Лекции изнесени в Хамбург от 16. До 28. 1910 г

СЕДМА ЛЕКЦИЯ

В хо­да на до­се­гаш­ни­те лек­ции мо­жах­те да установите, че пос­те­пен­но се доб­ли­жа­ва­ме до на­ша­та край­на цел и че с вся­ка стъп­ка про­ник­ва­ме все по­-дъл­бо­ко в об­съж­да­на­та тема. Последният път го­во­рих­ме за същнос­т­та на болката, ко­ято обик­но­ве­но съп­ро­вож­да да­де­на болест; от­бе­ля­зах­ме обаче, как в дру­ги случаи, ко­ито са срав­ни­тел­но по-редки, бо­лес­т­та мо­же да про­те­че без ни­как­ви болки.

Сега тряб­ва да раз­г­ле­да­ме още по­-точ­но вът­реш­на­та при­ро­да на бол- ката. Необходимо е да при­пом­ним още, че бол­ка­та мо­же да се по­яви и ка­то ед­но до­пъл­ни­тел­но усещане. Защото от пре­диш­ни­те лек­ции стана
ясно, че бо­лес­т­та и бол­ка­та да­леч не ви­на­ги са вза­им­но свързани. Да не забравяме, че ко­га­то ед­на бо­лест се съп­ро­вож­да от болка, в дейс­т­вие вли­зат и дру­ги фактори, ко­ито ня­мат мно­го об­що със са­мо­то бо­леду- ване. Вече споменахме, че в рам­ки­те на он­зи процес, кой­то се осъ­щес­т­вя­ва в пре­хо­да меж­ду две ин­кар­нации, ко­га­то опит­нос­ти­те от ми­на­ло­то пре­раж­да­не ме­та­мор­фо­зи­рат в бо­лес­тот­вор­ни причини, се на­мес­ва луци­фе­ри­чес­ки­ят прин­цип от ед­на страна, и ари­ма­ни­чес­ки­ят прин­цип - от друга.

Но как всъщ­ност чо­век под­гот­вя в се­бе си при­чи­ни­те за бо­лес­т­ния процес? Защо по­раж­да в се­бе си стре­межа да е болен? Какво точ­но го ръ­ко­во­ди­,ко­га­то меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не съ­би­ра оне­зи сили, ко­ито в след­ва­щия жи­вот ще се про­явят ка­то болест?

Към всич­ко то­ва го тлас­ка възможността, че мо­же да по­пад­не как­то под из­ку­ше­ни­ето на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили, та­ка и под из­ку­ше­ни­ето на ари­ма­ни­чес­ки­те сили. Вече доб­ре знаем, как­во оз­на­ча­ва „да по­пад­неш под влас­т­та на Луцифер". С Луцифер е свър­за­но всичко, ко­ето ни ра­зяж­да ка­то страсти, себелюбие, егоизъм, су­ета и високомерие, всичко, ко­ето един вид въз­гор­дя­ва на­шия Аз. Или с дру­ги думи: ако се под­дадем на силите, ко­ито дейс­т­ву­ват в на­ше­то ас­т­рал­но тяло, из­ра­зя­ва­щи се на­й-­об­що в его­ис­тич­ни же­ла­ния и страсти, то­ва означава, че в съ­от­вет­на­та ин­кар­на­ция ние сме по­пад­на­ли под влас­т­та на Луцифер. И ка­то резул­тат от на­ши­те действия, из­вър­ше­ни под вли­яни­ето на Луцифер, през пе­ри­ода меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, ние се из­пъл­ва­ме с един ос­но­вен стре- меж: да се ин­кар­ни­ра­ме по та­къв начин, че ак­тив­но да привле­чем към се­бе си оп­ре­де­лен бо­лес­тен процес, за да мо­жем - пре­одо­ля­вай­ки го - от­но­во да се ос­во­бо­дим от пи­па­ла­та на Луцифер. Ако лу­ци­фе­ри­чес­ки­те из­ку­ше­ния изоб­що не бя­ха тук, ние ня­ма­ше да по­пад­нем в тях, но ня­ма­ше и да се обо­га­тим с те­зи но­ви и мо­гъ­щи сили.

В случай, че жи­во­тът не пред­ла­га­ше ни­що друго, ос­вен това, ко­ето Лу- цифер пре­диз­вик­ва в нас, т.е. все­възмож­ни­те его­ис­тич­ни страс­ти и ин- стинкти, то­га­ва ние прак­ти­чес­ки ни­ко­га не бих­ме мог­ли да се ос­во­бо­дим от лу­ци­фе­ри­чес­ки­те изкушения. Ние не бих­ме мог­ли да се ос­во­бо­дим от тях, до­ри и в хо­да на по­ред­ни­те реинкарнации, за­що­то ви­на­ги и от­но­во щях­ме да по­па­да­ме в тях­на­та примка. Ако например, в хо­да на Земно­то раз­ви­тие бих­ме би­ли пре­дос­та­ве­ни на са­ми­те се­бе си, как­то и на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили, то­га­ва в ед­на от инкар­на­ци­ите ние не­из­беж­но щях­ме да по­пад­нем в прим­ка­та на Луцифер, а после, след смъртта, щях­ме да се до­се­тим за пос­ле­ди­ци­те и да под­гот­вим кар­ми­чес­ко­то урав­но­ве­ся­ва­не на съ­от­вет­ния бо­лес­тен про­цес в след­ваща­та инкарнация; оба­че ако не би­ха влез­ли в си­ла и дру­ги фактори, то­зи бо­лес­тен про­цес би про­те­къл по та­къв начин, че да ни ли­ши от как­ви­то и да е по­ло­жи­тел­ни резултати,

Следователно, ако от ед­на стра­на сме зас­т­ра­ше­ни от Луцифер, от дру­га стра­на вед­на­га се на­мес­ва про­ти­во­действи­ето на оне­зи свръх­се­тив­ни сили, ко­ито ид­ват от про­тив­ни­ка на Луцифер, и се­га те се опит­ват да уп­ражнят ед­но про­ти­во­по­лож­но действие, за да отс­т­ра­нят от нас лу­ци­фе­ри­чес­ки­те влияния. Тъкмо те­зи сили, чиито про­тив­ник е Луцифер, при­ба­вят към бо­лес­т­ния процес, пре­диз­ви­кан от Луцифер това, ко­ето на­ри­ча­ме болка.

Ето защо, на бол­ка­та тряб­ва да гле­да­ме ка­то на нещо, ко­ето - в случай, че оп­ре­де­ля­ме лу­ци­фе­ри­чес­ки­те влияния ка­то зли си­ли - ни пред­ла­га доб­ри­те сили, с чи­ято по­мощ ще си пос­лу­жим с болката, за да се ос­во­бодим от пи­па­ла­та на зли­те сили; те ня­ма да пред­с­тав­ля­ват ве­че пре­диш­на­та опас­ност за нас. Ако към бо­лестния процес, нас­тъп­ващ ка­то по- с­ле­ди­ца от из­ку­ше­ни­ята на Луцифер, в ко­ито сме попаднали, не се при­ба­ви и болката, ние бих­ме си казали: „В края на краищата, съв­сем не е тол­ко­ва лошо, че сме по­пад­на­ли в прим­ки­те на Луцифер!" И то­га­ва ние изоб­що не сти­га­ме до там, че да нап­рег­нем соб­с­т­ве­ни­те си сили, за да се ос­во­бо­дим от Луцифер. Болката, ка­то съз­на­ние на аб­нор­м­но буд­но­то ас­т­рал­но тяло, е съ­щев­ре­мен­но и нещо, ко­ето мо­же да ни от­к­ло­ни от опас- ността, от­но­во да по­пад­нем под влас­т­та на Луцифер, къ­де­то ве­че сме се ока­за­ли не­го­ви пленници. Ето как бол­ка­та се прев­ръ­ща в наш възпита- тел, що се от­на­ся до из­ку­ше­ни­ята на Луцифер.

Няма сми­съл да се пов­ди­га възражението: Как мо­же бол­ка­та да бъ­де наш възпитател, след ка­то са­мо стра­да ме, без да до­ла­вя­ме ней­на­та бла­гот­вор­на сила? Защото ако не до­ла­вя­ме ней­на­та бла­гот­вор­на сила, то­ва е са­мо по­ра­ди не­дос­та­тъ­ци­те на на­ше­то Азово съзнание. В оно­ва съзна- ние, ко­ето аз опи­сах ка­то раз­по­ло­же­но под Азовото съзнание, съ­от­вет­ни­ят про­цес е ве­че факт, ма­кар и в днев­но­то си съз­на­ние чо­век да не знае ни­що за него: „Сега аз из­пит­вам бол­ка и тя е един вид помощ, ко­ято доб­ри­те си­ли ми изпращат, за да поп­ра­вя мо­ите грешки!" Така в под­съз­на­ни­ето се на­ди­га ед­на сила, ко­ято се про­явя­ва ка­то кар­ми­чес­ко уравновесяване, ка­то един им­пулс да не по­пад­нем от­но­во в плен на оне­зи ин­с­тин­к­ти и страсти, ле­жа­щи в ос­но­ва­та на се­гаш­но­то заболяване.

Ето как Кармата раз­г­ръ­ща сво­ята дейност, ето как ние по­па­да­ме под влас­т­та на Луцифер, ето как лу­ци­фе­ричес­ки­те си­ли ни тлас­кат към бо- лестите, ко­ито ще срещ­нем през ед­на от след­ва­щи­те ни инкарнации; ед­ва се­га разбираме, че доб­ри­те си­ли при­ба­вят бол­ка­та към ор­га­нич­но­то увреждане, за да раз­по­ла­га­ме в ней­но ли­це с ед­но мо­гъ­що въз­пи­та­тел­но средство, ле­жа­що под пра­га на на­ше­то обик­но­ве­но съзнание. Сега ве­че
знаем: Навсякъде, къ­де­то към бо­лес­т­та се при­ба­вя и болка, ние сме из­п­ра­ве­ни пред лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили, ко­ито са пре­дизви­ка­ли та­зи болест. Болката е признак, че в ос­но­ва­та си, те­зи бо­лес­ти са пре­диз­ви­ка­ни от Луцифер.

Лесно е да се допусне, че хора, ко­ито оби­чат да под­реж­дат и кла­си­фи­ци­рат нещата, ще по­ис­кат да раз­г­ра­ничат болестите, по­ро­де­ни от чис­то лу­ци­фе­ри­чес­ки влияния, от тези, в чи­ято ос­но­ва са чис­то ари­ма­ни­чес­ки влияния; за­що­то при всич­ки те­оре­тич­ни пос­та­нов­ки на­й-­удоб­но­то не­що е тък­мо подреждането, схе­ма­ти­зи­ра­нето; и то ка­ра хо­ра­та да мислят, че са раз­б­ра­ли всичко. Обаче в дейс­т­ви­тел­ност не­ща­та ни­ко­га не мо­гат да бъдат об­х­ва­на­ти с по­мощ­та на те­зи удоб­ни средства; те неп­ре­къс­на­то се пре­ли­ват ед­но в друго, неп­ре­къс­на­то се променят. Ние лес­но ще отгат- нем, коя част от бо­лес­т­ния про­цес след­ва да обяс­ним с лу­ци­фе­ри­чес­ки­те влияния, т.е. с ка­чес­т­ва­та на на­ше­то ас­т­рал­но тяло, и коя част ще свър­жем с вли­яни­ята на Ариман. Неправилно би било, ако ня­кой смята, че ако из­пит­ва ня­как­ва болка, при­чи­на­та е един­с­т­ве­но в лу­ци­фе­ри­чес­ки­те влияния. Обстоятелството, че ня­кой из­пит­ва болка, са­мо на­соч­ва към она­зи част от бо­лес­т­ния процес, ко­ято е свър­за на с лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили. Обаче ние ще раз­бе­рем то­ва мно­го по-добре, ако се запитаме: „От- къде всъщ­ност ид­ват ари­ма­ни­чес­ки­те влияния?" Хората изоб­що не би­ха по­пад­на­ли в пи­па­ла­та на ари­ма­ни­чес­ки­те сили, ако пре­ди то­ва не бя­ха се ока­за­ли под влас­т­та на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те изкушения. След ка­то хо­ра­та при­еха в се­бе си лу­ци­фе­ри­чес­ки­те влияния, меж­ду че­ти­ри­те със­тав­ни час­ти на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во - фи­зи­чес­ко­то тяло, етерно­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът - въз­ник­на­ха връзки, ко­ито не би­ха се по­яви­ли без на­ме­са­та на Луцифер, как­то и ако в си­ла бя­ха са­мо из­ку­ше­ни­ята на Ари- ман. В то­зи слу­чай чо­ве­кът би се раз­вил по друг начин. С дру­ги думи, по от­но­ше­ние на вът­реш­на­та чо­веш­ка същност, лу­ци­фе­ри­чес­ки­ят прин­цип пре­диз­ви­ка ед­но се­риозно разстройство. Обаче как ще от­не­се се­бе си към външ­ния свят, то­ва из­ця­ло за­ви­си от са­мия човек. И съ­що как­то Вие не сте в със­то­яние да от­п­ра­ви­те адек­ва­тен пог­лед към външ­ния се­ти­вен свят, ако зре­ни­ето Ви стра­да от ня­ка­къв вът­ре­шен дефект, та­ка и след на­ме­са­та на Луцифер, чо­ве­кът на­пъл­но из­гу­би въз­мож­нос­т­та да виж да външ­ния свят такъв, ка­къв­то е. И тъкмо, за­що­то у чо­ве­ка се по­ро­ди въз­мож­нос­т­та да виж­да външ­ния свят не такъв, ка­къв­то е, Ариман мо­жа да про­ник­не в нас, из­пол­зу­вай­ки неп­ра­вил­ния об­раз на външ­ния свят, кой то чо­век из­г­ра­ди в сво­ята душа; та­ка че по­ява­та на Ариман е пос­ле­ди­ца от дейс­т­ви­ята на Луцифер.

Ариманическите вли­яния се из­ра­зя­ват в следното: се­га чо­ве­кът е не са­мо из­ло­жен на его­ис­тич­ни ин­с­тин­к­ти и страсти, на су­ета и високомерие; се­га в чо­веш­кия организъм, ста­нал ве­че аре­на на не­удър­жим егоизъм, се
форми­рат органи, ко­ито ни при­нуж­да­ват да виж­да­ме све­та в пог­ре­шен и из­к­ри­вен вид. Ариман про­ник­на в нас, ка­то си пос­лу­жи с из­г­ра­де­ния от нас пог­ре­шен об­раз на външ­ния свят. Сега ве­че чо­ве­кът е из­ло­жен на съв­сем други опасности: не са­мо на вът­реш­ни­те изкушения, а на все­въз­мож­ни заб­лу­ди и съз­на­тел­ни лъжи, свър­за­ни с него­ви­те съж­де­ния и оцен­ки от­нос­но външ­ния се­ти­вен свят. Да, Ариман дейс­т­ву­ва отвън, но са­мо след ка­то сме му да­ли въз­мож­ност да се приб­ли­жи до нас.

Ариманическите и лу­ци­фе­ри­чес­ки­те си­ли ни­ко­га не дейс­т­ву­ват изо­ли­ра­но и са­ми за се­бе си. Те ви­на­ги ра­ботят съв­мес­т­но и под­дър­жат един вид равновесие. Луцифер на­пи­ра отвътре, Ариман на­пи­ра от вън, а меж­ду тях из­рас­т­ва об­ра­зът на света. Ако в ед­на ин­кар­на­ция над­мо­щие има вът­реш­на­та същ­ност на човека, ако е из­ло­жен пре­дим­но на сво­ите вът­реш­ни импулси, то­га­ва той е зас­т­ра­шен по­-с­ко­ро от Луцифер, от ви­со­ко­мерие, гор­дост и т.н. В дру­га инкарнация, не­го­ва­та ця­лос­т­на Карма го пред­паз­ва от вът­реш­ни­те му им­пул­си и той е мно­го по­-по­дат­лив към заб­лу­ди­те и из­ку­ше­ни­ята на Ариман. В на­ше­то ежед­не­вие ние по­па­да­ме ту в примки­те на Луцифер, ту в те­зи на Ариман. Ние неп­ре­къс­на­то се люш­ка­ме меж­ду Луцифер и Ариман, ка­то в еди­ния слу­чай сме склон­ни към са­мо­лю­бие и гордост, а в дру­гия - към заб­лу­ди и илю­зии от­нос­но ви­димия свят.

Нека тук ми бъ­де поз­во­ле­но да спо­ме­на не­що из­к­лю­чи­тел­но важно: на два­та ви­да из­ку­ше­ния тряб­ва да се про­ти­во­пос­та­ви на­й-­ве­че този, кой­то е ус­т­ре­мен към ед­на по­-ви­со­ка сте­пен на раз­ви­тие и към про­ник­ва­не в ду­хов­ния свят, не­за­ви­си­мо да­ли се на­соч­ва към окул­т­на­та стра­на на ви­ди­ми­те факти, или в мис­ти­чен по­рив се от­п­ра­вя към своя вът­ре­шен свят.

Ако чо­век из­бе­ре пър­вия път и се на­со­чи към окул­т­но­то зна­че­ние на външ­ния свят, пред не­го не­из­беж­но заста­ват из­мам­ни­те об­ра­зи на Ари- ман; ако из­бе­ре втория, мис­ти­чен път към соб­с­т­ве­на­та си душа, очак­ват го из­куше­ни­ята на Луцифер. Навлезе ли по мис­ти­чен път в се­бе си, без пред­ва­ри­тел­но да е из­ко­вал в своя ха­рак­тер оръ­жия сре­щу вся­ко високо- мерие, гор­дост и т.н., без ис­тин­с­ка нрав­с­т­ве­на култура, той ще бъ­де осо­бе­но по­датлив към Луцифер и не­го­ви­те изкушения, ко­ито го деб­нат вът­ре в соб­с­т­ве­на­та му душа. Пренебрегне ли мис­тикът сво­ята нрав­с­т­ве­на култура, той мо­же да се из­ло­жи на го­ля­ма опасност, в случай, че ус­пее да про­ник­не ма­кар и съв­сем сла­бо в своя вът­ре­шен ду­ше­вен свят, а име- н­но да пре­диз­ви­ка ед­на мно­го по­-мощ­на ре­ак­ция на лу­цифе­ри­чес­ки­те сили, та­ка че да ста­не по­-ви­со­ко­ме­рен от­кол­ко­то по-рано. Ето за­що е тол­ко­ва не­об­хо­ди­мо пред­вари­тел­но­то фор­ми­ра­не на та­ки­ва ха­рак­те­ро­ви черти, ко­ито във всич­ки слу­чаи да ни пред­паз­ват от суетата, гор­достта, ви­со­ко­ме­ри­ето и ма­ни­ята за величие. Основната ни за­да­ча е да из­г­ра­дим в се­бе си качества, во­де­щи към сми­ре­ние и скромност. Те са във вис­ша

Не по­-мал­ко не­об­хо­ди­мо е да се пред­паз­ва­ме и от из­мам­ни­те об­ра­зи на Ариман, с ко­ито той на­си­ща на­ши­те възпри­ема­тел­ни способности, що се от­на­ся до външ­ния се­ти­вен свят. Да, без пред­ва­ри­тел­на ра­бо­та вър­ху своя характер, та­ка че да го пре­вър­не в здра­ва и на­деж­д­на крепост, чо­ве­кът лес­но мо­же да ста­не жер­т­ва на Ариман, и то точ­но ко­га­то има щас­ти­ето да нав­ле­зе в ду­хов­ния свят, за­що­то Ариман го об­саж­да с все­въз­мож­ни илю­зии и халюцинации.

Тези не­ща не тряб­ва да се раз­би­рат буквално. Понеже ви­на­ги напомня- ме, че ис­тин­с­ко­то окул­т­но обу­че­ние е за­дъл­жи­тел­но свър­за­но с пре­дел­на яс­но­та на съзнанието, чес­то ста­ва така, че ста­ва­ме свидетели, как по­лу­сомнам­бул­ни лич­нос­ти заявяват: „Ето, се­га ние въз­п­ри­ема­ме ду­хов­ния свят, и то в пъл­но съзнание!" На тях трябва да се отговори: „Все пак, то­ва съв­сем не е достатъчно!" Заблужденията из­ник­ват тък­мо по от­но­ше­ние на то­зи вид „съзнание". Защото в по­ве­че­то слу­чаи то е са­мо ед­но образно, ед­но ас­т­рал­но съзнание; ако те­зи личнос­ти не бя­ха „съз­на­тел­ни в сво­ето подсъзнание", те ня­ма­ше да въз­п­ри­емат аб­со­лют­но нищо. Рабо- тата е там, че нав­ли­зай­ки в ду­хов­ния свят, чо­век е длъ­жен да ук­ре­пи сво­ето Азово съзнание. Азовото съз­на­ние оба­че е свърза­но с раз­съ­дъч­на­та способност; то ни га­ран­ти­ра ра­зум­но­то об­х­ва­ща­не на не­ща­та и съ­щев­ре­мен­но тях­но­то диференциране!

А тък­мо то­ва лип­с­ва на те­зи хора, ко­га­то те се из­п­ра­вят през об­ра­зи­те на ду­хов­ния свят. Че те при­те­жа­ват ня­какво съзнание, в то­ва ня­ма ни­що чудно; ре­ши­тел­но­то тук е, че ние тряб­ва да се бо­рим за ук­реп­ва­не­то на нашия Аз. Ето за­що ак­цен­тът при окул­т­но­то обу­че­ние па­да не вър­ху мак­си­мал­на­та бър­зи­на на про­ник­ва­не във вис­ши­те светове, къ­де­то окул­т­ни­ят уче­ник се виж­да за­оби­ко­лен от все­въз­мож­ни образи, зву­ци и гла­сове, а вър­ху обстоятелството, че про­ник­ва­не­то във вис­ши­те све­то­ве но­си ра­дост и предимства, са­мо ако то изос­т­ря буд­но­то съз­на­ние и раз­съ­дъч­на­та способност, та­ка че в ду­хов­ния свят да не сме под­ло­же­ни на ни­какви измами, на ни­как­ви заблуждения.

Нищо дру­го не мо­же да ни пред­па­зи от тях та­ка добре, как­то изу­ча­ва­не­то на ан­т­ро­по­соф­с­ки­те истини. Ето за­що неп­ре­къс­на­то подчертаваме, че вник­ва­не­то в ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни е на­й-­си­гур­на­та за­щи­та сре­щу „мни­мото" ясновидство, при ко­ето чо­век се оказ­ва всред мо­ре от образи, но ли­шен от раз­съ­дъч­на­та си спо­соб­ност да вне­се там яс­но­та и ред.

Правилно обу­че­ни­ят окул­тен уче­ник ви­на­ги ще мо­же да про­ка­ра раз­г­ра­ни­чи­тел­на­та ли­ния меж­ду дейс­т­ви­телност и илюзия, как­то и да про­яви нуж­на­та пред­паз­ли­вост от­нос­но евен­ту­ал­ни слу­хо­ви възприятия, за­що­то те ни­ко­га не са достоверни, ако той не е ми­нал през сфе­ра­та на аб­со­лю-­

Ето за­що сме в пра­во­то си да заявим: Ако ня­кои хо­ра спо­де­лят сво­ите вис­ши опитности, без пред­ва­ри­тел­но и доб­ро­съ­вес­т­но ук­реп­ва­не на раз­съ­дъч­на­та си спо­соб­ност - а то­ва е въз­мож­но на­й-­ве­че с изу­ча­ва­не­то на Антропософията - то­га­ва тех­ни­те пос­ла­ния са ви­на­ги и във вис­ша сте­пен съм­ни­тел­ни и би тряб­ва­ло да бъ­дат по не кон­т­ро­ли­ра­ни с по­мощ­та на методите, ва­лид­ни за ис­тин­с­ко­то окул­т­но обучение. Ясно виждаме, че Луцифер и Ариман съв­сем не се от­каз­ват от сво­ите изкушения, са­мо за­що­то един или друг чо­век е по­ел пъ­тя на окултно­то обучение. Нап- ротив!

Има са­мо ед­на сила, от ко­ято Луцифер па­ни­чес­ки бяга: нрав­с­т­ве­но­то съзнание! То прос­то из­га­ря Луцифер ка­то свиреп, ра­зяж­дащ огън!

А сре­щу Ариман мо­жем да се бо­рим са­мо с она­зи здра­ва и си­гур­на раз­съ­дъч­на способност, ко­ято пос­ти­га­ме чрез изу­ча­ва­не­то на Антропосо- фията. Ариман с ужас бя­га от не­що мно­го просто: от здра­ва­та раз­съ­дъч­на способност, ко­ято раз­ви­ва­ме в хо­да на инкарнацията; об­що взето, ни­що дру­го не бу­ди у не­го тол­ко­ва дъл­бо­ко отвращение, как­то здра­во­то раз­ви­тие на на­ше­то Азово съзнание. И ние ще видим, че всъщ­ност Ари- ман при­надле­жи към ед­на съв­сем дру­га област, ко­ято е твър­де да­леч от всичко, ко­ето ние пос­ти­га­ме с по­мощ­та на здравия разум, с по­мощ­та на здра­ва­та раз­съ­дъч­на способност. Неописуем ужас раз­тър­с­ва Ариман в мига, ко­га­то той се сблъс­ка с нея, за­що­то тя е не­що съ­вър­ше­но непозна- то, съ­вър­ше­но чуж­до за него.

Колкото по­ве­че уси­лия вла­га­ме в ук­реп­ва­не­то на на­ша­та раз­съ­дъч­на спо­соб­ност меж­ду раж­да­не­то и смъртта, тол­ко­ва по­-сил­но ра­бо­тим сре­щу Ариман. Този факт се пот­вър­ж­да­ва на­й-­ве­че в оне­зи случаи, ко­га­то хо­ра­та са пре­ка­ле­но склон­ни да спо­де­лят сво­ите свръх­се­тив­ни изживя- вания. Дори на­й-п­ла­хи­ят опит да се апе­ли­ра към тех­ния ра­зум за­вър­ш­ва обик­но­ве­но с това, че Ариман ги об­себ­ва още по-явно; и кол­ко­то по­ве­че ари­ма­ни­чески­те из­ку­ше­ния се про­явя­ват под фор­ма­та на слу­хо­ви въз- приятия, тол­ко­ва по­-без­по­мощ­ни ста­ват те­зи хора. Нека добавим, че сре­щу зри­тел­ни­те об­ра­зи и „виденията" все пак има по­-доб­ри за­щит­ни
средства, от­кол­ко­то сре­щу слу­хо­ви­те впечатления, гла­со­ве и т.н. Такива хо­ра имат неп­ре­одо­ли­ма ан­ти­па­тия към вся­как­ви усилия, свърза­ни с ук­реп­ва­не на Азовото съзнание. Ако оба­че те ус­пе­ят да нап­ра­вят ма­кар и мал­ка крач­ка в та­зи посока, ско­ро нас­тъп­ва не­що мно­го интересно: Слу- ховите възприятия, гласовете, халюцинациите, изоб­що всич­ки арима­ни­чес­ки „откровения" из­чез­ват напълно! Вцепенен от страх, Ариман вед­на­га усеща: „Ето, се­га от то­зи чо­век се из­лъч­ва ед­на здра­ва раз­съ­дъч­на способност!"

Практически на­й-­доб­ро­то за­щит­но сред­с­т­во сре­щу те­зи из­к­лю­чи­тел­но вред­ни състояния, сре­щу те­зи пре­диз­ви­ка ни от Ариман „видения" и „гласове", е са­мо едно: с всич­ки свои сили, чо­век да пос­тиг­не нор­мал­на и здра­ва раз­съ­дъч­на способност. За мно­зи­на то­ва е извънредно трудно. В мно­го слу­чаи „чуж­ди­те сили" са не­що удоб­но за хора, ко­ито се ос­та­вят да бъ­дат ръ­ко­во­де­ни от тях. Трудно е да се по­мог­не на та­ки­ва лич- ности, за­що­то те имат усещането, че ги ли­ша­ва­ме от нещо, ко­ето ги из­ди­га към ду­хов­ния свят! Докато в дейс­т­ви­тел­ност та­зи по­мощ ги пра­ви здра­ви и ги пред­паз­ва от вли­яни­ето на ари­ма­ни­чес­ки­те сили.

Следователно, яс­но виж­да­ме от как­во се бо­ят лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки­те Същества. Всяко сми­ре­ние и скромност, как­то и вът­реш­но­то усе­ща­не да не се мис­лиш за не­що по­ве­че от това, ко­ето изис­к­ва здра­ви­ят разум, са все качества, ко­ито Луцифер прос­то не понася. Напротив, там къ­де­то се ши­рят чес­то­лю­бие и гордост, луци­фе­ри­чес­ки­те Същества мно­жат сво­ите сили, съ­що как­то му­хи­те в не­чис­та­та стая. Всичко това, и осо­бе­но погреш­ни­те представи, ко­ито чо­век гра­ди за са­мия се­бе си, го под­гот­вя за да вле­зе в прим­ка­та на Ариман. Нищо дру­го не ни пред­паз­ва от Ариман така, как­то уси­ли­ята да пос­тиг­нем ло­гич­но и здра­во мис­ле­не в условията, кои то ца­рят меж­ду раж­да­не­то и смъртта.

Тъкмо онези, ко­ито са при­ели Антропософията, имат всич­ки ос­но­ва­ния да из­тък­ват с ця­ла­та убедителност, на ко­ято са способни, фактът, че ка­то зем­ни хора, ние да­леч не тряб­ва да пре­неб­рег­ва­ме нещата, ко­ито полу­ча­ва­ме от живота. Ако ня­кой от­х­вър­ля усилията, не­об­хо­ди­ми за пос­ти­га­не­то на здра­во и ло­гич­но мислене, надя­вай­ки се да про­ник­не и без тях в ду­хов­ния свят, фак­ти­чес­ки се стре­ми да из­бя­га от на­шия зе­мен свят. Таки­ва хо­ра ис­кат да се но­сят над зем­ни­те грижи; те смя­тат за уни­зи­тел­но да се за­ни­ма­ват с неща, свър­за­ни с раз­би­ра­не­то на как­ви­то и да е фи­зи­чес­ки закономерности, и изоб­що вярват, че са приз­ва­ни за не­що мно­го по­вече. Обаче тък­мо та­зи ду­шев­на наг­ла­са ста­ва по­вод за още по­-го­ля­мо високомерие. И мно­го лес­но е да се ус­та нови, че тък­мо те­зи личности, ко­ито са склон­ни към меч­та­тел­с­т­во и не­же­ла­ние да се ан­га­жи­рат с проб­ле­мите на ежедневието, упо­ри­то от­каз­ват вся­как­во обучение, за­що­то те прос­то смятат, че „са вът­ре в нещата"; ду­хов­ни дви­же­ния ка­то на­ше­то

Съществува са­мо един здрав на­чин за про­ник­ва­не в ду­хов­ния свят: ви­со­ка­та нравственост, из­во­юва­на в ус­ло­ви ята на зем­ния свят, ко­ято не ни поз­во­ля­ва да се над­це­ня­ва­ме и да за­ли­та­ме в пог­реш­ни съждения, и ни пра­ви не­за­ви­си­ми от на­ши­те страс­ти и инстинкти, като, от дру­га страна, апе­ли­ра към усър­д­но учас­тие в зем­ни­те дела, а не към дис­тан­ци­ра­ния „по­лет над зем­ни­те грижи".

Ето как от дъл­би­ни­те на Кармата, ние из­в­ли­ча­ме нещо, ко­ето е свър­за­но с дъл­би­ни­те на ду­хов­ния живот; не­го­вата стойност за ево­лю­ци­ята на чо­ве­ка и не­го­ва­та ин­ди­ви­ду­ал­ност мо­же да е огромна, са­мо ако то е из­в­ле­че­но на­ис­ти­на от ду­хов­ния свят с мо­рал­на чис­то­та и яс­но мислене.

Ако обоб­щим всичко, ко­ето раз­г­ле­дах­ме вче­ра и днес, не­из­беж­но въз­ник­ват въпросите: Защо след ка­то лу­цифе­ри­чес­ко­то вли­яние от ми­на­ли­те ин­ка­р­на­ции се тран­с­фор­ми­ра в ед­на или дру­га болест, то не пре­диз­вик­ва още в съ­щия мо­мент по­ява­та и на ари­ма­ни­чес­ко­то влияние? Защо ако Луцифер под­гот­вя стра­да­ни­ето и болката, не се на­мес­ва вед­на­га и Ариман? И в как­во ще се из­ра­зи не­го­ва­та намеса? По ка­къв на­чин ари­ма­ничес­ки­те из­ку­ше­ния ме­та­мор­фо­зи­рат в бо­лес­тот­вор­ни причини? Как се про­явя­ват те в след­ва­ща­та инкарнация?

Всичко, ко­ето при­пис­ва­ме на Ариман, е заложено, ма­кар и косвено, още в Луцифер; но ако лу­ци­фе­ри­чес­ки­те вли­яния са дос­та­тъч­но сил­ни и ди­рек­т­но по­раж­дат ари­ма­ни­чес­ки­те сили, за са­ми­ят Ариман тряб­ва да ка- жем, че той е мно­го по-коварен. Ариман е спо­та­ен мно­го по-дълбоко: не са­мо в греш­ки­те на ас­т­рал­но­то тяло, а напра­во в греш­ки­те и де­фор­ма­ци­ите на етер­но­то тяло! Ариманическите вли­яния се про­явя­ват под рав­ни­ще­то на оно­ва съзнание, ко­ето ре­гис­т­ри­ра болката; те по­ра­зя­ват да­ден ор­ган без да си слу­жат с болката; ари­ма­ни­чески­те по­ра­же­ния на етер­но­то тя­ло нап­ра­во прев­ръ­щат съ­от­вет­ния ор­ган в не­що неизползваемо.

Нека да предположим, че в да­де­на ин­кар­на­ция пре­об­ла­да­ват ари­ма­ни­чес­ки­те влияния. Съответният чо­век умира, а след жи­во­та си меж­ду смър­т­та и но­во­то раждане, се ин­кар­ни­ра отново. И чак то­га­ва се оказва, че съ­от­ветни­ят те­ле­сен ор­ган е по­ра­зен от вли­яни­ето на Ариман, или с дру­ги думи: етер­но­то тя­ло е нав­ляз­ло мно­го по-дъл­бо­ко в то­зи орган, от­кол­ко­то е редно; ор­га­нът е пре­ка­ле­но сил­но зав­ла­дян от етер­но­то тя- ло. В то­зи случай, тък­мо по­ра­ди де­фек­т­ния стро­еж на съ­от­вет­ния орган, чо­ве­кът е ор­га­ни­чес­ки „подведен" и се зап­ли­та още по­-дъл­бо­ко в на­й-­раз­лич­ни заблуждения, а те са ис­тин­с­ка­та сти­хия на Ариман. И сега, но­сей­ки в се­бе си ари­ма­ни­чес­ки по­ра­зе­ния орган, в кой­то етер­но­то тя­ло е нав­ляз­ло пре­ка­ле­но дълбоко, чо­ве­кът би за­тъ­нал още по­-на­вът­ре в това, към ко­ето се стре­ми Ариман: в илюзиите, в Майя! И по­не­же ни­що от

Сега оба­че нас­тъп­ва про­ти­во­по­лож­но­то действие, как­во­то има­ме и в ли­це­то на бол­ка­та при лу­ци­фе­ри­чес­ки­те болести. Работата е там, че в мига, ко­га­то опас­нос­т­та да се зап­ле­тем пре­ка­ле­но дъл­бо­ко в мре­жи­те на се­тив­но­-фи­зи­чес­кия свят е ве­че налице, в ми­га ко­га­то са ни окон­ча­тел­но „от­не­ти по­дем­ни­те сили, ко­ито би­ха ни издиг­на­ли в ду­хов­ния свят, в съ­щия то­зи миг съ­от­вет­ни­ят ор­ган за­поч­ва да се разрушава: нас­тъп­ва или парализа, или фун­к­ци­онал­на слабост. Или с дру­ги думи, нас­тъп­ва един раз­па­ден процес.

Следователно, яс­но виждаме, как­во се получава, ко­га­то един те­ле­сен ор­ган е об­х­ва­нат от раз­па­ден процес: под мас­ка­та на раз­ру­ше­ни­ето за­поч­ват сво­ята ра­бо­та пре­из­пъл­не­ни­те с ми­лост и гри­жа свръх­се­тив­ни Съще- ства. Те прос­то ни от­не­мат един или друг те­ле­сен орган, за да от­к­ри­ем отно­во пъ­тя към ду­хов­ния свят. И всъщност, ако не се слу­чи друго, от свръх­се­тив­ни­те Същества ние по­лу­ча­ва­ме разрушени, или бол­ни орга- ни, имен­но за да не за­тъ­нем пре­ко­мер­но в ари­ма­ни­чес­ки­те илюзии, в Майя, а да от­к­ри­ем от­но­во пъ­тя към ду­хов­ния свят.

Ако нап­ри­мер един чо­век е за­сег­нат от бо­лест на чер­ния дроб, при ко­ято лип­с­ват болки, ан­т­ро­по­соф­с­ко­то духов­но­на­уч­но из­с­лед­ва­не показва, че тук има­ме ра­бо­та с пред­шес­т­ву­ва­щи ари­ма­ни­чес­ки влияния, ко­ито са до­ве­ли до оп­ре­де­ле­но за­ся­га­не на чер­нод­роб­ни­те функции, за­що­то в про­ти­вен случай, силите, ко­ито тлас­кат етер­но­то тя­ло към ек­с­т­рем­но на- х­лу­ва­не във фи­зи­чес­кия организъм, би­ха ни по­то­пи­ли още по­-дъл­бо­ко в све­та на илюзиите, в све­та на Майя.

Древните са­ги и ми­то­ве ви­на­ги са би­ли на­яс­но с та­зи пър­вич­на мъд­рост и са я из­ра­зя­ва­ли по за­бе­ле­жи­те­лен начин. Да си при­пом­ним ис­то­ри­ята с Прометей и не­го­вия че­рен дроб. Впрочем чер­ни­ят дроб е он­зи те­ле­сен орган, кой­то мак­си­мал­но под­веж­да чо­ве­ка и го вкар­ва в илю­зии по от­но­ше­ние на се­тив­ния фи­зи­чес­ки свят. От дру­га стра­на обаче, чер­ни­ят дроб е органа, кой­то ис­тин­с­ки ни об­вър­з­ва със Земята. В пъл­но и ве­ли­чес­т­ве­но съ­ответс­т­вие с то­зи факт, гръц­ка­та ми­то­ло­гия ни по­каз­ва как он­зи човек, кой­то да­де на хо­ра­та си­ла­та да се справят с жи­во­та в ус­ло­ви­ята на фи­зи­чес­кия зе­мен свят, а имен­но Прометей, е при­ко­ван на скалата, и един орел къл­ве не­го­вия че­рен дроб. Ето как Прометей е на­ка­зан от Зевс. Орелът къл­ве не­го­вия че­рен дроб, и то не за да му при­чи­ни ня­как­ва ос­т­ра болка; за­що­то в то­зи слу­чай ми­тът не би бил в съ­от­ветс­т­вие с
ис­тин­с­ки­те при­чи­ни на събитията. А ми­то­ве­те ви­на­ги са в съгласие, до­ри и с на­й-­нез­на­чи­тел­ни фи­зи­оло­ги­чес­ки под­роб­нос­ти и факти! Орелът къл­ве чер­ния дроб и Прометей не из­пит­ва ни­как­ва болка! Тук на­ше­то вни­ма­ние е на­со­че­но към важ­на­та окул­т­на истина, спо­ред ко­ято Проме- тей да­ва на хо­ра­та нещо, ко­ето би мог­ло да ги зап­ле­те още по­-сил­но в прим­ки­те на Ариман. Да, окул­т­ни­те пре­да­ния ви­на­ги са в пъл­но съз­ву­чие с ис­ти­ни­те на Антропософията.

Днес аз наг­лед­но описах, как „доб­ри­те Същества" са тези, ко­ито осъж­дат чо­ве­ка на болка, за­що­то те се бо­рят сре­щу Луцифер. Сега се опи­тай­те да свър­же­те то­зи факт с пре­да­ни­ята на Стария Завет. Там, още в нача- лото, вли­яни­ята на Луцифер са сим­во­лич­но пред­с­та­ве­ни в об­ра­за на „змията", ко­ято „съблазнява" Ева, та­ка че се­га тряб­ва­ше да се по­явят про­тив­ни­ци­те на Луцифер, и да осъ­дят чо­ве­чес­т­во­то на това, ко­ето на­ри­ча­ме „болка". Да, се­га ид­ва Съществото, чий­то про­тив­ник е Луцифер и заявява, че от­се­га на­та­тък бол­ка­та ще бъ­де не­раз­делна част от чове- чеството. Точно то­ва пра­ви Яхве или Йехова, ко­га­то казва: „В бол­ка ще раж­даш че­да­та си!"

По пра­ви­ло биб­лейс­ки­те пре­да­ния не мо­гат да бъ­дат тъл­ку­ва­ни точно, пре­ди да се познават ос­нов­ни­те по­ло­жения на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Наука за Духа. Едва то­га­ва про­ли­ча­ва тях­на­та ше­мет­на дълбочина. Ако изоб­що е възмож­но да ко­мен­ти­ра­ме то­ва изречение: „В бол­ка ще раж­даш че­да­та си!", ние тряб­ва да тръг­нем от ед­но пра­вилно раз­би­ра­не на Кармата; точ­но­то тъл­ку­ва­не на биб­лейс­кия текст ще дой­де по-късно. От съм­ни­тел­на пол­за е също, ко­га­то се стре­мим да тъл­ку­ва­ме ед­но или дру­го мяс­то от окул­т­ни­те източници, пре­ди да сме стиг­на­ли до оп­ре­де­ле­на точ­ка от лич­но­то си окул­т­но развитие. Ето за­що ни­ко­га не е доб­ре да се пита: „А как­во оз­на­чава това?" Човекът ви­на­ги е длъ­жен да ча­ка с не­об­хо­ди­мо­то тър­пе­ние нас­тъп­ва­не­то на съ­от­вет­ния мо­мент в окултно­то си раз- витие; един­с­т­ве­но с тъл­ку­ва­ни­ята не мо­же да се пос­тиг­не нищо.

И така, виж­да­ме как в на­шия жи­вот от ед­на стра­на дейс­т­ву­ват лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества, а от дру­га стра­на - оне­зи свръх­се­тив­ни Същества, чи­ито про­тив­ник е Луцифер. Трябва да сме наясно, че Съществата, ко­ито правят на­ши­те органи, та­ка да се каже, неупотребими, ко­га­то ние по­па­да­ме под вли­яни­ята на Ариман, при­над­лежат към „доб­ри­те сили" чи­ито про­тив­ник е имен­но Ариман.

Ако пог­лед­нем не­ща­та от то­зи ъгъл на зрение, Вие ще се убе­ди­те кол­ко сло­жен е механизма, кой­то дви­жи човеш­ка­та при­ро­да и мо­же би ще стиг­не­те до след­ния извод: Луциферическите Същества са тези, ко­ито изос­та­наха през пе­ри­ода на Старата Луна; днес те учас­т­ву­ват в на­шия зе­мен жи­вот с оне­зи свои сили, ко­ито всъщ­ност са Лунни си­ли и чис­то и прос­то не при­над­ле­жат към се­гаш­на­та сте­пен от ево­лю­ци­ята на Земята,
по­не­же на та­зи сте­пен съ­от­ветс­т­ву­ват са­мо оне­зи сили, чи­ито про­тив­ник е Луцифер.

Ето как Луцифер се на­мес­ва в сфе­ра­та на действие, ко­ято е пред­ви­де­на за съв­сем друг вид свръх­се­тив­ни Същества.

Но не­ка да се обър­нем към още по­-д­рев­ни епо­хи от раз­ви­ти­ето на Земята.

И така, ако на Старата Луна оп­ре­де­ле­ни свръх­се­тив­ни Същества изос­та­на­ха в сво­ето развитие, за да се на­ме­сят по­-къс­но в чо­веш­кия живот, как­то про­ти­ча той в ус­ло­ви­ята на днеш­на­та Земя, не­що по­доб­но се слу­чи и на Старото Слънце, ко­га­то оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества съ­що из- ос­та­на­ха в сво­ето развитие, за да иг­ра­ят по­-къс­но на Старата Луна роля, по­доб­на на тази, ко­ято лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества иг­ра­ят днес на Земя- та. Днес в чо­вешко­то съ­щес­т­во се ра­зиг­ра­ва ед­на ве­ли­чес­т­ве­на борба: бор­ба­та меж­ду лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества, ко­ито са нас­тане­ни в на­ше­то ас­т­рал­но тяло, и оне­зи ду­хов­ни сили, ко­ито мо­гат да се про­явят един­с­т­ве­но чрез на­шия Аз. За що­то силите, чи­ито про­тив­ник е Луцифер, мо­гат да дейс­т­ву­ват вър­ху нас един­с­т­ве­но чрез на­шия Аз. Ако се стремим към яс­на и точ­на оцен­ка за са­ми­те се­бе си, не­ка помним, че сме в със­то­яние да я пос­тиг­нем са­мо с по­мощта на оне­зи сили, ко­ито дейс­т­ву­ват вър­ху на­шия Аз. Едва след тях­но­то пред­ва­ри­тел­но действие, мо­же да се ак­ти­ви­ра и на­шия соб­с­т­вен Аз. И тук ще допълним: Когато на­ши­ят Аз по­веж­да бит­ка­та сре­щу лу­ци­фе­ри­чес­ки­те сили, в нас сре­щу Луцифер се бо­ри не друг, а Яхве или Йехова; от ед­на­та стра­на са силите, ко­ито бдят над вели­кия кос­ми­чес­ки план, от дру­га­та стра­на са силите, ко­ито на вся­ка це­на ис­кат да го променят, силите, ко­ито на­ри­ча­ме луциферически.

И с на­ша­та на­й-­дъл­бо­ка същност, всич­ки ние сме в са­мия цен­тър на та­зи бит­ка меж­ду Луцифер и дру­ги­те свръх­се­тив­ни Същества. Нещо повече: са­ми­те ние сме аре­на­та на та­зи битка! А обстоятелството, че сме аре­на на та­зи битка, ве­че ни във­ли­ча в Кармата - оба­че са­мо косвено, и то бла­го­да­ре­ние на факта, че бор­ба­та се води сре­щу Луцифер. Напротив, ко­га­то от­п­ра­вим пог­лед към външ­ния свят, ние се пре­на­ся­ме в об­лас­т­та на арима­ни­чес­ки­те сили. До го­ля­ма сте­пен про­це­си­те се ра­зиг­ра­ват вън от нас, и ед­ва чрез тях Ариман про­ник­ва в нас.

Ние знаем, че на Старата Луна са жи­ве­ли та­ки­ва ду­хов­ни Същества, ко­ито още то­га­ва са пре­ми­на­ли през сво­ята „чо­веш­ка степен", как­то пра­вим то­ва и ние в се­гаш­но­то пла­не­тар­но въплъщение, ко­ето на­ри­ча­ме „Земя". В „Хрониката Акаша"*4 и в „Тайната Наука".

Вие ще от­к­ри­ете те­зи Същества под име­то Ангели, Ангелои, Дианис. Но ра­бо­та­та не е в името. Важното е, че през оне­зи да­леч­ни епохи, във вът­реш­ни­те ду­шев­ни прос­т­ран­с­т­ва на те­зи Същества съ­що се во­де­ше ед­на битка, по­доб­на на тази, ко­ято днес ние во­дим с Луцифер. На Старата
Луна те бя­ха аре­на­та на ед­на борба, в която учас­т­ву­ва­ха оне­зи Съще- ства, ко­ито на свой ред бя­ха изос­та­на­ли в раз­ви­ти­ето си още през епо­ха­та на Старо­то Слънце. Тази бит­ка от епо­ха­та на Старата Луна ня­ма ни­що об­що с на­шия вът­ре­шен Аз, за­що­то на Старата Луна ние все още не раз­по­ла­гах­ме с на­шия Аз. Тя се во­ди в „ло­но­то на Ангелите" и с ни­що не за­ся­га нашия Аз. По то­зи на­чин спо­ме­на­ти­те ду­хов­ни Същества мо­жа­ха да нап­ред­нат в сво­ето раз­ви­тие са­мо бла­го­даре­ние на дру­ги­те Същества, ко­ито изос­та­на­ха от „нормалната" ево­лю­ция на Старото Слъ- нце и спря­мо Ангелои се ока­за­ха в съ­ща­та роля, ко­ято днес лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества имат за нас самите. Тъкмо ари­ма­ни­чес­ки­те Същес­т­ва бя­ха тези, ко­ито изос­та­на­ха през епо­ха­та на Старото Слънце, как­то то­ва нап­ра­ви­ха лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същес­т­ва през епо­ха­та на Старата Луна. Ето за­що ние мо­жем да се доб­ли­жим към тях са­мо косвено. Ариман оба­че бе­ше този, кой­то дейс­т­ву­ва­ше в ло­но­то на Ангелои ка­то техен, ако мо­га та­ка да се изразя, „изкусител". Чрез не­го Ангелои ста­на­ха това, ко­ето са; да, чрез Ариман те съх­ра­ни­ха и всичко, ко­ето бя­ха пос­тиг­на­ли в об­ластта на доброто.

На Луцифер ние дъл­жим спо­соб­нос­т­та да раз­ли­ча­ва­ме доб­ро­то от злото, сво­бо­да­та и сво­бод­на­та волеизява. Всичко то­ва ние дъл­жим един­с­т­ве­но на Луцифер. Но те­зи Същества са пос­тиг­на­ли и не­що друго, ко­ето са пре­нес­ли в Земното развитие; труд­но е да го опи­шем точ­но и са­мо ще за­гат­нем следното: Както днес ние сме об­к­ръ­же­ни от ду­хов­но­то при­със­т­вие на Ангелои, та­ка и те на свой ред бя­ха под­гот­ве­ни за се­гаш­но­то си съ­щес­т­ву­ва­ние чрез ари­ма­ни­чес­ка­та бор­ба в тех­ни­те ду­ши по вре­ме­то на Старата Луна. Душевните опит­ности и го­ле­ми­те из­пи­та­ния на те­зи свръх­се­тив­ни Същества не за­ся­гат на­шия вът­ре­шен Аз. По-късно от­но­во ще видим, че ние се доб­ли­жа­ва­ме до Ариман са­мо косвено. Благодаре- ние на Ариман, те­зи Същества се из­ди­гат до из­вес­т­ни постижения, чи­ито при­чи­ни са за­ло­же­ни още в пе­ри­ода на тях­но­то „лун­но съществу- вание". През епо­ха­та на Старата Луна и под вли­яни­ето на Ариман, те­зи Същества пос­тиг­на­ха нещо, ко­ето по­-къс­но прене­со­ха на на­ша­та Земя. Нека се опи­та­ме да от­к­ри­ем пос­ле­ди­ци­те от бор­ба­та на Ариман, да ги от­к­ри­ем тук, в ус­ло­ви­ята на зем­ния свят.

Ако та­зи ари­ма­ни­чес­ка бор­ба не бе­ше осъ­щес­т­ве­на на Старата Луна, Ангелите не би­ха пре­нес­ли в на­ша­та Земя това, ко­ето по пра­ви­ло при­над­ле­жи на ней­но­то пре­диш­но пла­не­тар­но въплъщение, а имен­но на Старата Луна. За щото, след ги­бел­та на Старата Луна, или по­-точ­но ка- зано, след ка­то тя пре­ми­на в ед­но чис­то ду­хов­но със­тоя ние, всич­ки „лун­ни качества" би­ха из­чез­на­ли безвъзвратно. Благодарение на ари­ма­ни­чес­ки­те влияния, Ангели те се по­то­пи­ха твър­де дъл­бо­ко в Лунното развитие, как­то и ние сме твър­де дъл­бо­ко впле­те­ни в Земното раз­ви­тие
бла­го­да­ре­ние на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те влияния. Те съх­ра­ни­ха в се­бе си си­ли­те на Старата Луна и ги пре­не­со­ха в нейно­то след­ва­що пла­не­тар­но въплъщение: на­ша­та Земя. По то­зи на­чин те бя­ха в със­то­яние да пре­диз­ви­кат та­кива процеси, ко­ито да пред­па­зят Земята от пъл­на­та власт на Луцифер. И на­ша­та Земя би по­пад­на­ла под то­тал­ната власт на Луцифер, ако в нея не бя­ха пре­не­се­ни оне­зи кос­ми­чес­ки процеси, ко­ито са из­раз на бор­ба­та меж­ду Ангелите и Ариман, во­де­на през епо­ха­та на Старата Луна.

А впро­чем кои про­це­си от зем­ния свят бих­ме ока­чес­т­ви­ли ка­то „нормал- ни"? Когато на­ша­та се­гаш­на Слънче­ва сис­те­ма пос­ти­га сво­ята кон­фи­гу­ра­ция съ­об­раз­но Земната цел, нас­тъп­ват за­ко­но­мер­ни­те дви­же­ния на Слънцето, Земята и дру­ги­те планети, респективно: смя­на­та меж­ду „ден" и „нощ", ре­ду­ва­не­то на че­ти­ри­те го­дишни времена, раз­лич­ни­те ат­мос­фер­ни условия, уз­ря­ва­не­то на пло­до­ве­те и т.н. Всички те­зи при­род­ни яв­ле­ния се пов­та­рят спо­ред кос­ми­чес­ки­те ритми, всред ко­ито се­гаш­на­та Земя по­пад­на ед­ва след ка­то Старата Луна на­пус­на ми­ро­во­то простран- ство. Обаче Луцифер е бу­ден и ра­бо­ти в са­мия ход на Земното развитие. И ние ско­ро ще се убедим: Луцифер дейс­т­ву­ва мно­го по­-мощ­но и не са­мо в сферата, къ­де­то мо­жах­ме да го последваме, т.е. в са­мия човек, кой­то прак­ти­чес­ки ос­та­ва не­го­ва­та глав­на арена. Но до­ри ако Луцифер би съ­щес­т­ву­вал само в зем­ни­те условия, не­ка да не забравяме, че чо­ве­кът ще­ше да по­пад­не в „лу­ци­фе­ри­чес­ки­те изкушения" и по­ра­ди са­ми­те кос­ми­чес­ки ритми, обус­ла­вя­щи за­ко­но­мер­ни­те дви­же­ния на планетите, смя­на­та на го­диш­ни­те вре­ме­на и т.н. Ако це­ли­ят за­ко­но­ме­рен и струк­ту­ри­ран Космос бе­ше прос­то ме­ха­нич­но при­ба­вен към човека, ако в си­ла бя­ха един­с­т­ве­но рит­мич­ни­те про­це­си и дви­же­ния на на­ша­та Слънчева система, ако в си­ла бя­ха един­с­т­ве­но законите, ва­лид­ни за на­ша­та се­гаш­на Вселена, чо­ве­кът без­на­деж­д­но ще­ше да по­пад­не под влас­т­та на Лу- цифер и да се при­вър­же към удоволствията, към ком­фор­та и на­пъл­но да пре­неб­рег­не усилията, ко­ито е длъ­жен да нап­ра­ви за­ра­ди сво­ето кос­ми­чес­ко спасение! Ритмичните кос­ми­чес­ки про­це­си би­ха из­мес­ти­ли не­го­ви те во­ле­ви действия.

Ето за­що тряб­ва­ше да бъ­дат съз­да­де­ни и про­ти­во­по­лож­ни­те сили. Те тряб­ва­ше да се на­ме­сят в оне­зи за­коно­мер­ни кос­ми­чес­ки про­це­си от на­шия зе­мен живот, ко­ито на Старата Луна са би­ли „нормални" и не­об­хо­дими, но днес, в ус­ло­ви­ята на Земното развитие, те са ве­че аб­нор­м­ни и зас­т­ра­ша­ват са­ма­та ево­лю­ция на Земята. Тези сили, ако мо­га та­ка да се изразя, вна­сят един вид ко­рек­ция в това, до ко­ето би­ха до­ве­ли чис­то рит­мич­ните процеси: склон­нос­т­та към удобство, ком­форт и пищност. От окул­т­на глед­на точка, въп­рос­ни­те си­ли мо­гат да бъ­дат раз­поз­на­ти нап­ри­мер зад ед­на уни­що­жи­тел­на градушка. И все­ки път, ко­га­то рит­мич-­
ните и за­ко­номер­ни при­род­ни про­це­си бъ­дат нарушени, нас­тъп­ва един вид коректура, ко­ято в край­на смет­ка е бла­гот­ворна, ма­кар и чо­век не ви­на­ги да го разбира, по­не­же той не ис­ка да при­еме на­ли­чи­ето на по­-вис­ши ра­зум­ни сили от тези, с ко­ито разполага. Да, ко­га­то гра­душ­ка­та се из­сип­ва в полето, ние мо­жем да допълним: През епо­ха та на Старата Луна, те­зи сили, ко­ито бу­шу­ват в сти­хий­на­та градушка, бя­ха бла­гос­ло­ве­ни сили, как­то днес са бла­гос­ло­ве­ни силите, скри­ти зад дъж­да и слън­че­ва­та светлина; днес те от­но­во нах­лу­ват в на­шия зе­мен живот, за да вне­сат не­об­хо­ди­ма­та ко­рек­ту­ра и да ни пред­па­зят от пи­па­ла­та на Луци- фер, ко­ито ина­че би­ха ни улови­ли още по­-з­д­ра­во и безмилостно. И кол­ко­то по­ве­че нап­ред­ва за­ко­но­мер­ни­ят ход на нещата, тол­ко­ва по­-яростно вил­не­ят те, вна­сяй­ки все но­ви и но­ви коректури.

Всичко, ко­ето слу­жи на за­ко­но­мер­но­то и рит­мич­но развитие, при­над­ле­жи към си­ли­те на Земята. Зад вул­ка­нични­те из­риг­ва­ния са скри­ти закъс- нелите, рет­рог­рад­ни си­ли от Старата Луна, за да вне­сат по­ред­на­та ко­рек­ция в жи­во­та на Земята. Същото се от­на­ся и за земетресенията, как­то и за ос­та­на­ли­те при­род­ни бедствия. Ние ще се убедим, че мно­го от не- щата, ко­ито ид­ват „от вън", имат сво­ето ло­гич­но оп­рав­да­ние в ця­лос­т­ния ход на еволюцията. Ще се спрем и на въпроса, как то­зи факт е свър­зан с чо­веш­ко­то Азово съзнание.

Нека оба­че да изтъкнем, че те­зи не­ща обяс­ня­ват са­мо ед­на­та стра­на от чо­веш­ко­то съществувание, от съ­щес­т­вува­ни­ето на Земята и изоб­що на Космоса. Ако от ед­на стра­на твърдим, че те­лес­ни­те ор­га­ни се раз­ру­ша­ват от благот­вор­ни ду­хов­ни си­ли и Същества, и ако днес сти­га­ме до извода, че це­ли­ят ход на Земното раз­ви­тие тряб­ва да бъде ко­ри­ги­ран с по­мощ­та на сили, ид­ва­щи от Старата Луна, ло­гич­но сти­га­ме и до след­ва­щия въпрос: Как точ­но тряб­ва да пос­тъ­пим ние, ка­то Земни човеци, за да вне­сем на свой ред ко­рек­ции спря­мо вред­ни­те пос­ле­ди­ци от си­ли­те на Старата Луна?

Ясно е, че за нас, ка­то Земни чо­ве­ци е не­мис­ли­мо да же­ла­ем вул­ка­нич­ни из­риг­ва­ния или земетресения, ни­то пък са­ми да раз­ру­ша­ва­ме ед­ни или дру­ги те­лес­ни органи, са­мо за да по­ма­га­ме в ко­рек­ту­ри­те на ста­ри­те Лунни Същества. Но ве­че срав­ни­тел­но лес­но ще из­ви­ка­ме в ду­ша­та си ед­на мисъл, спо­ред която: „Ако ня­къ­де из­бух­не ед­на епидемия, тя вна­ся нещо, от ко­ето чо­ве­кът има нужда; тя вна­ся нещо, ко­ето той сам търси, за да поп­ра­ви своя грешка, свой недостатък". Лесно ще до­пус­нем още, че чо­ве­кът сам се ос­та­вя да бъ­де във­ле­чен в оп­ре­де­ле­ни ситуации, са­мо за да бъ­де наранен, да из­пи­та бол­ка и страдание, та­ка че пре­одо­ля­вай­ки ги, да се из­диг­не в сво­ето развитие. А как стои въп­ро­сът с хи­ги­ен­ни­те и са­ни­тар­ни мерки? Някой спо­кой­но би мо­гъл да попита: „Добре, но след ка­то епи­де­ми­ите вър­шат тол­ко­ва доб­ри­ни на хората, не са ли на­пъл­но

В след­ва­ща­та лек­ция ние ще видим, че то­ва­,по­не при оп­ре­де­ле­ни пред- поставки, съв­сем не е така. А се­га е не­обхо­ди­мо да се под­гот­вим за след­ва­щи­те те­ми и по­-с­пе­ци­ал­но да вник­нем по ка­къв на­чин „благотворни- те" вли­яния ув­реж­дат те­лес­ни­те органи, за да не по­пад­нем в прим­ка­та на Майя от ед­на страна, и как, от дру­га страна, да ос­мис­лим на­ши­те дейст- вия, ко­га­то ре­шим да от­х­вър­лим „благотворните" вли­яния и да пред­п­ри­емем са­ни­тар­ни и хи­ги­ен­ни мер­ки сре­щу болестите.

Ние ще ус­та­но­вим също, че тук сти­га­ме до ед­на точка, ко­ято се оказ­ва кри­тич­на за човека: ко­га­то ед­но при­вид­но про­ти­во­ре­чие се сто­вар­ва вър­ху не­го с не­по­сил­на те­жест и в то­зи мо­мент ари­ма­ни­чес­ки­те си­ли мо­гат да го завла­де­ят с ця­ла­та си мощ. Никога до­се­га въз­мож­нос­т­та да се под­да­дем на илю­зии не е би­ла тол­ко­ва голяма. Все пак, се­га ние знаем: имен­но „благотворните" си­ли са тези, ко­ито пра­вят на­ши­те ор­га­ни „неупотребими", за­що­то това е про­ти­во­дейс­т­вие спря­мо Ариман; сле­до­ва­тел­но тези, ко­ито не би­ха на­сър­чи­ли всич­ко онова, ко­ето мо­жем да на­речем „бла­гот­вор­ни про­ти­во­дейс­т­вия сре­щу ари­ма­ни­чес­ки­те сили", би тряб­ва­ло да ока­чес­т­вим ка­то „вредители" за чо­вечеството. Защото хи­ги­ен­ни­те сред­с­т­ва и дру­ги­те по­доб­ни на тях, не­съм­не­но би­ха ог­ра­ни­чи­ли те­зи „бла­гот­вор­ни противодействия".

Да, се­га сме ка­то на кръстопът; но все пак, доб­ре е, че сме стиг­на­ли до то­ва противоречие, ко­ето ни ка­ра да се за­мислим, как та­ки­ва не­ща мо­гат да се пре­вър­нат и в чу­дес­ни сред­с­т­ва за на­ше­то окул­т­но обучение. За- щото, след ка­то се на­учим как да се из­ба­вим от то­ва противоречие, са­ми ще сме в със­то­яние да пред­п­ри­ема­ме важ­ни стъпки, за да се ос­вобо­дим от из­ма­ми­те на Ариман.