Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г. Нередактиран превод

Източник на текста

/*1/ - В края на не­го­ва­та лекция, дър­жа­на на 27 май 1904 г. , за­вър­ше­на с думите: "Следният път аз ще го­во­ря за ед­на от на­й-­важ­ни­те легенди, ко­ято е тази, ко­ято вие чес­то сте чували, оба­че чи­ето вът­реш­но значе­ние е тол­ко­ва дълбоко, че ня­ма дру­го ка­то него: Легендата за Каин и Авел".

/*2/ -Виж във връз­ка с това: "Тайната доктрина" на Блаватска кн.2 "Бо- жественият хермафродит", ала съ­що и по­-къс­ния ци­къл на Рудолф Щай- нер: "Въздействието на окул­т­но­то раз­ви­тие вър­ху об­вив­ки­те на човека", 10 лекции, дър­жа­ни в Хага от 20 - 29 март 1913 г.

/*3/ - Енох, Апокрифната Книга на ста­рия Завет.

/*4/ -Това е сво­бо­ден пре­вод от Рудолф Щайнер на Стария Завет. Вместо "мъж и же­на ги съз­да­де той", Рудолф Щайнер казва: "Мъжки-женски го съз­да­де той", с пос­лед­ва­ли ко­рек­ции на "тях", "тяхното", и пр. в "него", "неговото" и пр. По-късно Рудолф Щайнер чес­то под­чер­та­ва­ше факта, че то­ва пър­во съз­да­ва­не на чо­ве­ка бе­ше мъж­ко­-жен­с­ко създаване. Срав- нете също: "Египетските ми­то­ве и мистерии", 8 лек­ции и "Битие", "Тай- ните на Библейския раз­каз за Създаването", 11та лекция.

/*5/ - Авел е съ­що­то ка­то "пнеума" на гръцки. Виж във връз­ка с то­ва 5-та лек­ция от "Евангелието на Матея", Рудолф Щайнер.

/*6/ - Този па­саж изглежда, че е не­съ­вър­ше­но запазен. Той мо­же да бъ­де срав­нен с па­са­жи от лек­ци­ите 17-та, 18-та, 19-та и 20-та, дър­жа­ни на 23 ок­том­в­ри и 2 яну­ари 1906 г. , в нас­то­ящия том.

/*7/ - Виж бе­леж­ка 15 в пре­диш­на­та лекция.

/*8/ - Битие: 6: 4: "В оно­ва вре­ме има­ше на зе­мя­та исполини; осо­бе­но пък от как си­но­ве­те Божий поч­на­ха да вли­зат при дъ­ще­ри­те чо­веш­ки и
тия поч­на­ха да им раждат: Това са силните, от ста­ро вре­ме слав­ни чо- веци"

/*9/ - Според "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска има но­во обяс­не­ние на та­зи раса, на­ре­че­на Ракшаси в Ориенталската езо­те­рич­на философия. Виж нап­ри­мер "Тайната доктрина", кн.2, къ­де­то се го­во­ри за "Ракшаси" ве­ли­ка­ни де­мо­ни и Даитии /Титани/.

Немски пре­вод на С. Г. Харисоновата кни­га "Трансцедентална вселена", ко­ято бе­ше сред кни­ги­те в биб­лиоте­ка­та на Р. Щайнер, мо­же и да е би­ла из­пол­зу­ва­на от не­го при из­гот­вя­не на та­зи лекция. В 5та­та лек­ция на гор­на­та кни­га се го­во­ри за: "Тези по­лу­чо­веш­ки същества, по­том­ци­те на пад­на­ли­те ангели, са из­вес­т­ни в Индус­ки­те Писания ка­то "Асури" и по­ня­ко­га се на­ри­чат "Ракшаси" или "демони". Това обяснява, че в лек­ция 2, дър­жа­на на 10 юни 1904 г., Р. Щайнер да­де по­-д­ру­го зна­че­ние на тер­ми­на "Асури" от онова, ко­ето той е имал на ум, ко­га­то е дър­жал лек­ци­ята на 23 май 1904 г. , /лек­ция 1/.

/*10/ - Разказ за вли­за­не­то на Христос в Ада мо­же да се про­че­те в Апокрифната Книга на "Деянията на Пилат".

/*11/ - Този па­саж се явя­ва в бе­леж­ки­те на Мария Щайнер фон Сенверс в след­на­та форма: "Ракшасите бя­ха до­ве­де­ни в със­то­яние на парализа, за­що­то им се про­ти­во­пос­та­ви­ха от две страни: От ста­ра­та Чела /Chela/, кой­то бе дъл­бо­ко свър­зан с фи­зи­чес­ко­то по­ле и от чис­то ду­хов­но­то съ- щество, Христос. Тяхната си­ла бе та­ка па­ра­ли­зи­ра­на от две страни. Не- що кос­мич­но бе­ше извършено. Това напрежение, та­зи зат­во­ре­на в ши­ше енергия, тряб­ва­ше да се пре­дот­в­ра­ти да не ста­не дейс­т­ву­ва­ща сила. Това е Христовият прин­цип при дейс­т­вие сре­щу Антихрист".

С. Г. Харисън каз­ва след­но­то по то­зи въп­рос в го­рес­по­ме­на­та книга: "Асурите са ог­не­ни или ди­на­мич­ни по ес­тес­т­во и си­ла­та им за зло е ужа- сяваща. Тя бе раз­ру­ше­на за­ви­на­ги чрез ид­ва­не­то на Исус Христос и те са­га са, как­то каз­ва Св. Юда: "за­вър­за­ни във веч­нот­ра­ещи ве­ри­ги до страш­ния съд на ве­ли­кия ден". /Св. Юда оче­вид­но е из­в­ля­къл сво­ето зна­ние по то­зи въп­рос от кни­га­та "Книга на Енох"/. Казано с на­уч­ни термини, те са дър­жа­ни в застой, нес­по­соб­ни да се дви­жат на­зад или напред, меж­ду зе­мя­та и 8-та сфе­ра в точ­ка­та на латентност, къ­де­то прив­ли­ча­не­то и на две­те е ед­нак­во на всич­ки по­ле­та до "ве­ли­кия ден" или ан­си­дал­ния /axidal/ съвпад, ко­га­то те ще бъ­дат прив­ле­че­ни не­ми­ну­емо във вър­те­жа на последния. Този текст във Св. Юда за не­щас­тие е бил кри­во раз­б­ран и се предположило, че се от­на­ся до Луцифер и до пър­во­то па­да­не на ангелите; от тук про­из­ти­ча Милтоновите и Средновековните мито- ве".

/*12/ - Нострадамус. Фактически Мишел дьо Нотр Дам /1503-1566/. Френски ас­т­ро­ном и сред­но­ве­ко­вен лекар, про­чут със сво­ите "предска- зания", на­пи­са­ни във френ­с­ки стихове.

/*13/ -Мария-Антоанета, 1755-1793: дъ­ще­ря на Императрицата на Авст- рия Мария Тереза, ста­на­ла ца­ри­ца на Франция в 1774 и за­вър­ши своя жи­вот на гилотината, ка­то не взе в пред­вид пре­дуп­реж­де­ни­ето на граф Сен Жармен.

/*14/ - Рудолф Щайнер предполага, че не­го­ва­та ауди­то­рия е би­ла за­поз­на­та с твор­ба­та на ан­г­лийс­кия фи­лософ Г. Р. С. Миид "Пистис София, ед­но гнос­тич­но евангелие", Лондон, 1896, ко­ето за­поч­ва с думите: "И ста­на така, ко­га­то Исус въз­к­ръс­на от мъртвите, че той пре­ка­ра 11 годи- ни, го­во­рей­ки със сво­ите апостоли....."

/*15/ - "Пистис София". Заглавие на ед­на творба, ка­то се пред­по­ла­га да е същата, как­то "Апокалипсиса на София", със­та­ве­на от Велентиус, на­й-уче­ния док­тор на Гнозиса, кой­то в те­че­ние на 30 го­ди­ни е жи­вял в Египет във вто­ра­та по­ло­ви­на на 2-то столетие.

Единственият ръ­ко­пис на "Пистис София", из­вес­тен да съществува, е ръ­ко­пи­сът на Аскю, ку­пен от Британския Музей от нас­лед­ни­ци­те на д-р Аскю в края на 18-то­то столетие.

/*16/ - "Езотеричен Будизъм" от Синет, пуб­ли­ку­ван през 1888 г. Виж съ­що "Окултното дви­же­ние през ХІХ сто­ле­тие и не­го­во­то от­но­ше­ние към съв­ре­мен­на­та култура".

/*17/ -"Нифелхайм" или "Имер Великанът". Отнесете се до бе­леж­ки­те за лек­ция 3, из­не­се­на на 30 сеп­тември 1904 г. /вклю­че­на в то­зи том/ и съ­що към пър­ва­та и 31-та лек­ции в "Основи на езотерицизма", Рудолф Щайнер, 1982 г.

/*18/ - Виж 23та лек­ция в "Основи на езотерицизма".
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 сеп­тем­в­ри 1904 г.

Единственият из­точ­ник за та­зи лек­ция бя­ха сте­ног­раф­с­ки­те бе­леж­ки на Мария Щайнер фон Сиверс. Изреченията, пос­та­ве­ни в двой­ни скоби, са ко­рек­ции на редактора, къ­де­то тек­с­та е из­г­леж­дал не­дос­та­тъч­но ясен.

По-нататъшен из­точ­ник за ма­те­ри­ала е да­ден по-долу, из­в­ле­чен от твор­би­те на Чарлз Уилиям Хекетрон по въп­ро­са за Друидите и Скандинав- ските Мистерии. Копие от кни­га­та на Хекетрон, пре­вод на немски, е би­ла в час­т­на­та биб­ли­оте­ка на Р. Щайнер и от бе­леж­ки по по­ле­та­та с по­чер­ка на Р. Щайнер изглежда, че тя е била из­пол­зу­ва­но от не­го във връз­ка с та­зи лек­ция и дру­ги лекции, вклю­че­ни в то­зи том. /Чарлз Уилиям Хекетрон, Лайпциг 1900 г. Оригиналът в ан­г­лийс­ко­то издание: "Тайните об­щес­т­ва на всич­ки ве­ко­ве и страни", Лондон, 1875 г. /

"Тайните общества на всички видове и страни" от Чарлз Уилиям Хекетрон