Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г. Нередактиран превод

СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

СВОБОДНОТО МАСОНСТВО И ЧОВЕШКАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Аз ви по­мо­лих да при­със­т­ву­ва­те на крат­ка дис­ку­сия вър­ху окул­т­ни­те въпроси, тъй ка­то тряб­ва да се признае, че все­ки учас­т­ву­ващ в те­ософ­с­ко­то дви­же­ние тряб­ва да ми бъ­дат яс­ни не са­мо външ­ни­те неща, свър­за ни с програмата, но съ­що и направлението, към ко­ето те­ософ­с­ко­то дви­же­ние мо­же да доведе. И тъй окултни­те потоци, ко­ито жи­ве­ят в те­ософ­с­ко­то движение, са фак­ти­чес­ки сродни, в спе­ци­ал­но отношение, с по­-раншни окул­т­ни течения. Темата, ко­ято ще ра­зис­к­ва­ме днес, се от­на­ся точ­но за ед­но от тях, ко­ето все още продъл­жа­ва до нас­то­ящия ден: Сво- бодното-Масонство.

Вие знаете, че по­не до края на 17-то­то сто­ле­тие ни­ка­къв член же­на не се поз­во­ля­ва­ше в Свободното-Масонство/*1/. По не­го вре­ме има­ше мно­го под­хо­дя­ща при­чи­на за това. Когато причината, що­то Свободните ма­со- ни да ня­мат же­ни чле­но­ве се пре­ус­та­но­ви в да­де­на точ­ка на све­тов­на­та еволюция, то­га­ва вре­ме­то ще е дош­ло ра­бо­та­та на Свободното-Масонст- во на фи­зи­чес­ко­то по­ле да бъ­де по­ето от теософията. Protem, ра­бота­та на те­осо­фи­ята е под­гот­ви­тел­на работа. Мъже и же­ни ще учас­т­ву­ват в те­ософ­с­ка­та ра­бо­та на съ­ща­та об­ща основа.

Ако се­га ни е поз­во­ле­но да ка­жа накратко, за­що же­ни­те са би­ли из­к­лю­че­ни от дейнос­ти­те на Свободното-Масонство, аз бих мо­гъл са­мо да ка- жа, че чо­век не си каз­ва тай­ни­те на противника; Не е оби­чай­но да му бъде из­п­ра­щан соб­с­т­ве­ния план за нападение. Това не се вър­ши при ни­как­ва война. И ние ще видим, че Свободното-Масонство е в спе­ци­фич­но от­но­ше­ние в опо­зи­ци­ята на жен­с­кия свят.

Свободното-Масонство е про­дъл­же­ние на мно­го древ­ни тайни, об­щес­т­ва и братства. Такива тай­ни об­щества - по­не под формата, под ко­ято те про­дъл­жа­ват в Свободното-Масонство - се съз­да­до­ха точ­но в са­мо­то на­ча­ло на на­ша­та 4-та Следатлантска епоха. Това ще ре­че в съ­ща­та епоха, в ко­ято по­-къс­но за­поч­на Християнството.
Вие знаете, че външ­но­то със­та­вя­не на Библията пра­вил­но се при­пис­ва да е ста­на­ло са­мо ня­кол­ко сто­тин годи­ни пре­ди раж­да­не­то на Христос /*2/. Ала Библейското от­к­ро­ве­ние бе­ше ед­на жи­ва тра­ди­ция от хи­ля­ди го­ди­ни пре­ди това. Не е би­ло в оби­чая на древ­нос­т­та та­ки­ва не­ща да бъ­дат записвани; вмес­то то­ва те бя­ха пре­да­ва­ни от ус­та на уста. Следова- телно мо­же да се предположи, че тайните, ко­ито Мойсей по­ве­ри на све- щеничеството, са­мо по­-къс­но бя­ха записани.

През съ­щи­ят период, ко­га­то Библията на­й-­нап­ред се по­яви в све­тов­на­та ис­то­рия ка­то документ, онова, което е из­вес­т­но ка­то ле­ген­да за Свобод- ното-Масонство, съ­що би­де съставено. И за­поч­на да циркулира.

В све­тов­на­та ево­лю­ция ви­на­ги тряб­ва да се счи­та за закон, че онова, ко­ето по­-ра­но е станало, по­-къс­но на крат­ко би­ва повторено. Всяко чо­веш­ко съ­щес­т­во пре­пов­та­ря в май­чи­на­та ут­ро­ба степените, през ко­ито чове- ш­ка­та ра­са ве­че е преминала. Всяка пла­не­та пов­та­ря в сво­ите пър­во­на­чал­ни сте­пе­ни пре­диш­ни­те за­върше­ни ве­че стъп­ки на сво­ята еволюция. Онова, ко­ето пре­ди е станало, ви­на­ги нак­рат­ко се преповтаря. Същото е и с расите. Ето за­що 1-та, 2-та и 3-та­та Следатлантски ра­си /епохи/ са пре­пов­то­ре­ния на по­-ранш­ни­те земни условия, са­мо в спе­ци­фич­на по­-вис­ша област. Онова, ко­ето за­поч­ва с Лемурия, се раз­ви през Атлантида и бе­ше пре­пов­то­ре­но в на­ши­те три кул­тур­ни епо­хи на спе­ци­ал­но по­-вис­ше ниво. Така ние има­ме ед­но пре­повто­ре­ние на онова, ко­ето ста­на по-рано, в Лемурийски времена, в ед­на по­-мал­ко раз­ви­та област. Преди сис­те­ма­та на два­та по­ла да започне, има­ше един вид двуполовост, ед­но един­с­т­ве­но съ­щес­т­во съ­че­та­ва­ше по­ла дотолкова, до­кол­ко­то във все­ки ин­ди­вид бя­ха пред­с­та­ве­ни и два­та пола. Тъй ка­то раз­де­ля­не­то на два по­ла ста­на мал­ко по-късно; са­мо то­га­ва мъж­ко­-жен­с­ко­то ста­на мъж­ко и женско. На ед­но ду­хов­но ни­во нещо по­доб­но се пре­пов­та­ря в на­ша­та епоха. Фактически то­зи вид зна­ние и мъдрост, ко­ето при­над­ле­жи на пред­ве­ди­чес­ка­та Древна Индия има­ше мъж­ко­-жен­с­ко ка­чес­т­во и чрез то­ва съ­щев­ре­мен­но не­що съв­сем нес­вър­за­но с ни­как­ва войн­с­т­ве­ност или с ни­ка­къв вид вън­шен принцип. След то­ва дой­де ци­ви­ли­за­ци­ята на 2-та кул­тур­на епоха; то­ва бе­ше пре­ди всич­ко ед­на ду­хов­на кул­тур­на епоха, има­ща два­та пола. Тогава се по­яви ду­ализ­мът - Ормузд и Ариман, Добро и Зло. Всичко то­ва се­га се е сля­ло в чо­веш­ко­то познание.

се­га ис­ка­ме да изяс­ним как ста­на това. То ста­на така: в началото, пре­ди да е има­ло от­дел­но мъж­ки и жен­с­ки пол, има­ше двойн­с­т­ве­на сек­су­ал­ност вът­ре във все­ки от­де­лен индивид. Сега ние бих­ме ис­ка­ли да по­пи­та ме: Какво бе онова, ко­ето мо­же­ше да бъ­де оп­ло­де­но и как­во бе това, ко­ето вър­ше­ше оп­лож­да­не­то в единстве­ния индивид? В древ­ног­ръц­ка­та ми­то­ло­гия Зевс е изоб­ра­зен с доб­ре из­ра­зе­ни жен­с­ки гърди. За то­ва се из­ра­зя­ва ед­на истина, ко­ято бе из­вес­т­на в древ­ни­те мис­те­рии и ко­ято

След то­ва ид­ва времето, ко­га­то не­ща­та тряб­ва­ло да се разделят. Какъв ха­рак­тер е въз­п­ри­ел то­га­ва оп­ло­дя­ващи­ят прин­цип у жената, кой­то на фи­зи­чес­ко­то по­ле би оп­ло­дил жен­с­ка­та природа? Онова, ко­ето е ра­бо­те­ло в жен­с­ко­то тя­ло ка­то семе, бе­ше мъжкото; и то­ва е би­ло духовното, мъдростта. Жената е доп­ри­на­ся­ла субстанцията; ду­хът и е да­вал форма. Всяка струк­ту­ра на фи­зи­чес­ко­то по­ле е ед­на ре­али­за­ция на мъдрост. Мъдрос­т­та е ра­бо­ти­ла в женското. След вре­ме две­те се диференцирали, в смисъл, че две­те неща, ко­ито пре­ди са ра­бо­те­ли ка­то едно, ве­че се по­явя­ват ка­то два от­дел­ни полюса. Онова, ко­ето пре­ди е би­ло съ­еди­не­но в един един­с­т­вен чо­веш­ки орган, раз­де­ля се­бе си, чрез ко­ето за­поч­ва ед­на двойс­т­ве­ност в чо­веш­ко­то развитие. Тази двойс­т­ве­ност ста­ва така: пър- во, оп­ло­дя­ва­не­то - спо­соб­нос­т­та на жен­с­ко­то яй­це да оп­ло­ди се­бе си - вътре в еди­ния ин­ди­вид прес­та­ва да функционира. Женското яй­це за­губ­ва въз­мож­нос­т­та да бъ­де оп­ло­де­но от соб­с­т­ве­но­то си тяло. Така ве­че има­ме един жен­с­ки индивид, кой­то е ста­нал без­п­ло­ден и, над всичко, ду­ховното. Разделянето на два­та по­ла е ста­на­ло чрез от­де­ля­не­то на фи­зи­чес­ки­те ор­га­ни и на дру­гия пол се е дало въз­мож­нос­т­та за оплодяване. Появяват се та­ка два индивида, еди­ни­ят с фи­зи­чес­ка женственост, а другия с фи­зи­чес­ка мъжественост. При мъжа, мъд­рос­т­та има жен­с­ки характер, при же­на­та тя има мъж­ки характер.

Разделянето е ед­но мно­го оп­ре­де­ле­но събитие, ко­ето мо­же да бъ­де про- следено. Тук оба­че ние ще тряб­ва да се за­до­во­лим са­мо с указания. Сле- дователно има­ме ра­бо­та с мъж­ко оц­ве­те­на мъд­рост в же­на­та и жен­с­т­вено оц­ве­те­на мъд­рост в мъжа. Тази жен­с­ко оц­ве­те­на мъд­рост е пасив- на, под­хо­дя­ща да получава, да слуша, да наблюдава, да по­ема от за­оби­ка­ля­ща­та обстановка. Мъжко оц­ве­те­на­та мъдрост, ак­тив­на­та мъд­рост е под­хо­дя­ща да бъ­де продуктивна. Така ние има­ме ед­на двойс­т­ве­на мъд-
рост; жен­с­ка­та мъдрост, ко­ято е деятел­на и ес­тес­т­ве­но се прех­вър­ля на мъжете. Така че да има дос­та­тъч­но мъже, ко­ито да по­емат жен­с­ка­та мъдрост, ра­са­та да се раз­м­но­жа­ва до­лу на фи­зи­чес­ко­то поле; а го­ре има­ме ра­бо­та с ед­на де­ятел­на ин­ту­иция, про­из­хож­да­ща от же­ни­те с па­сив­но познание, ре­ши­тел­но мъж­ко по характер.

Това фи­гу­ри­ра в древ­ни­те мис­те­рий­ни уче­ния ка­то ан­ти­те­за­та меж­ду Синовете на Авел или Синовете на Каин или Синовете Човешки. Авел пред­с­тав­ля­ва жен­с­т­ве­на­та ак­тив­на интуиция. Следователно той не е в със­то­яние да схва­ща ни­що от външ­ния свят, ко­ето има нуж­да да бъ­де обработено. Той по­ема бо­жес­т­ве­но­то, ко­ето про­ти­ча през него, ко­ето те­че в не­го­ва­та интуитивност. "Животновъдът" сим­во­ли­зи­ра това. Той се гри­жи и под­х­ран­ва живота, до­ка­то ин­ту­ици­ята под­х­ран­ва бо­жес­т­ве­ния жи­вот на мъдростта. Каин има мъж­ка­та мъдрост, ко­ято по­ема външното. Тази мъд­рост при­ема земята, за да я обработва, ма­те­ри­алът е извън него. Той е "земеделецът". Какво пос­ти­га мъд­рос­т­та на Каин? Тази мъд­рост на Каин, която, би­дей­ки една па­сив­на наука, са­мо по­лу­ча­ва - как­во тя постига?

И тъй има ед­на мно­го ин­те­рес­на и важ­на легенда, в ко­ято те­зи ис­ти­ни са сим­во­лич­но из­ра­зе­ни за сво­бод­ните масони. Това е Легендата за Храма. И при­чи­на­та за нея е, как­то следва: Самата Библия, Старият Завет, про­из­ти­ча от женската, ин­ту­итив­на мъд­рост и но­си нейния печат. Старият Завет е жен­с­ка­та мъдрост. Мъжката мъд­рост не бе­ше спо­соб­на да дос­тиг­не до интуицията. Тя се ог­ра­ни­чи до из­г­раж­да­не и работа. Тя взи­ма­ше ка­мъ­ни и из­ди­га­ше сгради. Взимаше ме­та­ла и пра­ве­ше помагала. Храмовата Легенда го раз­каз­ва така: Единият от Елохимите оп­ло­ди Ева и Каин бе роден. След то­ва друг Елохим, Йехова, из­вес­тен съ­що ка­то Адонай, сът­во­ри Адам. И на Адам му се ро­ди Авел чрез Ева. Тази ле­ген­да про­ти­во­пос­та­вя мъд­рос­т­та на Каин и Библейската мъд­рост та­ка че до на­ча­ло­то на 4-та­та Следатлантска епо­ха ние има­ме две про­ти­вопос­та­вя­щи се течения: Библията, пред­с­тав­ля­ва­ща жен­с­т­ве­на­та мъд­рост и Хра- мовата мъд­рост ка­то про­ти­вопо­лож­но съответствие. Вече в пре­дих­рис­ти­ян­с­ки вре­ме­на онова, ко­ето мъ­жът /мъж­ка­та мъдрост/ ис­ка­ше бе­ше в опо­зи­ция на жен­с­ка­та мъдрост. Освен то­ва Каин уби своя брат Авел. Това съ­що е вклю­че­но в Легендата на Храма. Йехова пов­диг­на бор­ба меж­ду ра­са­та на Каин и ра­са­та на Авел и Каин уби Авел. Това не зна­чи ни­що дру­го........./тук след­ват в нем­с­ки пре­пис ня­кол­ко мно­го не­яс­ни изречения/.

Какви бя­ха пос­лед­с­т­ви­ята от по­явя­ва­не­то на та­зи Каинова мъдрост? Последствията от всич­ко то­ва беше, че плодородието, ко­ето се раз­м­но­жа­ва­ше чрез соб­с­т­ве­на­та си мъд­рост бе убито. Като уби Авел, мъж­ко­то знание в Каин уби въз­мож­нос­т­та за себеразмножаване, ко­ято бе въ­ве­-­

Това е про­цес в са­мия човек/*4/. Посредством мъж­ко­то зна­ние твор­чес­ка­та сила, Авела вътре, бе­ше убита. И ве­че зас­та­ват във враж­деб­на про­ти­во­по­лож­ност един сре­щу друг по­том­ци­те на Каин и ра­са­та на онези, кои то бя­ха пос­та­ве­ни на мяс­то­то на Авел, по­том­ци­те на Сет. Потомците на Каин са онези, ко­ито из­пол­зу­ват сво­ята мъ­жес­т­ве­на мъдрост, за да съг­раж­дат външ­ния свят; па­сив­на­та мъд­рост се при­ла­га към външ­на конструкция. Божествената мъд­рост не те­че на­до­лу в нея. От това, ко­ето е свободно, та­зи мъд­рост тряб­ва да гра­ди в света. Тя ня­ма бо­жес­т­ве­на­та интуиция. Посредством изпитания, пос­ред­с­т­вом опит­ност про­из­хож­да хар­мо­ни­зи­ра­не­то на чис­то ми­не­рал­ни­те про­дук­ти на земята. Така Тубал-Каин се раж­да от ра­са­та на Каин и та­ка по­-къс­но Хирам-Абиф или Адон-Хирам ще бъ­де ро­ден от съ­що­то потекло.

Аз съм ре­зер­ви­рал за се­бе си........./виж бе­леж­ка *5/. Сред по­том­ци­те на Авел на­й-­сил­ни­ят пред­с­та­ви­тел е Соломон. По вре­ме на 3-та­та кул­тур­на епо­ха всич­ки­те пред­с­та­ви­те­ли на Авеловото по­тек­ло бя­ха све­ще­ници. Древната све­ще­ни­чес­ка мъд­рост бе­ше ин­ту­итив­на­та мъдрост, ко­ято ня­ко­га бе ра­бо­ти­ла в же­на­та ка­то си­ла за оплодяване, а след то­ва бе пре- хвърлена, на ед­но по­-ви­со­ко равнище, ка­то ду­хов­на мъдрост. От та­зи све­ще­ни­чес­ка мъд­рост ид­ва Библията: по то­зи на­чин Библията ста­ва жен­с­ка мъдрост. Тази жен­с­т­ве­на мъдрост е в със­то­яние да пра­ви го­ле­ми от­к­ро­ве­ния за Божественото; и да каз­ва как то­ва е свър­за­но с ан­ге­ли­те и духовете. Работата на Синовете на Каин е да офор­мят земята. Така пър­во­на­чал­ни­ят ба­ща на всич­ки ко­вачи е на­ис­ти­на Тубал-Каин. Следова- телно Соломон тряб­ва­ше да по­ви­ка Хирам-Абиф, кой­то мо­же­ше да му съг­ра­ди Храма. Той го пос­т­рои за Цар Соломон, нас­лед­ни­кът на древ­на­та све­ще­ни­чес­ка мъдрост; за него, за Соломон, кой­то пре­об­ра­зи та­зи све­ще­ни­чес­ка мъд­рост във външ­на сила. Така цар­с­т­ва­та ка­то външ­ни ин­с­ти­ту­ции про­из­ти­чат от уп­рав­ле­ни­ето на свещениците.

Така Соломон из­п­ра­ща да по­ви­кат Хирам-Абиф и по то­зи на­чин Со- ломоновият Храм бе­ше изграден. Но след то­ва Савската Царица ид­ва в дво­ре­ца на Соломон и не­що ка­то го­деж се от­п­раз­ну­ва меж­ду двамата. Храмът бе­ше по­ка­зан на Царицата и тя по­же­ла да се за­поз­нае със стро­ите­ля на то­зи чу­де­сен храм. Когато тя бе­ше пред­с­та­ве­но на Хирам-Абиф, не­що мно­го спе­ци­ал­но се слу­чи в нея. Поглед от Хирам-Абиф и бе отправен, кой­то за­ра­бо­ти в нея ка­то огън. А след то­ва се слу­чи вто­ро нещо, как­то следва: Тя по­же­ла да ви­ди ра­бот­ни­ци­те и да и се по­ка­же как всич­ко то­ва бе пос­тиг­на­то на фи­зи­чес­ко­то поле. Така Хирам-Абиф взе Символа Тау, дър­жа го от­да­ле­че­но и всич­ки ра­бот­ни­ци дойдоха, бър­за­щи за­ед­но ка­то мравки. Чрез всич­ко то­ва тя бе­ше тол­ко­ва поразена, че

Това е Храмовата Мъдрост, ко­ято мъж­ка­та на­ука бе про­ти­во­пос­та­ви­ла на жен­с­ка­та мъдрост. Това са не­ща, ко­ито е не­об­хо­ди­мо са­мо да бъ­дат изяснени, да бъ­дат опи­та­ни от към окул­т­но­то им зна­че­ние за да мо­же тях­на­та дъл­бо­ка важ­ност да бъ­де разбрана.

Да размислиме, че Хирам-Абиф бе­ше до­ве­ден пред пър­во­на­чал­ния ба­ща на не­го­ва­та раса. Нему бе казано, че Йехова бе­ше неп­ри­ятел на Синове- те на Огъня. Кои са Синовете на Огъня? Това са онези, ко­ито мо­жа­ха да дойдат в съ­щес­т­ву­ва­не са­мо след раз­де­ля­не­то на половете, ка­то фи­зи­чес­ки мъж­ки про­ник­не във фи­зи­ческа женска. Огънят е ак­тив­ни­ят прин­цип в мъж­ко­то семе. В мъж­ко­то се­ме жи­вее огън в окул­тен смисъл. Йе- хо­ва тряб­ва­ше да съз­да­де та­зи ос­нов­на енергия, та­ка че ра­са­та да мо­же да се размножава. Йехова съз­да­де Синовете на Огъня, ко­ето бе въз­мож­но са­мо на ос­но­ва­та на то­зи /окултен/ огън. Следователно той е про­ти-­
вник на промяната. Той беше, кой­то це­не­ше /?/ ста­рия вид на размно- жаване. Защото то­ва бе­ше са­мо ед­но сред­с­т­во /?/ ко­ето бе съз­да­де­но и сле­до­ва­тел­но той от­но­во се обър­на към све­ще­ни­ци­те и ги нап­ра­ви не­го­ви проповедници. Той пре­диз­ви­ка си­ла­та и сла­ва­та на соб­с­т­ве­на­та си мъд­рост да бъ­де обя­ве­но чрез све­ще­ни­чес­ка­та мъдрост; пос­ред­с­т­вом све­ще­ни­чес­ка­та мъдрост, мъд­рос­т­та на Йехова ста­на известна.

По то­зи на­чин Хирам-Абиф е наз­на­чен да пред­п­ри­еме Олятото Море, ко­ето оз­на­ча­ва пре­об­ра­зя­ва­не на ми­не­рал­но­то цар­с­т­во чрез изкуството. На не­го съ­що бе казано, че син ще му се роди, кой­то - ма­кар че той са­ми­ят не ще бъ­де в със­то­яние да го ви­ди - ще ус­та­но­ви ед­на но­ва раса. Този син не е ни­що дру­го ос­вен но­ва­та раса, ко­ято един ден ще взе­ме мяс­то­то на старата, на настоящата; но­ва­та раса, за ко­ято ня­ма ве­че да бъ­де не­об­хо­ди­мо два по­ла да се съ­еди­ня­ват един с друг, но от­но­во ще бъ­де в със­то­яние да се раз­м­но­жа­ва чрез един чо­веш­ки индивид. Това се от­на­ся до ед­но да­леч­но бъдеще. Старата жен­с­ка кул­ту­ра ще бъ­де за­ме- сте­на от мъж­ка­та култура. Женското, ка­то фи­зи­чес­ка форма, ще отмре. След то­ва мъж­ко­то ще тряб­ва да има вът­ре у се­бе си си­ла­та да про­из­ве­де друг ин­ди­вид от са­мо се­бе си. И къ­де се на­ми­ра та­зи сила.

Мъжкото и жен­с­ко­то ня­ко­га са би­ли в един индивид. И ко­га­то те­зи две се отделят, ста­ва раз­гъ­ва­не­то на съв­ре­мен­ния индивид. Горната част /на ед­но чо­веш­ко същество/ бе оформена. Онова, ко­ето днес е гор­на­та част бе­ше по оно­ва вре­ме съ­че­та­на със сек­су­ал­ни­те органи. Сексуалните съв­ре­мен­ни ор­га­ни са са­мо по­ло ви­на­та от то­га­ваш­на­та твор­чес­ка енергия. Силата в ла­рин­к­са е на­ис­ти­на дру­га­та половина. Днес го­во­рът все още не е творчески. Той тряб­ва да бъ­де про­ник­нат пър­во от мъд­рос­т­та на Каин и то­га­ва ще мо­же да произвежда. Когато чо­век ще е при­до­бил си­ла­та не­го­ви­ят ла­ринкс та­ка ще се развие, че не­го­ва­та ду­ма да бъ­де твор- ческа, та­ка че той да про­из­веж­да соб­с­т­ве­ния си вид чрез Словото, то­га­ва ця­ла­та про­из­веж­да­ща енер­гия ще бъ­де прех­вър­ле­на към мъжкото. Тога- ва ра­бо­та­та на сътворението, ко­ято ня­ко­га бе­ше из­вър­шена от бо­го­ве­те ще бъ­де да­де­на на човека. Кога се за­гу­би думата? Когато про­из­ле­зе сис­те­ма­та на два­та пола.

Тя бе­ше зарита, скрита. Синовете на Каин я по­лу­чи­ха са­мо чрез пър­вич­ния ба­ща на тях­на­та раса. Хирам-Абиф по­не бе­ше по­лу­чил про­ро­чес­т­во­то за нея. Обаче не­пос­ред­с­т­ве­но след то­ва той бе­ше убит.

Думата ле­жи зарита, но все още съществува. Ако тя не бе­ше за­ри­та чо­ве­кът ще­ше да бъ­де самотворящ, та­ка как­то са са­мот­во­ря­щи Елохимите. Следователно "Думата" на съв­ре­мен­но­то Свободно-Масонство не е ис­тин­с­ка­та Дума, а фалшива. Истинската Дума е скрита. Десетте Божи Заповеди са на­пи­са­ни вър­ху камъка, кой­то съ­дър­жа скри­та­та дума. Как- во са Десетте Божи Заповеди? Те са за­ко­ни­те за мо­рал­ния све­то­вен ред.
Те ре­гу­ли­рат външ­ни­те вза­имо­от­но­ше­ния на човечеството, та­ко­ва как­во­то то е се­га - обект на вли­яни­ето на ед­на раса, има­ща два пола. Такива за­ко­ни не ще бъ­дат нужни, ко­га­то не ще има ве­че два пола. Те са то­зи чо­веш­ки код, кой­то про­из­ле­зе в кон­тек­с­та на два­та пола.

Така, в Свободното-Масонство е за­па­зен спо­ме­на за Загубената Дума, към ко­ято ония, ко­ито ра­бо­тят в Свобод­но­то­-Ма­сон­с­т­во тряб­ва да се стремят. И ко­ято мо­же да бъ­де спе­че­ле­на само, ко­га­то па­сив­на­та мъж­ка мъд­рост съ­бу­ди у се­бе си деятелност. Свободните ма­со­ни сле­до­ва­тел­но казват: Всичко, ко­ето не въз­ник­ва от то­ва обоб­ще­но зна­ние за све­та и не е под­хож­да­що за него, тряб­ва то­га­ва да про­из­ле­зе от жен­с­кия свеще­ни­чес­ки ред на древ­ни­те времена. Вместо да се за­до­во­ля­ва­ме прос­то да по­ема­ме то­ва /да го по­беж­да­ваме?/ ние фак­ти­чес­ки ис­ка­ме да за­поч­ва­ме по ед­на но­ва спи­ра­ла на съществувание; ние са­ми­те тряб­ва да да­де­ме ин­ту­иция на мъж­ка­та мъд­рост на Каин. Това би би­ло невъзможно, ако по­ве­рих­ме тай­на­та на же­на­та, то би от­не­ло мъж­ка­та си­ла от мъжа. Всичко то­ва би би­ло обез­с­мис­ле­но в момента, ко­га­то би се ра­зис­к­ва­ло пред жените.

И та­ка ста­на­ло не­об­хо­ди­мо це­лия жен­с­ки пол да бъ­де из­к­лю­чен от Свободното-Масонство. Това е свър­зано с връз­ка­та меж­ду ор­га­на на го­во­ра и по­ла или сексуалността. Ето за­що мъ­жът се променя, ко­га­то той до стиг­не пуберитет. Промяната на гла­са не е ни­що дру­го ос­вен из­раз на пре­диш­на­та връз­ка меж­ду ор­га­ни­те на го­во­ра и сексуалността. Вече вие съ­що мо­же да схва­не­те то­ва как сво­бод­ния ма­сон казва: Само мъ­жът е пре­доп­ре­де­лен да про­из­не­се Загубената Дума изоб­що и да я възстанови; са­мо мъж­ка­та фор­ма на ла­рин­к­са е в по­ло­же­ние да каже, да знае онова, ко­ето мо­же да бъ­де от­но­во спе­че­ле­но пос­ред­с­т­вом Загубената Дума. Ка- то схва­нем всич­ко то­ва по то­зи начин, ще раз­бе­рем за­що на же­на­та не е поз­во­ле­но но­во­то да пре­ми­не през ней­ни­те устни. Комично е, ко­га­то гле­да­ме как уче­ни обяс­ня­ват при­чи­на­та за това, че же­ни­те не са би ли приемани, за­що­то те мно­го бър­бо­ре­ли и раз­на­ся­ли с говоренето. Женс- кият ла­ринкс е, ос­та­нал ка­то ос­татък. Мъжкият ла­ринкс е този, кой­то ще офор­ми ор­га­на на бъдещето.

Вие виждате, че дъл­бо­ки и зна­чи­тел­ни съ­от­но­ше­ние са вклю­че­ни тук и че из­ра­зът "Масон" /"Зидар"/ трябва да бъ­де взет кол­ко­то се мо­же по-буквално. Това е причината, по­ра­ди която, ма­со­ни­те - от гръц­ко и рим­с­ко вре­ме са би­ли стро­ите­ли на неща, из­г­ра­де­ни да из­ра­зя­ват красота. Ка- тедрали, хра­мо­ве и дру­ги значи­тел­ни сгра­ди бя­ха из­г­ра­де­ни от те­зи май- с­то­ри строители.

Въпросът е следният, че част от онова, ко­ето би­де пос­тиг­на­то от Ордена на Свободните-Масони тряб­ва­ше ес­тес­т­ве­но да бъ­де взе­то от древ­на­та све­ще­ни­чес­ка мъдрост. И тъй от­но­во има­ме смес­ва­не на жен­с­ка­та мъд-­
рост и мъж­ко­то усилие. По съ­щи­на тай­на­та на Свободното-Масонство е нещо, ко­ето все още не е раз крито, ко­ето още не се на­ми­ра в него, та­ка че не мо­же да бъ­де разкрито, точ­но за­що­то още не съществува. Това е нещо, ко­ето ще бъ­де произнесено, ко­га­то от­но­во думата, словото, бъ­де про­ник­на­та от про­из­во­ди­телна сила.

Това са ня­кол­ко думи, ко­ито ще изяс­нят мис­ле­не­то на Свободното-Ма- сонство за окултиста. До 18-то­то сто­ле­тие бе известно, че не­ща­та сто­ят така. Само ко­га­то връз­ка­та с вис­ши­те све­то­ве бе загубена, съз­на­ние то за онова, ко­ето бе­ше за­гу­бе­но от­пад­на съ­що и от Свободното-Масон- ство. И все пак не съвсем. Хората раз­вод­ни­ха Свободното-Масонство, казваха, че ве­че не зна­ят не­го­во­то значение. Обаче тряб­ва да бъ­де ясно, че всичко, ко­ето съ­щес­т­ву­ва ка­то сим­во­ли бе из­в­ле­че­но от ста­ра­та све­ще­ни­чес­ка мъд­рост и че онова, ко­ето е внед­ре­но в тях, в символите, те­пър­ва ще из­ле­зе на открито. Истинската жен­с­т­ве­на мъд­рост пос­те­пен­но съв­сем се загубва. Поради това, т.нар. Висши Степени на Свободното-Масонство, ко­ито па­зе­ха та­зи жен­с­ка мъдрост, пос­те­пен­но изчезнаха. Всичко как­во­то все още е ос­та­на­ло се на­ри­ча Занаятчийско Масонство, кое то се за­ни­ма­ва са­мо със све­тов­ни неща, и във все­ки слу­чай твър­де мал­ко раз­би­ра от тях.

Но то­ва в края на кра­ища­та е съв­сем естествено; с раз­ви­тие на мате- риализма, све­ще­ни­чес­ка­та мъд­рост на­ис­ти­на тряб­ва­ше да отпадне. Как- во мо­же да се слу­чи сега? Старата мъд­рост е изчезнала. Ние тряб­ва да жи­ве­ем във външното. Какво про­из­ти­ча от това? Това - че не­що по­-доб­ро мо­же да дойде, са­мо ко­га­то прис­тиг­не ед­на мъдрост, ко­ято от­но­во е несексуална, ко­ято не е свър­за­на ни­то с мъжката, ни­то с жен­с­ка­та мъд- рост, ни­то с жен­с­ка­та Библия, ни­то с мъж­ка­та Легенда за Храма. Тази мъд­рост на­ми­ра­ме в теософията. В та­зи мъд­рост и два­та по­ла се разби- рат. В нея мъжът, кой­то е у жената, ра­бо­ти вър­ху же­на­та онова, ко­ето е от­но­во - не­сек­су­ал­но ра­бо­ти в мъжа. Мъжът и же­на­та се сре­щат там в зна­ни­ето за вис­ши­те светове. Следова­тел­но съв­сем ес­тес­т­ве­но е, че пра­вил­на­та окул­т­на ос­но­ва е дош­ла в Свободното-Масонство и че ед­но ново на­ча­ло е поставено. Нещо та­ко­ва се на­ри­ча "вихрушка": В на­ше­то вре­ме те­зи не­ща по то­зи на­чин са преп­ле­те­ни в тях­но­то влияние. Ние сле­до­ва­тел­но тряб­ва да мислим за тях ка­то за вза­имо­дейс­т­ву­ва­щи сили. Така те­осо­фи­ята не раз­чи­та ни­то на Библейската легенда, нито на Хра- мовата Легенда, а без­по­ло­во тър­си яд­ка­та на мъдростта, ко­ято тряб­ва от­но­во да бъ­де въ­зоб­но­ве­на във всич­ки неща. Сега виж­да­те как те­осо­фи­ята е но­си­тел на спокойствие, хармонизатор.

Как то­ва въз­дейс­т­ву­ва и ра­бо­ти за­ед­но в на­ша­та Коренна Раса? Нашата Коренна Раса пре­пов­та­ря онова, което ве­че е съществувало. Тя но­си ан­ти­те­за­та но онова, ко­ето е съ­щес­т­ву­ва­ло в Лемурийски вре­ме­на до зна-

Но дотогава, до­ка­то мъ­же­те про­дъл­жа­ва­ха да сто­ят в про­ти­во­дейс­т­вие на жената, тряб­ва­ше да мълчат. Основа­ва­не­то на Осиновителните Ложи /Adoption Lodges/ през 18-то­то сто­ле­тие па­ви­ра пъ­тя за обе­ди­ня­ва­не­то на по­ло­ве­те /*6/. Първата от тях бе­ше ос­но­ва­на в 1755 г. В тях се прак­ти­ку­ва­ше ед­но Свободно-Масонство, ко­ето има­ше раз­лич­ни сим­во­ли от мъж­ко­то Свободно-Масонство. Обаче вмък­ва­не­то на же­ни в та­ки­ва Осиновител­ни Ложи на мъж­ко­то Свободно-Масонство на­ис­ти­на па­ви­ра пъ­тя за обе­ди­ня­ва­не на половете. Осно­ва­тел­ка­та на на­ше­то Общество бе­ше на­ис­ти­на член­ка на та­ка­ва ед­на Осиновителна Ложа /*7/. Това, ко- ето се по­соч­ва ка­то на­ча­ло на теософията, на­ис­ти­на изиг­ра та­ка­ва ро­ля по то­зи въпрос. И тъй, те­осо­фи­ята е ед­на све­тов­на задача, свър­за­на с окул­т­ни те­че­ния и тряб­ва да про­дъл­жи от там, къ­де­то ос­та­ви Свобод- ното-Масонство. Свободното-Масонство все още би мог­ло да бъ­де на­но­во съ­бу­де­но и да ни помогне.

Ала по­-дъл­бо­ка ми­съл е следната: те­зи ед­нос­т­ран­чи­ви мъж­ки уси­лия тряб­ва да бъ­дат по­бе­де­ни в те­ософски­те кръгове. През те­че­ни­ето на Средните Векове има­ше ед­на въз­ви­ше­на под­го­тов­ка за ду­хов­но за­реж­да не на об­рат­ния пол в мъжа. Мъжът раз­ви­ва у се­бе си пър­во­на­чал­но чрез кон­цен­т­ри­ра­не ка­то ми­съл оно­ва, ко­ето тряб­ва­ше да ста­не ре­ал­ност в не­го по-късно. Следователно ка­то под­го­тов­ка за то­ва се да­де по вре­ме на Средните Векове Култът към Дева Мария. Това не е ни­що дру­го ос­- вен концентрация, за да се за­ро­ди жен­с­ко­то у мъжа, до­ка­то за же­на­та Култът към Исус слу­же­ше за па­ра­лел­на­та цел. Култът на Дева Мария про­из­хож­да имен­но оттук.

Сега ще ви­ди­те как­во обър­к­ва­не тряб­ва да настъпи, ко­га­то въз­ник­ва един Орден, кой­то скъс­ва с всич­ко то­ва и ис­ка да си въ­зоб­но­ви жен­с­ка­та мъдрост. Тук се рис­ку­ва све­тов­но­то доминиране; ако ня­кой же­лае да ос­та­ви древ­на­та мъд­рост такава, как­ва­то е, той ще тряб­ва да по­бе­ди све­та за старите, древ­ни сили. Има такъв Орден: то­ва е Орденът на Йезуитите.

Той съз­на­тел­но си е пос­та­вил та­зи задача. Това е причината, по­ради ко­ято Йезуитите и Свободните-Масони са в ос­т­ра конфронтация.