Лекции изнесени в Дорнах от 19. 10. до 11. 11. 1923 г

Да, тези духовни импулси са били събрани от съществата на втората и на третата йерархия, когато човекът се намираше в първата половина на своя път в духовните светове. Те са ги отнели от неговото морално естество и сега отново ги снемат долу и образуват от тях заложбата за ритмичния човек и за човека на обмяната на веществата и на крайниците. Тогава в това по-късно време на съществуването между смъртта и едно ново раждане човекът получава съставните части, духовните съставни части за физическия организъм. Тази духовна форма влиза в зародиша и внася в него това, което се превръща сега във физически сили, етерни сили, които обаче са физическото копие на това, което занасяме със себе си в духовния свят от миналия земен живот като човешко неразбиране и като човешка омраза, от което са образувани духовно нашите крайници.

Когато човек иска да има такива виждания, той трябва всъщност да си усвои един друг начин на усещането и на чувстването, различен от този, от който той се нуждае за физическия свят. Защото човек трябва да може да гледа това, което при човека се превръща от духа в нещо физическо по посочения начин, и той трябва да може да понася това, че в костите живее студенина, морална студенина във физическото копие, че в кръвта живее във физическото копие морална омраза. Човек трябва да се научи, така да се каже, отново да гледа тези неща напълно обективно.

Без съмнение, когато човек прониква със своя поглед в тези неща, едвам тогава забелязва той разликата между вътрешността на човека и това, което е външна природа.

Спомнете си все пак за факта, който аз споменах, че в цветовете на растенията виждаме нещо като една разделена на много части съвест на човека. Това, което се намира там навън, е един вид образ на нашето душевно естество. Това, което имаме първо в нашата вътрешност, това са сили, които само не изглеждат да са сродни на външната природа. Костта може да бъде кост само чрез това, че тя мрази калциевия карбонат и калциевия фосфат, когато те се явяват минерални, оттегля се от тях, свива се в самата себе си и става нещо различно от калциевия карбонат и калциевия фосфат, които се намират навън в природата. И човек трябва да може да се издигне до възгледа, че, за да може човекът да има една физическа форма, че именно в неговото физическо естество трябва да има омраза и студенина.

Виждате ли, тук нашите думи добиват, бих искал да кажа, едно вътрешно значение. Ако нашите кости имат определена твърдост, това е добре за тях, те имат тази твърдост като едно физическо копие на духовната студенина. Ако нашата душа има определена твърдост, това не е добре за социалния живот. Физическото естество трябва да бъде именно различно от неговото душевно естество. В това се крие именно възможността, човекът да бъде човек, че неговото физическо естество е различно от неговото душевно-духовно естество. Това физическо естество на човека е също така различно от заобикалящата физическа природа. На това почива необходимостта на преобразуването, за което аз говорих.

Но виждате ли, това важно допълнение към онова, което аз казах в курса върху Космологията, Философията и Религията, това необходимо допълнение за свързването на човека с йерархиите, трябваше да бъде изнесе но. Но ние можахме да го изнесем само когато бяхме усвоили вече такива изходни точки, каквито са тези от последните лекции. Тъкмо както с духовния поглед прозираме това, което са отделните същества на минералното, растителното и животинското царство тук на Земята, така ние проникваме с погледа в работата на йерархиите, която протича от време на време също така, както тук долу на Земята протичат физическите процеси на природата и работата на хората.

И когато виждаме по този начин живота между смъртта и едно ново раждане, т.е. живота в духовния свят, тогава можем да опишем по един също така подобен начин в подробности това, през което човекът минава между смъртта и едно ново раждане, през което той минава тук на Земята между раждането и смъртта. И така би трябвало всъщност, бих искал да кажа да се надяваме, че всичко, което бива занесено горе в духовния свят от хората, когато те минават през вратата на смъртта, че всичко, което хората занасят там като човешко неразбиране и човешка омраза отново бива върнато на човека, щото от него, облагородявайки го, да бъдат създадени човешките форми.

Обаче в течение на дългите столетия за настоящото развитие на земното човечество се е получило нещо твърде особено. Не всички сили на човешкото неразбиране и на човешката омраза в духовния свят можаха да бъдат изразходвани за тези човешки форми, за нови човешки образувания. Остана един остатък. И този остатък се вля в последните столетия върху Земята, така че в духовната земна атмосфера, бих искал да кажа, в астралната светлина на Земята, се намира в два елемент един сбор от импулси на съществуващите вън от човека човешка омраза и човешко неразбиране. Тези последните не са станали човешки форми; те текат в астралната светлина около Земята. Те действат вътре в човека, обаче сега не в онова, което е отделният човек; те действат вътре в това, което хората образуват едни с други на Земята. Те действат в цивилизацията. И в цивилизацията те са приготвили това, устроили са това, което през пролетта на 1914 година ме постави в необходимостта да говоря във Виена за това, че нашата съвременна цивилизация е проникната от един духовен карцином, от една ракова духовна болест, от духовни тумори.

Тогава не бе слушано охотно, че това бе изказано във виена в цикъла от сказки върху явленията между смъртта и едно ново раждане. Но от тогава насам хората изпитаха нещо от това, което се съдържаше като истина в тогавашното ми изказване. Тогава хората живееха само без да мислят върху това, което тече през цивилизацията. Те не виждаха, че съществуваха действителни ракови образувания на цивилизацията: Тези ракови образувания се проявиха външно от 1914 година насам. И днес те се показват като напълно развалени духовни субстанции на цивилизацията. Без съмнение можем да гледаме това, което живее в цивилизацията като едно единно духовно образувание. Да тогава за тази модерна цивилизация се установява именно, за тази модерна цивилизация, в която са се влели теченията на човешката омраза и на човешкото неразбиране, на човешката студенина, които не са били използвани при образуването на човешките форми: Това, което се е вляло се проявява като паразити на модерната цивилизация. Модерната цивилизация има в себе си нещо дълбоко паразитно; тя е като част на един организъм, който е проникнат от паразити, от бацили. Това, което хората са натрупали като мисли, то съществува, без да бъде в една жива връзка с човека. Помислете само, как това се проявява във всекидневните явления. Един човек, който трябва да учи нещо, понеже съдържанието на това, което трябва да бъде учено съществува вече, който човек обаче не учи с ентусиазъм, а трябва да седне именно и да учи, за да мине един изпит или да представлява един добър чиновник или други подобни неща; за такъв човек не съществува никаква елементарна връзка между това, което той приема, и това, което живее в същност в неговата душа като желание за приемане на духовното. Положението е точно такова, като че един човек, който не е нагласен да бъде гладен, постоянно се тъпче с хранителни средства. Тези хранителни средства не изпитват преобразуванията, за които аз говорих; те стават баласт в неговия организъм, в неговото същество; накрая те се превръщат в нещо, което предизвиква развъждането на паразити.

Много неща от нашата цивилизация, които остават отделени от човека, които живеят, бих искал да кажа, като имела /паразитно растение/ върху това, което човекът произвежда от първичните импулси на своята душа, на своето сърце, много от тези неща живеят така, че се проявяват като паразитно съществуване на нашата цивилизация. И който гледа това с духовния поглед, който гледа нашата цивилизация, така да се каже, в астралната светлина, за него още в 1914 година съществуваше едно високостепенно раково образуване, едно карциномово образуване, за него цялата цивилизация беше проникната от нещо паразитно. Но сега към паразитното се прибавя нещо друго.

Аз ви описах така да се каже духовно-физиологически, как от природата на Гномите и Ундините, които действат отдолу, в човека се ражда органически възможността той да има паразитни импулси. Обаче тогава, казах аз, се ражда противоположният образ. Тогава отгоре е донесено надолу чрез Силфите и Саламандрите /елементалните същества на огъня/ отровното. И така в една цивилизация, която носи паразитния характер, каквато е нашата това, което се влива отгоре, т.е. което се влива като духовна истина, не се превръща в отрова чрез себе си, обаче се превръща в отрова в човека, така че той изпада в страх, както аз описах това в списанието "Гьотеанум", и го отхвърля, намира всевъзможни причини и основания, за да го от хвърли. Двете неща са свързани едно с друго: Паразитната култура долу, непроизлизаща от елементарните закони, поради което съдържа в себе си паразити, слизаща от горе духовност, която се превръща в отрова и прониквайки в цивилизацията тази слизаща духовност бива приета от хората така, че тя се превръща в отрова. Тогава, когато размислите върху това, вие имате най-важната симптоматичност за нашата цивилизация. И когато човек прозре нещата, получава се напълно от само себе си бих искал да кажа културно-педагогическият елемент, който трябва да дойде като лечебно средство против горното явление. Както от действителната диагноза, от действителната патология се получава рационалното лечение, така от диагнозата на болестта на културата се получава лечението, като едното довежда със себе си другото.

Напълно ясно е, че днес човечеството се нуждае от нещо за една цивилизация, нуждае се от такава цивилизация, която да стига много близо до човешката душа и до човешкото сърце, която да произлиза непосредствено от човешката душа и от човешкото сърце. Когато днес при неговото встъпване в народното учили ще детето бива доведено до тези форми на буквите принадлежащи на една висока цивилизация, които форми на буквите то трябва да изучава като а, б, в, г, те не говорят нищо на неговата душа, на неговото сърце. То няма никакво отношение към тях. Това, което то развива в своята глава, в своето сърце, когато трябва да изучава буквите а, б, в, г, то е паразит в човешката душа, в духовен смисъл.

И така много неща, които се приемат от младите хора през цялото време на образованието от нашата епоха, са нещо паразитно, което прониква от нашата цивилизация в хората. Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето. Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни чувства: Радост... скръб! Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите чувства, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити. То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно.

И в момента, в който имаме това свързване на педагогическото изкуство с това, което е много близо до човешката душа, до човешкото сърце, ние донасяме до човека също духовното, без то да се превърне за него в отрова. И вие имате тук първо диагнозата, която открива: Нашата цивилизация е проникната от карцином, и след това лечението: Педагогиката на Валдорфското училище!

Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, мои мили приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: - Че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.

Естествено вие можете да си представите, колко приятно е някому, когато той не само прозира тази връзка, а се е старал да изгради практически в тази връзка педагогиката на Валдорфското училище, и сега при общия резултат на карцинома на цивилизацията в средна Европа настъпват състояния, които, както вие сами те ще разберете днес, застрашават вероятно твърде много това, което е педагогика на Валдорфското училище, ако даже не ще я направят невъзможна.

Ние не трябва да отхвърляме от нас такива мисли. Ние трябва даже да ги оставим те да бъдат като импулси в нас, които да ни карат да действаме и съдействаме навсякъде, където можем, за лечението на нашата култура. Днес обаче в много отношения е действително така: Както през време на моя цикъл от лекции изнесени в гр. Хелсингфорс в 1913 година аз се изказах върху малоценността на Уудроу Уйлсън, който тогава беше станал един световен господ-бог за много цивилизовани хора и върху когото едвам сега хората могат да си съставят известна яснота, защото не могат вече другояче -, както стана тогава, така се случи и с онова, което бе казано тогава върху карцинома на цивилизацията. Тогава с тези неща се случи така; днес става по същия начин с нещата, които важат за нашето време: Хората приспиват нещата, не ги виждат. На нас ни подобава обаче да бъдем будни. И антропософията съдържа в себе си всички импулси за едно истинско пробуждане на културата, за едно истинско културно събуждане на хората!

Това е, което исках да ви кажа сега в последната от тези лекции.