европейският пазар на труда особено по отношение на квалифицираните работници и специалисти, започна да става ясно, че тези хора се продават успешно на този пазар на цена далеч над тази, която им дава българския пазар. Това е и причината в много от секторите, където има най-голям глад за кадри, нивата на заплащане да се доближат до тези, които европейският пазар диктува. Затова и ИТ специалистите получават по 3000-4000, че и 5000 лв. Аз съм умерен оптимист, че бизнесът вече разбира, че само с упреци към образователната система защо не произвежда тази кадри, не може. Ето един ярък пример - 315 души се дипломираха в Медицинския университет в София на 15 януари. Три четвърти от тях заявиха, че тази година напускат държавата и отиват да работят навън. Всяка година около 500 лекари напускат трайно страната. И това се случва в много други сектори, след като специалистите може легално да си търсят работа в Европа. Това оказва влияние върху заплащането в България.

- Наблюдаваме го. Аз съм песимист, че това ще стане. Възможността за синя карта за висококвалифицирани специалисти е от 2011 г., миналата година пак по искане на бизнеса облекчихме процедурата, но не съм видял да има голям наплив някой да идва да работи за 500-600 лв. нито от Северна Африка, нито от Близкия изток. Не знам откъде очакват да дойдат тези хора, защото на Европейския континент няма по-бедни от нас. И в Македония, и в Сърбия получават повече от нас. А украинци и молдовци ходят в Полша, където минималната заплата е колкото нашата средната. Пак опираме до доходите - няма кой да дойде и да работи за тези пари, особено квалифициран. Няма алтернатива на плавното и постоянно увеличение на доходите, докато стигнем до едно прилично ниво, което да запазва кадрите или да привлича някои от други държави.

- Енергетиката категорично. Там нищо не е решено всъщност. Тези бодряшки заклинания на министър Петкова, че НЕК за първа година е излязла на печалба, са сметки без кръчмар. Няма как НЕК да излезе на печалба с една схема, която е чисто непазарна и някой трябва да я финансира. И ако е вярно, че НЕК е излязла на печалба, то е благодарение на неправомерно високата добавка "задължение към обществото", която бизнесът и гражданите плащаме. Повече би ме зарадвало, ако се промени това ценообразуване, така че ние да балансираме цената на еленергията до такава стойност, каквато пазарът ще определи, но да извадим непазарните елементи в тази цена. Това значи реформа в сектора такава, каквато всички чакаме.

Много спешно трябва да се реши проблемът с обезкървените "Мини Марица изток". Вече има неофициални анонси от различни източници, че най-вероятно през април Еврокомисията окончателно ще се произнесе, че това, което се случи с американските централи, е непозволена държавна помощ. Ако това стане факт, юристите ще кажа кой на кого ще плаща. Но това, което знам е, че двете централи дължат 420 млн. лв. към "Мини Марица изток" и държавата трябва да се погрижи за собствените си предприятия. "Мини Марица изток" не е изпадало в толкова тежко положение никога през 60-годишната си история. Няма пари за неотложни ремонти, а в същото време е с рекордните 32 млн. тона производствена програма. Затова двата синдиката изпратихме писмо до премиера с искане държавата повече да не се бави, а да застане зад БЕХ и да гарантира един заем от 100-200 млн. лв., с който да се разплати поне частично с мините. За да може да се направят най-спешните ремонти и да се гарантира, че ще изкарат зимата безаварийно от гледна точка на подаване на въглища. И тъй като има слухове за промени в ръководството на "Мини Марица изток", искаме да предупредим, че не е сега времето за смени. Хората там казват, че с това ръководство се работи добре. То се вижда и от производствените резултати при този финансов недоимък.