Лекции изнесени в Дорнах от 10. до 10. 1920 г

Но вче­ра аз не слу­чай­но Ви ци­ти­рах и ед­но дру­го изречение, ко­ето е в пъл­на про­ти­во­по­лож­ност на първото: да поз­на­еш духа, оз­на­ча­ва да раз­ру­шиш духа. Самият Шелинг не е фор­му­ли­рал пос­лед­но­то из­ре­че­ние точ­но по то­зи съ­вър­шен начин. Ако оба­че един наш съв­ре­мен­ник се доб­ли­жи до Антропософията и се опи­та да раз­вие сво­ите ду­хов­ни сили, сво­ето ду­хов­но търсене, той ще види, че всъщ­ност те­зи две из­ре­че­ния го връ­щат на­зад към прад­рев­на­та инспирация. Разбира се, Шелинг не бе­ше посветен; той бе­ше прос­то един ге­ни­ален чо­век и на­со­чен от своя ин- стинкт, той ус­пя да фор­му­ли­ра ед­но­то изречение. Ако чо­век се за­еме с та­ки­ва изследвания, как­ви­то по вре­ме­то на Шелинг изоб­що не се пра- виха, той ус­та­но­ви че то­ва из­ре­че­ние е в уди­ви­тел­но съз­ву­чие с прад­рев­но­то мис­те­рий­но знание. Обърнем ли се към дру­го­то изречение, ще от­к­ри­ем че и то е в съз­ву­чие с древ­на­та мъдрост. От глед­на точ­ка на съв­ре­мен­но­то знание, те­зи две из­ре­че­ния ос­та­ват съ­вър­ше­но не­по­нят­ни и аб- сурдни. Обаче от дру­га страна, взе­ти заедно, те на­соч­ват към на­й-­важ­ни­те тай­ни на чо­веш­ка­та организация, към със­то­яни­ята на здра­ве и болест.

Но все­ки един човек, спо­со­бен на та­ко­ва съ­зер­ца­ние знае, че след смя­на­та на зъбите, те­зи ду­хов­но­-ду­шев­ни ор­га­ни­зи­ра­щи сили, ко­ито през пър­ви­те 7 го­ди­ни из­г­раж­дат фи­зи­чес­кия организъм, да­леч не изчезват, а са­мо пре­ми­на­ват в един друг етап. Те претърпяват, та­ка да се каже, ед­на регресия, но все пак до­ри и в по­-къс­ни­те години, ние про­дъл­жа­ва­ме да раз­по­ла­га­ме с те­зи ор­га­ни­зи­ра­щи сили. Това, ко­ето ста­ва в пе­ри­ода на зъб­на­та смяна, е че етер­ни­те стро­ител­ни си­ли се ос­во­бож­да­ват от фи­зи­чес­ка­та ор­га­ни­за­ция и нах­лу­ват в съз­на­ни­ето ка­то си­ли на спомнянето. Ние про­буж­да­ме па­мет­та от ней­но­то ла­тент­но състояние, ние прев­ръ­ща­ме на­ши­те растежни, дви­га­тел­ни и рав­но­вес­ни си­ли в си­ли на ед­но ка­чес­т­ве­но но­во ду­шев­но съзерцание. И така, Вие виждате, че в нор­мал­ния ход на чо­веш­ко­то развитие, та­зи рас­теж­на си­ла тряб­ва да се пре­об­ра­зу­ва в ду­хов­но­-ду­шев­на сила, бих ка­зал още - в си­ла на спомнянето, в си­ла на мисленето. А се­га не­ка да приемем, че по ня­как­ва не­из­вес­т­на причина, в ор­га­низ­ма се за­дър­жат и скла­ди­рат пре­ка­ле­но мно­го от те­зи ор­га­ни­зи­ра­щи сили, ко­ито ина­че би тряб­ва­ло да дейс­т­ву­ват сво­бод­но и не­ор­га­ни­че­но тък­мо в ран­ни­те дет­с­ки години; те­зи си­ли се за­дър­жат и зас­та­ват до­лу в организма, те та­ка мо­де­ли­рат ця­лос­т­но­то раз­ви­тие на чо- века, че ве­че не се тран­с­фор­ми­рат по ес­тес­т­ве­ния и це­ле­съ­об­ра­зен на­чин в си­ли на спомнянето. Така се сти­га до там, че вмес­то да се про­явя­ват в днев­ния жи­вот на обик­но­ве­но­то съз­на­ние (ка­то мисли, пред­с­та­ви и т.н.), те за­поч­ват да дейс­т­ву­ват при вся­ко заспиване; вся­ка нощ, от зас­пи­ва­не­то до про­буж­да­не­то те сму­ща­ват и пре­чат на чо­веш­кия организъм.

От дру­га страна, изречението: "Да познаваш духа, означава да разруша- ваш духа" - е също така един абсурд. Обаче то­ва из­ре­че­ние на свой ред съ­що ни на­соч­ва към нещо, ко­ето тряб­ва да про­уме­ем, да разберем. Точ- но как­то из­ре­че­ни­ето "Да познаваш природата, означава да твориш природата"- ако го схва­нем пра­вил­но ни от­п­ра­вя към на­й-ран­ни­те дет­с­ки го­ди­ни и в час­т­ност към епо­ха­та пре­ди раждането, та­ка и дру­го­то изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" - ни от­п­ра­вя към края на чо­веш­кия живот, към това, ко­ето дейс­т­ву­ва умър­т­вя­ва­що в човека. И ако Вие се по­зо­ве­те по един па­ра­док­са­лен на­чин на то­ва изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" - ще от- криете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако чо­ве­кът прес­та­не да е пра­зен меч­та­тел и раз­вие ед­но ис­тин­с­ко себепознавание, той е на­пъл­но сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, посто- янни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пре­не­сем в съ­зи­да­тел­на­та епо­ха на детството, там ние ще от­к­ри­ем пос­то­ян­ни гради- вни, из­г­раж­да­щи процеси, но те­зи из­г­раж­да­щи про­це­си имат то­ва свой- ство, че те се­ри­оз­но пом­ра­ча­ват на­ше­то съзнание. Затова и през го­ди­ни­те на на­ше­то детс­т­во ние пос­то­ян­но съ­ну­ваме, пос­то­ян­но сме в един полусън, за­то­ва и съз­на­ни­ето там ни­ко­га не е на­пъл­но будно. Ето за­що на­ша­та зем­на ду­хов­ност - ис­тин­с­ка­та и съз­на­тел­на­та ду­хов­ност е все още заг­лу­ше­на от рас­теж­ни­те си­ли - е всъщ­ност това, ко­ето ни ор­га­ни­зи­ра от­к­рай до край, и в мига, ко­га­то та­зи си­ла про­ник­ва в съзнанието, тя пред­с­та­ва ве­че да ни ор­га­ни­зи­ра в пре­диш­ни­те мащаби, в пре­диш­на­та

Но мо­дер­на­та фи­зи­оло­гия не се ин­те­ре­су­ва от те­зи неща. Ако взе­ме­те кой­то и да е ос­но­вен фе­но­мен на мо­дер­на­та мо­зъч­на физиология, как­то и оп­ре­де­лен ду­шев­но­-ду­хо­вен процес, кой­то про­ти­ча съзнателно, Вие ще установите, че тук не­ща­та не опи­рат до ед­ни или дру­ги рас­теж­ни сили, а до про­це­си на определяне, до про­це­си на разграждане, свър­за­ни с ед­но бав­но и пос­то­ян­но умиране. Ако се за­поз­на­ем ос­нов­но с оне­зи си- ли, ко­ито дейс­т­ву­ват ду­хов­но в на­ше­то съзнание, ние не­из­беж­но ще поз­на­ем в тях си­ли­те на смъртта. Както в на­ча­ло­то на чо­веш­кия жи­вот ние се сре­ща­ме с не­съз­на­тел­ни­те твор­чес­ки сили, та­ка и чрез съз­на­тел­ни­те мис­лов­ни и пред­с­тав­ни сили, т.е. чрез оне­зи раз­ру­ши­тел­ни сили, ко­ито се раз­к­ри­ват пред нас в хо­да на зем­ния живот, ка­то пос­то­ян­но ни раз­г­раж­дат и умъртвяват, за да ни от­ве­дат нак­рая в зем­на­та смърт, ние сме из­п­ра­ве­ни пред дру­гия край на живота, пред смъртта. И от­тук раж­да­не­то и смър­т­та - а още по-добре: зачатието, раждането и смъртта - не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа. И ето за­що в изречението: "Да познаваш духа, означава да разру- шиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чув- ства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят. Това означава, че в то­зи мо­мент чо­ве­кът би пос­тиг­нал ед­но над­мо­щие над духовното, ед­но по­тъп­к­ва­не на ду­хов­но­то в сфе­ри­те на несъзнателното. Но та­ка би се стиг­на­ло и до ед­но из­на­ся­не на ду­хов­ни си­ли из­вън чо­веш­ка­та организация. Обаче всич­ко то­ва не мо­же да се из­вър­ши с по­мощ­та на съзнанието, за­що­то то не мо­же да про­ник­не в то­зи раз­г­ра­ден процес, в то­зи ду­хо­вен процес. И тук ние мо­жем да прибавим:

низма. Така ние се доб­ли­жа­ва­ме до дру­га­та страна, къ­де­то чо­ве­кът за­поч­ва да раз­ви­ва Духа, т.е. къ­де­то за­поч­ва да раз­ви­ва во­ле­ва дейност в об­лас­ти­те на Духа. И в про­яви­те на во­ле­вата дейност, в про­яви­те на во- лята, ко­ято ос­та­ва не съзнавана, ко­ято е ед­на дъл­бо­ко спя­ща и съ­ну­ва­ща воля, ние всъщ­ност из­т­ръг­ва­ме от на­ша­та ор­га­ни­за­ция не­що духовно. Тази дру­га стра­на от чо­веш­ко­то съ­щес­т­во е манията, тя е бу­шу­ва­ща­та страна, при ко­ято чо­ве­кът ста­ва бу­ен и див. И раз­лич­ни­те фор­ми на т.н. ду­шев­ни за­бо­ля­ва­ния (на нем­с­ки - "духовни") про­из­ли­зат от обстоятел- ството, че тук, т.е. при те­лес­ни­те за­бо­ля­ва­ния ние има­ме един ду­хов­но­-ду­ше­вен елемент, кой­то от­каз­ва да при­над­ле­жи по­ве­че към фи­зи­чес­кия ор­га­ни­зъм (рис.3), до­ка­то при т.н. ду­шев­ни за­бо­ля­ва­ния ние из­т­ръг­ва­ме от фи­зи­чес­ки­-­етер­ния свят не­що ду­ховно, ко­ето впро­чем би тряб­ва­ло да е вът­ре в ор­га­низ­ма (рис.4). По то­зи на­чин ние ус­пя­ва­ме да ос­вет­лим от дру­га стра­на това, до ко­ето стиг­нах­ме вчера. А ут­ре ще се убедим, че

Ако раз­миш­ля­ва­ме за при­чи­ни­те на ед­на те­лес­на болест, в края на кра­ища­та ние тряб­ва да стиг­нем до идеята за ед­но ду­хов­но сму­ще­ние във фи­зи­чес­кия организъм.

Разбира се, ние не тряб­ва да си пред­с­та­вя­ме те­зи не­ща абстрактно. Чо- век, ко­му­то лип­с­ва усе­та за съ­от­но­ше­ни­ята меж­ду ду­хов­ни­те си­ли и фи­зи­чес­кия организъм, изоб­що не тряб­ва да се про­из­на­ся за те­зи неща. Но ако чо­век поз­на­ва съ­от­но­ше­ни­ята меж­ду ду­хов­ния и фи­зи­чес­кия свят, той мо­же да се ори­ен­ти­ра и да по­со­чи един чес­то сре­щан ду­хов­но­-ду­ше­вен факт, ка­къв­то е нап­ри­мер свръ­хор­га­ни­за­ци­ята в един или друг ор- ган. Да, във всич­ки случаи, при ко­ито ня­ма­ме ра­бо­та с ня­как­во драс­тич­но външ­но действие, ние мо­жем да се до­бе­рем до бо­лес­т­ни­те при­чи­ни тък­мо по то­зи начин.

Обратно, при ду­шев­ни­те заболявания, при та­ка на­ре­че­ни­те ду­шев­ни заболявания, не­ща­та са пос­та­ве­ни та­ка, че мо­жем да сме на­пъл­но сигур- ни: ако човек вярва, че може да извлече знание от съмнителната психо- патологична феноменология, ако вярва, че може да спечели нещо от описанието на душевните абнормности - а само по себе си то е твърде полезно - тогава той остава в една пълна абстракция. Разбира се, с те­зи опи­са­ния той мо­же да пре­диз­ви­ка сен­за­ции всред лаиците, за­що­то ви­на­ги е любопитно, ко­га­то един не­урав­но­ве­сен или смах­нат чо­век се от­к­ло­ня­ва от об­щоп­ри­ети­те нор­ми на поведение. Да, в на­ше­то вре­ме ин­те­рес­но е това, ко­ето е рядко, ко­ето е куриозно. Ако оба­че чо­век зас­ти­не на то­ва ниво, той се об­ри­ча на пъл­на пасивност, на пъл­но безплодие. Той не мо­же да до­ба­ви аб­со­лют­но ни­що към ди­ле­тан­т­с­ки­те представи, че ето - ду­ша­та в то­зи мо­мент е бол­на и тряб­ва да се ле­ку­ва с ду­шев­ни или ле­кар­с­т­ве­ни средства. А тък­мо при та­ка на­ре­че­ни­те ду­шев­ни забо- лявания, не­ща­та се оп­ре­де­лят из­к­лю­чи­тел­но мно­го от това, че в един или друг вът­ре­шен ор­ган е на­ли­це из­вън­ред­но слаба, из­вън­ред­но не­дос­та­тъч­на организация.

Ако чо­век ис­ка дейс­т­ви­тел­но да раз­бе­ре ед­на ме­лан­хо­лия или ед­на хи- похондрия, ко­ито са пре­ми­на­ли она­зи степен, ко­ято ве­че ги оп­ре­де­ля ка­то не­съм­не­ни ду­шев­ни заболявания, той изоб­що не тряб­ва да се за­дъл­бо­ча­ва и да га­дае в об­лас­т­та на душевното, а тряб­ва да на­со­чи пог­лед към коремната област на за­сег­на­тия болен, да про­учи как се про­явя­ва там не­дос­та­тъч­на­та организация, как та­зи не­дос­та­тъч­на ор­га­ни­за­ция - ако си пос­лу­жим с един из­раз от хи­ми­ята - при­чи­ня­ва един вид "утай- ка", би­ло то в стомаха, чер­ния дроб, жлъч­ка­та и т.н. Аз доб­ре зная, че те­зи про­це­си съв­сем не са та­ка удоб­ни за изследване, как­то ужас­но гру­-
би­те про­це­си - за­що­то и хис­то­ло­ги­ята е не­що из­вън­ред­но гру­бо - към ко­ито се об­ръ­ща днеш­на­та наука. Психолозите мо­же и да са не­що полез- но, но то­ва ко­ето е ис­тин­с­ки необходимо, се със­тои в изискването, че т.н. ду­шев­ни за­бо­ля­ва­ния тряб­ва да се свър­жат не с друго, а с те­лес­ни­те със­то­яния на човека. Впрочем по то­зи на­чин те ще ста­ват и все по­-мал­ко интересни. Разбира се, мно­го по­-­ин­те­рес­но е, ко­га­то при един хи­по­хон­д­рик ние ан­га­жи­ра­ме це­лия му ду­хов­но­-ду­ше­вен космос, от­кол­ко­то да говорим, че в не­го­вия ор­га­ни­зъм дейс­т­ву­ва ед­на не­дос­та­тъч­но ор­га­ни­зи­ра­на сила. Много по­-­ин­те­рес­но съ­що е, да тър­сим при­чи­ни­те за хис­те­ри­ята в ед­ни или дру­ги ду­шев­ни изживявания, от­кол­ко­то да го­во­рим за ве­щес­т­во­об­мен­ни на­ру­ше­ния в по­ло­ви­те органи. Но по то­зи на­чин всич­ки­те ни уси­лия би­ха увис­на­ли във въздуха.

Антропософията не се ръ­ко­во­ди от принципа, че тя тряб­ва да тър­си Духа и са­мо Духа. Това тя съв­сем спо­кой­но мо­же да пре­дос­та­ви на спи­ри­тис­ти­те или на дру­ги ин­те­рес­ни и не мно­гоб­рой­ни хо­ра - за съ­жа­ле­ние те на­ис­ти­на са мал­ко на брой - са­ма­та Антропософия оба­че изоб­що не е склон­на да пов­та­ря постоянно: дух, дух, дух, а се стреми наистина да обхване духа, да проучи въздействието му и по този начин безпогре- шно да вникне в самата същност на материята. Тя не стра­да от гор­дос­т­та на съв­ре­мен­на­та психиатрия, ко­ято тре­ти­ра ду­шев­ни­те за­бо­ля­ва­ния по един аб­с­т­рак­т­но­-ду­хо­вен начин, а во­юва за ед­но здра­во и ма­те­ри­алис­тич­но обяс­не­ние на ду­шев­ни­те заболявания. Ако се вгле­да­ме назад, дори и в не­да­леч­на­та епо­ха пре­ди Гризингер, ние ще установим, че ко­га­то пси­хи­ат­ри­те пос­та­вя­ха сво­ите диагнози, те изоб­що не се съ­об­ра­зя­ва­ха със со­ма­тич­ния ста­тус на пациентите. А как из­г­леж­дат не­ща­та днес? Психиатрите са свик­на­ли да се за­ни­ма­ват в сво­ята ли­те­ра­ту­ра и в сво­ята прак­ти­ка из­к­лю­чи­тел­но са­мо с опи­са­ни­ето на ду­шев­ни­те абнормности.

Но по то­зи на­чин те улес­ня­ват нах­лу­ва­не­то на ма­те­ри­ализ­ма в ед­на аб­с­т­рак­т­на и мър­т­ва духовност. Тук ле­жи и ис­тин­с­ки­ят тра­ги­зъм на ма­те­ри­алис­тич­но­то светоусещане. Точно в то­ва е за­бе­ле­жи­тел­но­то на материа- лизма, че на оп­ре­де­ле­но мяс­то и в оп­ре­де­ле­но време, той сти­га до пъл­но не­раз­би­ра­не на материята, сти­га до тра­гич­на без­по­мощ­ност пред мате- рията, до­ка­то този, кой­то се об­ри­ча на Духа, той из­с­лед­ва Духа във вси- ч­ки­те му прояви, вкл. и до про­яви­те му в материята, къ­де­то той, Духа, та­ка да се каже, се оттегля, отдръпва, пре­диз­вик­вай­ки ед­но "натрупва- не" на материята, ка­къв­то е слу­чая и с т.н. ду­шев­ни заболявания.

Да, аз тряб­ва­ше да из­ло­жа те­зи не­ща днес, за да мо­га ут­ре да го­во­ря пред Вас за ос­нов­ни­те на­со­ки в терапията. Ако фи­зи­оло­ги­ята и те­ра­пи­ята при­емат ос­нов­ни­те прин­ци­пи на Антропософията, то­га­ва те мо­гат да раз­гър­нат обо­га­те­ни­те си си­ли и в со­ци­ал­на­та сфера. Ние не вър­вим по пъ­тя на ед­на абстрактна, сля­па и жиз­не­от­б­лъс­к­ва­ща наука, а се стре­мим

Дорнах, 9 ок­том­в­ри 1920 г.

Разбира се, в крат­ко­то време, от­ре­де­но за спе­ци­ал­ни­те проб­ле­ми на лечението, ние бих­ме мог­ли да за­гат­нем са­мо ня­кои об­щи положения. От дру­га страна, бих же­лал да кажа, че да нав­ли­за­ме в де­тай­ли­те на ме­ди­цин­с­ка­та те­ра­пия - без да сме из­п­ра­ве­ни пред ед­на тяс­но спе­ци­али­зи­ра­на аудитория, ка­къв­то бе­ше слу­чая та­зи про­лет тук - е спо­ред мен не­що твър­де съмнително. Защото от ед­на стра­на за бъ­де­ще­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то ще бъ­де из­вън­ред­но не­об­хо­ди­мо да се за­па­зи и пре­да­де це­лия ар­се­нал от ле­чеб­ни фактори, та­ка да се каже, ця­ла­та пос­ле­до­ва­тел­ност и ло­ги­ка на медицината, за да се ут­вър­ди в нея ед­но пъл­но с до­ве­рие от­но­ше­ние меж­ду ле­кар и пациенти; необходимо ще бъде още едно съвършено разбиране на ръководните медицински принципи от страна на широките кръгове - неизбежно условие за изграждане на социалната хигиена. Разбира се, от дру­га стра­на ще бъ­де край­но нежелателно, ако в ме­ди­цин­с­ка­та об­ласт се ши­рят ди­ле­тан­т­с­ки и ла­ичес­ки пре­цен­ки - не­що твър­де раз­п­рос­т­ра­не­но в на­ше­то съвремие. И аз от­но­во бих же­лал да из- тъкна, че изоб­що не е в мо­ите на­ме­ре­ния да се на­сър­ча­ва как­во­то и да е знахарство, или пък не­ща от то­зи род. В на­ша­та Антропософски ори­ен­ти­ра­на ду­хов­на на­ука ре­ши­тел­но тряб­ва да се ут­вър­ди стре­меж към ис­тин­с­ки ме­ди­цин­с­ки изследвания, към ис­тин­с­ко ме­ди­цин­с­ко изкуство. И раз­би­ра се тук не след­ва да се пред­п­ри­ема ата­ка сре­щу оне­зи хора, ко­ито из­хож­дат от едно, та­ка да се ка­же без­г­ра­нич­но незнание, и се обя­вя­ват про­тив всичко, ко­ето те на­ри­чат школ­с­ка ме­ди­ци на и т.н.

Но към нещата, ко­ито раз­г­леж­да­ме днес, тряб­ва да се при­ба­ви и друго: в днешната медицина с особена сила нахлуват последиците от нашия ха- отичен социален ред и те образуват в самата медицинска наука не дру- го, а партии, и тези воюващи по между си партии едва ли изглеждат иначе, освен като познатите нам политически партии. Съвсем яс­но е, че всич­ко то­ва е край­но не­же­ла­тел­но за ме­ди­цин­с­ка­та наука, и че спо­рът меж­ду ало­па­ти и хомеопати, меж­ду та­ка на­ре­че­ни­те уни­вер­си­тет­с­ки въз­пи­та­ни­ци и на­род­ни­те ле­чи­те­ли са­мо ще вне­се обър­к­ва­не там, къ­де­то всъщ­ност е не­об­хо­ди­мо раз­би­ра­не и дъл­бо­ко до­ве­рие меж­ду ме­ди­цин­с­ки­те сре­ди и на­й-­ши­ро­ки­те кръ­го­ве от населението. Виждате ли, аз тряб­ва­ше да спо­ме­на всич­ко това, за да пос­та­вя на здра­ви ос­но­ви нещата, за ко­ито ми пред­с­тои да го­во­ря днес.

Но ако вник­нем пра­вил­но в та­зи по­дял­ба на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во - за ко­ято бя­ха из­не­се­ни тол­ко­ва лек­ции и опи­са­ни тол­ко­ва мно­го под­роб­нос­ти - то­га­ва ни е лес­но ще си из­г­ра­дим наг­лед­на­та и жи­ва пред­с­та­ва за раз­ли­ки­те меж­ду сис­те­ма­та на главата, т.е. нер­в­но­-се­тив­на­та сис­те­ма от ед­на стра­на и сис­те­ма­та ве­щес­т­во об­мен - край­ни­ци от друга, как­то и за фун­к­ци­ите на сред­на­та система, рит­мич­на­та система, ко­ято е пред­наз­на­че­на на­й-­ве­че да оси­гу­ря­ва рав­но­ве­сие меж­ду дру­ги­те две системи. Ако ис­ка­ме да об­х­ва­нем ця­лос­т­но чо­веш­ко­то същество, то­га­ва ние има­ме пред се­бе си следното: същинската представна и възприемаща дейност на човека има своите физически основи в това, което се разиграва фи- зически именно там, в нервно-сетивната система. Нещата съв­сем не са та­ка устроени, как­то си мис лят пси­хо­ло­ги­ята и физиологията: а именно, че в нервно-сетивната система се разиграват също и онези процеси, които са присъщи на чувствата и на волята. Не, при ед­но по­-точ­но из­с­лед­ва­не не­ща­та из­г­леж­дат съв­сем иначе. И ед­но та­ко­ва по­-точ­но из­с­лед­ва­не - по­не в ръ­ко­вод­ни­те ли­нии - Вие ще от­к­ри­ете в мо­ята кни­га "Върху загадките на душата"; и все пак, в тази насока ще трябва да се работи още много.

Тогава не са­мо ду­хов­на­та наука, но и ре­ди­ца дру­ги на­уч­ни дис­цип­ли­ни ще потвърдят, фи­зи­чес­ки и ем­пи­ри­чес­ки ще потвърдят, че чо­веш­ки­те чув­с­т­ва изоб­що не за­ви­сят от нер­в­но­-се­тив­на­та система, а от рит­мич­на та система, и че как­то пред­с­та­ви­те и въз­п­ри­яти­ята се осъ­щес­т­вя­ват чрез нер­в­но­-се­тив­на­та сис­те­ма та­ка и чув­с­т­ва­та се осъ­щес­т­вя­ват чрез рит­мич­на­та система; и че едва чрез взаимодействието между ритмичната и нервно-сетивната система - с помощта на ликворния ритъм, който се предава на нервно-сетивната система - тази нервно-сетивна систе- ма става носител на възприятно-представния живот, отличаващ се с това, че ние издигаме нашите чувства нагоре до представите, като по този начин денем сме в състояние да възприемаме притъпено-сънищния си чувствен живот. И ка­то чув­с­т­ве­ни­ят жи­вот е не­пос­ред­с­т­ве­но свър­зан с рит­мич­на­та система, та­ка и во­ле­ви­ят жи­вот е не­пос­ред­с­т­ве­но свър­зан с веществообмена. Но ве­щес­т­во­об­ме­на ес­тес­т­ве­но дейс­т­ву­ва и в мо­зъ­ка - ма­кар и кос­ве­но - та­ка че ние сме в със­то­яние да по­лу­чим пред­с­та­ва за на­ши­те во­ле­ви импулси, ко­ито ина­че би­ха се ра­зиг­ра­ли ка­то не­съз­на­ва­щи и спя­щи про­це­си дъл­бо­ко вът­ре в на­шия организъм.
Вие разбирате, че в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм ние има­ме три раз­лич­ни си- стеми, ко­ито учас­т­ву­ват по раз­ли­чен на чин в ду­шев­ния живот. И те­зи сис­те­ми са не са­мо раз­лич­ни ед­на от дру­га - как­то ве­че казах, днес бих мо­гъл са­мо да ски­ци­рам те­зи неща- та­ка че от ед­на стра­на има­ме нер­в­но­-се­тив­на­та система, а от дру­га - фун­к­ци­ите на веществообмена, на си- с­те­ма­та ве­щес­т­во­об­мен - край­ни­ци (рис.5). Сега ве­че ид­ва момента, ко­га­то е на­ло­жи­тел­но да си из­г­ра­ди­те пред­с­та­ва за връз­ка­та меж­ду ве­щес­-

т­во­об­ме­на и крайниците. Разбира се, то­ва ни­как не е лесно. Засега се по­мъ­че­те да вник­не­те в дейс­т­ви­ето на под­виж­ни­те край­ни­ци вър­ху веще- ствообмена. Това дейс­т­вие е мно­го по-голямо, от­кол­ко­то обик­но­ве­но­то съз­на­ние допуска. Обаче те­зи две системи, нер­в­но­-се­тив­на­та сис­те­ма и сис­те­ма­та веществообмен-крайници, са в из­вес­тен сми­съл ко­рен­но про- тивоположни. И за це­ли­те на ед­на ра­зум­на и ло­гич­на патология, ко­ято ес­тес­т­ве­но пре­ли­ва и в терапия, та­зи ко­рен­на про­ти­во­по­лож­ност тряб­ва да бъ­де раз­б­ра­на основно; неизброимите детайли, които биха могли да се прибавят, трябва да се изучават основно и грижливо. Защото ко­га­то се нав­ле­зе в детайлите, се ус­та­но­вя­ва следното. Установява се нап­ри­мер това, ко­ето из­тък­нах още вчера: че в нервно-сетивната система се раз- играват предимно разградни процеси, че цялата ни възприятно-пред- ставна дейност в будно състояние е свързана не с растежните и гра- дивни процеси, а с разградните процеси, с процесите на отделяне. Но то­зи из­вод мо­жем да стиг­нем и от то­ва ко­ето пред­ла­га днеш­на ем­пи­рич­на физиология, сти­га да раз­съж­да­ва­ме здра­во и логично. Общо взето, до­ри и днес съ­щес­т­ву­ват дос­та­тъч­но ем­пи­рич­ни доказателства, или по­-доб­ре ка­за­но - ем­пи­рич­ни пот­вър­ж­де­ния за съ­щи­те истини, до ко­ито Антропософията се до­би­ра с по­мощ­та на сво­ите спе­ци­фич­ни средства. Вземете на при­мер това, ко­ето съ­об­ща­ват ня­кои фи­зи­оло­зи от­нос­но фи­зи­чес­ки­те про­це­си в нер­в­на­та система, ко­ито се ра­зиг­ра­ват ед­нов­ре­мен­но и ус­по­ред­но с въз­п­ри­ят­но­-п­ред­с­тав­на­та дейност. Тогава Вие ще се убедите, че на­ши­те твър­де­ния за връз­ки­те меж­ду мис­ле­не­то и раз­г­рад­ни­те процеси, са всъщ­ност мно­го доб­ре подкрепени. После ид­ва на­ше­то твър­де­ние че при во­ле­ви­те импулси, при осъ­щес­т­вя­ва­не­то на во­ле­ви­те

рит­мич­ни­те процеси, ко­ито вмък­ват гра­див­ни­те про­це­си в раз­г­рад­ни­те и обратно. И ако из­с­лед­ва­ме не­ща­та още по-нататък, не външ­но и механи- чно, а спо­ред дъл­бо­ка­та същ­ност на кръв­на­та циркулация, спо­ред диша- нето, ние нав­ся­къ­де ще от­к­ри­ем осо­бе­ни процеси, осо­бе­ни про­ти­ча­ния ко­ито са непостоянни, а мал­ко или мно­го прекъснати, ритмични. Сега аз не мо­га да се впус­кам в чес­то­та­та и ри­тъ­ма на те­зи пре­къс­ва­ния - те имат своя дъл­бок смисъл, важ­но­то е че тук ние нав­ся­къ­де се сре­ща­ме с ед­но спе­ци­али­зи­ра­не на та­зи рит­му­со­ва крива, ко­ято аз бих оз­на­чил по след­ния начин (рис.6). Дихателният про­цес е са­мо един час­тен слу­чай от та­зи крива; когато разглеждаме кръвния поток в неговото движение от сърцето нагоре към главата или съответно към белите дробове и надолу към тялото, ние имаме само една или друга специализация на този процес. Накратко, ако раз­д­ви­жи­те и съ­жи­ви­те всичко, за ко­ето аз са­мо загатвам, Вие ще нав­ле­зе­те във фун­к­ци­ите на чо­веш­кия ор­га­ни­зъм не по един мъртъв, а по един въл­ну­ващ и жив начин. Но за та­зи цел Вие тряб­ва да съ­жи­ви­те са­ми­те Ваши представи. Вие тряб­ва да сте в със­то­яние да си пред­с­та­ви­те един плас­ти­чен и жив об­раз на чо­веш­кия органи- зъм. Човешкият ор­га­ни­зъм не мо­же да бъ­де об­х­ва­нат с оне­зи спо­кой­ни и аб­с­т­рак­т­ни представи, с как­ви­то би же­ла­ла да го об­х­ва­не днеш­на­та фи­зи­оло­гия и патология; той трябва да бъде обхванат с такива подвиж- ни представи, които от своя страна дори се намесват във вътрешните

Но как­во всъщ­ност ста­ва при то­ва взаимодействие? Разгледайте не­ща­та още по-внимателно. Когато чрез ри­тъ­ма раз­г­рад­ния про­цес на нер­в­но­-се­тив­на­та ор­га­ни­за­ция се на­мес­ва и за­поч­не да дейс­т­ву­ва в сис­те­мата веществообмен-крайници, то­га­ва въз­ник­ва не­що и то за­поч­ва да про­ти­во­дейс­т­ву­ва спря­мо веществообмена, спря­мо то­зи ве­щес­т­во­об­мен то е ка­то ед­на отрова. И обратно, ко­га­то гра­див­ни­те про­це­си - ес­тес­т­ве­но чрез рит­мич­на­та сис­те­ма - се на­ме­сят в сис­те­ма­та - глава, там те за­поч­ват да дейс­т­ву­ват ка­то ед­на отрова, ка­то ед­на интоксикация. И тъй ка­то те­зи сис­те­ми - как­то ве­че за­гат­нах - са раз­по­ло­же­ни в це­лия организъм, ние са­ми­те ста­ва­ме аре­на и сви­де­те­ли на ед­на неп­ре­къс­на­та ин­ток­си­ка­ция и дезинтоксикация, ко­ито оба­че се пре­веж­дат в рав­но­ве­сие с по­мощ­та на рит­мич­ни­те процеси. Тук - ако изоб­що мо­жем да све­дем про­це­си­те на здра­ве­то до един ес­тес­т­вен про­цес - тук съв­сем не се ка­сае за това, че ние про­ник­ва­ме в един при­ро­ден процес, ка­къв­то бих­ме мог­ли да си пред­с­та­вим по един или друг едностранчив, по един раз­съ­дъ­чен начин; тук ние навлизаме в два противоположни процеса, от които единия действува болестотворно спрямо другия, и ние не бихме могли да жи- веем в нашия физически организъм, ако не сме постоянно ангажирани с това да възприемаме болестните причини на главата, устремена на- долу към системата веществообмен-крайници, както и да възприемаме болестните причини на веществообмена, устремен нагоре към главата. И как­то не­рав­но­мер­но на­то­ва­ре­ни­те вез­ни се нак­ла­нят по чис­то при­род­ни закони, та­ка и са­мия жи­вот - до­кол­ко­то той е в ед­но динамично, а не в ед­но ста­тич­но рав­но­ве­сие - мо­же да се от­к­ло­ни в ед­на­та или дру­га­та посока. Така че ле­че­ни­ето пред­с­тав­ля­ва не друго, а да раз­то­ва­рим гла­ва­та от пре­ка­ле­но сил­на­та ин­ток­си­ка­ция на веществообмена, да от­не­мем не­го­во­то ин­ток­си­ки­ра­що действие.

По то­зи на­чин ние под­роб­но мо­жем да изу­чим как се раз­ви­ват рас­ти­тел­ни­те процес, ми­не­рал­ни­те процеси, и та­ка да по­лу­чим пред­с­та­ва как­то за силите, ко­ито дейс­т­ву­ват във външ­на­та природа, та­ка и за тези, ко­ито дейс­т­ву­ват в чо­веш­кия организъм. С дру­ги думи, ние сти­га­ме до ед­но из­рас­т­ва­не на ме­ди­цин­с­ка­та и те­ра­пев­тич­на­та емпирия, до това, ко­ето Гьоте на­ре­че - не в интелектуален, а в един чис­то свой сми­съл - "рацио- нална степен на науката", ние сти­га­ме до на­ука­та ка­то терапия, до на- уката, ко­ято дейс­т­ви­тел­но вник­ва в съ­от­но­ше­ни­ята меж­ду ор­га­низ­ма и природата. Разбира се, не­ща­та не са тол­ко­ва лесни, за­що­то те тряб­ва да се изу­ча­ват в за­ви­си­мост от от­дел­ни­те ти­по­ве чо­веш­ки личности, и ед­ва то­га­ва мо­же да се прис­тъ­пи към изу­ча­ва­не­то на от­дел­ни­те тай­ни в при­род­ния свят. И да­леч не тряб­ва да се вярва, че ако нап­ри­мер из­с­лед­ва­ме про­це­си­те в Ветула алба, ние ве­че сме про­ник­на­ли в тай­ни­те на света. В дру­ги рас­ти­тел­ни ви­до­ве, нап­ри­мер при ди­вия кестен, рас­ти­тел­ни­те про­це­си са от съ­вър­ше­но друг порядък, и те в ни­ка­къв слу­чай не поз­во­ля­ват та­ко­ва об­що третиране, как­во­то вър­шим сега; те изискват много по-сериозно и задълбочено изследване. Обаче тук аз бих ис­кал да при­ба­вя нещо, и то се от­на­ся за ува­жа­еми­те сту­ден­ти по медицина. Този род из­с­лед­ва­ния не тряб­ва да ги до­веж­да до един ужас пред необхватното. За- щото аз мо­га да им дам твър­до­то уверение, че тък­мо в то­зи слу­чай от­па­да всич­ко онова, ко­ето е из­пи­тен баласт, от­па­да и са­мия тар­тор – екза- минатор, тъй ка­то то­зи път на обу­че­ние из­веж­да чо­ве­ка до ед­на ис­тин­с­ка те­ра­пев­тич­на патология, до ед­на свър­за­на с па­то­ло­ги­ята те­ра­пия и ос­вен всич­ко друго, ме­ди­ци­те би­ха учи­ли не по-дълго, а зна­чи­тел­но по­-крат­ко време. И ако то­ва обу­че­ние се про­ве­де по един пра­ви­лен начин, то ще пре­диз­ви­ка един мно­го по­-го­лям ентусиазъм, за­що­то днеш­но­то обучение, ма­кар и да из­п­ра­вя сту­ден­та пред човека, пред бол­ния човек, то не му пре­дос­та­вя ни­що друго, ос­вен органи, но те­зи ор­га­ни не са та­ка изолирани, та­ка жес­то­ко из­т­ръг­на­ти от це­лия организъм, а под­виж­ни и живи; те могат да бъдат разбрани само в тяхната жива и жизнеутвъ- рждаваща функция, само във взаимодействието им с другите органи.