Лекции държани в Берлин между 23. 1904 и 1906 г. Нередактиран превод

РИТУАЛИ

за смелост, по­доб­ни на оне­зи, прак­ти­ку­ва­ни в мис­те­ри­ите на дру­ги стра­ни и ко­ито сле­до­ва­тел­но ня­ма за­що да бъ­дат раз­каз­ва­ни под­робно тук.

Празникът на 25 де­кем­в­ри е бил праз­ну­ван с ог­ром­ни огньове, за­пал­ва­ни по вър­хо­ве­те на могилите, за да се про­въз­г­ла­си рож­де­ния ден на бо­га Сол - Слънце. Това е бил моментът, когато, след пред­по­ла­га­емо­то зимно слънцестоене, той за­поч­ва да се уве­ли­ча­ва и пос­те­пен­но да се възкачва. Този праз­ник на­ис­ти­на бе спазван не са­мо от Друидите, а през це­лия дре­вен свят, от Индия до Ултима-Туле. Огньовете, раз­би­ра се, са би­ли сим­во­ли на влас­т­та и си­ла­та на слънцето, до­ка­то веч­но зе­ле­ни­те рас- тения, из­пол­зу­ва­ни при то­зи слу­чай са сим­во­ли­зи­ра­ли ре­зул­та­ти­те на въ­зоб­но­ве­но­то дейс­т­вие на слън­це­то вър­ху растителността. Празникът на лят­но­то слън­цес­то­ене е бил на 24 юни. И два­та те­зи дни все още се спаз­ват ка­то праз­ни­ци и в Християнска та църква, пър­ви­ят ка­то Коледа, а вто­ри­ят ка­то Деня на Св. Йоан; то­ва по­ра­ди факта, че ран­ни­те хрис­ти­яни бла­го­ра­зум­но въз­п­ри­емат не са­мо праз­нич­ни­те дни на езичниците, но също, до­кол­ко­то то­ва е мог­ло да бъде нап­ра­ве­но подходящо, на­чи­на на тях­но­то празнуване; ка­то оба­че за­ме­нят с те­оло­ги­чен сми­съл ас­т­ро­номи­чес­ки­те обяснения. Използуването на веч­но зе­ле­ни рас­те­ния в цър­к­ви­те по хрис­ти­ян­с­ко вре­ме и хрис­тиян­с­ко­то про­дъл­же­ние на древ­ния дру­иден обичай.