Лекции изнесени в Хамбург от 16. До 28. 1910 г

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ

Както ве­че мно­гок­рат­но споменах, го­ле­ми­те кар­ми­чес­ки за­ко­но­мер­нос­ти мо­гат да бъ­дат са­мо приб­ли­зи­телно скицирани, и то в на­й-­об­щи ли- нии, за да да­дем на­ча­лен тла­сък в изу­ча­ва­не­то на та­зи на­ис­ти­на не­о- бятна област. Ако се за­мис­ли­те вър­ху нещата, ко­ито об­съж­дах­ме през пос­лед­ни­те дни, ня­ма да Ви из­г­леж­да странно, че за да тър­си всред външ­ния свят урав­но­ве­ся­ва­щи­те кар­ми­чес­ки от­го­во­ри на сво­ите пре­диш­ни действия, чо­век тряб­ва да на­пус­не оп­ре­де­ле­ни плас­то­ве на сво­ето съзнание: и тък­мо по то­зи на­чин той ще бъ­де неот­ра­зи­мо прив­ле­чен към оно­ва място, къ­де­то ще се за­ра­зи от ня­как­ва „инфекция", за да тър­си

Но как­во ста­ва с хо­да на Кармата, ко­га­то с по­мощ­та на оп­ре­де­ле­ни средства, ние пре­чим на чо­ве­ка да пос­тиг­не изкуплението, ко­ето той сам търси? Да предположим, че с кон­к­рет­ни хи­ги­ен­ни мерки, ние изоб­що пре­мах­ва­ме оне­зи болести, от ко­ито мо­же би да­ден чо­век има, та­ка да се каже, кар­ми­чес­ка потребност. Разбира се, те­зи мерки в ни­ка­къв слу­чай не за­ви­сят от же­ла­ни­ето на човека. Вече ста­на дума, как в оп­ре­де­ле­ни епо­хи стре­ме­жът към чис­то­та въз­ник­ва са­мо по­ра­ди това, че в пред­ход­ни­те сто­ле­тия е из­чез­нал и се­га от­но­во се по­явя­ва ка­то един вид пов­то­ре­ние в хо­да на об­ща­та еволюция. Ние се убедихме, че за Кармата на чо­ве­чес­т­во­то е не­що ес­тествено, ко­га­то в оп­ре­де­ле­на епо­ха чо­ве­кът сти­га до от­к­ри­ти­ето на ед­ни или дру­ги по­мощ­ни средства. Лесно е оба­че да раз­бе­рем съ­що и това, че в пре­диш­ни­те епо­хи той не е стиг­нал до те­зи открития, прос­то за­що­то то­га­ва чо­ве­чес­т­во­то се нуж­да­еше от епидемии- те, ко­ито днес хи­ги­ен­ни­те мер­ки на свой ред са длъж­ни да пре­мах­нат от ли­це­то на света.

Еволюцията на чо­ве­чес­т­во­то дейс­т­ви­тел­но е под­чи­не­на на стро­го оп­ре­де­ле­ни за­ко­ни и въз­мож­нос­т­та за изна­ми­ра­не на да­де­ни по­мощ­ни и ле­чеб­ни сред­с­т­ва изоб­що не се предлага, пре­ди чо­ве­чес­т­во­то да е вът­реш­но под­гот­ве­но за тях. Защото те­зи по­мощ­ни и ле­чеб­ни сред­с­т­ва съв­сем не про­из­ли­зат от буд­но­то и яс­но съз­нание, ко­ето чо­век има меж­ду раж­да­не­то и смъртта; не, те ид­ват нап­ра­во от уни­вер­сал­ния дух на чо­ве­чес­т­вото. И за да се убе­ди­те в това, дос­та­тъч­но е да се замислите, как те­зи или оне­зи от­к­ри­тия са нап­ра­ве­ни «два тогава, ко­га­то чо­ве­чес­т­во­то е на­ис­ти­на уз­ря­ло за тях. Дори един бе­гъл пог­лед вър­ху ис­то­ри­ята на чове- чеството, ще Ви да­де дос­та­тъ­чен по­вод за размисли.

Замислете се само, как на­ши­те да­леч­ни пред­шес­т­ве­ни­ци - т.е. на­ши­те соб­с­т­ве­ни ду­ши - жи­ве­еха на древ­ния кон­ти­нент Атлантида в съв­сем раз­лич­ни те­ла от те­зи на днеш­ни­те хора, как пос­ле та­зи древ­на Атлан- тида по­тъна, и че ней­ни­те оби­та­те­ли се сля­ха с ос­та­на­ли­те зем­ни оби­та­те­ли в точ­но оп­ре­де­лен пе­ри­од от време. Едва от ско­ро ев­ро­пейс­ки­те на­ро­ди мо­жа­ха от­но­во да зав­ла­де­ят териториите, ко­ито се обо­со­би­ха от дру­га­та стра­на на кон­ти­нен­та Атлантида. Но те­зи про­це­си съ­що се уп­рав­ля­ват от ве­ли­ки­те за­ко­ни на Кармата. Дали ще бъ­де нап­ра­ве­но ед­но или дру­го откритие, с ко­ето да пов­ли­я­ем на Кармата в ед­но или дру­го отношение, не за­ви­си от во­ля­та и прищевките на хората, а нас­тъп­ва то- гава, ко­га­то тряб­ва да настъпи.

Независимо от то­ва обаче, отс­т­ра­ня­вай­ки оп­ре­де­ле­ни бо­лес­тот­вор­ни причинители, ко­ито в про­ти­вен слу­чай щяха да бъ­дат по­тър­се­ни с кар­ми­чес­ка цел от да­де­ни хора, все пак ние мо­жем в из­вес­тен сми­съл да вли­я­ем вър­ху Кармата на човека. Обаче „повлияването" оз­на­ча­ва не от­х­вър­ля­не на Кармата, а пре­на­соч­ва­не­то й в дру­га посока.

Нека от­но­во да си пред­с­та­вим след­ния случай: по­ра­ди из­вес­т­ни кар­ми­чес­ки причини, гру­па хо­ра би­ха се по­чув­с­т­ву­вали при­ну­де­ни да по­тър­сят оп­ре­де­ле­ни условия, за да пос­тиг­нат чрез тях това, ко­ето изис­к­ва тях­на­та Карма; оба­че благо­да­ре­ние на хи­ги­ен­ни и дру­ги средства, те­зи ус­ло­вия ве­че не съществуват; излиза, че хо­ра­та не мо­гат да разчи­тат на тях. Но то­ва да­леч не ги ос­во­бож­да­ва от изис­к­ва­ни­ята на Кармата; те са­мо ще са при­ну­де­ни да тър­сят дру­ги условия. Човекът не мо­же да из­бя­га от сво­ята Карма. Никакви ле­чеб­ни и хи­ги­ен­ни сред­с­т­ва не мо­гат да смъкнат от не­го бремето, ко­ето той сам търси, за да пос­та­ви на пле­щи­те си.

Сега за Вас е на­пъл­но ясно: ако от ед­на стра­на ние сме в със­то­яние да ели­ми­ни­ра­ме „вредните" условия, къ­де­то човек би пос­тиг­нал кар­ми­чес­ко­то изкупление, по­доб­ни ус­ло­вия вед­на­га ще възникнат, са­мо че под дру­га форма. Елиминирайки оп­ре­де­ле­ни условия, ние са­мо съз­да­ва­ме не­об­хо­ди­мос­т­та от въз­ник­ва­не на съ­щи­те ус­ло­вия под дру­га форма. Ло- гично е да си представим, че мно­го епи­де­мии и об­щи бо­лес­тот­вор­ни при­чи­ни­те­ли се дъл­жат прос­то на обстоятелството, че хората, ко­ито тър­сят те­зи епи­де­мии и болести, всъщ­ност ис­кат да се ос­во­бо­дят от това, ко­ето те кар­ми­чес­ки прив­ли­чат към се­бе си, ка­къв­то е слу­чая с „ор­га­нът на безлюбието" при епи­де­ми­ите от шарка. Ако на­ис­ти­на отс­т­ра­ним са­мо външ­на­та сим­п­то­ма­то­ло­гия на та­зи болест, ис­тин­с­ки­те при­чи­ни за без­лю­би­ето ос­та­ват не­по­кът­на­ти и чо­веш­ки­те ду­ши би тряб­ва­ло да тър­сят кар­ми­чес­ко­то раз­п­ла­ща­не по друг на­чин в се­гаш­на­та или в след­ва­ща­та инкарнация. Лесно е да про­уме­ем как­во нас­тъп­ва в то­зи случай; а то е следното:

Практически днес се отс­т­ра­ня­ват го­лям брой външ­ни при­чи­ни и усло- вия, ко­ито ина­че би­ха би­ли тър­се­ни от мнози­на за раз­п­ла­ща­не на кар­ми­чес­ки задължения, ко­ито чо­ве­чес­т­во­то е нат­ру­па­ло вър­ху се­бе си през ми­на­ли­те култур­ни епохи. Но по то­зи на­чин ние са­мо от­не­ма­ме на чо­ве­ка въз­мож­нос­т­та да из­пи­та външ­ни­те влияния. Така ние пра­вим външ- ния, фи­зи­чес­ки жи­вот по-приятен, а съ­що и по-здрав. С ед­на дума, пос­ти­га­ме следното: след ка­то не откри­ва съ­от­вет­на­та бо­лест ка­то по­мощ­но сред­с­т­во за раз­п­ла­ща­не на сво­ите кар­ми­чес­ки задължения, чо­ве­кът тря- бва да по­еме по друг път. Следователно, ду­ши­те ко­ито днес на­ми­рат сво­ето спа­се­ние от глед­на точ­ка на здравето, са при­ну­де­ни да тър­сят кар­ми­чес­ко­то раз­п­ла­ща­не по друг начин. И след ка­то то­зи стил на жи­вот

Вгледаме ли се по­-в­ни­ма­тел­но в живота, ще се убедим, че е точ­но така, и че ед­ва ли в дру­га епо­ха е има­ло тол­кова мно­го хора, ко­ито да жи­ве­ят всред та­ки­ва из­тън­че­ни външ­ни удобства, но да се раз­хож­дат в съ­що­то вре­ме на­сам - на­там с опус­то­ше­ни и праз­ни души, как­то днес. Ето за­що те­зи хо­ра бър­зат от ед­на сен­за­ция към друга, а ко­га­то па­рич­ни­те им сред­с­т­ва разрешават, тръг­ват от град на град, за да ви­дят не­що ново; или пък ако ос­та­нат в да­ден град, вся­ка ве­чер ти­чат от ед­но раз­в­ле­че­ние към друго. Но ду­ша­та им ос­та­ва празна, и нак­рая са­ма­та тя ве­че не знае към как­во да се стреми, за да ос­мис­ли своя живот. Защото жи­во­тът всред външни, чис­то фи­зи­чес­ки удобства по­раж­да на­ви­ка да се за­мис­ля­ме са­мо вър­ху фи­зи­чес­ка­та при­ро­да на нещата. И ако то­зи на­вик не се бе ут­върдил у чо­ве­ка от тол­ко­ва дъл­го време, ня­ма­ше да съ­щес­т­ву­ва и она­зи склон­ност към те­оре­ти­чес­ки материализъм, как­ва­то наб­лю­да­ва­ме днес нав­ся­къ­де око­ло нас. Така ду­ши­те ста­ват все по-страдащи, до­ка­то външ­ни­ят жи­вот става все по­-п­ри­ятен и по-здрав.

Но на­й-­мал­ко ан­т­ро­по­со­фът мо­же да се оп­лак­ва от то­ва със­то­яние на нещата, за­що­то тък­мо Антропософията ни да­ва пъл­но­то раз­би­ра­не за тях, а на­ред с не­го - и пог­лед вър­ху въз­мож­нос­ти­те за раз­п­ла­ща­не на кар­ми­чес­ки­те задължения. Душите мо­гат да ос­та­нат праз­ни са­мо до оп­ре­де­ле­на степен; пос­ле тях­на­та соб­с­т­ве­на елас­тич­ност ги зап­ра­ща в дру­га­та посока. Сега те тър­сят в све­та та­ко­ва съ­дър­жа­ние и та­къв смисъл, ко­ито да са срод­ни с тях сами­те и разбират, кол­ко не­об­хо­дим им е ан­т­ро­по­соф­с­кия въз­г­лед за Космоса и човека.

Вие виждате: ма­те­ри­алис­ти­чес­ки­те въз­г­ле­ди не­съм­не­но улес­ня­ват вън- ш­ния живот, но съз­да­ват труд­нос­ти за вът­реш­ния живот, от ко­ито - чрез стра­да­ни­ята на ду­ша­та - блик­ва стре­ме­жът към ново, ду­хов­но светоусе- щане. Духовното светоусещане, как­во­то днес има­ме в ли­це­то на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука, се явя­ва наг­ра­да за оне­зи души, ко­ито не на­ми­рат ни­ка­къв за­до­во­ли­те­лен от­го­вор на сво­ите въп­ро­си от стра­на на външ­ния се­ти­вен свят. Душите про­дъл­жава­т ­да коп­не­ят за но­во съдър- жание, за но­ви истини, до­ка­то тях­на­та вро­де­на елас­тич­ност не ги от­ве­де до об­рат­на­та страна, къ­де­то те от­но­во ще при­емат в се­бе си ду­хов­ния

живот. Изобщо, има дъл­бо­ка връз­ка меж­ду хи­ги­ена­та и бъ­де­щия по­дем на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука.

Вие за­бе­ляз­ва­те то­ва още днес. Но днес има и та­ки­ва души, ко­ито към дру­ги­те си по­вър­х­нос­т­ни чер­ти при­ба­вят и тази: да се ин­те­ре­су­ват от ан­т­ро­по­соф­с­ки­те истини, като, раз­би­ра се, ги при­емат за не­що лю­бо­пит­но и сен­за­ци­онно. Това е не­що ха­рак­тер­но за вся­ко ду­хов­но те­че­ние в ис­то­ри­ята на човечеството: всичко, ко­ето има дъл­бо­ко вът­решно значение, да се въз­п­ри­ема в съ­що­то вре­ме и ка­то мода, ка­то сензация. Обаче ис­тин­с­ки под­гот­ве­ни­те за Антропософията са оне­зи души, ко­ито ни­то се за­до­во­ля­ват от външ­ни­те сензации, ни­то при­емат обяс­не­ни ята на офи­ци­ал­на­та наука. Тези ду­ши са та­ка ста­ра­тел­но под­гот­ве­ни от тях­на­та об­ща Карма, че мо­гат да се свър­жат с Антропософията в на­й-­дъл­бо­ки­те плас­то­ве на своя живот. Самата Антропософия е част от уни­вер­сална­та Карма на човечеството.

Ето как мо­жем да да­дем ед­на или дру­га на­со­ка на чо­веш­ка­та Карма; но не мо­жем да из­к­лю­чим ней­ни­те об­рат­ни въз­дейс­т­вия вър­ху човека. То- ва, ко­ето чо­век са­мо е под­гот­вил в пре­диш­ни­те си инкарнации, за­дъл­жи­тел­но па­да об­рат­но вър­ху не­го по един или друг начин.

Ние ще вник­нем на­й-­доб­ре в ло­ги­ка­та и ме­ха­низ­ми­те на Кармата, ако раз­г­ле­да­ме оне­зи об­шир­ни об­лас­ти от живота, къ­де­то Кармата действу- ва, та­ка да се каже, без мо­рал­ни ос­но­ва­ния и без да има не­що об­що ни­то с мо­рални­те импулси, ко­ито чо­век раз­ви­ва в ду­ша­та си, ни­то с не­го­ви­те мо­ти­ви за мо­рал­ни и не­мо­рал­ни действия. И така, не­ка да раз­г­ле­да­ме ед­на об­ласт от Кармата, къ­де­то мо­рал­ни­те им­пул­си все още не иг­ра­ят ни­как­ва роля, а карми­чес­ки­те връз­ки се осъ­щес­т­вя­ват от на­пъл­но не­ут­рал­ни фактори.

А се­га да на­со­чим вни­ма­ни­ето си към това, как ед­на же­на жи­вее в сво­ята инкарнация. Вие ня­ма да отречете, че по­ра­ди са­мия факт, че е жена, тя ве­че има изживявания, ко­ито са съв­сем раз­лич­ни от те­зи на мъжа, и че те за ви­сят не са­мо от ней­но­то ду­шев­но състояние, а до го­ля­ма сте­пен и от външ­ни­те събития, в ко­ито тя се на­месва са­мо по­ра­ди това, че е жена, и които, на свой ред, се от­ра­зя­ват вър­ху ней­на­та душевност. Ето за­що же­на­та е тлас­ка­на към оп­ре­де­ле­ни пос­тъп­ки и действия, ко­ито из­ця­ло про­из­ти­чат от ней­на­та жен­с­ка същност. Уравновесяване­то меж­ду мъж­ка­та и жен­с­ка същ­ност се из­вър­ш­ва ед­ва в об­лас­т­та на съв­мес­т­ния ду­хо­вен живот. Колкото по­-дъл­бо­ко про­ник­ва­ме в чис­то ду­шев­на­та сфе­ра и във външ­ни­те под­роб­нос­ти на чо­веш­ко­то същество, тол­ко­ва по­-голя­ма се очер­та­ва раз­ли­ка­та меж­ду мъ­жа и жената. Жената има ха­рак­тер­ни особености, ко­ито я раз­ли­ча­ват от мъжа: нап­ри­мер тя е мно­го по­-по­дат­ли­ва на оне­зи импулси, ко­ито на­ри­ча­ме „емоционални", а ка­то ця- ло, нейни­те ду­шев­ни опит­нос­ти са мно­го по­-бо­га­ти от те­зи на мъжа.
Напротив, в жи­во­та на мъ­жа из­пък­ват две сили, които на свой ред имат ог­ром­но вли­яние вър­ху душата: ин­те­лек­ту­ализ­мът и материализмът. На пър­во вре­ме не­ка да под­чер­та­ем та­зи ос­нов­на противоположност: ду­шев­ни­те и емо­ци­онал­ни мо­мен­ти пре­об­ла­да­ват при жената; ин­те­лек­ту­ализ­мът и ма­те­ри­ализ­мът пре­об­ла­да­ват при мъжа.

Ние доб­ре знаем, че през пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, на­ши­те ду­шев­ни из­жи­вя­ва­ния под­гот­вят необ­хо­ди­мо­то фи­зи­чес­ко тя­ло за след­ва­ща­та ин­кар­на­ция на душата. Всичко, ко­ето в жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та е не­ин под­чер­та­но душевен, под­чер­та­но емо­ци­она­лен характер, се стре­ми да про­ник­не по­-дъл­бо­ко в ор­га­низма, да го на­си­ти и импрегнира. Ето за­що жената, чи­ито впе­чат­ле­ния са пре­из­пъл­не­ни с ду­шев­ни и емо­ци­онал­ни сили, пре­на­ся жи­тейс­ки­те опит­нос­ти мно­го по­-дъл­бо­ко в своя пси­хи­чен живот. Мъжът мо­же да има по­-бо­га­ти опитно- сти, по­-го­ле­ми на­уч­ни прозрения: но при не­го опитностите, ка­то цяло, изоб­що не про­ник­ват тол­ко­ва дъл­бо­ко в ду­шев­ния живот, как­то ста­ва при жената. В жен­с­ка­та ду­ша се от­пе­чат­ват в су­ма­рен вид опит­нос­ти­те от це­лия об­к­ръжа­ващ свят. По то­зи на­чин из­жи­вя­ва­ни­ята по­каз­ват и ед­на под­чер­та­на тен­ден­ция да оказ­ват вли­яние вър­ху физи­чес­ка­та струк­ту­ра на организма. Следователно, спе­ци­фич­но жен­с­ки­те из­жи­вя­ва­ния но­сят в се­бе си тенденцията, ко­ято ще им поз­во­ли в след­ва­ща­та ин­кар­на­ция ак­тив­но да фор­ми­рат бъ­де­щия чо­веш­ки организъм. Обаче ед­но по­-дъл­бо­ко про­ник­ва­не в тялото, ед­но по­-­ак­тив­но фор­ми­ра­не на те­лес­ния организъм, то­ва оз­на­ча­ва съз­да­ва­нето на един мъж­ки организъм. Мъжкият ор­га­ни­зъм въз­ник­ва бла­го­да­ре­ние на обстоятелството, че ду­шев­ни­те си­ли се стре­мят да про­ник­нат до кра­ен пре­дел в материята. С дру­ги думи, жен­с­ки­те опит­нос­ти в ед­на ин­кар­на­ция имат та­зи последи- ца, че в след­ва­ща­та ин­кар­на­ция во­дят до въз­ник­ва­не­то на един мъж­ки организъм. Пред Вас е ед­на кар­ми­чес­ка закономерност, ко­ято ле­жи от­въд об­лас­т­та на морала. Ето за­що в окул­тиз­ма се казва: „Мъжът е Кар- мата на жената!" Всъщност мъж­ки­ят ор­га­ни­зъм в ед­на по­-къс­на ин­кар­на­ция е пос­ле­ди­ца от съ­ответ­ни­те жен­с­ки опит­нос­ти в ед­на от пре­диш­ни­те инкарнации. С риск да си нав­ле­ка неп­ри­ят­ни чув­с­т­ва от стра­на на ня­кои от при­със­т­ву­ва­щи­те (имам предвид, че съв­ре­мен­ни­те мъ­же из­пит­ват не­по­ня­тен страх от това, че ще се инкар­ни­рат ка­то жени), аз съм длъ­жен да го­во­ря за те­зи не­ща съв­сем обективно. И така, как стои въп­ро­сът с опитнос­ти­те на мъжа?

Нека да про­дъл­жим пре­диш­ни­те си размишления. При мъж­кия орга- низъм, на­ши­ят „вът­ре­шен човек" е мно­го по­-дъл­бо­ко впле­тен в материя- та, мно­го по­-сил­но „вкопчен" в нея, от­кол­ко­то при жената. Жената до го­ля­ма сте­пен за­паз­ва част от ду­хов­ния свят из­вън сво­ето тяло; та­зи част остават ­та­ка да се каже, неинкарнирана; же­на­та не по­тъ­ва тол­ко­ва
на­вът­ре в материята, тя за­паз­ва тя­ло­то си по-меко, по-гъвкаво. Характе- рен приз­нак на жен­с­ка­та при­ро­да е, че тя за­паз­ва за се­бе си свободна, не­ин­кар­ни­ра­на ду­хов­на сила, вмък­ва се мно­го по­-п­ред­паз­ли­во в ма­терията, и пре­ди всич­ко - за­паз­ва своя мозък, та­ка да се каже, мек. Ето за­що ня­ма ни­що чудно, че же­ни­те про­явяват ед­но трай­но вле­че­ние към новото, осо­бе­но ако то е в ду­хов­на­та област. Едно окул­т­но движение, чи­ито из­точ­ни­ци са в ду­хов­ния свят, ви­на­ги на­ми­ра по­ве­че при­вър­же­ни­ци всред жените, от­кол­ко­то всред мъжете: то­ва не е слу­чай­ност, а на­пъл­но от­го­ва­ря на по­-дъл­бо­ки­те и за­ко­но­мер­ни връз­ки меж­ду нещата. Който е мъж, доб­ре знае, кол­ко труд­но уп­рав­ля­ем ин­с­т­ру­мент е по­ня­ко­га мъж­кия мозък. Поискаме ли да си пос­лу­жим с не­го за по­-с­во­бод­ни и гъв­ка­ви мис лов­ни конструкции, той вед­на­га ни от­го­ва­ря с ужа­ся­ва­щи преч­ки и на­й-­ве­че с ед­на ри­гид­на скованост. Той не желае да ни се под- чинява. И ние тряб­ва да при­бег­нем до всич­ки въз­мож­ни средства, за да го ос­во­бо­дим от та­зи скованост. Тази опитност, впрочем, е спе­ци­фич­но мъжка.

Следователно, мъж­ка­та при­ро­да е мно­го по-сгъстена, мно­го по-концен- трирана; пос­те­пен­но тя е ста­на­ла все по-твърда, по-сбита, и в край­на сметка: по-материална. Но от дру­га страна, са­мо един „втвърден" мо­зък е адек­ват­ния инстру­мент за интелекта; за ду­шев­ни­те си­ли „втвърдения" мо­зък не пред­с­тав­ля­ва осо­бен интерес. Защото ин­те­лек­туализ­мът е свъ- р­зан пре­ди всич­ко с фи­зи­чес­кия план на нещата. В из­вес­тен сми­съл бих­ме мог­ли да го­во­рим до­ри за „зам­ра­зе­ност на мозъка"; и той пър­во тряб­ва да бъ­де „размразен", за да ста­не го­ден за по­-с­во­бод­ни размишления. Обаче по то­зи на­чин мъ­жът е мно­го по­-мал­ко пред­раз­по­ло­жен да при­ема в се­бе си оне­зи опитности, ко­ито са свърза­ни с на­й-­дъл­бо­ки­те плас­то­ве на ду­шев­ния живот. А и до­ри да ги приема, те не го за­ся­гат та­ка дълбоко. Едно от до­ка­за­тел­с­т­ва­та за то­ва е ця­ла­та по­вър­х­нос­т­на същ­ност на офи­ци­ал­на­та наука: кол­ко мно­го раз­съж­де­ния и теории има в нея, и кол­ко не­об­х­ва­на­ти ос­та­ват не­ща­та от живота. Ето един при­мер за по­вър­х­нос­т­на­та същ­ност на днешна­та наука:

Представете си, как един сту­дент слу­ша лек­ци­ите на уни­вер­си­тет­с­ки професор, при­вър­же­ник на Дарвин. Какво може да се чуе от човек, кой­то зас­тъп­ва те­ори­ята за ес­тес­т­ве­ния подбор? Защо нап­ри­мер - пи­та той - пе­те­лът има красивите, сини, ис­к­ря­щи цве­то­ве на сво­ите пера? Те се обяс­ня­ват с по­ло­во­то привличане, за­що­то ко­кош­ки­те из­би­рат он­зи пе- тел, чи­ито пе­ра имат на­й-­яр­ки­те син­ка­ви отблясъци. Другите ек­зем­п­ля­ри от­па­дат и така, гру­бо ка­зано, въз­ник­ва ед­на оп­ре­де­ле­на порода. Ето го „вис­ше­то развитие", ето го ре­ши­тел­ния „по­лов подбор"! И се­га сту­ден­тът е радостен, че ве­че знае как нап­ред­ва ево­лю­ци­ята на видовете. После той вли­за на след­ва­ща­та лек­ция по фи­зи­оло­гия на сетивата, къ­-­
дето чу­ва следното: Правени са мно­гоб­рой­ни опити, ко­ито по­каз­ват кол­ко раз­лич­но дейс­т­ву­ват цве­то­ве­те от спек­тъ­ра вър­ху от­дел­ни­те жи­во­тин­с­ки видове, та­ка че нап­ри­мер ко­кош­ки­те изоб­що не въз­п­ри­емат оне­зи цве­то­ве от спектъра, ко­ито се дви­жат от синьо­то до виолетовото, а са­мо цве­то­ве­те от зе­ле­но то до оранжевото!

И ако се­га то­зи сту­дент по­ис­ка да съ­пос­та­ви две­те лекции, а в днеш­ни­те уни­вер­си­те­ти той на­ис­ти­на мо­же да ги чуе, прос­то ще бъ­де зас­та­вен да пог­лед­не на не­ща­та повърхностно: друг из­бор за не­го няма. Цялата те­ория за ес­тес­т­ве­ния под­бор се гра­ди на предположението, че ко­кош­ки­те виж­дат пъс­т­ро­то опе­ре­ние на пе­те­ла и то­ва им доста­вя ня­как­ва радост, до­ка­то в дейс­т­ви­тел­ност те не виж­дат ни­що по­доб­но и пе­ра­та на пе­те­ла им из­г­леж­дат гарвановочерни.

Посочих са­мо един еле­мен­та­рен пример. Обаче всеки, кой­то по­ис­ка да се пос­ве­ти на се­ри­оз­на на­уч­на кариера, ще се сблъс­ка с по­доб­ни не­ща на вся­ка крачка! Виждате, как ин­те­лек­тът не обяс­ня­ва твър­де дъл­бо­ко не­ща­та от жи­вота, а ос­та­ва на повърхността. Аз умиш­ле­но под­б­рах то­зи кре­щящ пример.

Впрочем, не е тол­ко­ва лес­но да приемем, че тък­мо ин­те­лек­тът е нещо, ко­ето не се до­кос­ва до вът­реш­ния свят на човека. Материалистическото све­то­усе­ща­не изоб­що ня­ма пред­с­та­ва за жи­во­та на душата. Логичната пос­ле­ди­ца от всич­ко то­ва е, че при ед­на та­ка­ва инкарнация, през ко­ято чо­век не про­ник­ва дъл­бо­ко в своя ду­ше­вен свят, след смър­т­та той не про­буж­да в се­бе си и стре­ме­жът да се по­то­пи осо­бе­но дъл­бо­ко в он­зи организъм, кой­то той ще оби­та­ва през след­ва­ща­та си инкарнация. Необ- ходимата за та­зи цел си­ла не е пре­не­се­на от пре­диш­на­та ин­кар­нация и чо­ве­кът не „потъва" дъл­бо­ко в сво­ето но­во тяло. С ед­на дума, на­ли­це са всич­ки условия, за да мо­же то­зи човек да из­г­ра­ди в след­ва­ща­та си ин­кар­на­ция не друго, а ед­но жен­с­ко тяло. Ето за­що в окул­тиз­ма е вяр­но и дру­го­то твърдение: „Жената е Кармата на мъжа!"

И така, виж­да­ме как точ­но в та­зи област, ко­ято ня­ма ни­що об­що с мо- рала, чо­ве­кът фак­ти­чес­ки под­гот­вя своя теле­сен ор­га­ни­зъм за след­ва­ща­та си инкарнация. И по­не­же те­зи не­ща се от­ра­зя­ват не са­мо вър­ху на­ши­те ду­шев­ни изживявания, но и вър­ху на­ши­те действия, ние тряб­ва да обобщим: Доколкото в ед­на от ин­кар­на­ци­ите си чо­ве­кът има мъж­ки или жен­с­ки опитности, то­ва оп­ре­де­ля и не­го­во­то по­ве­де­ние в ед­на или дру­га по­со­ка през след­ва­ща­та инкарнация, по­не­же жен­с­ки­те опит­нос­ти по­раж­дат стре­ме­жа към из­г­раж­да­не на мъж­ки организъм, и обратно: мъж- ки­те опит­нос­ти по­раж­дат стре­ме­жа към из­г­раж­да­не на жен­с­ки органи- зъм. Само в ред­ки слу­чаи сме сви­де­те­ли как ин­кар­на­ци­ята в един и същ пол мо­же да се повтори; то­ва мо­же да се по­лу­чи на­й-м­но­го се­дем пъти. По правило, все­ки мъж­ки ор­га­ни­зъм се стре­ми да се пре­ро­ди ка­то жен-
ски, и обратно. Всякакви лич­ни пред­по­чи­та­ния тук отпадат: за­що­то не­ща­та опи­рат не до желанията, как­ви­то са те в се­тив­но­-фи­зи­чес­кия свят, а до тен­ден­циите, ко­ито чо­век раз­г­ръ­ща в пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и но­во­то си раждане. Да, тук вли­зат в си­ла мно­го по­-вис­ши основания, от фи­лис­тер­с­кия ужас на един дне­шен мъж, че би мо­гъл да се пре­ро­ди ка­то жена. Ясно виждате, кол­ко мно­го не­ща се оп­ре­де­лят кар­ми­чес­ки от жи­во­та в пре­диш­на­та инкарнация.

Сега се на­ла­га да вник­нем в ед­на по­-д­ру­га кар­ми­чес­ка закономерност, за да хвър­лим с ней­на по­мощ не­об­хо­ди­ма­та свет­ли­на вър­ху проблемите, ко­ито ще об­съж­да­ме през след­ва­щи­те дни.

Нека да се вър­нем още вед­нъж към ед­на твър­де от­да­ле­че­на епо­ха от чо­веш­ко­то развитие: епохата, ко­га­то на Земя­та за пръв път ста­на­ха въз­мож­ни чо­веш­ки­те инкарнации, чо­веш­ки­те въплъщения. Това ста­на по вре­ме­то на древна­та Лемурийска епоха.

Тогава за пръв път чо­веш­ко­то съ­щес­т­во бе­ше под­ло­же­но на мощ­но­то лу­ци­фе­ри­чес­ко влияние, ко­ето на свой ред пре­диз­ви­ка и на­ме­са­та на ари­ма­ни­чес­ки­те сили. Нека наг­лед­но да си пред­с­та­вим външ­ни­те про­яв­ле­ния на лу­ци­фе­ричес­ки­те си­ли в чо­веш­кия живот.

Благодарение на обстоятелството, че по на­ча­ло през она­зи древ­на епо­ха чо­ве­кът мо­жа да при­еме в се­бе си лу­ци­фе­ричес­ко­то вли­яние и да на­си­ти с не­го сво­ето ас­т­рал­но тяло, чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло се ока­за в със­то­яние да про­никне още по­-дъл­бо­ко в ма­те­ри­ал­на­та част на фи­зи­чес­ко­то тяло, и то по съв­сем раз­ли­чен начин, от­кол­ко­то би сто­ри­ло то­ва без на­ме­са­та на Луцифер. Благодарение на Луцифер, чо­ве­кът ста­на по-мате- риален. Без лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили, чо­векът ня­ма­ше да по­же­лае сли­за­не­то си в ма­те­ри­ал­ния свят и би се за­дър­жал в по­-вис­ши­те сфе­ри на съ­щес­т­ву­ванието. Следователно, нас­тъ­пи ед­но мно­го по­-мощ­но вза­им­но про­ник­ва­не меж­ду „външният" и „вътрешният" човек, от­кол­ко­то би се по­лу­чи­ло без на­ме­са­та на Луцифер. Първата пос­ле­ди­ца от то­ва вза­им­но про­ник­ва­не беше, че чо­ве­кът из­гу­би рет­рос­пек­тив­ния си пог­лед за всич­ки събития, ко­ито са пред­шес­т­ву­ва­ли не­го­во­то въплъщение. Раждането се пре­вър­на в един акт, чрез кой­то „духовният" чо­век се свър­за тол­ко­ва сил­но с „материалния" човек, че спо­ме­нът за пре­диш­ни­те из­жи­вя­ва­ния в ду­хов­ния свят угас­на напълно. До то­зи мо­мент чо­ве­кът мо­же­ше да съх­раня­ва спо­ме­ни­те си за всич­ки съ­би­тия от жи­во­та пре­ди сво­ето раждане; се­га лу­ци­фе­ри­чес­ки­те си­ли му от­не­ха спо­ме­ни­те за не­го­ви­те ми­на­ли ду­хов­ни изживявания. От тук на­та­тък чо­ве­кът не мо­же да си спом­ня как­во ста­ва между смър­т­та и но­во­то раждане, а по вре­ме на це­лия си зе­мен жи­вот е при­ну­ден да из­в­ли­ча сво­ите из­жи­вя­вания и опит­нос­ти от външ­ния се­ти­вен свят.

Обаче Вие бих­те до­пус­на­ли го­ля­ма грешка, ако смятате, че вър­ху чо­ве­ка дейс­т­ву­ват са­мо грубите, външ­ни субстанции, ко­ито той при­ема в се­бе си, ка­то нап­ри­мер хра­на­та и т.н. Върху чо­ве­ка дейс­т­ву­ват не са­мо хра­нител­ни­те вещества, но и всич­ки не­го­ви усещания, ко­ито чрез сетивата, бих казал, прос­то се вли­ват в него. Но по­ра­ди по­-го­ля­ма­та си бли­зост до материята, хра­ни­те дейс­т­ву­ват по друг начин.

Представете си за миг, че лу­ци­фе­ри­чес­ко­то вли­яние не съществува: то­га­ва всичко, от хра­ни­тел­ни­те ве­щес­т­ва до се­тив­ни­те впечатления, би дейс­т­ву­ва­ло вър­ху чо­ве­ка по мно­го по­-фин начин. Той би на­си­щал вся­ко свое сетив­но из­жи­вя­ва­не с опит­нос­ти­те си от жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане. Поради обстоятелството, че нап­ра­ви се­бе си по-мате- риален, чо­ве­кът се при­ну­ди да по­на­ся и по­-г­ру­би въз­дейс­т­вия от вся­ка­къв род.

Следователно, по­ра­ди вли­яни­ето на Луцифер, чо­ве­кът за­поч­на да прив­ли­ча към се­бе си ед­на мно­го по­-п­лът на част от външ­ния свят. Тази по­-п­лът­на и сгъс­те­на част обаче, е съв­сем раз­лич­на от останалата. „Несгъс- тената" част би под­дър­жа­ла спо­ме­ни­те от пре­диш­ния живот; тя би га­ран­ти­ра­ла още и пъл­на­та сигурност, че всичко, ко­ето чо­ве­кът из­жи­вя­ва меж­ду раж­да­не­то и смъртта, има сво­ето про­дъл­же­ние в без­к­райния ду­хо­вен свят Човекът би знаел: наистина, външ­но погледнато, смър­т­та ид- ва; оба­че всичко, ко­ето ве­че е станало, про­дъл­жава сво­ето съществува- ние. Поради това, че прие „по-сгъстената" част от ма­те­ри­ал­ния свят, чо­ве­кът постигна, още с раж­да­не­то си, ед­на сил­на за­ви­си­мост меж­ду сво­ето соб­с­т­ве­но тя­ло и външ­ния свят.

Каква бе­ше пос­ле­ди­ца­та от та­зи промяна? Още от раждането, ду­хов­ни­ят свят беше, та­ка да се каже, из­ли­чен от съз­на­ни­ето на човека! И сега, за да жи­вее в ду­хов­ния свят, за да се про­бу­ди в ду­хов­ния свят, той тряб­ва на­й-­нап­ред да нав­ле­зе в оно­ва състояние, при ко­ето нах­лу­ла­та от външ­ния свят „по-гъста" материя, от­но­во да се от­не­ме от него. Понеже прив­ля­кох­ме към се­бе си по­-гъс­та­та материя, сега, за да се вър­нем от­но­во в ду­хов­ния свят, ние тряб­ва да из­ча­ка­ме он­зи момент, ко­га­то външ­но­то ма­те­ри­ал­но тя­ло ще ни бъ­де отнето! Тази по­-п­лътна и гъс­та материя, ко­ято про­ник­на в нас, пос­те­пен­но разрушава, за­поч­вай­ки от ми­га на раж- дането, на­ша­та телес­на природа. Да, всич­ко ко­ето се вмък­ва в нас, все по­ве­че и по­ве­че раз­ру­ша­ва на­ша­та те­лес­на природа, до­ка то нак­рая тя бъ­де окон­ча­тел­но разрушена. Още от ми­га на на­ше­то раждане, ние по­ема­ме в се­бе си ед­на мно­го по­-п­лът­на и по­-гъс­та материя, от­кол­ко­то бих­ме по­ели без вли­яни­ето на Луцифер; ние са­ми унищожаваме, ма­кар и бавно, на­ше­то тяло, до­ка­то с нас­тъп­ва­не­то на смъртта, го пре­вър­нем в не­що на­пъл­но не­нуж­но и не­из­пол­з­ваемо.

С дру­ги думи, ние виж­да­ме как лу­ци­фе­ри­чес­ко­то вли­яние всъщ­ност е ис­тин­с­ка­та кар­ми­чес­ка при­чи­на за смъртта на човека. Ако не би съ­щес­т­ву­ва­ла точ­но та­зи фор­ма на фи­зи­чес­ко­то раждане, за нас не би съ­щес­т­ву­ва­ла и та­зи фор­ма на смъртта. Без Луцифер, чо­ве­кът би зас­та­вал пред смър­т­та по та­къв начин, ся­каш яс­но виж­да ид­ва­щи­те събития. Смъртта е кар­ми­чес­ка­та пос­ле­ди­ца от раждането; раж­да­не и смърт си при­над­ле­жат кар­ми­чески. Без раждането, как­во­то е то за днеш­ния човек, не би съ­щес­т­ву­ва­ла и она­зи смърт, ко­ято чо­век сре­ща в края на своя зе­мен живот.

Аз ве­че казах, че при жи­вот­но­то не мо­жем да го­во­рим за Карма в съ­щия смисъл, как­то пра­вим то­ва при човека. Ако ня­кой би твърдял, че в жи­во­тин­с­кия свят раж­да­не­то и смър­т­та съ­що си при­над­ле­жат кармически, той прос­то не знае, че за чо­ве­ка раж­да­не­то и смър­т­та са не­що съ­вър­ше­но различно, от­кол­ко­то са те за жи­вотното. Макар и външ­но еднакви, те­зи про­це­си не си при­ли­чат по нищо; при раж­да­не­то и смър­т­та не­ща­та се свеж­дат не са­мо до гра­див­ни и раз­пад­ни процеси, а до про­мя­на в съзна- нието.

При жи­вот­но­то „съзнанието" се но­си от т.нар. Групова Душа (Gruppen - Seele). За нея уми­ра­не­то на ед­но жи­вот­но оз­на­ча­ва приб­ли­зи­тел­но също- то, ко­ето Вие усещате, ко­га­то с нас­тъп­ва­не на ля­то­то под­с­т­риг­ва­те ко­са­та си, в очак­ва­не тя от­но­во да порасне. При уми­ра­не­то на ед­но животно, Груповата Душа на съ­от­вет­ния жи­во­тин­с­ки ви­д,­из­пит­ва усещането, ся­каш за­губ­ва ня­как­ва те­лес­на част, ко­ято пос­те­пен­но из­рас­т­ва и се въз- ста­но­вя­ва напълно. Донякъде бих­ме мог­ли да срав­ним Груповата Душа с чо­веш­кия Аз. Тя не поз­на­ва ни­то раждането, ни­то смъртта; тя прос­то наб­лю­да­ва това, ко­ето пред­хож­да раждането, как­то и това, ко­ето нас­тъп­ва след смъртта. Да се го­во­ри за раж­да­не­то и смър­т­та при жи­вот­ни­те по съ­щия начин, как­то го­во­рим за тях при човека, е пъл­но безсмислие, за­що­то при­чи­ни­те са съв­сем различни. Да вярваме, че под ед­нак­ва­та външност са скри­ти и ед­нак­ви вът­реш­ни причини, оз­на­ча­ва да от­х­вър­ля­ме не­ви­ди­ма­та ра­бо­та на Духа.Еднаквият вън­шен вид на два про­це­са не оз­на­ча­ва със си­гур­ност и тъж­дес­т­ве­ност на тех­ни­те причини.

Да, ед­нак­ви­ят вън­шен вид чес­то крие съ­вър­ше­но раз­лич­ни вът­реш­ни причини. Много лес­но е да се убедим, че външ­ни­ят се­ти­вен об­раз не мо­же да бъ­де ни­как­во до­ка­за­тел­с­т­во за ес­тес­т­во­то на вът­реш­ни­те процеси.

Представете си два­ма души: точ­но в 9 ча­са Вие оти­ва­те на оп­ре­де­ле­но мяс­то и ги виж­да­те да сто­ят там един до друг. След из­вес­т­но вре­ме се връ­ща­те и ги виж­да­те да сто­ят на съ­що­то място. Сега Вие бих­те мог­ли да стиг­не те до извода, че и два­ма­та не са мръд­на­ли от мястото, къ­де­то са би­ли в 9 часа. Помислете обаче, да­ли те не са свър­ши­ли не­що между- временно; и мо­же би ще установите, че еди­ни­ят е пре­ка­рал там на­пъл­но неподвижен, до­ка­то дру­ги­ят е из­вър­вял дъ­лъг път и се е за­вър­нал твър­де

Ето за­що съв­ре­мен­на­та физиология, ко­ято тръг­ва от из­с­лед­ва­не­то на вът­реш­на­та кле­тъч­на структура, е на съв­сем пог­ре­шен път. Външният се­ти­вен об­раз на не­ща­та ни­ко­га не мо­же да бъ­де ме­ро­да­вен за ес­тес­т­во­то на тях­ната вът­реш­на същност.

Да, всич­ко тряб­ва да бъ­де ста­ра­тел­но премислено, за да разберем, че за окул­т­но­то изследване, раж­да­не­то и смър­т­та при чо­ве­ка са не­що ко­рен­но различно, от­кол­ко­то са те при бо­зай­ни­ци­те или при птиците. Тези про­цеси мо­гат да бъ­дат проучвани, са­мо ако хо­ра­та от­но­во на­со­чат по­не мал­ко вни­ма­ни­ето си към из­точ­ни­ци­те и ре­зулта­ти­те на ду­хов­но­то из- следване. В про­ти­вен случай, ко­га­то офи­ци­ал­на­та на­ука ос­та­ва са­мо при външ­ни­те фак­ти от се­тив­ния свят, се по­лу­ча­ва така, че всичко, ко­ето хо­ра­та мис­лят и пред­по­ла­гат за фи­зи­чес­ки­те процеси, ня­ма ни­що об­що с истината. Цялата днеш­на те­оре­тич­на на­ука е ед­на фан­тас­т­на измислица, въз­ник­ва­ща от ме­ха­нично­то ком­би­ни­ра­не на външ­ни­те фак­ти спо­ред тех­ния ви­дим образ. В мно­го об­лас­ти от жи­во­та тък­мо външ­ни­те фак­ти изис­к­ват ед­на вяр­на трактовка, ед­но пра­вил­но интерпретиране; но офи­ци­ал­на­та на­ука не е в със­то­яние да го направи.

Днес ние раз­г­ле­дах­ме кар­мич­ни­те за­ко­но­мер­нос­ти в две на­пъл­но не­ут­рал­ни об­лас­ти и Вие ще се убедите, че от тях ще из­в­ле­чем не­об­хо­ди­ми­те изводи, за да про­дъл­жим на­ша­та те­ма в след­ва­щи­те лекции. Ние видях- ме, как жен­с­ки­ят ор­га­ни­зъм е кар­ми­чес­ка пос­ле­ди­ца от из­жи­вя­ва­ни­ята на мъжа, а мъж­ки­ят ор­га­ни­зъм - кар­мичес­ка пос­ле­ди­ца от из­жи­вя­ва­ни­ята на жената; и нак­рая показахме, че смър­т­та е про­дъл­же­ние на кар­ми­чес­ко­то действие, за­поч­на­ло с раждането.

Всички те­зи неща, в слу­чай че се опитаме, ма­кар и постепенно, да ги разберем, мо­гат да ни от­ве­дат още по­-дъл­боко в кар­ми­чес­ки­те връз­ки на чо­веш­кия живот.