Лекции изнесени в Дорнах от 10. до 10. 1920 г

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Позволете ми та­зи ве­чер да до­пъл­ня с ня­кои под­роб­нос­ти неп­ред­ви­де­ни­те лекции, с ко­ито Ви за­ни­ма­вам през пос­лед­ни­те три дни. Аз бих же­лал да за­гат­на за принципите, чрез ко­ито Духовната на­ука мо­же да обо­га­ти ме­ди­ци­на­та и терапията. Вече обяс­них при­чи­ни­те по­ра­ди ко­ито не ис­кам да се впус­кам в пре­ка­ле­но тес­ни детайли: освен повече време, това изисква и една строго профилирана аудитория. Сега аз бих же­лал да до­пъл­ня мо­ята те­ма с та­ки­ва при­ме­ри от ду­хов­но­на­уч­но­то изследване, ко­

Тази сут­рин аз обяс­них как всъщ­ност про­ти­ча жи­во­та в чо­веш­кия орга- низъм, как нер­в­но­-се­тив­на­та система, или нак­рат­ко - гла­ва­та дейс­т­ву­ва по про­ти­во­по­ло­жен на­чин спря­мо сис­те­ма­та веществообмен-крайници, и как рит­мич­на­та сис­те­ма оси­гу­ря­ва тях­но­то равновесие. Всичко онова, ко­ето за нер­в­но­-се­тив­на­та сис­те­ма са слож­ни и не­об­хо­ди­ми раз­г­рад­ни процеси, всич­ко то е в пос­то­ян­но съз­ву­чие и вза­имо­дейс­т­вие с гра­див­ни­те про­це­си на веществообмена. Вие спо­кой­но мо­же­те да при­еме­те - и то мо­же да се до­ка­же - че в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм две­те сис­те­ми дейс­т­ву­ват в на­пъл­но про­ти­во­по­ло­жен смисъл, че нап­ри­мер то­ва ко­ето ста­ва в сис­те­ма­та на ве­щес­т­во­об­ме­на не тряб­ва да на­кър­ня­ва - по­ра­ди сво­ята ин­тен­зив­ност и по­ра­ди сму­ще­ни­ята в рит­мич­на­та сис­те­ма - про­це­си­те в нер­в­но­-се­тив­на­та система. Но ако чо­век вник­не още по­-на­вът­ре в те­зи отношения, той ще мо­же да установи, че мно­го чес­то ста­ват и та­ка да се каже, по­се­га­тел­с­т­ва от стра­на на ед­на сис­те­ма вър­ху дру­га система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой про­це­си от сис­те­ма­та на веществообмена, из­вед­нъж за­поч­ват да про­явя­ват пре­ка­ле­на ин­тен­зив­ност и се оказ­ва че са ан­га­жи­ра­ни в та­ка­ва дейност, ко­ято има сво­ето ис­тин­с­ко мяс­то и зна­че­ние не тук, а в главата. С дру­ги думи: тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на вещество- обмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област. Тогава в ор­га­ни­те на ко­рем­на­та област, за­поч­ват да се ра­зиг­ра­ват раз­г­рад­ни процеси, чи­ето нор­мал­но про­ти­ча­не мо­же да се осъ­щес­т­вя­ва един­с­т­ве­но в нер­в­но­-се­тив­на­та система. Разбира се "долу" те­зи про­це­си би­ха при­ели ед­на дру­га фор- ма, но та­ка или иначе, там те би­ха пре­диз­ви­ка­ли - ако ми поз­во­ли­те то­зи из­раз - ед­но безчинство. И се­га, ако вник­нем в чо­веш­ка­та ор­га­ни­за­ция спо­ред това, ко­ето то­ку що опи­сах ние ще ви­дим въз­ник­ва­не­то на ед­но теж­ко чо­веш­ко заболяване, а имен­но ко­рем­ния тиф. Естествено ко­рем­ния тиф мо­же да бъ­де наб­лю­да­ван и външ­но - ем­пи­рич­но спо­ред не­го­ва­та кли­нич­на манифестация, оба­че той мо­же да бъ­де ос­нов­но разбран и без­пог­реш­но пос­та­вен в ця­лос­т­на­та чо­веш­ка организация, един­с­т­ве­но по то­зи начин, един­с­т­ве­но от гле­ди­ще­то на ед­на ра­ци­онал­на - но "рацио- нална" в Гьотев сми­съл - медицина, ко­ято мо­же да про­ник­не дъл­бо­ко на­вът­ре в чо­веш­ко­то същество. Обаче ние тряб­ва да се на­учим да пре­ми-­

Интересно е още да отбележим, че връз­ки­те меж­ду рас­ти­тел­ния свят и човека, с ко­ито Ви за­ни­ма­вах та­зи сутрин, мо­гат да се раз­ши­рят ка­то об­х­ват съ­що и ми­не­рал­ния свят. За та­зи цел обаче, е не­об­хо­ди­мо да при пом­ним ня­кои важ­ни ан­т­ро­по­соф­с­ки ис­ти­ни за човека. В чо­ве­ка дейс­т­ву­ват ду­хов­но­-ду­шев­ни сили, етер­ни си­ли и фи­зи­чес­ки сили. Духовно-душевните си­ли дейс­т­ву­ват по та­къв начин, че те мо­гат да бъ­дат на­пъл­но про­ник­на­ти от Азовото съзнание. В то­зи слу­чай чо­ве­кът има, та­ка да се каже, сво­ята нор­мал­на организация. Но в друг слу­чай Азовото съз­на­ние мо­же да отслабне, да отстъпи, да колабира. И тогава, ко­га­то ду­хов­но­-душев­ни­те си­ли се сдо­би­ят с ед­на са­мос­то­ятел­ност и тръг­ват по свои соб­с­т­ве­ни пътища, без да са про­ник­на­ти от Аза по един пра­ви­лен начин, то­га­ва въз­ник­ват раз­лич­ни­те фор­ми на т.н. ду­шев­ни заболявания. Обаче всичко, ко­ето дейс­т­ву­ва в чо­ве­ка ка­то ду­хов­но­-ду­шев­ни сили, как­то и всичко, ко­ето в Антропософията на­ри­ча­ме ас­т­рал­ност - е пред­с­та­ве­но в ду­шев­ния жи­вот ка­то не­що несъзнавано, ка­то не­що съ­но­по­доб­но -, до­ка­то това, ко­ето раз­би­ра­ме под Азовата дейност, а то имен­но е пъл­но­съз­на­тел­ния ду­ше­вен жи­вот - има свой фи­зи­чес­ки корелат, та­ка да се ка­же "носител", с чи­ято по­мощ Аза дейс­т­ву­ва във фи­зи­чес­кия живот. С дру­ги думи: когато разглеждаме човека, ние не трябва да обръщаме по- глед само към това, което например е неговата азова дейност, една чисто духовна дейност, а трябва да насочим погледа си към това, кое- то е същинския носител на тази азова дейност е заложен не в главата, не в нервно-сетивната система, а в кръвта. Би ни от­ве­ло твър­де далеч, ако се опи­там да из­не­са пред Вас, как имен­но чрез осо­бе­ни­те фун­к­ции на кръв­та и чрез вза­имо­дейс­т­ви­ето на ней­ни­те об­мен­ни и рит­мич­ни про- цеси, се пос­ти­га връз­ка­та меж­ду Аза и дру­ги­те ду­шев­ни свойства. Но то­ва ко­ето на­й-­ве­че ни ин­те­ре­су­ва в то­зи момент, е мос­та от фи­зи­оло­ги­ята и па­то­ло­ги­ята към терапията. И тук ние от­к­ри­ва­ме не­що из­вън­ред­но

ле­жа­ща в ос­но­ва­та на та­зи Азова дейност, то­га­ва та­зи си­ло­ва ор­га­ни­за­ция мо­же да се обо­со­би ка­то не­що самостоятелно, да се обо­со­би на­вън ка­то са­мос­то­ятел­на фи­зи­чес­ка дейност, ка­то един ске­лет от фи­зи­чес­ки сили, из­тег­лен от ду­хов­но­-ду­шев­на­та сфера, и въп­ре­ки то­ва про­дъл­жа­ващ да е ед­но от­ра­же­ние на ду­хов­но­-ду­шев­на­та активност, ко­ето дейс­т­ву­ва на фи­зи­чес­ки план. Така че тук всъщ­ност се при­съ­еди­ня­ва един вид двойник на Азовата дейност, кой­то ра­бо­ти по схо­ден начин, са­мо че на­вът­ре в дъл­бо­ко­то подсъзнание, т.е. са­мо в пространството, с дру­ги ду­ми - са­мо физически; да, така стоят нещата с този изключително все- отдаен инструмент на азовата дейност. А сега: забележителното всъщност е, че ние можем да предизвикаме този процес. Тук не­из­беж­но си при­пом­ня­ме - осо­бе­но в еле­мен­тар­ни­те слу­чаи - на­чи­на по кой­то Гьоте раз­бул­ва при­род­ни­те тайни. Да, ние мо­жем да пре­диз­ви­ка­ме то­зи процес, ако да­дем на чо­ве­ка по­ве­че фосфор. Ако ус­пе­ем да из­тег­лим това, ко­ето е те­лес­ния но­си­тел на Азовата дейност, ако го из­тег­лим от Азовата дейност, то­га­ва та­зи Азова дейност в тя­ло­то би се из­вър­ши­ла ка­то в ед­но подобие, ка­то в ед­но копие.

И как­ви би­ха би­ли последиците? Последиците би­ха би­ли тези, че тък­мо под вли­яни­ето на фос­фор­ни­те си­ли, кръв­на­та дейност би пре­ви­ши­ла
сво­ята активност, и то на­й-­ве­че в по­со­ка на костите, къ­де­то би нас­тъ­пи­ла един вид хиперемия. И по то­зи начин, чрез та­зи хи­пе­ре­мия би се раз­рас­нал он­зи про­цес на по­ви­ше­на­та кръв­но­-съ­до­ва активност, кой­то е бли­зък на кос­т­но­-х­ру­щял­но­то естество, та­ка че би се по­лу­чи­ло ед­но про­ти­во­дейс­т­вие спря­мо оси­фи­ка­ци­ята на костите.

Аз ве­че опи­сах как­во мо­же да нас­тъ­пи при ед­но тре­ти­ра­не на чо­ве­ка с по­-го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва фосфор, т.е. в слу­чай че бъ­дат под­си­ле­ни функ- циите, ко­ито фос­фо­ра вър­ши в организма. Обаче оне­зи сили, ко­ито са на вън в света, ко­ито са вло­же­ни в оп­ре­де­ле­ни­те минерали, те съ­щес­т­ву­ват под ед­на свръх­се­тив­на фор­ма съ­що и в човека; и там те също могат да проявяват своето действие. В из­вес­т­но от­но­ше­ние чо­ве­кът пред­с­тав­ля­ва един микрокосмос. И ако те­зи сили, ко­ито ина­че дейс­т­ву­ват ка­то фос­фор­ни си­ли във външ­на­та природа, пре­на­сят сво­ето дейс­т­вие в чо­веш­кия организъм, не­що ко­ето мо­же да се по­лу­чи в ран­на­та дет­с­ка възраст, то­га­ва въз­ник­ва заболяването, ко­ето на­ри­ча­ме рахит. По то­зи начин, след ка­то вник­нем в съ­от­но­ше­ни­ята меж­ду чо­ве­ка и не­го­во­то обкръже- ние, ние сти­га­ме до извода, че въз­ник­ва­не­то на ра­хи­та в чо­веш­кия орга- низъм, е един процес, схо­ден на този, ка­къв­то има­ме във външ­на­та при­ро­да под фор­ма­та на фосфор. С то­ва бих же­лал да за­гат­на пред Вас следното: при дадени обстоятелства и в даден случай, който разглеж- даме като антропософски ориентир спрямо връзките на човека с оста- налия свят, далеч не всички звена от доказателствената верига могат да изглеждат логични и свързани.

Аз тряб­ва­ше да Ви за­поз­ная с то­ва твър­де слож­но об­съж­да­не на чо­веш­ко­то същество, за да раз­бе­ре­те как­во всъщ­ност ле­жи в ос­но­ва­та на спо­ра меж­ду т. н. ало­па­ти и хомеопати. В оп­ре­де­ле­ни слу­чаи пос­ти­же­ни­ята на хо­ме­опа­ти­ята мо­гат да са блестящи. Работата е там, че с мал­ки до­зи фо- с­фор или ся­ра - изоб­що с не­що ко­ето има от­но­ше­ние към го­ре­не­то - ние мо­жем да ле­ку­ва­ме рахита, как­то и изоб­що та­ки­ва въз­па­ли­тел­ни състоя- ния, ко­ито ид­ват от една, бих казал, еман­ци­пи­ра­на от Аза ак­тив­ност на кръвта. Вие виждате, че щом пог­лед­нем на чо­ве­ка спо­ред прин­ци­пи­те на Антропософията, то­га­ва из­вед­нъж се про­яс­ня­ват - как­то и в то­зи слу­чай - на­й-­дъл­бо­ки­те връз­ки и за­ви­си­мос­ти меж­ду чо­ве­ка и външ­на­та не­ор­га­нич­на природа. Разбира се, те­зи съ­об­ще­ния мо­гат да се раз­ши­ря­ват и вър­ху дру­ги не­ор­га­нич­ни вещества. Само че пос­то­ян­но тряб­ва да про­ник­ва­ме на­вът­ре в детайлите. А са­мо­то сливане, са­мо­то обе­ди­ня­ва­не на патологията, фи­зи­оло­ги­ята и терапията, изис­к­ва от нас пъл­но и все­от­дай­но про­уч­ва­не на вът­реш­но чо­веш­кия и из­вън чо­веш­кия при­ро­ден свят. Ние мо­жем да на­ре­чем фос­фо­ра и ся­ра­та "изгарящи" вещества. Те дейс­т­ву­ват по та­къв начин, че от­но­во включ­ват еман­ци­пи­ра­ния Азов ске­лет в ис­тин­с­ка­та Азова дейност.

По един съв­сем об­ра­тен на­чин дейс­т­ву­ват оп­ре­де­ле­ни соли, т. е. то­ва ко­ето е не "изгарящо", а "разтворимо" във вода, и ко­ето при ох­лаж­да­не на во­да­та има свойс­т­во­то да се от­де­ля и утаява. Тези соли, кар­бо­на­ти и дру­ги со­ли дейс­т­ву­ват об­рат­но и пре­диз­вик­ват ед­на пре­ка­ле­но го­ля­ма свър­за­ност на ду­хов­но­-ду­шев­ните сили, т.е. на Азовата дейност с т.н. "скелет", та­ка че те не мо­гат да се отделят, а та­ка да се ка­же "нагнетя- ват" духовно-душевното. И тук Вие от­но­во мо­же­те да при­ло­жи­те ле­чеб­но средство: това постигате, ако намалите тази свързаност. Така че се­га има­ме пра­во да заявим: ако правилно разбираме това, което се извършва в едно или друго вещество, когато го внасяме в организма; ако правилно разбираме това как това вещество повлиява целия орга- низъм, тогава ние се научаваме да разбираме, как може да противодей- ствуваме на един процес, който протича абнормно.

Веществата ко­ито имат ха­рак­те­ра на соли, т.е. оп­ре­де­ле­ни во­до­раз­т­во­ри­ми вещества, са осо­бе­но ак­тив­ни при он­зи про­цес кой­то ле­жи в ос­но­ва­та на заболяванията, из­вес­т­ни пре­ди под име­то га­ло­пи­ра­ща бе­лод­роб­на туберкулоза. Защото онова, ко­ето е бе­лод­роб­на­та туберкулоза, изис­к­ва от нас да се про­ти­во­пос­та­вя­ме на един процес, кой­то в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм е об­ра­тен на процеса, из­вър­ш­ващ се ко­га­то да­де­на сол се раз­т­ва­ря в оп­ре­де­лен разтвор. Да, не­ща­та опи­рат до това, че ко­га­то раз­ши­

рим поз­на­ни­ето си вър­ху ця­ло­то чо­веш­ко същество, ние нав­ли­за­ме в дъл­бо­ки­те вза­им­ни връз­ки на чо­ве­ка с це­лия свят.

Това, ко­ето аз из­на­сям се­га пред Вас, поз­во­ля­ва да бъ­де илюс­т­ри­ра­но и от дру­ги примери. Ние мо­жем да от­к­ри­ем та­ки­ва при­ме­ри навсякъде, но не­ка взе­мем при­мер от ед­на област, ко­ято мо­же да ни от­к­рие ця­ла­та за­ви­си­мост меж­ду ду­хов­но­-ду­шев­ни­те си­ли и фи­зи­чес­кия свят. Онова ко­ето нер­в­но­-се­тив­на­та сис­те­ма обхваща, е вклю­че­но в съз­на­тел­ния жи­вот на чо­ве­ка меж­ду про­буж­да­не­то и заспиването. Нервно-сетивната сис­те­ма е из­раз на съз­на­тел­ния жи­вот на човека. Обаче сис­те­ма­та ве­щес­т­во­об­ме­н-к­рай­ни­ци да­леч не е из­раз на съз­на­тел­ния жи­вот на човека. Вие, та­ка да се каже, кра­чим през све­та със съз­на­тел­на глава, но с не­съз­на­тел­ни крайници.

Тези край­ни­ци ста­ват съз­на­тел­ни са­мо ако по ня­ка­къв на­чин пос­т­ра­дат от удар или не­що подобно. Така че мо­жем да заявим: за главата, за нер- вно-сетивната система, нормалното състояние е напълно будното съз- нание; за веществообмена нормалното състояние при човека е безсъз- нанието. Обаче по от­но­ше­ние на сис­те­ма­та веществообмен-крайници, ние мо­жем да по­ро­дим един вид съзнание. И то­га­ва ние мо­жем да нап­ра­вим с по­мощ­та на масажа. В как­во се със­тои масажът? Той се със­тои в това, че чрез външ­ни сред­с­т­ва ние до­веж­да­ме до съз­на­ние нещо, ко­ето ина­че ос­та­ва неосъзнато. Нещата се свеж­дат до това, че с по­мощ­та на ма­са­жа ние мо­жем да по­доб­рим ед­на от­с­ла­бе­на връз­ка меж­ду ду­хов­но­-ду­шев­ни­те си­ли и фи­зи­чес­ко­то тяло. Нека да приемем, че по­ра­ди бо­лес­т­на­та си организация, чо­ве­кът би бил скло­нен да включ­ва ду­хов­но­-ду­шев­ни­те си­ли в своя ве­щес­т­во­об­мен по един край­но не­дос­та­тъ­чен на- чин. И се­га чрез ма­са­жа се пос­ти­га ед­на подкрепа, ед­на по­мощ за фи­зи­чес­ка­та със­тав­на част на ве­щес­т­во обмена, при ко­ето зна­чи­тел­на част от ду­хов­ни­те си­ли се из­ди­гат и ста­ват дос­то­яние на чо­веш­ко­то съз­нание. Да, та­ка се пос­ти­га ед­но ак­ти­ви­ра­не на та­зи сис­те­ма и тя се про­ник­ва мно­го по­-дъл­бо­ко от ду­хов­но­-ду шев­ни­те сили. И чак то­га­ва ние мо­жем да раз­бе­рем как дейс­т­ву­ва та­зи сис­те­ма веществообмен-крайници; как например това, което пулсира в ръцете и дланите, което духовно пул- сира в ръцете и дланите, продължава навътре и се намесва във веще- ствообмяната на човека; чак тогава ще знаем, какво точно означава да пробуди едно частично съзнание чрез масажа на ръцете и дланите. По то­зи на­чин се сти­га до ед­но на­сър­ча­ва­не на ду­хов­но­-ду­шев­ни­те си­ли във сис­те­мата на ве­щес­т­во обмена, но в он­зи веществообмен, кой­то дейс­т­ву­ва градивно; веществообмена, ускоряващ смилателните проце- си и т.н. С дру­ги думи: тук ние откриваме, че човекът страда – вътре- шно и органично - от такива веществообменни нарушения, при които хранителните вещества се включват в тялото неправилно, или пък
самото им преработване става неправилно, накратко - при които не е в ред именно градивния веществообмен; но така или иначе в определени случаи - естествено за да видим нещата по верния начин са необходими най-прецизни познания - масажът на ръцете и дланите може да пред- ставлява една голяма помощ. Тази по­мощ ид­ва на­й-­ве­че от ук­реп­ва­не­то на ду­хов­но­-ду­шев­ни­те си­ли чрез по­ви­ше­на­та от ма­са­жа сте­пен на съз- нанието.

Разбира се при ма­са­жи­ра­не на но­зе­те и стъпалата, ще се по­лу­чи не­що съв­сем друго. Защото онова, ко­ето ги про­низ­ва ка­то ду­хов­но­-ду­шев­ни сили, то е в ор­га­нич­на за­ви­си­мост с про­це­си­те на отделяне, с про­це­си­те на разпад. Така че при сму­ще­ние в те­зи про­це­си - спо­ред об­с­то­ятел­с­т­ва­та - ние мо­жем да по­мог­нем с ма­саж на но­зе­те и стъпалата. И се­га Вие разбирате: ако медицинската наука се обогати с подобни духовнонаучни възгледи, тогава тези неща не застават пред нас емпирично и случай- но, а се устремяват съвсем съзнателно към едно сливане на физиологи- ята, патологията и терапията. Аз си поз­во­ля­вам да об­съж­дам те­зи не­ща с Вас, са­мо за да из­тък­на ня­кои ос­нов­ни направления. И аз доб­ре зная кол­ко фра­пи­ра­щи мо­гат да бъ­дат та­ки­ва не­ща - имен­но по­ра­ди не­въз­мож­нос­т­та да се об­х­ва­нат всич­ки де­тай­ли и подробности.

Нека взе­мем нап­ри­мер ед­но заболяване, ко­ето съз­да­ва го­ле­ми гри­жи на лекарите: захарната болест или диабетес мелитус. В то­зи слу­чай ние от­но­во ще се на­тък­нем на връз­ка­та меж­ду ду­хов­но­-ду­шев­ни­те сили, ме- ж­ду съзнателните, про­ник­на­ти­те от Аза ду­хов­но­-ду­шев­ни си­ли и фи­зи­чес­кия но­си­тел на та­зи Азова дейност. Но се­га тук се при­ба­вя и не­що друго. Нека да приемем, че та­зи Азова дейност в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм ста­ва пре­ка­ле­но силна, че тя над­х­вър­ля сво­ите ес­тес­т­ве­ни мащаби. То- гава се зад­виж­ват та­ки­ва аб­нор­м­ни про­це­си на отделяне, ко­ито са при­съ­щи на диабетика. В то­зи слу­чай ние има­ме пред се­бе си, та­ка да се ка- же, ед­на пре­ка­ле­но уси­ле­на Азова дейност в са­мия организъм; т.е. Ние имаме едно прекалено дълбоко потъване на Аза, чрез неговото нахлува- не в органичното, се стига до тези процеси на отделяне, които са хара- ктерни за диабетика. А се­га ние от­но­во мо­жем да из­мес­тим пог­ле­да си от чо­ве­ка и да го на­со­чим към външ­ния свят. Тази сут­рин ви­дях­ме как там има растения, ко­ито по оп­ре­де­лен на­чин раз­ви­ват от­до­лу на­го­ре един про­цес ка­къв­то чо­ве­ка раз­ви­ва в по­со­ка от­го­ре надолу. Всъщност това, ко­ето бих на­ре­къл хи­перт­ро­фич­на Азова дейност, в ор­га­низ­ма на ди­абе­ти­ка то про­ти­ча в об­рат на по­со­ка спря­мо из­рас­т­ва­не­то на расте- нието. И ако ние ус­пе­ем да от­к­ри­ем в из­рас­т­ва­що­то рас­те­ние ед­но осо­бе­но свойство, то­га­ва ще мо­жем да из­г­ра­дим и ед­но от­но­ше­ние меж­ду това, ко­ето при ди­абе­ти­ка дейс­т­ву­ва в по­со­ка надолу, и това, ко­ето при рас­те­ни­ето дейс­т­ву­ва в по­со­ка нагоре. Само че ние тряб­ва да схва­нем
рас­те­ни­ето така, че да си кажем: растението е едно същество, което наред със физическото тяло - от духовнонаучна гледна точка - има и своето етерно тяло. Обаче рас­те­ни­ето не при­те­жа­ва душевност, то ня­ма ас­т­рал­но тяло, как­то и Азова дейност. То израства, та­ка да се каже, сре­щу Азовата дейност, сре­щу ас­т­рал­на­та дейност. Това, ко­ето рас­те­ни­ето раз­г­ръ­ща нагоре, чо­ве­кът го раз­г­ръ­ща надолу.

И ако ние мо­жем ис­тин­с­ки да наб­лю­да­ва­ме как­во ста­ва в рас­те­ни­ето - ко­ето рас­те в по­со­ка об­рат­на на чо­ве­ка и из­г­раж­да своя Аз от­го­ре на­до­лу - то­га­ва ще открием, как в рас­те­ни­ето въз­ник­ва нещо, ко­ето чрез бли­зос­т­та си до про­це­си­те на горенето, мо­же да се ока­же във връз­ка тък­мо с та­зи вът­реш­на Азова дейност. Аз и пре­ди съм об­ръ­щал вни­ма­ни­ето Ви вър­ху веществата, ко­ито мо­гат да горят. И се­га под фор­ма­та на ете­рич­ни­те масла, Вие тряб­ва да си пред­с­та­ви­те та­ки­ва субстанции, ко­ито мо­гат да се из­в­ле­кат от растението, те са лет­ли­ви и мо­гат да горят. Ако ние про­учим как се по­лу­ча­ват ете­рич­ни мас­ла от оп­ре­де­ле­ни растения, ще ус­та­но­вим че тук има­ме об­рат­на­та дейност на тези, ко­ято се уп­раж­ня­ва нап­ри­мер от вмък­на­та­та дъл­бо­ко на­вът­ре в чо­веш­кия ор­га­ни­зъм Азова дейност, чрез ко­ято чо­век ста­ва диабетик. И ако ние да­дем на чо­ве­ка по един пра­ви­лен на­чин това, ко­ето се на­ми­ра на­вън в све­та ка­то не­що об­рат­но на човека, то­га­ва ще сме в със­то­яние да се про­ти­во­пос­та­вим на за­хар­на­та болест. И в то­зи слу­чай ние тряб­ва да пре­по­ръ­ча­ме ба­ни с ете­рич­ни мас­ла или с оп­ре­де­ле­ни растения, ко­ито са­ми съз­да­ват ете­рич­ни масла. По то­зи на­чин силите, ко­ито рас­те­ни­ето раз­г­ръ­ща в ете­рич­ни­те масла, за­поч­ват да дейс­т­ву­ват от­вън на­вът­ре сре­щу си­лите, ко­ито при­чи­ня­ват за­хар­на­та болест. Така че с та­ки­ва бани, ние на­ис­ти­на мо­жем да по­мог­нем на човека.