Лекции изнесени в Дорнах от 10. до 10. 1920 г

Тук аз при­веж­дам са­мо оп­ре­де­лен при­мер от ед­на бо­га­та област, за ко­ято ста­ва ду­ма та­зи про­лет - пак тук в Дорнах - пред из­б­ра­на ауди­то­рия от ле­ка­ри - специалисти. Аз при­веж­дам те­зи при­ме­ри са­мо от глед­на то- ч­ка на принципите, вър­ху ко­ито те се основават, оба­че от всич­ко това, Вие мо­же­те да си нап­ра­ви­те заключението, как ме­ди­цин­с­ка­та на­ука мо­же да ста­не ра­ци­онал­на и да пос­лу­жи ка­то пример, как мо­гат да се об­х­ва­нат про­це­си­те вът­ре в чо­ве­ка и про­це­си­те на­вън в при­род­ния свят, и как те­зи два ви­да про­це­си мо­гат или вза­им­но да се подкрепят, или да си противодействуват, та­ка че да е въз­мож­но нор­ма­ли­зи­ра­не­то на един или друг бо­лес­тен про­цес в чо­веш­кия организъм. Ако раз­ши­рим то­зи на­чин на мислене, ние сти­га­ме до ис­тин­с­ко­то поз­на­ние на фи­зи­чес­кия чо­век и до не­го­ви­те съ­от­но­ше­ния с ду­хов­но­-ду­шев­ния човек. Вие доб­ре зна­ете как­ва ог­ром­на ро­ля иг­рае нас­лед­с­т­ве­но­то уче­ние в съв­ре­мен­на­та меди- цина, са­мо че то тре­ти­ра нас­лед­с­т­ве­ния проб­лем по един край­но аб­с­т­рак­тен начин. С по­мощ­та на офи­ци­ал­на­та външ­на на­ука ние не мо­жем
да про­ник­нем в това, ко­ето дейс­т­ви­тел­но се ра­зиг­ра­ва в чо­веш­ко­то съ- щество. Сега аз от­но­во ис­кам да из­тък­на пред Вас твър­де важ­ния факт, до кой­то ни от­веж­да ан­т­ро­по­соф­с­ко­то изследване, а имен но че чо­ве­кът всъщ­ност е из­г­ра­ден от це­лия ос­та­нал свят - как­то от зем­ния свят, та­ка и от из­вън­зем­ния свят, от Космоса. И в за­ви­си­мост от то­ва да­ли е мъж или жена, чо­ве­кът е из­г­ра­ден по един съв­сем раз­ли­чен начин.

Например жен­с­ки­ят ор­га­ни­зъм е та­ка из­г­ра­ден от зем­ния свят и от Кос- моса, че при не­го Земните си­ли са срав­ни­тел­но сла­бо застъпени. В жен­с­ки­ят ор­га­ни­зъм дейс­т­ву­ва пре­дим­но извънземното, космическото. До ка­то при мъж­кия ор­га­ни­зъм се раз­ви­ват пре­дим­но оне­зи сили, ко­ито са свър­за­ни със зем­ния жи­вот и зем­ните отношения. В ежед­не­ви­ето та­зи раз­ли­ка не се забелязва; тя влиза в съображение при това, което нари- чаме "размножение". При размножението, си­ли­те ко­ито дейс­т­ву­ват в жен­с­кия ор­га­ни­зъм и ко­ито слу­жат на размножението, фак­ти­чес­ки пре­на­сят не­що от Космоса, за да го вклю­чат в чо­веш­ко­то същество. Обаче това, ко­ето чо­ве­кът сва­ля в зем­ния свят, е ор­га­ни­зи­ра­но пре­дим­но в мъж­кия организъм. Но не­ка да спрем вни­ма­ни­ето си вър­ху най-съще- ственото, ко­ето чо­ве­кът раз­ви­ва в се­бе си в хо­да на Земното раз­ви­тие, а имен­но Азовата дейност. В хо­да на Земното раз­ви­тие та­зи Азова дей- ност се из­ди­га до сво­ята на­й-­вис­ша степен. За да из­г­ра­ди та­зи Азова дейност в своя соб­с­т­вен ду­хов­но­-ду­ше­вен свят, на чо­ве­ка е би­ло не­об­хо­ди­мо про­дъл­жи­тел­но раз­ви­тие в ус­ло­вия съв­сем раз­лич­ни от Земния свят. В на­шия Земен свят тя е свър­зана с оно­ва си­ло­во устройство, ко­ето на­ри­ча­ме "кръв". Нека обобщим: онова, което действува предимно в кръвта, онова което действува предимно като азова дейност, в хода на размножението то се получава от мъжа; а онези извънземни сили на човека, които тепърва ще трябва да бъдат проникнати от дейността на Аза, те идват по-скоро от страна на жената.

Едва ко­га­то вник­нем в ис­тин­с­ко­то вза­имо­дейс­т­вие на мъж­кия и жен­с­кия организъм, ние ще сме в със­тояние да си из­г­ра­дим вер­ни пред­с­та­ви за нас­лед­с­т­ве­ни­те отношения. Работата е там, че жен­с­ки­ят за­ро­диш при­те­жа­ва ед­на зна­чи­тел­на са­мос­то­ятел­ност в жен­с­кия организъм. И ние тря- б­ва да сме наясно, че ко­га­то има­ме пред се­бе си един на­пъл­но офор­мен жен­с­ки организъм, то­га­ва из­вън­зем­ни­те си­ли дейс­т­ву­ват не в зародиш- ната, а в ос­та­на­ла­та част на то­зи жен­с­ки организъм; да, след момента на зачатието те изобщо представат да действуват в женския органи- зъм. Така че тък­мо жен­с­ки­ят зародиш, ми­на­вай­ки през зачатието, по­каз­ва ед­на зна­чи­тел­на самостоятелност; с други думи - това което за пото- мството се явява като посредник на азовата дейност, е пренесено по един самостоятелен, по един независим начин. И ако те­зи не­ща се знаят, те мо­гат да се при­ла­гат така, че яв­ле­ни­ята от външ­ния свят да зас­та­нат
ка­то ед­на илюс­т­ра­ция на това, ко­ето чо­век те­пър­ва има да ви­ди в сво­ето ду­хов­но съзерцание. Защото в ду­хов­но­то съзерцание, чо­ве­кът сти­га до познанието: да, в женския организъм е вложено нещо извънземно, а зем- ното, това което е свързано с кръвта и което се предава от страна на мъжа, то постига - по линията на женските зародишни сили - една независимост; обособява се от останалия извънземен женски органи- зъм и се развива по-нататък чрез зачатието.

Ако ис­ка­ме да раз­бе­рем те­зи не­ща в ду­хов­но­-на­учен смисъл, ние тряб­ва да се спрем на ед­но за­бе­ле­жи­тел­но явление, а имен­но на хемофилията. В то­зи слу­чай на­ис­ти­на из­пък­ва за­бе­ле­жи­тел­ния факт, че съ­щес­т­ву­ват хо- ра, ко­ито стра­дат от ед­но на­ма­ле­но съ­сир­ва­не на кръвта; при най-незна- чителните, а често и при недоказуеми телесни наранявания, те започ- ват да кървят. Но то­ва кръв­но за­бо­ля­ва­не има не­що във вис­ша сте­пен своеобразно: мъжете, които произхождат от семейства на хемофили- ци не получават хемофилия, ако те са родени от жени, в чиито семей- ства няма хемофилия. Ако же­ни­те имат по­том­с­т­во с хемофилия, са­ми­те те не се заразяват; т.е. боледуват мъжете, а жените пренасят болест- та. Кръвната бо­лест пре­ми­на­ва през жените, но не ги засяга. Това съ­що пот­вър­ж­да­ва мо­ите ду­ми за "независимостта" на жен­с­кия зародиш. Та- ка че в слу­чая външ­ни­те яв­ле­ния са­мо илюс­т­ри­рат онова, до ко­ето ние мо­жем да дос­тиг­нем в ду­хов­но­то съзерцание. Днес в ед­на по­-с­ко­ро опи­са­тел­на форма, аз Ви по­ка­зах как с по­мощ­та на ду­хов­но­то съ­зер­ца­ние мо­же да се вник­не в на­й-­кон­к­рет­на­та същ­ност на човека, в не­го­ви­те гра­див­ни и раз­г­рад­ни процеси, в не­го­ви­те оз­д­ра­ви­тел­ни и бо­лес­тот­вор­ни процеси, на­ми­ра­щи се впро­чем в пос­то­ян­но взаимодействие. Аз Ви по­ка­зах как с по­мощ­та на ду­хов­но­то съ­зер­ца­ние мо­же да се вник­не в съ­от­но­ше­ни­ята меж­ду чо­ве­ка и не­го­во­то об­к­ръ­же­ние и по то­зи на­чин да се хвър­ли мост от фи­зи­оло­ги­ята и па­то­ло­ги­ята към терапията. И нак­рая из­би­рай­ки ек­с­тем­ния слу­чай с хе­мо­фи­ли­ята и нас­лед­с­т­ве­ни­те от­но­ше­ния при нея аз по­ис­ках да Ви дам един при­мер за това, как пра­вил­ното вник­ва­не в тай­ни­те на природата, мо­же да се пре­вър­не в ед­на илюс­т­ра­ция на ду­хов­но­на­уч­но­то поз­нание.

Така че възражението, ко­ето гла­си приб­ли­зи­тел­но след­но­то - за он­зи човек, кой­то не "вижда" в ду­хов­ния свят, не ва­жат как­ви­то и да е до­ка­за­тел­с­т­ва от стра­на на ду­хов­ния из­с­ле­до­ва­тел - то­ва въз­ра­же­ние отпада. Обаче не­ща­та съв­сем не са пос­та­ве­ни по то­зи начин; става дума за то- ва, че от една страна духовнонаучните резултати следват да бъдат приети без догматизъм и сляпа вяра в авторитета, а от друга - без предубеждение и скептицизъм. Човек би тряб­ва­ло прос­то да ги при­еме и да си каже: добре, аз искам не да вярвам в тези неща, но не искам и да

ги отблъсна с някакво лекомислие, аз ще ги приема и ще ги изпитам във външния свят.

И Вие ще се уве­ри­те - ако под­ло­жи­те на ед­но доб­ро­съ­вес­т­но из­пи­та­ние оне­зи па­ра­док­сал­ни и наг­лед фан­тас­тич­ни неща, ко­ито свръх­се­тив­но­то съ­зер­ца­ние сва­ля от ду­хов­ния свят, т.е. ако ги при­ло­жи­те в живота, ако за­пи­та­те жи­во­та - Вие ще се уверите, че те отговарят, че те на­пъл­но от­го­ва­рят на истината. Вие ще се уверите, че прак­ти­ка­та из­ця­ло пот­вър­ж­да­ва ре­зул­та­ти­те на ду­хов­но­то изследване. Аз бих дал след­но­то срав­не­ние за те­зи хора, ко­ито под пре­текст че не ус­пя­ват да стиг­нат до съ­зер­ца­ние в ду­хов­ния свят, от­х­вър­лят и са­мия ду­хо­вен свят. Двама ду­ши раз­г­леж­дат пар­че же­ля­зо и спорят. Единият казва: това е подкова и аз ще я взема за моя кон. Другият възразява: жалко, ако подковеш с това коня си, защото тук е събрана много магнетична сила, това впрочем е магнит. Обаче пър­ви­ят е категоричен: аз не виждам тук никаква ма- гнетична сила, за мен това е чисто и просто една подкова.

Да, не­ща­та са ус­т­ро­ени по та­къв начин, че Духът при­със­т­ву­ва във всич­ки ма­те­ри­ал­ни процеси, във всич­ки ма­те­ри­ал­ни пред­ме­ти и ние жи­ве­ем в ед­на епоха, ко­га­то Духът тряб­ва да бъ­де тър­сен на вся­ка цена. И един изследовател, кой­то про­уч­ва ма­те­ри­ята и не се ин­те­ре­су­ва от Духа, при­ли­ча на този, кой­то под­ко­ва­ва ко­ня си със же­ле­зен магнит, без да знае как са ус­т­ро­ени не­ща­та имен­но в ма­те­ри­ал­ния свят.

Ето та­ка не­пъл­ни из­г­леж­дат и чо­веш­ки­те зна­ния в оне­зи области, ко­ито съх­ра­ня­ват бъ­де­ще­то на ме­ди­цин­с­ка­та наука. Защото ме­ди­цин­с­ка­та на­ука е на­й-­ин­тим­но свър­за­на със со­ци­ал­ния организъм. И как­то све­тът на чо­ве­ка мо­же да бъ­де со­ци­ал­но оздравен, са­мо ако в со­ци­ал­ни­те идеи се про­мък­не и ду­хов­но­то познание, та­ка и на­ша­та ме­ди­ци­на мо­же да бъ­де оздравена, са­мо ако ду­хов­но­то съ­зер­ца­ние ус­пее да про­ник­не във всич­ки ней­ни разклонения.

Вие виждате, че в ни­то ед­на об­ласт ние не сме фантасти, а пък още по-малко: дилетанти. Тук не­ща­та опи­рат до се­ри­озен и не­умо­рен труд, но до та­къв труд, чи­ито прин­ци­пи днес бя­ха по­ка­за­ни от на­й-­раз­лич­ни страни. Когато днес се из­мис­ля ед­на хипотеза, смя­та се че тя пред­с­тав­ля­ва удо­бен на­чин да се свър­жат и обяс­нят оп­ре­де­ле­ни явления. Стига се до там, че та­ки­ва хи­по­те­зи и мис­лов­ни кон­с­т­рук­ции се из­мис­лят до ри и в математиката. Духовната на­ука е зас­та­на­ла на та­ки­ва основи, че тя не се бои от ни­как­ва опасност, след ка­то в ней­ни ръ­це е ис­тин­с­ка­та ево­лю­ция на чо­веш­кия живот, и че тя не се бои от нищо, за да при­ло­жи си­ли­те си в ду­ха на та­зи необходимост. И зас­та­на­ли нащ­рек в хо­да на чо­веш­ка­та еволюция, ние тряб­ва да сме наясно: старите пътища на развитие са вече напълно негодни.

Да, то­зи наш Дорнах въз­ник­на са­мо по­ра­ди та­зи причина, че ста­ри­те пъ­ти­ща на раз­ви­тие са ве­че на­пъл­но негодни, и тук тряб­ва да бъ­дат тър­се­ни съв­сем но­ви пъ­ти­ща на развитие. Тук ние нат­ру­пах­ме дос­та­тъч­но ком­пе­тент­ни и спе­ци­ал­ни знания.