Код. Наименование на учебната дисциплина
Методология на научното познание
|
Титуляри на курса:
Доц. д-р Боян Знеполски
|
Вид на дисциплината
Задължителна
|
Образователно-квалификационна степен
бакалавърска степен
|
Година
2017-2018
|
Семестър
първи семестър
|
Кредити
|
Хорариум
30 часа лекции, 30 часа упражнения
|
Форма на обучението
лекции и семинари
|
Език на обучението
български език
|
Методи на оценяване
текущ контрол: две писмени работи, формиращи 50% от крайната оценка; годишен изпит: тест, формиращ също 50 % от крайната оценка; условие за допускане до изпит: минимална оценка Среден (3) от текущ контрол.
|
Предварителни изисквания
Няма
Цели на курса
Курсът си поставя следните основни цели: 1) да представи в историческа перспектива методологическото разграничение между науки за природата и науки за културата; 2) да изследва основните категории, определящи условията на възможност и границите на социалнонаучното познание; 3) да анализира принципите, чрез които науката мисли произхода и развитието си.
Курсът има за задача да очертае онази методологическа рамка, в която проблематиката на социологическото познание се обвързва с по-общата проблематика на социалнонаучното познание и с още по-широкия контекст на общите предподставки и приципи на всяко научно познание.
Съдържание на дисциплината (анотация и теми)
Анотация:
Курсът “Методология на научното познание” е задължителен едносеместриален курс за студентите от първи курс на специалност “Социология”. Курсът започва с въвеждаща лекция, в която се определят предметът и границите на академичната дисциплина. Съдържанието на курса е съставено от три основни части. Първата част е посветена на известната опозиция между науки за природата и науки за културата, съответно между метода на обяснението и метода на разбирането, при класиците на науките за културата, както и в контекста на съвременната социална теория. Втората част е посветена на изясняваннето на основни проблеми на социалнонаучното познание - методологически индивидуализъм и методологически холизъм като основни подходи в социалните науки; идеята за рационалността и различните й интерпретации в социалните науки; претенцията за обективност на социалнонаучното познание и нейните граници; отношението между теоретично и емпирично равнище в социалнонаучното изследване. Третата част на курса си поставя задачата да изясни произхода и динамиката на научното познание. Заключителната лекция е посветена на проблема за съвременните тории за истината.
ТЕМАТИЧЕН ПЛАН
по Методология на научното познание
-
Делението на науките: разликата между науки за човека и науки за природта (лекция и семинари):
А. Науки за духа и науки за природата: Вилхелм Дилтай.
Б. Идеографични науки и номотетични науки: Вилхелм Винделбанд.
В. Науки за културата и науки за природата: Макс Вебер.
Семинари:
- ВЕБЕР Макс, “Обективността на социалнонаучното и социалнополитическото познание”, Смисъл и ценност, София, изд. Критика и хуманизъм, 1998.
- ВИНДЕЛБАНД Вилхелм, История и естествознание, litclub.com.
- ОРТЕГА-И-ГАСЕТ Хосе, “Двете големи метафори” в Есета том 1, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1993. (за приликите и разликите между изкуство и наука)
-
Подходи към обществото: методологически индивидуализъм и методологически холизъм (лекции и семинари):
А. Методологическият индивидуализъм според Реймон Будон. Приложения на парадигмата.
Б. Методологическият холизъм според Луи Дюмон. Примери за холистично (неиндивидуалистично) разглеждане на обществото.
Семинари:
- БУДОН Реймон, “Индивидуализъм или холизъм: основен методологически спор” в Полетата на френската социология, Наука и изкуство, София, 1993.
- ДЮРКЕМ Емил, “Какво е това социален факт” в Избрано, София, изд. Критика и хуманизъм, 1994.
-
Теоретично и емпирично равнище на социалнонаучното познание (лекции и семинари):
А. Обща дефиниция на теорията и на отношението теория-емпирия. (по Георги Фотев)
Б. Видове теоретични модели: фиграта на учения в социалните науки (Алфред Шютц), традиционна и критическа теория (Макс Хоркхаймер), схемата на функоционализма (Толкът Парсънс).
Семинари:
- БУРДИЙО Пиер, “Общественото мнение не съществува” В: Социологията като шанс, София, 2004. (за понятието “идеален тип”).
- ВЕБЕР Макс, “Обективността на социалнонаучното и социалнополитическото познание”, Смисъл и ценност, София, изд. Критика и хуманизъм, 1998. (за понятието “идеален тип”).
- МИЛЗ Чарлз Райт, “Голямата теория” В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.
- МЪРТЪН Робърт, “За социологическите теории на средно равнище” В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.
4. Обективизъм или релативизъм на социалнонаучното познание. (лекции и семинари)
А. Обективността на социалнонаучното познание: обективността според класическата теория на познанието, критическият рационализъм на Карл Попър, просвещенският рационализъм на Ернст Гелнер.
Б. Релативизмът на социалнонаучното познание: интерпретативната антропология на Клифърд Гиърц.
В. Езиковият обрат в хуманитарното и социалнонаучното познание: познание чрез диалога и комуникацията. Херменевтиката на Ханс-Георг Гадамер. Универсалната прагматика на рген Хабермас.
Семинари:
- ВЕБЕР Макс, “Обективността на социалнонаучното и социалнополитическото познание”, Смисъл и ценност, София, изд. Критика и хуманизъм, 1998.
- ГИЙРЦ Клифърд, “Интерпретация на културите” в Идеи в културологията, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1990.
5. Еволюция и динамика на научното познание. (лекции)
А. Карл Попър: методът на критиката и опровергаването на научните теории. Фалшификационизъм и верификацинизъм в науката.
Б. Томас Кун: моделът на научните революции. Научни парадигми и нормална наука. Криза на нормалната наука и смяна на парадигмите.
Препоръчана литература
- БУДОН Реймон, “Индивидуализъм или холизъм: основен методологически спор” в Полетата на френската социология, Наука и изкуство, София, 1993.
- БУРДИЙО Пиер, “Общественото мнение не съществува” В: Социологията като шанс, София, 2004.
- ВЕБЕР Макс, “Обективността на социалнонаучното и социалнополитическото познание”, Смисъл и ценност, София, изд. Критика и хуманизъм, 1998.
- ВИНДЕЛБАНД Вилхелм, История и естествознание, litclub.com.
- ГИЙРЦ Клифърд, “Интерпретация на културите” в Идеи в културологията, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1990.
- ДЮРКЕМ Емил, “Какво е това социален факт” в Избрано, София, изд. Критика и хуманизъм, 1994.
- КУН Томас, Структура на научната революция, София, Петър Берон, 1996.
- ЛУМАН Никлас, Системната теория, София, КХ, 2008.
- МИЛЗ Чарлз Райт, “Голямата теория” В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.
- МЪРТЪН Робърт, “За социологическите теории на средно равнище” В: Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.
- ОРТЕГА-И-ГАСЕТ Хосе, “Двете големи метафори” в Есета том 1, София, УИ “Св. Климент Охридски”, 1993.
- СНОУ Чарлз Пърси, Двете култури и още веднъж за двете култури, София, Издателство на Отечествения фронт, 1983.
- ХАБЕРМАС Юрген, “Що е универсална прагматика” В: Философия на езика и социална теория, София, ЛИК, 1999.
- Антология Извори на социологията, Стара Загора, Идея, 1998.
- Антология Социологията като шанс, София, 2004.
- ДАСКАЛОВ Румен, Въведение в социологията на Макс Вебер, София, Университетско издателство, 1992.
- ДЕЯНОВ Деян, Увод в логиката и методологията на хуманитарните науки. Хуманитаристиката след смъртта на човека, Пловдив, Пловдивско университетско издателство, 2001.
- ЗНЕПОЛСКИ Боян, “Херменевтика и епистемология” в Херменевтични парадигми, София, АГАТА-А, 2004.
- КОЛЕВ Кольо, Елементарни форми на всекидневния живот. Макс Вебер и немското социалнонаучнопознание от край на ХІХ век и началото на ХХ век, София, Просвета, 2003.
- ТОДОРОВ Христо, «Историзмът» в Очерци по философия на историята, УИ «Св. Климент Охридски»,
- ФОТЕВ Георги, История на социологията 2 тома, София, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 1993
ФОТЕВ Георги, Диалогична социология, София, Изток-Запад, 2004.
Сподели с приятели: |