Лекции изнесени в Хамбург от 16. До 28. 1910 г

ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Има и по­-дъл­бо­ки въпроси, свър­за­ни с кар­ми­чес­ки­те връзки, ко­ито се от­на­сят до на­ше­то лично, чо­веш­ко вли­яние вър­ху Кармата и по­-с­пе­ци­ал­но до вли­яни­ето вър­ху Кармата на дру­ги­те хора, сле­до­ва­тел­но въпро-

Например, мо­же да въз­ник­не въпросът: Какво се получава, ко­га­то Кар- мата на един чо­век не­умо­ли­мо изисква, по­ра­ди не­го­ви ми­на­ли из­жи­вя­ва­ния и постъпки, той да ги заличи, ка­то по­ема вър­ху се­бе си един бо­лес­тен процес, раз­бо­ля­ва се, а в съ­що­то време, с по­мощ­та на ле­чеб­ни или дру­ги средства, как­то и с не­за­ме­ни­ма­та си­ла на прос­то­то чо­веш­ко участие, той прак­ти­чес­ки оздравява? Как да си обяс­ним два­та фак­та в свет­ли­на­та на кар­ми­чес­ки­те връзки?

Аз то­ку­-що отбелязах: за да хвър­лим ма­кар и сла­ба свет­ли­на вър­ху те­зи въпроси, тряб­ва да се до­кос­нем до неща, които са твър­де да­леч от днеш­на­та на­ука и от днеш­но­то мислене, и ко­ито мо­гат да бъ­дат об­съж­да­ни са­мо от ве­че под гот­ве­ни антропософи, има­щи оп­ре­де­ле­но ста­но­ви­ще към по­-дъл­бо­ки­те окул­т­ни из­точ­ни­ци на познание, а съ­що и усетът, как да бъ­дат здра­во обос­но­ва­ни нещата, ко­ито днес са­мо загатваме.

Все пак бих искал, по то­зи повод, да от­п­ра­вя и ед­на молба: Ето, пред Вас е поч­ти всичко, ко­ето съм при­ну­ден да из­не­са от по­-дъл­бо­ки­те из­точ­ни­ци на окул­т­но­то познание; то за­ся­га са­мо­то съ­щес­т­ву­ва­ние на Зе- мята и ред дру­ги неща; пред Вас е всичко, ко­ето се стре­мя да из­ка­жа в на­й-п­ре­циз­на ези­ко­ва форма, ма­кар че то вед­на­га би мог­ло да бъ­де из- кривено, ако се пос­та­ви в дру­га свет­ли­на или се ка­же в друг смисъл, ос­та­вяй­ки след се­бе си са­мо недоразумения; ето за­що Ви мо­ля да при­еме­те мо­ите ду­ми и да не вла­га­те в тях значение, как­во­то те нямат. Никой не тряб­ва да раз­г­леж­да те­зи не­ща ка­то учение, ко­ето би мог­ло да раз­п­рос­т­ра­ня­ва по ня­ка­къв начин, защо­то в та­къв слу­чай уси­ли­ята ще са оправ- дани, са­мо ако зад тях све­ти оно­ва буд­но съзнание, ко­ето знае как да тър­си не­об­хо­ди­ми­те ду­ми за те­зи не­ща и как да ги онаг­ле­ди в яс­ни и точ­ни мисли.

Сега ще се опи­та­ме да по­тър­сим от ед­на стра­на от­го­вор на въп­ро­са за по­-дъл­бо­ка­та същ­ност на ма­те­ри­ал­ния свят и от дру­га - от­го­вор на въп­ро­са за ис­тин­с­ка­та същ­ност на ду­шев­ния живот. Днес тряб­ва да се до­бе­рем до още по­-дъл­бо­ко поз­на­ние за ес­тес­т­во­то на ду­шев­ни­те и ма­те­ри­ал­ни сили. В пре­диш­ни­те лек­ции споменахме, че ду­шев­ни­те си­ли могат, мал­ко или много, да про­ник­ват дъл­бо­ко в материята. Да, вче­ра ние по­со­чих­ме на­й-­ха­рак­тер­на­та осо­бе­ност на мъж­кия организъм, а именно, че ду­шев­ни­те си­ли по­тъ­ват и се от­пе­чат­ват пре­ка­ле­но дъл­бо­ко в ма­те­ри­-
ално­то чо­веш­ко тяло; до­ка­то при жената, ду­шев­ни­те си­ли по­-с­ко­ро се въздържат, не по­тъ­ват тол­ко­ва дъл­бо­ко в тяло­то и в из­вес­тен сми­съл са не­за­ви­си­ми от него. Видяхме също, че го­ля­ма част от кар­ми­чес­ки­те про­це­си за­ви­сят имен­но от про­ник­ва­не­то на ду­шев­ни­те си­ли в чо­веш­ко­то тяло. Видяхме още, как един бо­лес­тен процес, кой­то нас­тъп­ва в ед­на ин- карнация, ид­ва ка­то кар­ми­чес­ка пос­ле­ди­ца от оп­ре­де­ле­ни греш­ки и не- достатъци, ко­ито ду­ша­та е има­ла в пре­диш­но­то си въплъщение; още то­га­ва тя но­си в се­бе си сле­ди­те от сво­ите изживявания, им­пул­си и дейст- вия, за да по­еме - през пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не - тен- денцията, спо­ред ко­ято всич­ко онова, ко­ето по-ра­но е би­ло са­мо ед­но или дру­го ду­шев­но качество, се­га се ус­т­ре­мя­ва към фи­зи­чес­ка ре­али­за­ция под фор­ма­та на един или друг те­ле­сен признак. Когато чо­веш­ко­то съ­щес­т­во е про­пи­то от ду­шев­ни сили, ко­ито са по­ели в се­бе си влияни­ята на Луцифер или Ариман, то­ва вна­ся смут в ма­те­ри­ал­на­та струк­ту­ра на чо­веш­ко­то тяло. Тук са скри­ти ис­тински­те при­чи­ни за боледуването. Ето за­що бих­ме мог­ли да обобщим: В бол­но­то чо­веш­ко тя­ло се про­явя­ва она­зи смуте­на и раз­с­т­ро­ена част от душата, ко­ято в ми­на­ло­то се е под­да­ла на вред­ни­те лу­ци­фе­ри­чес­ки и ари­ма­ни­чес­ки влияния; и в мига, ко­га­то бих­ме пре­мах­на­ли те­зи вли­яния от душата, би нас­тъ­пи­ло това, ко­ето на­ри­ча­ме здраве: нор­мално­то и ес­тес­т­ве­но вза­имоп­ро­ник­ва­не на ду­ша­та и тялото.

Но как­во точ­но ле­жи в дъл­бо­ка­та същ­ност на ма­те­ри­ята и душата? Ка- кво пред­с­тав­ля­ват те?

Когато се пов­диг­нат въп­ро­си от ро­да на „Какво пред­с­тав­ля­ва материя- та?" или „Какво пред­с­тав­ля­ва душата?", съвре­мен­ни­ят чо­век обик­но­ве­но смята, че от­го­во­рът е уни­вер­са­лен и на­пъл­но еднакъв, не­за­ви­си­мо от ево­лю­ци­онни­те сте­пе­ни на човечеството; и аз не мисля, че е съв­сем ле- сно, ня­кой да при­еме на­ше­то твърдение, спо­ред ко­ето за Съществата, жи­ве­ли на Старата Луна, от­го­во­рът на въпроса: „Какво е материята?" или „Какво пред­с­тавля­ва душата?" би проз­ву­чал съ­вър­ше­но различно, от­кол­ко­то за съществата, ко­ито жи­ве­ят днес на Земята. Но све­тът се на­ми­ра в ди­на­мич­но и бър­зо развитие, та­ка че се про­ме­нят до­ри и та­ки­ва неща, как­ви­то са пред­с­тавите, с чи­ято по­мощ тър­сим раз­ре­ше­ние на ед­ни или дру­ги въпроси. Променя се и це­ли­ят вът­ре­шен сми­съл на отго- вора, кой­то ид­ва след въп­ро­си като: Какво пред­с­тав­ля­ва материята?" и „Какво пред­с­тав­ля­ва душата?" Ето защо, не­ка от­се­га да напомня: отго- ворите, ко­ито ни пред­с­тои да чуем, са такива, как­ви­то мо­же да да­де Земни­ят чо­век и те са ва­лид­ни са­мо за него.

Общо взето, чо­ве­кът съ­ди за „материята" спо­ред впечатленията, ко­ито по­лу­ча­ва от външ­ния се­ти­вен свят, от съ­щес­т­ва­та и нещата, ко­ито имат своя жи­вот там, във външ­ния се­ти­вен свят. Постепенно той открива, че

Така из­г­леж­дат про­ме­ня­щи­те се на­уч­ни те­ории на 19 век, ко­ито до­ве­до­ха до там, че ня­кои фи­зи­ци за­поч­на­ха да виж­дат ма­те­ри­ята ка­то сбор от „пър­вич­ни същности" (Entitaten), за­им­с­т­ву­ва­ни до­ня­къ­де от те­ори­ята за електричеството, и ако днес е на мо­да „те­ори­ята за йоните" (защото, не­съм­не­но има и мод­ни на­уч­ни увлечения), в не­да­леч­но бъ­де­ще ще си про­би­ят път и дру­ги на­уч­ни моди, ко­ито ще де­фи­ни­рат ма­те­ри­ята по съ­вър­ше­но раз­личен начин. Научните те­ории неп­ре­къс­на­то се променят, и те са длъж­ни да се променят, за­що­то из­ця­ло за­ви­сят от кон­к­рет­ни­те фак- ти, а те на свой ред са ви­на­ги раз­лич­ни за раз­лич­ни­те епохи. Напротив, ду­хов­но­то познание, об­х­ва­щай­ки всич­ки кул­тур­ни епохи, до­кол­ко­то ги раз­ли­ча­ва­ме в пра­да­леч­но­то минало, и до­кол­ко­то те ще съ­щес­т­вуват в бъдеще, ви­на­ги е има­ло са­мо ед­но и не­из­мен­но ста­но­ви­ще за същ­нос­т­та на материята. В та­зи връзка, тук бих ис­кал да до­ба­вя следното, аз да вник­нем по­-доб­ре в обяс­не­ни­ята на Духовната Наука.

Когато пред се­бе си има­ме пар­че „лед", ние доб­ре знаем, че то­ва твър­до тяло, та­зи материя, е „твърда" не според сво­ята вът­реш­на същност, а по си­ла­та на външ­ни­те обстоятелства. При по­ви­ша­ва­не на окол­на­та тем­пе­ратура, ле­дът вед­на­га прес­та­ва да бъ­де „твърда" ма­те­рия и се прев­ръ­ща в „течна" материя. Следователно, на­чи­нът по кой­то из­г­леж­да ед­на ма­те­рия във външ­ния свят, за­ви­си не от това, ко­ето се на­ми­ра в са­ма­та нея, а от ус­ловията, ко­ито пред­ла­га окол­на­та среда.

Ако по­ви­шим тем­пе­ра­ту­ра­та още повече, от оп­ре­де­лен мо­мент нататък, во­да­та се прев­ръ­ща в „пара". Така, пови­ша­вай­ки тем­пе­ра­ту­ра­та на окол­на­та среда, ние по­лу­ча­ва­ме пос­ле­до­ва­тел­но лед, во­да и пара, или, как­то е при­ето да се из­ра­зя­ва­ме в на­уч­ни­те среди, по­лу­ча­ва­ме „раз­лич­ни­те

Впрочем не­ща­та сто­ят така, че ме­то­ди­те на съв­ре­мен­на­та на­ука по­на­ча­ло са недостатъчни, за да об­х­ва­нат ма­кар и са­мо част от из­во­ди­те на Ду- ховната Наука. Средствата на съв­ре­мен­на­та наука, с ко­ито тя прев­ръ­ща пар­че­то лед в не­що „течно", а пос­ле в не­що „газообразно", ни­ко­га ня­ма да й поз­во­лят да из­диг­не ма­те­ри­ята до пос­ледна­та въз­мож­на стенен, ко­ято тя дос­ти­га на Земята. И наистина, не­мис­ли­мо е за съв­ре­мен­на­та на­ука да съз­да­де условия, при които, например, да е въз­мож­но следното: „Ето, ти взе­маш зла­то и за­поч­ваш да го раз­реж­даш все по­ве­че и повече, ка­то нак­рая пос­ти­гаш мак­си­мал­на­та сте­пен на разреждане, ко­ято е въз­мож­на на Земята, и по­лу­ча­ваш то­ва или оно­ва аг­ре­гат­но състояние. По- сле пра­виш съ­що­то със среброто, с медта, и по­лу­ча­ваш нак­рая все ед­но и съ­що аг­ре­гат­но състояние". Духовната Наука мо­же това, за­що­то тя се опи­ра на свръх­се­тив­ни или яс­но­вид­чес­ки из­с­ле­до­ва­тел­с­ки методи, ко­ито й поз­во­ля­ват да кон­с­та­ти­ра следното: А именно, как, ако мога та­ка да се изразя, нав­ся­къ­де в меж­дин­ни­те прос­т­ран­с­т­ва на на­ши­те ма­те­ри­ал­ни суб­с­тан­ции се на­ми­ра не що еднакво, не­що идентично, ко­ето фак­ти­чес­ки пред­с­тав­ля­ва на­й-­външ­на­та граница, до ко­ято изоб­що мо­же да дос­тиг­не материята, как­ва­то и да е тя в на­шия зе­мен свят. Свръхсетив- ното про­уч­ва­не на­ис­ти­на мо­же да ус­тано­ви състоянието, при ко­ето ця­ла­та ма­те­рия е на­пъл­но „разтворена" и раз­лич­ни­те ма­те­рии ста­ват ед- накви, идентични; са­мо че това, ко­ето се оказ­ва там, ве­че е не материя, а нещо, ко­ето ле­жи от­въд всич­ки раз­но­вид­нос­ти на материята, ко­ято ни об­г­ръ­ща в на­шия зе­мен свят. И се­га вся­ка от­дел­на ма­те­рия се пред­с­та­вя пред пог­ле­да на яс­но­ви­де­цът ка­то един вид ек­с­т­ракт от та­зи „уни­вер­сал­на материя" (макар, че за „материя" по­ве­че не мо­же да се говори), не­за­ви­си­мо да­ли ста­ва ду­ма за злато, среб­ро и т.н. В пла­не­тар­на­та ево­лю­ция на Земята има­,­един ос­но­вен момент, от кой­то на­та­тък вся­ка ма­те­ри­ал­на суб­с­тан­ция въз­ник­ва са­мо под фор­ма­та на сгъстяване, на кондензиране. И на въпросът: „Какво пред­с­тав­ля­ва ма­те­ри­ята в на­шия зе­мен свят?", ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа отговаря: Всяка ма­те­рия на Земята е кон­ден­зи­ра­на светлина*. В ма­те­ри­ал­ния свят не съ­щес­т­ву­ва нищо, ко­ето да не е - под ед­на или дру­га фор­ма - сгъстена, кон­ден­зи­ра­на светлина.

Така че Вие разбирате: за онзи, кой­то дейс­т­ви­тел­но поз­на­ва фактите, хи­по­те­за­та от 19 век за „пулсирането" на свет­ли­на­та е не­що неправдопо- добно. Тя се опит­ва да пред­с­та­ви същ­нос­т­та на свет­ли­на­та със средства, ко­ито са мно­го по­-г­ру­би от са­ма­та светлина. Светлината не мо­же да бъ­де све­де­на до ни­що дру­го в на­шия ма­те­ри­ален свят. Каквато и ма­те­рия
да пипнете, нав­ся­къ­де Вие се до­кос­ва­те до сгъстена, кон­ден­зи­ра­на свет- лина. По сво­ята същност, ма­те­ри­ята е светлина.

И така, ние изяс­них­ме от ду­хов­но­на­уч­на глед­на точ­ка ма­те­ри­ал­на­та същ­ност на нещата. В са­ма­та ос­но­ва на ма­те­ри­ал­но­то съществувание, ние от­к­ри­ва­ме не друго, а светлината. И ко­га­то от­п­ра­вя­ме пог­лед към ма­те­ри­ал­ното чо­веш­ко тя­ло - до­кол­ко­то то е ма­те­ри­ал­но - то ця­ло­то е про­тъ­ка­но не от друго, а от светлина. Доколкото чо­ве­кът е ма­те­ри­ал­но същество, той е про­тъ­кан от светлина.

Нека да от­де­лим вни­ма­ние и на дру­гия въпрос: „Какво пред­с­тав­ля­ва ду­шев­на­та същ­ност на човека?" Ако бих­ме об­х­ва­на­ли дъл­бо­ка­та същ­ност на ду­шев­ния жи­вот със сред­с­т­ва­та на ду­хов­но­на­уч­но­то познание, щях­ме да се убедим - как­то сто­рих­ме то­ва по от­но­ше­ние на ма­те­ри­ал­ния свят и не­го­ва­та свет­лин­на при­ро­да - че в ос­но­ва­та на всич­ки ду­шев­ни яв­ле­ния тук на Земята, се на­ми­рат все­въз­мож­ни­те сте­пе­ни и раз­но­вид­нос­ти на ед­на и съ­ща сила, и ние тряб­ва да я означим, сти­га дейс­т­ви­тел­но да раз­би­ра­ме ре­ши­тел­ния ха­рак­тер на това, което на­зо­ва­ваме, с ду­ма­та любов. Всеки ду­ше­вен трепет, не­за­ви­си­мо от не­го­ви­те съ­дър­жа­ние и форма, е раз­но­вид­ност на любовта.

И ако съ­пос­та­вим външ­на­та и вът­реш­на­та при­ро­да на чо­веш­ко­то съ- щество, ще видим, че не­го­во­то външно, ма­тери­ал­но тя­ло е из­тъ­ка­но от светлина, а вът­реш­ни­ят му ду­ше­вен свят е из­тъ­кан от любов, фак­ти­чес­ки свет­ли­ната и лю­бов­та са дъл­бо­ко впле­те­ни във всич­ки явления, ко­ито ста­ват на Земята. И кой­то ис­ка да вник­не в зем­ните яв­ле­ния от ан­т­ро­по­соф­с­ка глед­на точка, той след­ва на­й-­нап­ред да пос­та­ви въпроса: По ка­къв на­чин са впле­тени тук свет­ли­на­та и любовта?

Любовта и свет­ли­на­та са два­та елемента, две­те сили, ко­ито про­низ­ват ця­ла­та Земя, ця­ло­то пла­не­тар­но съ­ществу­ва­ние на Земята; лю­бов­та - ка­то вът­реш­на ду­шев­на си­ла на Земята, свет­ли­на­та - ка­то външ­на ма­те­ри­ал­на си­ла на Земята.

Но тък­мо се­га ид­ва ред да по­со­чим ед­на дру­га сила, ко­ято тряб­ва да пос­лу­жи ка­то един вид пос­ред­ник меж­ду свет­ли­на­та и любовта, ко­ито в про­ти­вен слу­чай би­ха ос­та­на­ли раз­де­ле­ни в нап­ред­ва­щия ход на миро- зданието; да, то­зи пос­ред­ник неп­ре­къс­на­то тряб­ва да тлас­ка еди­ния еле­мент вът­ре в другия, неп­ре­къс­на­то да впли­та по­то­ци­те на свет­ли­на­та в по­то­ци­те на любовта. Тази сила, ако мо­га та­ка да се изразя, не тряб­ва да има ни­как ви спе­ци­ал­ни предпочитания, ни­ка­къв спе­ци­ален ин­те­рес към любовта; тя прос­то впли­та еле­мен­та на свет­ли­ната там, в любовта; ней­ни­ят ин­те­рес се свеж­да са­мо до това, да пре­дос­та­ви на свет­ли­на­та не­ог­ра­ни­че­ни въз­можнос­ти за нарастване, за разширение; с ед­на дума, да пре­не­се свет­ли­на­та в еле­мен­та на любовта. Следователно, тя не мо­же да бъ­де зем­на сила, за­що­то имен­но Земята е Космосът на Любовта. Миси-

Обаче то­зи „интерес" е ха­рак­те­рен имен­но за лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същест- ва, ко­ито изос­та­на­ха в сво­ето раз­ви­тие там, на Старата Луна, ко­ято за нас е Космосът на Мъдростта. Техният ин­те­рес е друг: да пре­на­сят свет­лина­та в по­то­ци­те на любовта. Ето за­що лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества са в сти­хи­ята си навсякъде, къ­де­то на­ша­та вътрешна, из­тъ­ка­на от любов, същност, по­тър­си светлината, не­за­ви­си­мо от ней­на­та форма; а сгъс­те­на­та свет­ли­на ни об­г­ръ­ща - ка­то ма­те­ри­ален свят - ви­на­ги и нав­ся­къ­де в пе­ри­ода меж­ду раж­да­не­то и смъртта. Потърсим ли светлината, опи­та­ме ли се да вле­зем по ка­къв­то и да е на­чин във връз­ка с нея, ид­ват лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества и впли­тат Луцифер в по­то­ци­те на любовта. Понача- ло чо­веш­ко­то съ­щес­т­во вле­зе за пръв път в ре­ин­кар­наци­он­на­та верига, бла­го­да­ре­ние на Луцифер: Луцифер се на­ме­си в еле­мен­та на любовта; та­ка че във всичко, ко­ето е из­тъ­ка­но от любов, при­със­т­ву­ват и си­ли­те на Луцифер, а са­мо те мо­гат да ни пред­ло­жат това, ко­ето прев­ръ­ща лю­бов­та не са­мо в ед­но без­г­ра­нич­но себеотдаване, а съ­щев­ре­мен­но я на­си­ща и с мъдрост, та­ка че тя ста­ва ед­на любов, оси­яна от мъдрост. Защото в про­ти­вен случай, без та­зи мъдрост, лю­бов­та би би­ла ед­на са­мо по­нят­на и сти­хий­на сила, за ко­ято чо­ве­кът не би мо­гъл да но­си отговорност. Но се­га лю­бов­та из­рас­т­ва ка­то съ­щин­с­ка Азова сила, в ко­ято е впле­тен и еле­мен­та на Луцифер, кой­то ина­че би ос­та­нал вън в ма­те­ри­ал­ния свят.

Едва се­га на­ша­та вът­реш­на същност, тол­ко­ва по­дат­ли­ва към си­ли­те на любовта, мо­же да бъ­де зав­ла­дя­на и от всич­ко онова, ко­ето е скри­то зад дейс­т­ви­ята на Луцифер, та­ка че се­га въз­ник­ва та­ка­ва любов, ко­ято е про­тъ­кана от Луцифер. Приемайки в се­бе си лу­ци­фе­ри­чес­кия елемент, чо­ве­кът на­си­ща ма­те­ри­ал­ния жи­вот на сво­ето тяло с та­ки­ва ду­шев­ни сили, ко­ито са из­тъ­ка­ни от любов, са­мо че в нея ве­че ди­ша Луцифер. А любов- та, про­тъка­на от лу­ци­фе­ри­чес­кия елемент, и им­п­рег­ни­ра­на в ма­те­ри­ал­ния свят, се прев­ръ­ща в опас­на бо­лес­тот­вор­на причина, дейс­т­ву­ва­ща в по­со­ка от­вът­ре навън. Към всичко, ко­ето ве­че ка­зах­ме за оне­зи болести, про­из­ти­ча­щи по не­об­хо­ди­мост от лу­ци­фе­ри­чес­ко­то влияние, тук ще до­ба­вим следното: След ка­то бол­ка­та е ед­на от пос­леди­ци­те на лу­ци­фе­ри­чес­кия елемент, ние тряб­ва да раз­поз­на­ем в нея и про­яв­ле­ни­ето на го­ля­ма­та кар­ми­чес­ка закономерност, по­не­же след ед­но лу­ци­фе­ри­чес­ко „из- кушение", бол­ка­та ид­ва ка­то кар­ми­чес­ко раз­п­ла­ща­не и са­ма­та тя ни пред­ла­га това," с ко­ето мо­жем да по­бе­дим Луцифер.

Сега оба­че ид­ва въпросът: Трябва ли да се на­мес­ва­ме в те­зи случаи? Трябва ли да отс­т­ра­ня­ва­ме по ня­ка­къв на­чин пос­ле­ди­ци­те от лу­ци­фе­ри­чес­кия елемент, в то­ва чис­ло и болката?

Любовта! - ето точ­ни­ят отговор. Защото ние дейс­т­ви­тел­но ще улес­ним пра­вил­но­то раз­г­ръ­ща­не на кар­ми­чес­ките процеси, са­мо ако пораждаме, са­мо ако вли­ва­ме лю­бов в на­ша­та зем­на планета. Така в пос­лед­на смет- ка, при всич­ко ко­ето в гор­ния сми­съл се прев­ръ­ща в бо­лес­тот­вор­на при- чина, в еле­мен­та на лю­бов­та - впро­чем дос­та за­сег­нат от Луцифер - пред нас зас­та­ва ед­на ця­ла об­ласт от ду­шев­ния живот, в ко­ято ние тряб­ва да вна­ся­ме нещо; ние тряб­ва да внасяме, прос­то да вли­ва­ме там имен­но любовта, за­що­то все­ки импулс, по­ро­ден от любовта, мо­же да се пре­вър­не в помощ, в ис­тин­с­ка помощ.

Този чу­ден ха­рак­тер на прибавена, на вля­та любов, е при­същ на всич­ки оне­зи ле­чеб­ни похвати, ко­ито мал­ко или мно­го се опи­рат на това, ко­ето на­ри­ча­ме „пси­хи­чес­ко лечение" или „психотерапия". Под ед­на или дру­га форма, те ви­на­ги по­каз­ват ня­как­во род­с­т­во с любовта. Какво друго, ако не любов, е он­зи ду­ше­вен балсам, кой­то да­ваме на дру­гия човек? Всичко, ко­ето пра­вим в та­зи област, се свеж­да до любовта. Да, до­ри ко­га­то апе­ли­ра­ме към на­й-п­рос­ти­те ду­шев­ни фактори, до­ри ко­га­то са­мо улес­ня­ва­ме ня­ко­го да из­ле­зе от сво­ята подтиснатост, ние вър­шим то­ва със си­ли­те на любовта. В та­зи област, всич­ко има своя пър­во­на­ча­лен им­пулс в лю­бов­та - от на­й-­обик­но­ве­ни­те на­чи­ни за ле­чеб­но повлияване, до това, ко­ето днес твър­де ла­ичес­ки хо­ра­та на­ри­чат „магнетизъм". А как­во се пре­на­ся в дейс­т­ви­тел­ност от ле­чи­те­ля към този, кой­то тряб­ва да бъ­де излекуван?

Ако си пос­лу­жим с един из­раз от физиката, тук ста­ва ед­на „об­мя­на на напрежения". Това, ко­ето жи­вее в ле­чи­теля, а имен­но оп­ре­де­ле­ни про­це­си в не­го­во­то етер­но тяло, вли­за в из­вес­т­ни от­но­ше­ния със стра­да­щия и по­ражда един вид по­ляр­ност спря­мо него, как­то нап­ри­мер Вие бих­те мог­ли да пре­диз­ви­ка­те по­ляр­ни­те раз­но­вид­ности на по­ло­жи­тел­но­то и от­ри­ца­тел­но­то електричество. Но до­ка­то в еди­ния слу­чай не­ща­та са аб- страктни, в дру­гия слу­чай сме сви­де­те­ли на един жер­т­вен акт в на­й-­вис­шия сми­съл на думата. Защото ле­чи­те­лят пре­диз­вик­ва то­зи про­цес не за­ра­ди се­бе си; ина­че не би въз­ник­на­ло про­ти­во­по­лож­но­то със­то­яние у другия. И та­зи про­ти­во­по­ложност, въз­ник­ва­ща по­ра­ди вза­им­ни­те връз­ки меж­ду ле­чи­те­ля и страдащия, е не друго, а по­жер­т­ву­ва­на­та си­ла на пре­об­ра­зе­на­та любов. При т.н. „пси­хи­чес­ки лечения" съ­щес­т­ве­но­то си ос­та­ва едно: пре­об­ра­зе­на­та си­ла на любовта. Трябва да сме наясно: без си­-­

И така, по­ра­ди това, че в ос­но­ва­та на на­шия ду­ше­вен свят ле­жи имен­но любовта, ние с пра­во мо­жем да при­лага­ме т.нар. „пси­хи­чес­ко лечение", ко­ето на пръв пог­лед е дос­та из­мес­те­но към пе­ри­фе­ри­ята на чо­веш­ка­та личност, но всъщ­ност има дъл­бо­ко род­с­т­во с лю­бов­та и обо­га­тя­ва ду­ша­та със си­ли­те на любовта. Ето как, от една страна, се очер­та­ва помощта, ко­ято мо­жем да пред­ло­жим за всеки, кой­то е по­пад­нал в пи­па­ла­та на Луцифер. Именно за­що­то лю­бов­та е в са­ма­та ос­но­ва на ду­шев­ния жи- вот, ние мо­жем да пов­ли­я­ем по то­зи на­чин вър­ху по­со­ка­та на чо­веш­ка­та Карма.

От дру­га страна, ло­гич­но ид­ва въпросът: А как­во ста­ва с из­тъ­ка­но­то от свет­ли­на ма­те­ри­ал­но чо­веш­ко тяло, в ко­ето е по­то­пе­на душата? Какво ста­ва с из­тъ­ка­ни­ят от свет­ли­на фи­зи­чес­ки човек?

Нека да раз­г­ле­да­ме ма­те­ри­ал­на­та стра­на на чо­веш­ко­то тяло. Ако по­ра­ди кар­ми­чес­ки­те процеси, в не­го не би била „импрегнирана" та­ка­ва „суб­с­тан­ция на любовта", ко­ято е ве­че про­ник­на­та от Луцифер и Ариман, чо­веш­ко то тя­ло ще­ше да по­ема са­мо ед­на чис­та суб­с­тан­ция на лю­бов­та и ние ня­ма­ше да я усе­ща­ме ка­то опо­ро­ча­ва­ща по от­но­ше­ние на из­тъ­ка­на­та от свет­ли­на фи­зи­чес­ка материя. Ако в ма­те­ри­ята би се вли­ва­ла са­мо любов, чо­вешко­то тя­ло ня­ма­ше да бъ­де засегнато; из­тъ­ка­на­та от свет­ли­на ма­те­рия мо­жа да бъ­де засегната, и не ус­пя да ос­та­не в пър­во­на­чал­но за­мис­ле­ния вид, са­мо за­що­то в нея се вля ед­на любов, ко­ято бе­ше проть­ка­на от лу­ци­фери­чес­ки и ари­ма­ни­чес­ки сили. Следователно, фак­тът че чо­веш­кия ор­га­ни­зъм зас­та­ва пред нас не в пър­во­на­чално за­мис­ле­ния вид, се дъл­жи са­мо на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки влияния, ко­ито нах­лу­ва­ха в чо­ве­ка през не­го­ви­те по­ред­ни инкарнации. Ако не­ща­та бя­ха по­ели в пър­во­на­чал­но оп­ре­де­ле­на­та посока, око­ло нас щеше да има, ако мо­га та­ка да се изразя, са­мо здра­ва чо­веш­ка материя; но по­не­же се на­ме­си­ха Ариман и Луцифер, чо­веш­ко­то тя­ло поз­на бо­лес­т­та и страданието.

А как можем, на­ми­рай­ки се отвън, да отс­т­ра­ним съ­от­вет­ни­те влияния, ко­ито на­пи­рат от­вът­ре по­ра­ди ня­какъв ду­ше­вен недостатък, по­ра­ди ня­как­ва аб­нор­м­ност в суб­с­тан­ци­ята на любовта? Изобщо, как­во ста­ва с тялото, ако то при­еме по­доб­на субстанция? В то­зи случай, за ан­т­ро­по-­
соф­с­ка­та Духовна Наука, нас­тъп­ва нещо, ко­ето пре­диз­вик­ва пъл­на­та про­ти­во­по­лож­ност на светлината. А про­ти­во­по­лож­нос­т­та на свет­ли­на­та имаме, под ед­на или дру­га форма, в ли­це­то на мрака. Колкото и стран­но да звучи, всич­ко ко­ето во­ди до опет­ня­ва­не на из­тъ­кана­та от свет­ли­на ма- терия, ид­ва от ари­ма­ни­чес­кия или лу­ци­фе­ри­чес­ки мрак. Мракът е вне­сен в чо­веш­ка­та ма­терия. Обаче то­зи мрак мо­жа да про­ник­не там, ед­ва след ка­то чо­веш­ки­те те­ла бя­ха пос­те­пен­но ожи­вот­во­ре­ни от „Азът" в хо­да на инкарнациите. Това опетняване, то­ва за­мър­ся­ва­не е ха­рак­тер­но са­мо за чо­веш­ко­то тяло. По-ра­но не­ща­та не из­г­леж­да­ха така; из­тъ­ка­но­то от свет­ли­на­та бе­ше аб­со­лют­но чисто.

Изключително важ­но е да разберем, че днес чо­ве­кът из­в­ли­ча ос­но­ви­те на своя ма­те­ри­ален жи­вот от всич­ко онова, ко­ето той пос­те­пен­но е от­х­вър­лил от се­бе си в хо­да на развитието. Това са три­те царства: жи­во­тин­с­ко то, рас­ти­тел­но­то и ми­не­рал­но­то царство. Те съ­дър­жат съ­що и раз­лич­ни­те субстанции, т.е. из­тъ­ка­ни­те от свет­ли­на зем­ни вещества. Обаче те­зи суб­с­тан­ции не съ­дър­жат в се­бе си това, ко­ето в хо­да на чо­веш­ка­та Карма бе­ше пре­не­се­но от са­ма­та чо­веш­ка при­ро­да на­вън в ця­лос­т­но­то ма­те­ри­ал­но съ­щес­т­ву­ва­ние на човека. Следователно, в три­те цар­с­т­ва око­ло нас, ние има­ме нещо, ко­ето чо­ве­кът - до­кол­ко­то той е им­пул­си­ран от сво­ята „суб­с­тан­ция на любовта" - ни­ко­га не би мо­гъл да опет­ни и по- к­ва­ри чрез сво­ите лу­ци­фе­ри­чес­ки и ари­ма­ни­чески недостатъци. Там, вът­ре в тях, ня­ма е сле­да от човека; опет­не­на­та у чо­ве­ка материя, там све­ти в сво­ята пър­вич­на чистота.

Погледнете в ми­не­рал­ния свят, пог­лед­не­те нап­ри­мер един пла­нин­с­ки кристал: там има­те един вид материя, която чо­век но­си или мо­же да но­си в се­бе си; оба­че при не­го тя е про­ни­за­на от това, ко­ето бих­ме на­рек­ли опетне­на­та от Луцифер и Ариман суб­с­тан­ция на любовта. Навън тя е чи- ста. Така че вся­ка външ­на суб­с­тан­ция се раз­ли­ча­ва ко­рен­но от субстан- циите, ко­ито чо­ве­кът но­си в се­бе си. Навън суб­с­тан­ци­ите са ви­на­ги по-други, от­кол­ко­то у човека, за­що­то при не­го те са под­ло­же­ни на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки­те влияния. Тази е причината, по­ра­ди ко­ято за вся­ко от веществата, ко­ито чо­век мо­же мал­ко или мно­го да пок­ва­ри в се­бе си, навън в при­род­ния свят той от­к­ри­ва и не­го­во­то съ­от­ветс­т­вие под фор­ма­та на ед­на чиста, не­опет­не­на от чо­ве­ка ма­те­ри­ал­на субстан- ция. Това, ко­ето съ­щес­т­ву­ва на­вън ка­то не­опет­не­ни от чо­ве­ка субстан- ции, представлява, под ед­на или дру­га форма, външ­но­то ле­чеб­но сред­с­т­во сре­щу съ­от­вет­ния бо­лес­тен процес. Ако Вие го вне­се те по пра­вил­ния на­чин в чо­веш­кия организъм, ще има­те и спе­ци­фич­но­то ле­кар­с­т­во за та­зи или она­зи болест.

Ето как Вие сти­га­те на­пъл­но обек­тив­но до ед­но или дру­го ле­чеб­но сред­с­т­во за чо­веш­ко­то тяло. Зад кон­ту­рите на бо­лес­т­ния процес, Вие раз­ли-­

За жалост, не­ща­та чес­то опи­рат до там - и аз неп­ре­къс­на­то об­ръ­щам вни­ма­ние на това, че тък­мо Антропософи­ята не би­ва да из­па­да в по­доб­на греш­ка - че би би­ло тес­ног­ръ­дие да от­ри­ча­ме въз­мож­нос­т­та та от­к­ри­ва­не на спе­ци­фич­но ле­чеб­но сред­с­т­во сре­щу бо­лес­т­ни­те по­ра­же­ния в един или друг те­ле­сен орган. Често се изтъква, че са­ми­ят ор­га­ни­зъм раз­по­ла­га с не­об­хо­ди­ми­те ле­чеб­ни сили, за да си помогне; но до­ри и да е вяр­на кон­с­та­та­цията на те­ра­пев­тич­ния нихилизъм, спо­ред кой­то ле­чеб­ни­ят про­цес се ръ­ко­во­ди от соб­с­т­ве­ни­те ле­чеб­ни сили, това не из­к­люч­ва въз­мож­нос­т­та да се тър­сят спе­ци­фич­ни сред­с­т­ва за под­по­ма­га­не на ле­чеб­ния процес. Тук е в си­ла един паралелизъм, кой­то лес­но мо­же да бъ­де обяс­нен от ан­т­ро­по­соф­с­ка глед­на точка.

От мо­ите опи­са­ния за дифтерията, Вие ще стиг­не­те до ло­гич­но­то заклю- чение, че тук ста­ва ду­ма за нещо, ко­ето е тяс­но свър­за­но с кар­ми­чес­ки­те процеси, за­ся­га­щи ас­т­рал­но­то тяло. Най-близката и срод­на об­ласт с на­ше­то ас­т­рално тя­ло има­ме в ли­це­то на жи­во­тин­с­ко­то царство. Ето за­що Вие лес­но ще установите, че при оне­зи болести, про­из­ти­ча­щи от ас­т­рал­но­то тяло, ме­ди­ци­на­та не­съз­на­тел­но и ин­с­тин­к­тив­но се об­ръ­ща за по­мощ имен­но към живо­тин­с­ко­то царство. При болести, чи­ято при­чи­на ле­жи в етер­но­то тяло, ме­ди­ци­на­та тър­си ле­чеб­ни­те сред­с­т­ва в об­лас­т­та на рас­ти­тел­но­то царство. Интересна е нап­ри­мер връз­ка­та меж­ду Digitalis purpurea (чер­ве­ни­ят нап­ръстник) и ня­кои сър­деч­ни болести; на та­зи те­ма би мог­ло да се го­во­ри ча­со­ве наред.

Изобщо, по­доб­ни не­ща са вер­ни не са­мо в те­че­ние на пет го­ди­ни - как­то каз­ва­ше един ле­кар - след ко­ето прес­та­ват да са такива, как­то би мог­ло да се слу­чи с ня­кои на­уч­ни изводи, опи­ра­щи се един­с­т­ве­но на външ­на­та сим­п­то­ма­то­логия. Обаче в све­та има и ед­но ис­тин­с­ко сък­ро­ви­ще от ле­чеб­ни средства, ко­ето се пре­да­ва от по­ко­ле­ние на по­ко­ление; то мал­ко или мно­го е свър­за­но с окул­т­ни­те из­точ­ни­ци на Духовната Наука, ма­кар и хо­ра­та да ня­мат пред­с­та­ва за те­зи неща. Както днеш­ни­те ас­т­ро­но­ми не знаят, че „Кант-Лапласовата теория" во­ди на­ча­ло­то си от окул­т­ни­те школи на Средновековието, та­ка и по­ве­че­то хо­ра ня­мат ни­как­ва пред­с­та­ва за про­из­хо­да на те­зи ле­чеб­ни методи.

А при болести, чи­ято при­чи­на ле­жи във фи­зи­чес­ко­то тяло, след­ва да из­пол­з­ва­ме ле­чеб­ни сред­с­т­ва от об­лас­т­та на ми­не­рал­но­то царство.

Подобни ана­ло­гии чес­то ни от­к­ри­ват са­ма­та същ­ност на нещата. Бла- годарение на слож­ни­те си и дъл­бо­ки връз­ки с външ­ния свят, чо­ве­кът е същество, на ко­ето мо­жем да по­мог­нем по два начина: ако от ед­на стра­на вле­ем в него, или по­-точ­но в т.нар. „пси­хи­чес­ки ле­чеб­ни процеси" ня­коя от раз­но­вид­нос­ти­те на любовта, или ако от дру­га страна, вне­сем по един от мно­го­то въз­мож­ни начини, та­ка да се каже, „мо­ди­фи­ци­ра­на све- тлина" във външ­ни­те ле­чеб­ни процеси. Всичко, ко­ето мо­же да се напра- ви, е свър­за­но или с „вътрешните" пси­хи­чес­ки средства, респек­тив­но с любовта, или с „външните" средства, рес­пек­тив­но с кондензираната, сгъс­те­на светлина. И ко­га­то един ден на­ука­та ще е нап­ред­на­ла до там, че да приз­на­ва свръх­се­тив­ния свят и принципа: „Материята е кон­ден­зира­на светлина", тя ще мо­же да хвър­ли и ду­хов­на свет­ли­на вър­ху сис­те­ма­тич­ни­те опи­ти за из­на­ми­ра­не­то на външни­те ле­чеб­ни средства.

Сега яс­но виждаме, че сък­ро­ви­ще­то от ле­чеб­ни методи, ко­ето сме нас­ле­ди­ли от окул­т­ни­те шко­ли на дре­вен Египет и древ­на Гърция да­леч ня­ма съм­ни­те­лен характер; напротив, не­го­ви­те ис­ти­ни са дъл­бо­ки и непре- ходни. Антропософи­ята е тук не за да взе­ме стра­на и да твърди, при- мерно, че да­ден ле­че­бен ме­то­ди си слу­жи „са­мо с отрови". Колко су­гес­тив­но дейс­т­ву­ва днес ду­ма­та „отрова" - и хо­ра­та изоб­що не се за­мис­лят кол­ко от­но­си­тел­на е та­зи дума! Какво всъщ­ност пред­с­тав­ля­ва отровата? Всяко ве­щес­т­во мо­же да бъ­де отрова. Всичко се свеж­да до на­чи­на на при­ла­га­не и до количествата, ко­ито се приемат. Водата съ­що се прев­ръ­ща в сил­на отрова, ако чо­век из­пие де­сет лит­ра на­веднъж. В то­зи слу- чай, от хи­ми­чес­ка глед­на точка, ней­но­то дейс­т­вие ня­ма да се раз­ли­ча­ва съ­щес­т­ве­но от дейс­т­ви­ето на дру­ги вещества. Да, те­зи по­ня­тия са отно- сителни, всич­ко за­ви­си от количеството, от дозировката.

Ако обоб­щим всичко, за ко­ето ста­на ду­ма днес, не­из­беж­но ще възкли- кнем: Колко ра­дос­т­но е все пак, че във външ­на­та при­ро­да чо­век ви­на­ги мо­же да от­к­рие под ня­как­ва фор­ма ле­чеб­но сред­с­т­во сре­щу смущението, ко­ето сам той е вне­съл в света. Да, ед­но прек­рас­но чув­с­т­во ни обзема, ко­га­то се из­п­ра­вя­ме пред външ­ния свят с думите: Ето, ние се рад­ва­ме на външ­ния свят не са­мо за­що­то той ни да­ря­ва с при­каз­ни­те си цве­тя или с бля­съ­ка на ви­со­ки­те си планини, а ние му се рад­ва­ме и за­що­то вник­ва­ме в изу­ми­тел­но дъл­бо­ки­те връз­ки меж­ду не­го и всич­ко онова, ко­ето но­сим ка­то доб­ро или зло в се­бе си. Потопени в ло­но­то на природата, ние из­пит­ва­ме ра­дост не са­мо от не­посред­с­т­ве­ни­те се­тив­ни впечатления; нап- ротив, кол­ко­то по­-на­вът­ре про­ник­ва­ме в сгъс­те­на­та свет­ли­на на външ- ния ма­те­ри­ален свят, тол­ко­ва по­-сил­но ни оза­ря­ва откритието: та­зи да­ря­ва­ща ни с ра­дост при­ро­да е в съ­щото вре­ме ве­ли­ка­та ле­чи­тел­ка на всичко, ко­ето чо­ве­кът е вне­съл ка­то пок­ва­ра и бо­лест в света; са­мо че ней­на­та по мощ е при­та­ена и скри­та в при­род­ния свят. Нещата опи­рат

Тук ние от­но­во зас­та­ва­ме пред за­бе­ле­жи­тел­на­та връзка, ко­ято съ­щес­т­ву­ва меж­ду не­обят­ния Космос и човека, за да стиг­нем до прозрението, че Космосът и чо­ве­ка са ед­но ця­ло Същество. В крат­ко­то изречение: „Ма- терията е сгъс­те­на светлина; а ду­шев­ни­ят свят е един вид раз­ре­де­на­та суб­с­тан­ция на любовта", е вло­жен клю­чът за раз­ре­ша­ва­нето на без­б­рой тай­ни от раз­ви­ти­ето на Земята и човека. Той оба­че е ва­ли­ден са­мо тук, всред зем­ни­те условия, но не и в дру­ги­те об­лас­ти на Космоса. С то­ва ние за­гат­ва­ме и за ед­на дру­га подробност: ко­га­то про­ме­ня­ме Кармата в един или друг смисъл, ние фак­ти­чес­ки се свър­з­ва­ме с ос­нов­ни­те еле­мен­ти от на­ше­то зем­но съществувание: от ед­на стра­на с пре­вър­на­ла­та се в ма­те­рия светлина, и от дру­га - с пре­вър­на­ла­та се в ду­шев­ност любов.

Накратко: ние из­в­ли­ча­ме ле­чеб­ни­те сред­с­т­ва или от на­ше­то обкръже- ние, от сгъс­те­на­та светлина, или от собстве­на­та си душа, от ак­та на лю­бов­та и саможертвата. Ние се свър­з­ва­ме с това, ко­ето има сво­ето дъл­бо­ко оп­рав­да ние в Кармата на Земята; ние се свър­з­ва­ме от ед­на стра­на със светлината, и от дру­га - с любовта. Всички земни про­це­си и съ­би­тия са ед­но рав­но­ве­сие меж­ду свет­ли­на­та и любовта. Всяко на­ру­ша­ва­не в то­ва рав­но­ве­сие е на­ча­ло на болест. Ако то се ра­зиг­ра­ва в по­лю­са на любов- та, ние мо­жем да помогнем, ако са­ми раз­гър­нем в се­бе си сила­та на лю- бовта; ако то се ра­зиг­ра­ва в по­лю­са на светлината, ние ще помогнем, ако по ня­ка­къв на­чин по­ро­дим в Космоса она­зи светлина, ко­ято би мог­ла да отс­т­ра­ни мра­ка вът­ре в нас.

Пред Вас са два­та на­й-­съ­щес­т­ве­ни еле­мен­та от помощта, с ко­ято мо­жем да се обър­нем към дру­ги­те хора. Тези елемен­ти ни показват, че тях­но­то рав­но­ве­сие е в ос­но­ва­та на всич­ки зем­ни про­це­си и събития. Всъщност свет­ли­на­та и лю­бов­та са про­ти­во­по­лож­ни елементи. Но в край­на сметка, от тях­но­то вза­имо­дейс­т­вие за­ви­си всичко, ко­ето става в ду­шев­на­та и ма­те­ри­ал­на об­ласт на зем­ния живот. Ето за­що не би­ва да се учудваме, че чо­ве­чес­т­во­то нап­ред­ва от ед­на епо­ха в дру­га по та­къв начин, ся­каш рав­но­ве­си­ето се из­мес­т­ва ту в едната, ту в дру­га­та посока. Да, на­ше­то раз­ви­тие на­ис­ти­на на­по­до­бя­ва мор­с­ки­те вълни, ко­ито са в неп­ре­къс­на­то дви­же­ние и в неп­ре­къс­нат стре­меж към равновесие. Ако вник­не­те в то­ва

Такъв е имен­но пре­хо­дът от Средновековието към но­во­то време.

Тук бих же­лал да добавя, че в епо­хи ка­то нашата, се про­явя­ва ед­на ха­рак­тер­на особеност: мно­го хо­ра на­пъл­но заб­ра­вят това, ко­ето бих­ме на­рек­ли „съз­на­ние за свръх­се­тив­ния свят". С дру­ги думи: в на­ша­та епо­ха има из­вън­ред­но мно­го хора, ко­ито на­пъл­но заб­ра­вят съ­щес­т­ву­ва­ни­ето на ду­хов­ния свят и от­х­вър­лят вся­ка въз­мож­на ми­съл за него. Но в из­вестен смисъл, по­доб­ни епо­хи съ­дър­жат в се­бе си и про­ти­во­по­лож­на­та страна. Нека да обяс­ня то­ва съв­сем просто.

Когато на фи­зи­чес­кия план има хора, ко­ито са нав­лез­ли пре­ка­ле­но дъл­бо­ко в ма­те­ри­ята и на­пъл­но заб­ра­вят ду­ховния свят, то­га­ва оне­зи души, ко­ито след смър­т­та жи­ве­ят в ду­хов­ния свят и очак­ват но­во­то си раж- дане, раз­г­ръ­щат про­ти­во­по­лож­ния стремеж, по­ро­ден от Кармата, ко­ято пре­на­ся тех­ни­те дейс­т­вия от фи­зи­чес­кия свят горе, в ду­ховния свят, а имен­но стре­ме­жът да пред­п­ри­емат нещо, ко­ето за­поч­ва горе, но ще се ра­зиг­рае тук, всред фи­зичес­ки­те условия. Точно то­зи факт ле­жи в ос­но­ва­та на оп­ре­де­ле­ни влияния, ко­ито душите, очак­ва­щи сво­ето но­во раж- дане, от­п­ра­вят към фи­зи­чес­кия свят. И те се на­мес­ват в не­го по та­къв начин, че вед­на­га ста­ва ясно: средствата, с ко­ито разполагат, мо­гат да се на­ме­рят са­мо в ду­хов­ния свят.

За да сме на­пъл­но си­гур­ни в та­зи област, на­ла­га се да от­х­вър­лим го­ля­ма част от това, ко­ето се пред­с­та­вя за откро­ве­ния от ду­хов­ни­те светове, при­пис­ва­ни на хора, ко­ито се на­ми­рат меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане. Лесно мо­гат да бъ­дат по­со­че­ни ти­пич­ни­те случаи, ко­га­то мър­т­ви­те - за да тлас­нат ма­ха­ло­то в об­рат­на по­со­ка - не­ис­то­во се стремят да покажат: Духовният свят все пак съществува! Тъкмо за­що­то в на­ша­та епо­ха има тол­ко­ва мно­го хора, чий­то разум е на­пъл­но помрачен, та­ка че те не ис­кат да зна­ят ни­що за ду­хов­ния свят, съ­щес­т­ву­ват и та­ки­ва мъртви, които прев­ръ­щат то­зи не­дос­та­тък в мо­гъщ по­рив за жи­во и дей­но учас­тие в ­
съби­ти­ята на зем­ния свят. В по­ве­че­то случаи зем­ни­те хо­ра изоб­що не по­до­зи­рат как­во се крие зад те­зи събития: а на­й-­ха­рак­тер­ни­те от тях нас­тъп­ват под фор­ма­та на пос­ла­ния от ду­хов­ния свят, и то без никаква, бих казал, пред­ва­ри­тел­на подготовка. Ето, та­зи е връз­ка­та меж­ду по­тъ­на­ли­те в ма­те­ри­ализ­ма хо­ра от ед­на страна, и по­ри­вът да се из­в­ли­чат ис­ти­ни от ду­хов­ния свят, от дру­га страна.

В кни­га­та на на­шия при­ятел Лудвиг Дайнхард „Мистерията на човека", Вие не­съм­не­но ще от­к­ри­ете мно­го факти и до­ка­за­тел­с­т­ва във връз­ка с те­зи неща. Там фак­ти­те са съб­ра­ни и подредени, до­ка­то в ос­та­на­ла­та ли­тера­ту­ра по те­зи въпроси, те са та­ка разпръснати, че не все­ки би мо­гъл да ги сис­те­ма­ти­зи­ра и об­х­ва­не в сво­ето съзнание. Чудесно е, че в та­зи кни­га Вие от­к­ри­ва­те ед­на съ­пос­тав­ка на фактите, ко­ято от ан­т­ро­по­соф­с­ка гледна точка, е из­вън­ред­но ха­рак­тер­на за на­ша­та епоха. Там ще на­ме­ри­те още и спо­луч­ли­во­то опи­са­ние на един учен, кой­то в се­гаш­ния си зе­мен жи­вот опи­та всич­ки въз­мож­ни средства, за да стиг­не по ма­те­ри­алис­ти­чен път до из­вес­т­ни до­ка­за­тел­с­т­ва за ду­хов­ния свят - ста­ва ду­ма за по­койния Фредерик Майерс - кой­то след смъртта си усе­ти из­вън­ред­но сил­ния по­рив да на­соч­ва зем­ни­те хо­ра към тай­ни­те на ду­хов­ния свят, но ве­че с по­мощта на свръх­се­тив­ни средства.

Този при­мер би мо­гъл да пос­лу­жи ка­то ед­на доб­ра илюс­т­ра­ция към на­ше­то твърдение, че нав­ся­къ­де в све­та ние сме из­п­ра­ве­ни пред неп­ре­къс­на­ти от­к­ло­не­ния от спо­ме­на­то­то рав­но­ве­сие и пред неп­ре­къс­на­ти уси­лия за не­го­во­то възстановяване. Да, неп­ре­къс­на­то­то на­ру­ша­ва­не и неп­ре­къс­на­то­то въз­с­та­но­вя­ва­не на рав­но­ве­си­ето меж­ду свет­ли­на­та и любо- вта, е в ос­но­ва­та на на­ша­та пла­не­тар­на еволюция. И до­ка­то чо­век нап­ред­ва от ед­на инкар­на­ция в друга, не­го­ва­та Карма се прев­ръ­ща в бой­но­то поле, къ­де­то еле­мен­ти­те на свет­ли­на­та и лю­бов­та во­юват сре­щу вся­ко по­се­га­тел­с­т­во спря­мо тях­на­та вза­им­на хармония. Защото в Кармата, ко­ято се про­мък­ва през всич­ки инкарнации, ви­на­ги има си­ли­,ко­ито се стремят, да раз­ру­шат хармонията, до­ка­то обратно: свет­ли­на­та и лю­бов­та неп­ре­къс­на­то я възстановяват. И всич­ко то­ва ще про­дъл­жи до оно­ва да­леч­но бъдеще, ко­га­то - след ка­то чо­ве­кът ще е ми­нал на­й-­пос­ле през всич­ки­те си ин­кар­на­ции - с по­мощ­та на Земята, чо­ве­чес­т­во­то ще по стиг­не съ­вър­ше­но равновесие, съ­вър­ше­на хармония, и из­пъл­вай­ки ми­си­ята си на Земята, ще ув­ле­че зем­на­та плане­та в ней­но­то но­во пла­не­тар­но въплъщение: Бъдещият Юпитер.

И така, в днеш­на­та лек­ция се опи­тах да из­ло­жа ня­кои факти, без ко­ито кар­ми­чес­ки­те връз­ки и за­ко­ни не мо­гат да бъ­дат раз­б­ра­ни правилно. Аз не се по­ко­ле­бах и да раз­к­рия ня­кои дъл­бо­ки тайни, за ко­ито съв­ре­мен­на­та наука ня­ма да е доз­ря­ла още дъл­го време: например, че ма­те­ри­ята е всъщ­ност сгъс­те­на светлина, а ду­шев­ния живот на чо­ве­ка - един вид