Лекции изнесени в Хамбург от 16. До 28. 1910 г

ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Върху раз­лич­ни­те про­яв­ле­ния на Кармата би мог­ло да се го­во­ри още твър­де много. Но по­не­же днес е послед­на­та лекция, а по­на­ча­ло вре­ме­то за та­ка­ва об­шир­на те­ма ни­ко­га не е достатъчно, ще се съгласите, че го- ля­ма част от въпросите, ко­ито мо­же би се по­раж­дат в ду­ши­те Ви, то­зи път ще ос­та­нат без отговор. Нашето Антропософско Движение оба­че про­дъл­жа­ва напред, и това, ко­ето ос­та­ва не­до­вър­ше­но в един лек­ци­онен цикъл, ще бъ­де об­съж­да­но още мно­го пъти.

Аз мно­гок­рат­но из­тък­нах пред Вас, че чо­ве­кът из­жи­вя­ва кар­ми­чес­ки­те за­ко­но­мер­нос­ти ка­то не­що съв­сем кон­к­рет­но и точно, и че във все­ки миг от своя живот, той мо­же да обър­не пог­ле­да си на­зад вър­ху това, кое то е вършил, мис­лил или чув­с­т­ву­вал в хо­да на пре­диш­ни­те си инкарнации. И ние ви­на­ги се убеждаваме, че на­ша­та „вътрешна" и „външна" чо­веш­ка съд­ба мо­гат да бъ­дат раз­б­ра­ни са­мо с по­мощ­та на една, бих казал, „те­ку­ща сметка", къ­де­то от ед­на­та стра­на за­пис­ва­ме всич­ки­те си разумни, смис­ле­ни и мъд­ри пос­тъпки, а от дру­га­та - всич­ки­те си грозни, от­б­лъс­к­ва­щи и прес­тъп­ни действия. Ако вез­ни­те се нак­ло­нят към една от стра- ните, то­ва оп­ре­де­ля и съд­ба­та ни в то­зи мо­мент от живота.

Тук въз­ник­ват на­й-­раз­лич­ни въп­ро­си и един от тях би мо­гъл да бъде: „Как се от­на­ся това, ко­ето хо­ра­та вър­шат в своя съв­мес­тен живот, това, ко­ето пос­ти­гат ка­то ед­на чо­веш­ка об­щ­ност към „индивидуалната" Кар- ма на човека?

Ние ве­че за­сег­нах­ме то­зи въпрос, ма­кар и от дру­га глед­на точка. Ако се обър­нем към ед­но ис­то­ри­чес­ко събитие, как­во­то са Персийските войни, не­въз­мож­но е да си помислите, че то­ва съ­би­тие - ако при­мер­но го раз­г­леж­да­ме от глед­на точ­ка на древ­ни­те гър­ци - пред­с­тав­ля­ва нещо, ко­ето е впи­са­но са­мо в кар­ми­чес­ка­та рав­нос­мет­ка на от­дел­ни­те индивиди, взе­ли не­пос­ред­с­т­ве­но учас­тие във видимите, фи­зи­чес­ки сражения. За мис­ле­те се за всич­ки пъл­ко­вод­ци в те­зи войни, за всич­ки онези, ко­ито по­жер­т­ва­ха жи­во­та си, от­би­вай­ки на шес­т­ви­ята на персите: ако ма­кар и за крат­ко се по­то­пи­те в ат­мос­фе­ра­та на то­ва събитие, ни­ма ще се съг­ласите, че то­га­ва са би­ли по­пъл­ва­ни кар­ми­чес­ки­те рав­нос­мет­ки са­мо на от­дел­ни­те личности? Да, не­въз­можно е да си представим, че при ед­но та­ко­ва съби- тие, за­ся­га­що цял народ, а и го­ля­ма част от ци­ви­ли­зо­ва­но­то човечество,
не се случ­ва ни­що друго, ос­вен че все­ки ин­ди­вид уреж­да сво­ята лич­на Карма! Проследявайки хо­да на ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие и прех­вър­ляй­ки се от ед­но съ­би­тие на друго, Вие ще установите, че те имат свой соб­с­т­вен смисъл, кой­то не се пок­ри­ва с ин­ди­ви­ду­ал­на­та Карма на от­дел­ния човек.

Ако се по­то­пим в ат­мос­фе­ра­та на Персийските войни, пред нас ще въз­ник­не въпроса: „Какво е впро­чем тяхно­то зна­че­ние за раз­ви­ти­ето на чо- вечеството?" Знаем, че Изтокът раз­ви ед­на мо­гъ­ща и бляс­ка­ва култура. Обаче как­то вся­ка свет­ли­на но­си със се­бе си и сянката, та­ка и в слу­чая ние тряб­ва да сме наясно: ця­ла­та кул­ту­ра на Изтока е ед­но за­во­ева­ние за човечеството, са­мо до­кол­ко­то тя съ­дър­жа и ня­кои тъм­ни страни, ко­ито не тряб­ва да на­ми­рат мяс­то в не­го­ва­та по­-на­та­тъш­на еволюция. А ед­на от на­й-­тъм­ни­те стра­ни на та­зи ци­ви­ли­за­ция бе­ше свър­за­на с ней­но­то же­ла­ние да се раз­рас­т­ва чрез външни, чис­то фи­зи­чес­ки средства. Ако не бе­ше въз­никнал то­зи им­пулс за разрастване, естествено, ня­ма­ше да се по­яви и ця­ла­та из­точ­на култура. Едното е не­мис­ли­мо без другото.

Но по­не­же чо­ве­чес­т­во­то бе­ше длъж­но да се из­диг­не още по­-на­го­ре в сво­ето развитие, новата, гръц­ка кул­ту­ра трябва­ше да се ръ­ко­во­ди от съв­сем дру­ги принципи. Разбира се, тя не мо­же­ше да се по­яви от нищото. Нейните основ­ни пред­пос­тав­ки бя­ха за­ло­же­ни в из­точ­на­та цивилизация. Различните пре­да­ния и ми­то­ве за гръц­ки­те герои, ко­ито се от­п­ра­вят на Изток, оз­на­ча­ват не друго, а че пос­ле­до­ва­те­ли­те на оп­ре­де­ле­ни окул­т­ни школи, прена­сят оне­зи кул­тур­ни импулси, ко­ито би­ха мог­ли да се ро­дят са­мо в из­точ­на­та цивилизация, за да се до­раз­вият пос­ле с по­мощ­та на гръц­кия на­род­нос­тен Дух, с по­мощ­та на гръц­кия гений. Обаче на­й-­нап­ред те­зи мощ­ни им­пул­си тряб­ва­ше да бъ­дат ос­во­бо­де­ни от тех­ни­те тъм­ни страни: от стре­ме­жът да се раз­ши­ря­ват на Запад с външни, си­ло­ви средства. Самата рим­с­ка цивилизация, ко­ято въз­ник­на след гръцката, а и всич­ки не­об­хо­ди­ми пред пос­тав­ки за по­-на­та­тъш­но­то раз­ви­тие на ев­ро­пейс­ко­то човечество, изоб­що не би­ха мог­ли да възникнат, ако гър­ци­те не бя­ха съз­да­ли под­хо­дя­щи ус­ло­вия за до­раз­ви­ва­не на из­точ­на­та кул- тура, ако не бя­ха от­б­лъс­на­ли перси­те и ця­ла­та тях­на същност. Отблъс- квайки персите, те фил­т­ри­ра­ха това, ко­ето бе­ше съз­да­де­но в Азия и ус- пя­ха да го пре­да­дат на дру­ги народи.

Разглеждайки ве­ли­ки­те ис­то­ри­чес­ки съ­би­тия от та­ка­ва глед­на точка, ние сти­га­ме до един за­бе­ле­жи­те­лен об­раз на нещата. Ако бих­ме би­ли в със­то­яние да про­дъл­жим един лек­ци­онен цикъл, при­мер­но три или че­ти­ри години, и под­роб­но да про­учим из­вес­т­ни­те ни ис­то­ри­чес­ки документи, не­из­беж­но бих­ме стиг­на­ли до нещо, ко­ето ще оп­ре­де­лим ка­то „план за раз­ви­тие на зем­но­то човечество". И ако бих­ме го об­гър­на­ли отвсякъде, щях­ме да стигнем до извода: „Да, всич­ко то­ва тряб­ва­ше да бъ­де пости-

Размишлявайки вър­ху то­зи „план на развитието", ни­ко­га не би ни хрум­на­ло да запитаме: „Как се стиг­на до там, че нап­ри­мер тък­мо Ксеркс, Милтиадес или Леонидас да имат та­зи или она­зи ин­ди­ви­ду­ал­на Карма?" На инди­ви­ду­ал­на­та Карма, ос­вен ка­то на лич­на съдба, тряб­ва да гле­да­ме ка­то на нещо, ко­ето е вклю­че­но и в универ­сал­ния „план", за­ся­гащ ця­ло­то чо­ве­чес­т­во и не­го­во­то развитие. По друг на­чин не­ща­та не мо­гат да бъ­дат разбрани! Антропософската Духовна Наука е ка­те­го­рич­на по то­зи въпрос. Така очер­та­ва­щи­ят се пла­но­ме­рен ход на раз­ви­ти­ето е ед­но ця­ло и има сво­ите вът­реш­ни зависимости, сво­ите вът­реш­ни закономерности, по­доб­ни на кар­ми­чес­ки­те за­ко­но­мер­нос­ти в хо­да на ин­ди­ви­ду­ал­ния чо­веш­ки живот. И се­га ид­ва ред на въпроса: Какво е от­но­ше­ни­ето на то­зи уни­вер­са­лен план към ин­ди­ви­ду­ал­на­та Карма на човека?

Ако обър­нем пог­лед на­зад към миналото, ще ви­дим как въз­ник­ват кул­ту­ра след култура, на­род след народ. Виждаме още, как един или друг на­род при­ба­вя не­що но­во към ос­нов­ния им­пулс и как в раз­ви­ти­ето ос­та­ва не­що непреходно; оба­че нап­ре­дъ­кът не­умо­ли­мо изис­к­ва це­ли на­ро­ди да на­пус­нат ис­то­ри­чес­ка­та сцена, ка­то в съ­що­то вре­ме тех­ни­те на­й-­го­ле­ми и ве­ли­чес­т­ве­ни пос­ти­же­ния би­ват съх­ра­не­ни за след­ва­щи­те епохи. В то­зи смисъл, из­во­ди­те на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука не тряб­ва да ни учудват: в то­зи въз­хо­дящ ход на чо­веш­ко­то развитие, тя яс­но раз­г­ра­ни­ча­ва два от­дел­ни потока.

Обърнете внимание, как в уни­вер­сал­ния „план", по кой­то се раз­ви­ва чо- вечеството, съ­щес­т­ву­ва един „неп­ре­къснат поток", всред кой­то ево­лю­ци­ята нап­ред­ва вълнообразно, но по та­къв начин, че кул­тур­ни­те пос­ти­же­ния се пре­да­ват от ед­на епо­ха на друга.

Нека да се спрем на Първата сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епоха, на Древно- индийската кул­тур­на епо­ха и на ней­но­то не­пов­то­ри­мо величие. Това, ко­ето от­к­ри­ва­ме във Ведите, е са­мо ед­но да­леч­но и смът­но от­ра­же­ние от де­ло то на све­ще­ни­те Риши и ан­т­ро­по­соф­с­ко­то свръх­се­тив­но поз­на­ние сочи, че пър­вич­но­то ве­ли­чие на древ­ния индийс­ки на­род нав­ли­за в своя упадък, ед­ва ко­га­то за­поч­на да нат­руп­ва сво­ите кул­тур­ни пос­ти­же­ния под фор­ма­та на чуд­ни по­етич­ни творби, пред­наз­на­че­ни всъщ­ност за след­ва­щи­те епохи. Обаче пър­во­на­чал­ни­те кул­тур­ни импул­си на Древна Индия се вля­ха в ця­ло­то човечество. И са­мо бла­го­да­ре­ние на та­зи важ­на предпоставка, по­-къс но мо­жа да се раз­вие ед­на но­ва култура, ко­ято на свой ред има­ше нуж­да от един млад, а не от един дре­вен народ. Най-на- пред древ­ни­те ин­дий­ци тряб­ва­ше да бъ­дат от­б­лъс­на­ти в по­со­ка на Южна Азия, за да мо­же им­пул­сът на Заратустра да про­ник­не в на­ро­да на
Персия. Колко ве­лик бе­ше то­зи импулс, и кол­ко бър­зо за­ле­зе той всред народа, кой­то тряб­ва­ше да го осъществи! При Египет и Халдея има­ме приб­ли­зи­тел­но съ­щия процес. Там ние сме свидетели, как из­точ­на­та мъд­рост се пре­на­ся в Гърция, но виж­да­ме и как гър­ци­те ярос­т­но от­б­лъскват ви­ди­ми­те фи­зи­чес­ки про­яв­ле­ния на Изтока. Виждаме после, как Древна Гърция при­ема в ло­но­то си пости­же­ни­ята на це­лия Изток, и как ги впли­та в качествата, ко­ито ве­че бя­ха на­ли­це в дру­ги ев­ро­пейс­ки области. В ре­зул­тат на всич­ко това, се по­ро­ди един нов кул­ту­рен тласък, кой­то по ред кос­ве­ни и оби­кол­ни пътища, можа да по­еме в се­бе си хрис­ти­ян­с­кия им­пулс и да го пре­не­се още по на Запад. А до­ри и мно­го по-късно, ние яс­но бих­ме мог­ли да раз­ли­чим един не­п­ре­къс­ващ кул­ту­рен .поток, със­та­вен от отделни, не­ка да ги на­ре­чем „кул­тур­ни вълни", вся­ка от ко­ито е про­дъл­же­ние на предходната, но съ­щев­ре­мен­но и вна­ся не­що съ­вър­ше­но но­во в нап­ре­дъ­ка на човечеството. Обаче от­къ­де из­ник­ва това, ко­ето впос­лед­с­т­вие се пре­на­ся от ед­на епо­ха в друга?

Замислете се за всичко, ко­ето из­пъл­ва кул­тур­но­то прос­т­ран­с­т­во на все­ки от­де­лен народ! Замислете се за всичко, ко­ето пред­хож­да връх­на­та точ­ка в жи­во­та на един народ, за амал­га­ма­та от чув­с­т­ва и усе­ща­ния на без­б­рой индивиди, за стре­ме­жи­те и ентусиазма, ко­ито кул­ми­ни­рат в точ­но оп­ре­де­лен момент, при­да­вай­ки ха­рак­те­рен об­лик на то­зи или он­зи кул­ту­рен импулс! Замислете се как от­дел­ни­те ду­ши са вло­жи­ли на­й-­доб­ри­те си си­ли за тър­жес­т­во­то на един или друг кул­ту­рен импулс. И въп­ре­ки то­ва е тряб­ва­ло да ми­нат хи­ля­до­ле­тие след хи­ля­долетие, на­род след народ, без те да са в със­то­яние да из­ко­ре­нят упо­ри­та­та илюзия, че все­ки на­род сам ра­бо­ти вър­ху своя кул­ту­рен импулс, съз­да­вай­ки по то­зи на­чин не­що веч­но и непреходно. Обаче тък­мо та­зи пос­то­ян­но под­но­вя­ва­на илю­зия нап­ра­ви въз­мож­на она­зи непоколебима, ми­си­онер­с­ка пре- даност, с ко­ято от­дел­ни­те на­роди бдя­ха над сво­ите култури, ся­каш те бя­ха не­пов­то­ри­ми и веч­ни шедьоври. Тази илю­зия е жи­ва съ­що и днес ,ма­кар и хо­ра­та да не го­во­рят от­к­ри­то за „веч­нос­т­та на та­зи или она­зи кул- тура"; илю­зи­ята е жива, и всъщ­ност тя от­в­ли­ча хо­ра­та от са­ма­та идея за раз­ви­ти­ето на зем­но­то човечество.

Тук, пог­лед­на­то от две раз­лич­ни страни, Вие има­те най-същественото, от ко­ето се нуж­да­еха от­дел­ни­те култу­ри и то за­поч­ва да се про­ме­ня ед­ва в на­ши дни. Защото пре­ди по­ява­та на ан­т­ро­по­соф­с­кия ду­хо­вен живот, тези илю­зии бя­ха непоклатими. Би би­ло кре­щя­що недомислие, ако ня- кой, кой­то ве­че е про­ник­нал в на­ше­то Антро­по­соф­с­ко Движение, повяр- ва, че формите, в ко­ито из­ли­ва­ме на­ши­те познания, или мис­лов­ни­те кон­с­т­рукции, с ко­ито днес си слу­жат на­ше­то ан­т­ро­по­соф­с­ко мислене, на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки чув­с­т­ва и воля, са не­що вечно. Израз на го­ля­мо къ­сог­лед­с­т­во би би­ло да твърдим, че и след три хи­ля­до­ле­тия ще има хора, ­
които ще дис­ку­ти­рат ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни така, как­то пра­вим то­ва ние днес. Ние сме си­гур­ни в едно: спе­ци­фич­ни­те осо­бе­нос­ти на на­ша­та епо­ха ни поз­во­ли­ха да де­фи­ни­ра­ме за­ко­ни­те на раз­ви­ти­ето мак­си­мал­но точно, оба­че наши­те по­том­ци ще из­ра­зят те­зи не­ща по съв­сем друг начин.

Защо то­ва е така? Защото в хо­да на сто­ле­тия и хилядолетия, от­дел­ни­те кул­ту­ри и народи, в ко­ито се ин­кар­нират от­дел­ни­те индивиди, им на­ла­гат да се спра­вят със съ­вър­ше­но но­ви опитности! Замислете се за бо­га­тия душе­вен жи­вот в епо­ха­та на Древна Гърция и за он­зи не­гов екст- ракт, кой­то бе­ше по­ет от след­ва­щи­те по­ко­ления! И то­га­ва ще си кажете: тук е скри­то не­що мно­го по­ве­че от ин­ди­ви­ду­ал­ни­те кар­ми­чес­ки връзки. Много от ис­то­ри­чес­ки­те съ­би­тия ста­ват не с ог­лед на индивидуалната, а с ог­лед на уни­вер­сал­на­та Карма.

Ето как пред на­шия пог­лед се ра­зиг­ра­ват ед­нов­ре­мен­но два процеса: пър­ви­ят включ­ва събития, ко­ито са преходни; вто­ри­ят процес, та­ка да се каже, из­в­ли­ча от те­зи пре­ход­ни съ­би­тия ево­лю­ци­он­ния ек­с­т­ракт и го да­ва на човечеството. Ние мо­жем да об­х­ва­нем раз­ви­ти­ето на човечеството, ед­ва след ка­то сме разбрали, че от­как­то съ­щес­т­ву­ва ин­ди­ви­ду­ал­на­та чо­веш­ка Карма, всред чо­ве­чес­т­во­то неп­ре­къс­на­то дейс­т­ву­ват си­ли­те на Луцифер и Ариман. Размишлявайки вър­ху уни­вер­сал­ния „план" на чо­веш­ко­то развитие, ние сме длъж­ни да се съ­об­ра­зя­ваме и с още нещо: че накрая, ко­га­то Земята ще е из­пъл­ни­ла сво­ята мисия, ре­зул­та­ти­те от пос­ле­до­ва­тел­ни­те кул­турни епо­хи ще се ока­жат пло­дот­вор­ни за всич­ки чо­веш­ки индивиди, не­за­ви­си­мо от тех­ни­те лич­ни съдби. Но тази да­леч­на ми­сия на Земята се очер­та­ва пред нас, са­мо ако раз­г­леж­да­ме ми­ро­во­то раз­ви­тие в свет­ли­на­та на Антропософията.

Не тряб­ва да си пра­вим ни­как­ви илюзии: да­леч­на­та цел на Земята и пъ­ти­ща­та за ней­но­то осъ­щес­т­вя­ва­не се от­к­ри­ват пред нас са­мо чрез, бих казал, ан­т­ро­по­соф­с­ка­та кул­ту­ра на душата, ко­ято из­к­люч­ва вся­ко раз­т­ва­ря­не на чо­веш­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност в ня­как­ва мъг­ля­ва пан­те­ис­тич­на цялост, а напротив: дър­жа я буд­на и от­во­ре­на за ве­ли­ки­те пос­ти­же­ния на ця­ло­то човечество.

Следователно, ко­га­то об­ръ­ща­ме пог­лед към ми­на­ли­те кул­тур­ни епохи, ние тряб­ва да сме наясно: Луцифер и Ариман се на­ме­си­ха в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то ед­ва след ка­то чо­веш­ки­те ин­ди­ви­ду­ал­нос­ти за­поч­на­ха да се инкарнират. Луцифер се на­мес­ва по та­къв начин, че той ви­на­ги се опит­ва да вмък­не сво­ите лу­ци­фе­ри­чески им­пул­си в чо­веш­ко­то ас­т­рал­но тя­ло и да го им­п­рег­ни­ра с тях. Тази е ос­нов­на­та за­да­ча на Луцифер от­носно раз­ви­ти­ето на зем­но­то човечество: да се на­мес­ва в чо­веш­ки­те ас­т­рал­ни тела. Хората ни­ко­га не би­ха мог­ли да по­лу­чат от оне­зи ду­хов­ни сили, ко­ито на­сър­ча­ват от­дел­ни­те кул­ту­ри това, ко­ето им да­ва Луцифер.
Откъснете те­зи кул­тур­ни по­то­ци от ця­лос­т­ния нап­ре­дък на човечест- вото, и ще има­те пред Вас това, ко­ето нор­мал­но раз­вива­щи­те се ду­хов­ни Йерархии вли­ват в чо­ве­чес­т­во­то под фор­ма­та на все но­ви и но­ви импул- си. Нека да обобщим: оне­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито след­ват сво­ето нор­мал­но развитие, да­ват на зем­ни­те кул­ту­ри всич­ко онова, което ос­та­ва ка­то трай­на стойност за човечеството. Необходимо е да под­дър­жа­ме в съз­на­ни­ето си та­зи съ­щес­т­вена разлика: кло­ни­те и лис­та­та на дър­во­то са едно, сър­це­ви­на­та му - не­що съв­сем друго.

Благодарение на нор­мал­но раз­ви­ва­щи­те се ду­хов­ни Същества, чо­ве­кът мо­жа все по­ве­че и по­ве­че да из­пъл­ни своя Аз с квин­те­сен­ци­ята на чо­веш­ко­то развитие. Но ако в не­го пе­ри­оди­чес­ки се вли­ва­ха да­ро­ве­те на ду­ховния свят, то­га­ва накрая, след ка­то Земята би пос­тиг­на­ла сво­ята кос­ми­чес­ка цел, на­пъл­но ес­тес­т­ве­но би било, чове­кът да но­си в се­бе си всич­ки по­ло­жи­тел­ни въз­дейс­т­вия от стра­на на ду­хов­ни­те светове. Обаче в то­зи случай ед­но не­що би би­ло невъзможно: чо­ве­кът да раз­вие у се­бе си ед­но първично, страс­т­но и рев­нос­т­но усърдие, ед­на ог­не­на все­от­дайност към всичко, ко­ето чо­ве­чес­т­во­то съз­да­ва във вся­ка от­дел­на кул­тур­на епоха. От съ­щи­те извори, от ко­ито бли­ка вся­ко же­ла­ние и вся­ка страст, из­рас­т­ват и прек­ло­не­ни­ето пред ве­ли­ки­те идеали, и по­ривът към все­об­що чо­веш­ко щастие, и въз­тор­га пред чуд­ни­те про­из­ве­де­ния на из- куството; от съ­щи­те извори, от ко­ито се на­ди­гат пок­ва­ра­та и злото, по­къл­ват и коп­не­жи­те към на­й-­вис­ши­те ду­хов­ни ценности, ко­ито са въз­можни на Земята. А пос­лед­но­то не би би­ло осъществимо, ако от дру­га страна, ду­ша­та бе­ше ли­ше­на от въз­мож­ността да из­пит­ва съ­щи­те стра- сти, са­мо че в об­рат­на посока, в по­со­ка на злото. Тази въз­мож­ност е де­ло на лу­цифе­ри­чес­ки­те Духове. Ние не би­ва да пре­неб­рег­ва­ме обстоя- телството, че на­ред със злото, лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Духо­ве да­до­ха на чо­ве­ка и свободата, въз­мож­нос­т­та той сво­бод­но да при­ема в се­бе си всич­ко онова, ко­ето ина­че би се вли­ва­ло в ду­ша­та му по ме­ха­ни­чен или на­сил­с­т­вен начин.

Обаче ние виж­да­ме също, че вся­ко на­чи­на­ние на Луцифер, вле­че след се­бе си от­го­во­ра на Ариман. Виждаме как ця­ло­то войн­с­т­во на Луцифер кон­к­рет­но дейс­т­ву­ва в рам­ки­те на гръц­ка­та кул­ту­ра и това, ко­ето тя да­ва ка­то при­нос към въз­хо­да на ця­ло­то човечество: нап­ри­мер в ли­це­то на гръц­ки­те герои, на гръц­ки­те по­ети и ху­дожници; да, Луцифер про­ник­ва в чо­веш­ки­те ас­т­рал­ни те­ла и прос­то ги въз­п­ла­ме­ня­ва и свър­з­ва с на­й-­ви­со­ки­те идеали. Ето как всич­ко онова, ко­ето гръц­ка­та кул­ту­ра бе­ше длъ- ж­на да влее в раз­ви­ти­ето на зем­но­то чо­ве­чес­т­во се прев­ръ­ща в един вид ен­ту­си­азъм на на­род­нос­т­на­та Душа*5 (Volksseele). Тъкмо то­зи мо­мент из­пол­з­ва Луцифер! И по­не­же Луцифер дъл­жи сво­ите си­ли на Лунното, а не на Земното развитие, той прос­то пре­диз­вик­ва поява­та на Ариман; но
до­ка­то Луцифер раз­г­ръ­ща сво­ята ак­тив­ност от ед­на епо­ха в друга, Ари- ман се на­мес­ва по та­къв начин, че той под­ла­га - ако ми поз­во­ли­те то­зи из­раз - на час­тич­на пок­ва­ра това, ко­ето е пос­тиг­нал Луци­фер на Земята.

В кос­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на чо­ве­ка е на­ли­це ед­но неп­ре­къс­на­то вза­имо­дейс­т­вие меж­ду Ариман и Луцифер. Ако Луцифер не бе­ше про­ник­нал в човечеството, на хо­ра­та щя­ха да лип­с­ват вся­как­во усър­дие и вся­ка­къв енту­си­азъм за съ­учас­тие в уни­вер­сал­но­то раз­ви­тие на човечеството; ако Ариман не бе­ше тук, за да сму­ща­ва ве­ли­чес­т­ве­на­та при­ем­с­т­ве­ност меж­ду един на­род и друг народ, как­то и пос­ле­ди­ци­те от дейс­т­ви­ята на Лу- цифер, то­га­ва Луцифер би по­ис­кал на вся­ка це­на да пос­тиг­не уве­ко­ве­ча­ва­не на от­дел­ни­те култури. С дру­ги думи, тук Вие виждате, как Луци- фер сам при­зо­ва­ва сво­ята Карма, ко­ято е ед­на не­об­хо­ди­ма пос­ле­ди­ца от раз­ви­ти­ето на Старата Луна. Луцифер не­из­беж­но вле­че след се­бе си Ариман. Ариман е Кармата на Луцифер.

Ето как чрез ари­ма­ни­чес­ки­те и лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества сти­га­ме и до Кармата на вис­ши­те светове. Там горе съ­що влас­т­ва Кармата. Кармата е навсякъде, къ­де­то са Азовете. Естествено, Луцифер и Ариман кри­ят „Азове" в се­бе си; ето за­що и пос­ле­ди­ци­те от тех­ни­те дейс­т­вия мо­гат да се вър­нат от­но­во вър­ху са­ми­те тях. Голяма част от те­зи тай­ни ще бъ­дат раз­г­ле­да­ни през ля­то­то в ци­къ­ла вър­ху „Сътворението"6, но още се­га бих ис­кал да спра вни­ма­ни­ето Ви на ед­на важ­на под­роб­ност от Пето- книжието, ко­ято за­гат­ва за не­из­ме­ри­ма­та дълбо­чи­на на вся­ка ду­ма от ис­тин­с­ки­те окул­т­ни документи.

Не сте ли се замисляли, за­що в края на все­ки „ден" от ис­то­ри­ята на сътворението, как­то е опи­са­на в Библия та, е пос­та­ве­но изречението: „И Елохимите7 пог­лед­на­ха сво­ето дело, и видяха, че то бе­ше мно­го добро!, че то „бе­ше съвършено!" Тези ду­ми са забележителни. Защо са пос­та­ве­ни те тук? Цялото из­ре­че­ние е един вид харак­те­рис­ти­ка на Елохимите, за ко­ито знаем, че са ми­на­ли през сво­ята нор­мал­на сте­пен на раз­ви­тие още през епо­ха­та на Старата Луна, и че те­хен про­тив­ник е Луцифер. Да, след все­ки „ден" от сътворението, те виждат, че са пос­тиг­на­ли не­що „съвършено"! Всеки път те пос­ти­гат но­ва сте­пен на съвършенство. На Старата Луна те може­ха да съ­зер­ца­ват сво­ите дейс­т­вия са­мо до­ка­то бя­ха по­то­пе­ни в тях; там те не раз­по­ла­га­ха с ед­но „трайно" съз­на­ние за сво­ите действия. Обстоятелството, че те ве­че мо­гат рет­рос­пек­тив­но да об­х­ва­щат сво­ите действия, е ед­на осо­бе­на сте­пен в съз­на­ни­ето на Елохи- мите. А то­ва ста­на въз­мож­но ед­ва на Земята; и се­га тях­на­та вътреш­на същ­ност се про­явя­ва по начина, по кой­то тях­на­та во­ля се из­лъч­ва навън, та­ка че - съ­зер­ца­вай­ки своите во­ле­ви дейс­т­вия - Елохимите виждат: те­зи дейс­т­вия бя­ха „добри"! Тези ду­ми се от­на­сят за Елохимите, които бя­ха прик­лю­чи­ли сво­ята ми­сия на Старата Луна, и сега, съ­зер­ца­вай­ки де­ла­та

Но как сто­ят не­ща­та с лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Същества, т.е. с оне­зи Същест- ва, ко­ито не бя­ха при­вър­ши­ли сво­ето раз­ви­тие през епо­ха­та на Старата Луна? На Земята те ще се опи­тат да об­х­ва­нат сво­ите ми­на­ли действия, а външ­но то­ва ще се прояви, примерно, в ог­не­ния ентусиазъм, кой­то те вло­жи­ха в гръц­ка­та култура. И то­га­ва те ще видят, как Ариман от­час­ти раз­ру­ша­ва всичко, ко­ето те са пос­тиг­на­ли до то­зи момент! След ка­то не мо­гат да за­вър­шат сво­ето дело, те ще заявят: „Те пог­лед­на­ха сво­ето де­ло и видяха, че то не бе­ше добро, и че то тряб­ва­ше да изчезне!"

Ето до как­во се свеж­да ог­ром­но­то ра­зо­ча­ро­ва­ние на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Духове: те ви­на­ги тряб­ва да за­поч­ват своето де­ло отново, а ма­ха­ло­то ви­на­ги от­с­ка­ча в про­ти­во­по­лож­на­та страна, за да установят, че Ариман е раз­рушил всичко. Представете си раз­ви­ти­ето на зем­но­то чо­ве­чес­т­во ка­то един процес, кой­то про­ти­ча на при­ли­ви и отливи, и как вис­ши­те ду­хов­ни Същества из­пит­ват неп­ре­къс­на­ти разочарования, ма­кар че неп­ре­къс­на­то свалят но­ви си­ли от ду­хов­ния свят. Така из­г­леж­да жи­во­тът на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те Духове в хо­да на Земното раз­витие.

Човечеството тряб­ва­ше да по­еме в се­бе си та­зи Карма, за­що­то чо­ве­кът мо­же­ше да стиг­не до сво­бо­да­та са­мо по то­зи начин. Свободата въз­ник­ва един­с­т­ве­но тогава, ко­га­то чо­век сам вло­жи в своя зе­мен Аз на­й-­вис­шия смисъл. Защото Азът, кой­то чо­век би имал, ако в края на Земното раз­ви­тие би по­лу­чил всич­ко да­ром от ду­хов­ния свят, не би бил свободен; в то­зи слу­чай неща­та щя­ха да бъ­дат предопределени. Първоначално бе­ше предвидено, всич­ки бла­га от Земното раз­ви­тие да се пре­дос­та­вят на човека. Но чо­ве­кът мо­же­ше да пос­тиг­не свободата, само ако към то­зи пър­во­на­ча­лен Аз, той би съ­умял да при­ба­ви и един друг, по­дат­лив на греш­ки и заб­луж­де­ния Аз, спо­со­бен на неп­ре­къс­на­ти ко­ле­ба­ния меж­ду по­лю­си­те на зло­то и доброто, но и на неп­ре­къс­на­ти по­ри­ви към из­га­ря­щия въп­рос за сми­съ­ла на Земното развитие.

Низшият Аз тряб­ва­ше да бъ­де да­ден на чо­ве­ка чрез Луцифер, за да мо­же чо­веш­ки­ят на­пор към вис­шия Аз да се пре­вър­не в не­го­во лич­но дело, в де­ло на са­мия човек. Само по то­зи на­чин „сво­бод­на­та воля" мо­же да ста­не досто­яние на човечеството. Свободната во­ля е нещо, до ко­ето чо­ве­кът мо­же да се из­диг­не са­мо след теж­ка и про­дъл­жи­тел­на борба.

Но в кой мо­мент от сво­ето развитие, чо­веш­ка­та во­ля е на­пъл­но свобод- на? Тя ни­ко­га не е свободна, за­що­то всеки миг мо­же да по­пад­не под вли­яни­ето на Луцифер и Ариман; тя не е свободна, за­що­то все­ки човек, ми­на­вайки през Портата на смър­т­та - в хо­да на пречистването, ко­ето мо­же да про­дъл­жи де­сет­ки го­ди­ни - има ед­но ха­рак­тер­но изживяване. Най-

Ето за­що ние не мо­жем да го­во­рим за „сво­бод­на воля", ко­га­то чрез фи­зи­чес­ко­то си раж­да­не вли­за­ме в ма­те­ри­алния свят. Единствено и точ­но мо­жем да твър­дим са­мо това, че се доб­ли­жа­ва­ме до сво­бод­на­та во­ля един­с­т­ве­но спо­ред степента, до ко­ято сме ус­пе­ли да ста­нем гос­по­да­ри над Луцифер и Ариман. А чрез ни­що дру­го не можем да ста­нем гос­по­да­ри над лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки влияния, ос­вен чрез позна- нието.

Силата, спо­соб­на да про­го­ни Луцифер, грей­ва в на­шия Аз, са­мо в ак­та на себепознанието, ко­га­то все по­ве­че и по­ве­че се стре­мим - съ­що­то се от­на­ся и за жи­во­та меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та - да отс­т­ра­ним ос­нов­ни­те слабос­ти в на­ши­те мисли, чув­с­т­ва и воля; за­що­то ед­ва то­га­ва проумя- ваме, че към поз­на­ни­ето за външ­ния свят, което е съх­ра­ни­ло за нас ве­ли­ки­те за­во­ева­ния на човечеството, за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да при­ба­вим и се­бе­поз­на­нието; две­те тряб­ва да вър­вят ръ­ка за ръка. В на­ша­та вът­реш­на същност, ние сме длъж­ни на­й-­пос­ле да обе­диним се­бе­поз­на­ни­ето и поз­на­ни­ето за външ­ния свят; ед­ва то­га­ва ще сме в със­то­яние да вне­сем яс­но­та в от­ноше­ни­ето си към Луцифер.

Тъкмо в то­ва се със­тои ця­ло­то сво­е­об­ра­зие на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то позна- ние, към ко­ето се стремим: то прос­то хвър­ля дос­та­тъч­но свет­ли­на вър­ху учас­ти­ето на Луцифер и Ариман във все­ки ду­ше­вен тре­пет на човека. Какво дру­го нап­ра­вих­ме в хо­да на те­зи лекции, ос­вен че по­со­чих­ме по кол­ко сло­жен на­чин се на­мес­ват лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки­те си­ли в на­шия живот! Но имен­но в на­ша­та съв­ре­мен­на епо­ха мо­же да за­поч­не вяр­но­то тъл­ку­ва­не на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки сили. А чо­век тряб­ва да е на­яс­но за тех­ни­те особености, ако той на­ис­ти­на ис­ка да доп­ри­не­се не­що за пос­ти­га­не­то на край­на­та об­ща цел, ко­ято стои пред Земята и човечеството.

Накъдето и да от­п­ра­ви­те поглед, нав­ся­къ­де къ­де­то има сле­ди от чо­веш­ки мис­ли и чувства, Вие ще ус­та­но­ви­те кол­ко да­леч са хо­ра­та от ед­но
вяр­но раз­би­ра­не за същ­нос­т­та на Луцифер и Ариман. В по­-го­ля­ма­та си част, хо­ра­та или изоб­що не по­до­зи­рат за тях, или пък не ис­кат да по­ло­жат и на­й-­мал­ки­те уси­лия за да ги раз­берат. Ето за­що Вие лес­но ще за- бележите, че днес по­ве­че­то хо­ра из­па­дат в един вид ре­ли­ги­озен егоизъм: те се стре­мят един­с­т­ве­но към он­зи ком­форт на душата, кой­то те из­в­ли­чат от сво­ите представи. Макар и в мно­го слу­чаи хо­ра­та да не съз­на­ват то­зи егоизъм, той ви­на­ги се на­мес­ва в тех­ни­те желания, в тех­ни­те страсти.

А Луцифер ни­къ­де не се на­мес­ва та­ка бру­тал­но в на­ши­те чувства, как­то в случаите, ко­га­то с по­мощ­та на сво­ите чувства, же­ла­ния и страсти, хо­ра­та се ус­т­ре­мя­ват към ду­хов­ния свят, но без да мо­гат да го ос­ве­тят със свет­лина­та на познанието. Изобщо не се съмнявайте: Луцифер е в сти­хи­ята си тогава, ко­га­то хо­ра­та повярват, че са ус­т­ре­ме­ни към сво­ите на­й-­вис­ши цели! Обаче тък­мо формите, до ко­ито те прибягват, са го­ля­мо­то и веч­но раз оча­ро­ва­ние на Луцифер. И онези, ко­ито си въобразяват, че с по­мощ­та на сво­ите же­ла­ния и страс­ти мо­гат да га­ранти­рат ед­ни или дру­ги фор­ми за ис­тин­с­ка­та ду­хов­на кул­ту­ра на човека, онези, ко­ито неп­ре­къс­на­то про­по­вядват, че Антропософията е лоша, по­не­же пред­ла­га тол­ко­ва но­ви и стран­ни неща, тряб­ва се­ри­оз­но да се замислят: ко­га­то Ари- ман вър­ви по пе­ти­те на Луцифер, то­ва изоб­що не за­ви­си от чо­веш­ка­та воля. Не за­ви­си от чо­вешка­та воля, че въз­ник­на­ли­те в хо­да на раз­ви­ти­ето форми, ще бъ­дат уни­що­же­ни чрез Луцифер, но ед­ва след на­ме­са­та на Ариман. Ще бъ­де спа­сен са­мо неп­ре­къс­на­ти­ят по­ток на развитието, а не от­дел­ни­те му форми, с ко­ито чо­ве­чес­т­во­то си слу­жи в ед­на или дру­га епоха.

Ето как ние сти­га­ме до един твър­де от­да­ле­чен пе­ри­од от на­ше­то раз- витие, ко­га­то оп­ре­де­ле­ни ду­хов­ни Същества се по­жер­т­ва­ха за­ра­ди нас, изос­та­вай­ки в соб­с­т­ве­но­то си развитие. Днес ние знаем, че те­зи Същест- ва тряб­ва да по­емат сво­ята Карма, за да осъ­щес­т­вим по пра­ви­лен на­чин всич­ки оне­зи импулси, ко­ито те вля­ха у нас. Да, на­ис­ти­на Яхве пър­во­на­чал­но вля у чо­ве­ка спо­соб­нос­т­та му да при­еме Азът чрез това, че „вдъх­на в ноз­д­ри­те му жиз­не­но дихание"; ако оба­че чо­ве­кът би при­ел са­мо бо­жес­т­ве­но­то „дихание", ко­ето от то­га­ва пул­си­ра в не­го­ва­та кръв, без да по­лу­чи сво­бо­да­та да гре­ши спря­мо Яхве; ако в жи­во­та му не бя­ха се на­ме­си­ли лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чески Същества, то­га­ва той би раз­по­ла­гал са­мо фор­мал­но с да­ро­ве­те на Яхве, без те да са из­во­юва­ни от не­го­вия се­бе съзнателен, сво­бо­ден Аз. Ето дъл­бо­ки­ят сми­съл за изос­та­ва­не­то на те­зи ду­хов­ни Същества през епо­ха­та на Стара­та Луна.

Но днес ние сме длъж­ни да се вгле­да­ме как­то на­зад към без­б­рой­ни­те ра­зо­ча­ро­ва­ния на Луцифер, ко­ито се ши­рят и в на­ша­та епоха, та­ка и нап­ред към близ­ко­то бъдеще, ко­га­то все по­ве­че и по­ве­че ще вник­ва­ме в

Тук ние по­па­да­ме в ед­на област, къ­де­то сме длъж­ни да нап­ра­вим след­ния извод: тък­мо в на­ша­та съв­ре­мен­ност се под­гот­вя един из­к­лю­чи­тел­но ва­жен пе­ри­од от раз­ви­ти­ето на зем­но­то човечество, а имен­но перио- дът, ко­га­то ду­шев­ни­те си­ли в из­вес­тен сми­съл ще пре­тър­пят пъ­лен об- рат. За мно­го от Вас е ве­че ясно: ние сме из­п­ра­ве­ни пред ед­на епоха, през ко­ято оп­ре­де­лен брой хо­ра - а те на­ис­ти­на ня­ма да са мно­го - ще раз­ви­ят съв­сем дру­ги ду­шев­ни спо­соб­ности, от­кол­ко­то тези, ко­ито сме свик­на­ли да при­ема­ме за нормални. Това, ко­ето днес Антропософията учи, чер­пей­ки от из­точ­ни­ци­те на окул­т­но­то познание: например, че чо­ве­кът има етер­но тяло, се знае са­мо от хората, ко­ито са ми­на­ли през ед­но ме­то­дич­но окул­т­но обучение. Обаче още пре­ди да е из­тек­ла сре­да­та на 20 век - до то­зи факт се доби­ра­ме при раз­чи­та­не­то на хро­ни­ка­та „Акаша" - ще се по­явят хора, ко­ито по на­й-­ес­тес­т­вен път ще стиг­нат до новото, етер­но ясновидство; то ще им позволи, след ка­то чо­ве­чес­т­во­то е ве­че нап­ред­на­ло до та­зи степен, да въз­п­ри­емат етер­но­то тя­ло ка­то един вид аура, ко­ято об­к­ръ­жа­ва фи­зи­чес­ко­то тяло. Както из­вър­вя пре­хо­да от древно­то сум­рач­но яс­но­вид­с­т­во към днеш­но­то „предметно" съзнание, та­ка чо­ве­кът за­поч­ва да раз­ви­ва у се­бе си качес­т­ве­но нови, съз­на­тел­ни спо­соб­нос­ти за про­ник­ва­не в ду­хов­ния свят. Тези но­ви въз­п­ри­ема­тел­ни способности, ко­ито фор­ми­рат етер­но­то ясновидство, бих опи­сал по след­ния начин:

Ще се по­явят хо­ра - пър­во­на­чал­но съв­сем мал­ко на брой - за­що­то те­зи спо­соб­нос­ти ще се раз­п­рос­т­ра­нят ед­ва през след­ва­щи­те две до три хи­ля­до­ле­тия - ко­ито още пре­ди из­ти­ча­не­то на пър­ва­та по­ло­ви­на от 20 век ще бъ­дат първи­те пред­шес­т­ве­ни­ци на то­зи род опитности. Представете си живо: из­п­ра­ве­ни пред ед­но или дру­го съ­би­тие от своя живот, хо­ра­та ще се опитват, бих казал, да се дис­тан­ци­рат от него; те ще имат пред се­бе си един под­вижен образ, кой­то се из­лъч­ва от са­мо­то събитие, от са­мо­то действие. Първоначално те ня­ма да го раз­ли­чават и ня­ма да имат ни­как­во от­но­ше­ние към своя соб­с­т­вен дял в него. Обаче по-късно, след ка­то мо­же би ще са чули не­що за ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Духовна Наука, те ще за­-
поч­нат да си да­ват сметка, че то­зи полусънищен, но съз­на­телно въз­п­ри­ет образ, е всъщ­ност ек­ви­ва­лент­ния об­раз на съ­щин­с­ко­то действие, на оно­ва действие, ко­ето тряб­ва да бъ­де извършено, за да нас­тъ­пи нуж­но­то кар­ми­чес­ко разплащане.

Така чо­ве­чес­т­во­то е зас­та­на­ло пред ед­на епоха, ко­га­то то ще за­поч­не да раз­би­ра Кармата не са­мо спо­ред опи­са­ния та на Духовната Наука, а ще започне, бав­но и постепенно, да виж­да Кармата. Докато до­се­га Кармата бе­ше за хо­ра­та на­ис­ти­на ед­на тъм­на сила, един глух и сляп порив, и мо­же­ше да да­ва ре­зул­та­ти ед­ва през след­ва­ща­та ин­кар­нация, след ка­то в жи­во­та меж­ду смър­т­та и но­во­то раж­да­не тя би­ва­ше тран­с­фор­ми­ра­на в ед­но или дру­го решение, от­се­га на­та­тък хо­ра­та пос­те­пен­но ще раз­ви­ят спо­соб­нос­т­та да въз­п­ри­емат - и то в яс­но съз­на­ние - как­то де­ла­та на Луцифер, та­ка и тех­ни­те последици. Впрочем етер­но­то яс­но­вид­с­т­во ще бъ­де дос­то­яние са­мо на онези, ко­ито по­казват твърд стре­меж към поз­на­ни­ето и себепознанието. Да, все по­ве­че и по­ве­че хо­ра ще имат пред се­бе си - и то в на пъл­но нормални, а не в ек­с­та­тич­ни със­то­яния - кар­ми­чес­ки­те об­ра­зи на сво­ите действия. А то­ва ще тлас­не хо­ра­та неимо­вер­но мно­го в тях­но­то развитие, по­не­же се­га те без­пог­реш­но ще зна­ят сво­ите кар­ми­чес­ки за­дъл­же­ния към света. Книгата с кар­ми­чес­ки­те рав­нос­мет­ки мо­же да бъ­де от­во­ре­на за всеки.

Защото то­ва­.ко­ето пра­ви чо­ве­ка несвободен, е не друго, а важ­но­то об- стоятелство, че той ня­ма ни­как­ва пред­с­тава за сво­ите кар­ми­чес­ки за­дъл­же­ния към света. Ето за­що по­на­ча­ло в об­лас­т­та на Кармата не мо­же да се го­во­ри за сво­бо­да на волята. Самият из­раз „сво­бод­на воля" е ве­че по- грешен. Човекът ста­ва сво­бо­ден са­мо чрез сво­ето не пре­къс­на­то на­рас­т­ва­що познание, ко­ето му поз­во­ля­ва да нав­ли­за все по­-мощ­но в ду­хов­ния свят. А по то­зи на чин той се из­пъл­ва все по­ве­че със си­ли­те и Същест- вата на ду­хов­ния свят, прев­ръ­щай­ки се все по­ве­че и пове­че в ед­но съще- ство, ко­ето са­мо оп­ре­де­ля сво­ята воля. Не во­ля­та ни пра­ви свободни, а това, че - ка­то хо­ра - можем да се из­ви­сим до поз­на­ни­ето за Духа.

Ето как, вглеж­дай­ки се в ра­зо­ча­ро­ва­ни­ята и в дейс­т­ви­ята на Луцифер, ние разбираме: Мястото, на ко­ето сме застанали, е под­гот­ве­но от хиля- долетия; за­що­то ако не бих­ме мог­ли да сто­им там, къ­де­то се на­ми­ра­ме сега, няма­ше да стиг­нем и до ис­тин­с­ка­та идея за свободата. Но след ка­то вед­нъж сме стиг­на­ли до раз­би­ра­не­то за Луцифер и Ариман, ние ид­ва­ме и до но­во от­но­ше­ние към те­зи сили, ние ве­че мо­жем да съ­бе­рем пло­до­ве­те на това, което е нап­ра­ве­но до­се­га и сме в състояние, та­ка да се ка- же, да ос­во­бо­дим Луцифер и Ариман от тех­ни­те задачи. Но след ка­то бъ­дат по­ети от нас, дейс­т­ви­ята на Луцифер, с тех­ни­те без­к­рай­ни разоча- рования, ще се пре­вър­нат в своя та противоположност. Досега те тряб­ва­ше да въз­буж­дат страс­ти и да во­дят чо­ве­ка към све­та на злото. Ние по-­

Същото ще се по­лу­чи и по от­но­ше­ние на нещата, ко­ито по­ема­ме в се­бе си от външ­ния свят, след ка­то ус­пе­ем да прого­ним мрака, кой­то са­ми вне­сох­ме във външ­на­та материя. След ка­то на­пъл­но отс­т­ра­ним то­зи мрак, след ка­то той на­пъл­но из­чез­не и ние пре­одо­ле­ем вли­яни­ята на Ариман, ще сме в със­то­яние да поз­на­ем зем­ния свят такъв, ка­къв­то е той в действителност. И то­га­ва ние пос­те­пен­но ще се приб­ли­жим до оно­ва мо­гъ­що познание, ко­ето днес е достъп­но са­мо на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та Ду- ховна Наука: ние ще се из­диг­нем до ис­тин­с­ка­та при­ро­да на фи­зи­чес­ка­та ма­терия, с дру­ги думи, до при­ро­да­та на светлината. Защото днес офи­ци­ал­на­та на­ука е за­тъ­на­ла в дъл­бо­ки греш­ки от­нос­но при­ро­да­та на свет- лината. Мнозина вярват, че свет­ли­на­та е ви­ди­ма за фи­зи­чес­ки­те очи. Това изоб­що не е вярно. С физи­чес­ки­те очи виж­да­ме не светлината, а са­мо ос­ве­те­ни­те те­ла и предмети, са­мо тех­ни­те цветове. Да, та­ка е: чо­век виж­да не светлината, той виж­да чрез светлината. Ние ре­ши­тел­но тряб­ва да пре­мах­нем от се­бе си вся­как­ви илюзии, които ни от­не­мат точ­ния пог­лед вър­ху нещата. А с то­ва ще бъ­де про­ме­нен и са­ми­ят об­раз на света, кой­то до­сега по не­об­хо­ди­мост бе­ше из­тъ­кан от заб­луж­де­ния и греш­ки под вли­яни­ето на Ариман, за да се из­пъл­ни със си­ла­та на мъдростта. Напредвайки към светлината, чо­ве­кът сам ще раз­вие ду­шев­ния ек­ви­ва­лент на светлината. А ду­шев­ни­ят ек­ви­ва­лент на свет­ли­на­та е мъдростта.

Ето как лю­бов­та и свет­ли­на­та ще нав­ля­зат в чо­веш­ка­та душа; те ще се пре­вър­нат в по­лез­на и прак­ти­чес­ка сила, в един­с­т­ве­но вер­ния жиз­нен импулс, кой­то мо­же да бъ­де и ще бъ­де из­в­ли­чан от ан­т­ро­по­соф­с­кия ми­роглед. Мъдростта, ко­ято е ду­шев­ния ек­ви­ва­лент на светлината, мъдро- стта, ко­ято мо­же да се свър­же с любовта, ще на­ме­ри вер­ния път, за да се на­ме­си от­но­во в това, ко­ето при­над­ле­жи към мъд­рос­т­та на ви­ди­мия фи­зи­чес­ки свят. А ко­га­то прис­тъ­пим и към вто­ра­та по­ло­ви­на от развитие- то, за да пре­одо­ле­ем Луцифер и Ариман, ние тряб­ва да се из­пъл­ним със си­ли­те на мъд­рос­т­та и любовта. Укрепвайки в мъд­рос­т­та и любовта, ние раз­ви­ва­ме оне­зи елементи, ко­ито от­но­во ще блик­нат от наши­те соб­с­т­ве­ни ду­ши ка­то бла­го­дар­с­т­вен дар за лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки Същества, за­що­то през пър­ва­та по­ло­ви­на от Земното раз­ви­тие тък­мо те се по­жер­т­ва­ха за­ра­ди нас, пре­дос­та­вяй­ки ни всич­ко не­об­хо­ди­мо за из­во­юва­не­то на на­ша­та свобода. Но съ­щес­т­ве­но­то тук е, че ние ви­на­ги тряб­ва да сме наясно: Ние сме длъж­ни да при­ема­ме от­дел­ни­те култури, по­не­же те са из­раз на Земното развитие; се­га оба­че ис­ка­ме да се посветим, с пре­да­ност и обич, на ед­на по-друга, ан­т­ро­по­соф­с­ка култура, ко­ято ­
също ня­ма да бъ­де вечна; но се­га - с из­гарящ ен­ту­си­азъм и обич - ние сме ре­ше­ни да съз­да­дем всич­ко онова, ко­ето по­-ра­но сме вър­ши­ли под вли­яни­ето на Луцифер. И след ка­то проумеем, че мо­жем да съз­да­ва­ме - но ве­че съ­вър­ше­но буд­ни и но­се­щи в се­бе си си­ла­та на лю­бов­та - всич­ко онова, ко­ето по­-ра­но сме вър­ши­ли под вли­яни­ето на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те же­ла­ния и страсти, се­га ще се из­диг­нем до но­ва сте­пен на любовта. Ако бих­ме се ог­ра­ни­чи­ли са­мо в стро­го не­об­хо­ди­ма­та любов, ня­ма­ше да нап­ред­ва­ме от ед­на кул­ту­ра към друга. Антропософията е длъж­на да ни да­де он­зи жив импулс, из­тъ­кан от всеот­дай­на и на­рас­т­ва­ща любов, кой­то ще ни от­ве­де до от­го­во­ри­те на всич­ки въпроси, пос­та­вя­ни от съв­ре­мен­на­та епоха; и вгле­да­ме ли се в нея, в Антропософията, ще установим, че там е в си­ла съ­щия го­рещ ентусиазъм, с кой­то по­-ра­но хо­ра­та дейс­т­ву­ва­ха под вли­яни­ето на Луцифер. Ние ня­ма да се под­да­ва­ме по­ве­че на илюзията, че това, което вършим, ще про­дъл­жа­ва вечно. Когато с на­рас­т­ва­ща­та в на­ши­те сър­ца лю­бов ние гра­дим кул­ту­ра след култура, ние пре­ум­но­жа­ва­ме любовта, ние съз­да­ва­ме лю­бов в повече, лю­бов в преиз- обилие. А точ­но тя е от пол­за на Луцифер; тя е ле­кар­с­т­во­то сре­щу не­го­ви­те разочарования. От нас за­ви­си да сто­рим та­зи доб­ри­на на Луцифер, след ка­то той е по­не­съл за­ра­ди нас всичко, ко­ето ве­че описахме.

И тък­мо та­зи е дру­га­та стра­на от Кармата на вис­ши­те Същества: а имен­но че ние пос­ти­га­ме в сър­ца­та си ед­на любов, ко­ято не ос­та­ва прос­то в рам­ки­те на човечеството, а е приз­ва­на да про­ник­не в Космоса. В све­та на Боговете, лю­бов­та не съществува. И ето, че се­га ние ще вле­ем лю­бов­та там, в све­та на оне­зи Същества, ко­ито са по­-вис­ши от нас, а те ще я усе­тят ка­то един вид жертва. За тях тя ще пред­с­тав­ля­ва жер­т­ва­та на чо­веш­ки­те души. И та­зи ду­шев­на жертва ще се из­диг­не бав­но към Съще- ствата, ко­ито ня­ко­га из­ли­ва­ха вър­ху нас сво­ите не­бес­ни дарове, съ­що как­то ди­мът на жер­т­воп­ри­но­ше­ни­ята се из­ди­га­ше по­-ра­но към Боговете. През оне­зи да­леч­ни епо­хи хо­ра­та мо­же­ха да из­п­ра­щат към Боговете са­мо сим­во­лич­ния дим на жертвоприношенията. В бъдеще, хо­ра­та ще от­п­ра­вят към Боговете не друго, а по­то­ци­те на сво­ята на­рас­т­ва­ща любов, оба­че ка­то в от­го­вор на та­зи лю­бов­но­-ду­шев­на жертва, към чо­ве­ка ще се спус­нат мно­го по­-вис­ши сили, ко­ито - ръ­ко­во­де­ни от ду­хов­ни­те сфе­ри - ще се вклю­чат с на­рас­т­ва­ща мощ в съдба­та на на­шия фи­зи­чес­ки свят. Те ще бъдат, в ис­тин­с­кия сми­съл на думата, ма­гич­ни сили.

Ето как про­ти­ча раз­ви­ти­ето на света, при ко­ето Кармата на чо­ве­чес­т­во­то е впле­те­на в Кармата на вис­ши­те Същества. И чак се­га ние раз­би­ра­ме как уни­вер­сал­ни­ят „план на развитие" е свър­зан с ин­ди­ви­ду­ал­на­та чо­веш­ка Карма.

Нека да предположим, че през 1910 го­ди­на ед­на свръх­чо­веш­ка ин­ди­ви­ду­ал­ност би пред­п­ри­ела ед­но или дру­го действие, ко­ето на фи­зи­чес­ко

Нека от­но­во да се обър­нем към Милтиядес или към дру­га за­бе­ле­жи­тел­на личност: те ве­че са вклю­че­ни във ве­ликия ис­то­ри­чес­ки план на съ­от­вет­ния народ; Кармата на вис­ши­те Същества е под­гот­ви­ла сво­ите дейс­т­вия и се­га тези лич­нос­ти ще бъ­дат пос­та­ве­ни там къ­де­то трябва. В лич­на­та им Карма се на­мес­ва нещо, ко­ето ще за­сег­не цяло­то човечество.

Ето как с на­ша­та ин­ди­ви­ду­ал­на Карма, ние жи­ве­ем в Макрокосмоса ка­то един ма­лък свят, ка­то един Микрокосмос.

Сега ве­че сме в края на то­зи лек­ци­онен цикъл, но не и в края на на­ша­та ос­нов­на тема. Друг из­бор прос­то нямаме. Ако ми поз­во­ли­те ня­кол­ко зак­лю­чи­тел­ни думи, бих добавил, че ус­пях да из­не­са пред Вас та­зи по­ре­ди­ца от лекции, за­ся­га­щи тол­ко­ва важ­ни и въл­ну­ва­щи въпроси, свър­за­ни как­то с чо­веш­ка­та личност, та­ка и със съд­ба­та на вис­шите Същества, са­мо за­що­то чер­пех си­ли и сме­лост от на­й-­дъл­бо­ки­те плас­то­ве на мо­ята душа. Радвам се, че на та­зи на­ша сре­ща мо­жах­ме да го­во­рим тък­мо вър­ху от­к­ро­ве­ни­ята на Кармата. Онези от Вас, ко­ито имат въз­мож­ност да чу­ят и след­ва­щи­те цикли, ще на­ме­рят там от­го­вор на го­ля­ма част от въпросите, ко­ито не­из­беж­но са въз­ник­на­ли в хо­да на се­гаш­ни­те лекции. Но всички, ко­ито не мо­жа­ха да при­със­т­ву­ват на то­зи ле­тен цикъл, по­-къс­но ви­на­ги ще имат въз­мож­ност да об­съ­дят ин­те­ре­су­ва­щи­те ги не­ща лич­но с мен.

Тук от­но­во бих повторил: нещата, ко­ито обсъдихме, са от та­ко­ва есте- ство, че аз мо­ля да ги при­еме­те не ка­то сухи, аб­с­т­рак­т­ни понятия, а ка­то нещо, ко­ето про­ник­ва в це­лия жи­вот на Вашите мисли, чув­с­т­ва и воля. Защото на ан­т­ропо­со­фи­те по све­та би тряб­ва­ло да се гле­да ка­то на лич- ности, ко­ито оли­цет­во­ря­ват на­й-­дъл­бо­ки­те ис­ти­ни на на­ше­то време. Едва то­га­ва Антропософията ще за­еме сво­ето зас­лу­же­но мяс­то в света. Но за та­зи цел, ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни - пър­во­на­чал­но са­мо всред чле­но­ве­те на на­ши­те ан­т­ро­по­соф­с­ки гру­пи - тряб­ва да ста­нат за нас здра­ви и не­пок­ла­ти­ми убеждения. Само та­ка те мо­гат да се пре­бо­рят със света. А след вре­ме све­тът пос­те­пен­но ще при знае, че не слу­чай­но в на­ча­ло­то на 20 век се по­яви­ха от­дел­ни хора, ко­ито ис­к­ре­но по­вяр­ва­ха в мо­гъ­щи­те си­ли на ду­хов­ния свят и които, на­ред с всич­ко друго, са­ми се из­пъл­ни­ха със стре­ме­жа да дейс­т­ву­ват тук, на Земята, са­мо с ог­лед на ис­ти­ни­те от
ду­хов­ния свят. Напълно си­гур­но е, че ця­ла­та ни кул­ту­ра ще ус­ко­ри своя ход, ако Вие са­ми пре­обра­зи­те това, ко­ето чухте, в здра­ви и не­пок­ла­ти­ми убеждения, в ре­ши­тел­ни и сме­ли действия. Да убеж­да­ва­ме хората, днес е излишно; за съв­ре­мен­на­та кул­ту­ра то­ва е край­но не­под­хо­дя­що средство. Наистина убе­де­ни ви­на­ги са само тези, ко­ито ид­ват в Антро- пософията, след­вай­ки мо­гъ­щия зов на сър­це­то си. А та­зи Карма, свър­за­на с ма­те­ри­ализ­ма на на­ша­та епоха, ние тряб­ва да но­сим и в ду­хов­ни­те светове; на всич­ки зли­ни и бедствия, пре­диз­ви­ка­ни от ма­тери­алис­ти­чес­ко­то светоусещане, ние мо­жем да про­ти­во­пос­та­вим са­мо ду­хов­на­та мощ на Антропософията.

Всичко, ко­ето мо­жем да да­дем на света, ид­ва от на­ши­те вът­реш­ни ан­т­ро­по­соф­с­ки убеждения. И всеки, кой­то се ос­ме­ли да нап­ра­ви от Антро- пософията съ­дър­жа­ние на своя живот, се прев­ръ­ща в ис­тин­с­ки из­вор на ду­хов­ни сили. След ка­то чо­век поз­на­ва свръх­се­тив­ни­те светове, той мо­же да е на­пъл­но сигурен, че на­ши­те ан­т­ро­по­софски въз­г­ле­ди уп­раж­ня­ват ед­но не­ос­по­ри­мо ду­хов­но действие, или с дру­ги думи: те не­усет­но се раз­п­рос­т­ра­няват, и то най-вече, ко­га­то на­ис­ти­на прев­ръ­ща­ме се­бе си в един ин­с­т­ру­мент за съз­на­тел­на ан­т­ро­по­соф­с­ка работа, про­ник­нат от край до край с им­пул­си­те на ан­т­ро­по­соф­с­кия ду­хо­вен живот.

Б Е Л Е Ж К И

2. Старото Слънце (спя­що съзнание)

3. Старата Луна (съ­нищ­но или об­раз­но съзнание)

4. Земя (буд­но или пред­мет­но съзнание)

5. Бъдещ Юпитер (има­ги­на­тив­но съзнание)

6. Бъдеща Венера (ин­с­пи­ра­тив­но съзнание)

7. Бъдещ Вулкан (ин­ту­итив­но съзнание)
Планетарното със­то­яние „Земя" включ­ва се­дем епохи:

1. Полярна епо­ха

2. Хиперборейска епо­ха

3. Лемурийска епо­ха

4. Атлантска епо­ха

5. Следатлантска епо­ха

6. Шеста епо­ха пред­с­то­ят

7. Седма епо­ха пред­с­то­ят

2.Втора сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Древноперсийска) 5067 - 2907 пр.Хр.

3.Трета сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Египетско-халдейска) 2907 - 747 пр.Хр.

4.Четвърта сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Гръцко-римска) 747 пр.Хр. - 1413 сл.Хр.

5. Пета сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха (Съвременната) 1413 - 3573

6. Шеста сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха 3573 -5733

7. Седма сле­дат­лан­т­с­ка кул­тур­на епо­ха 5733 -7893

*2 „Въведение в Тайната Наука" - Рудолф Щайнер, Събр. Съч. №13, Антр. Изд. „Даскалов", 1993 г.

*3 Камалока: „мяс­то за пречистване" спо­ред из­точ­ния окултизъм, или „чистилище" спо­ред уче­ни­ето на като­ли­чес­ка­та Църква. Степените през ко­ито минава, чо­веш­ка­та ин­ди­ви­ду­ал­ност след смър­т­та са под­роб­но опи ­сани в „Теософия" - Рудолф Щайнер, Събр.Съч. №9

*4 „От хро­ни­ка­та Акаша", Рудолф Щайнер, Събр.Съч. №11

*5 В ан­т­ро­по­соф­с­ка­та тер­ми­но­ло­гия под „Народностна Душа" (Volk- sseele) или „Архангелът" на да­ден на­род се раз­би­ра точ­но оп­ре­де­ле­но свръх­се­тив­но Същество, чи­ито дейс­т­вия фор­ми­рат - на­й-­ве­че на рав­ни­ще­то на чо­веш­ко­то етер­но тя­ло - ха­рак­тер­ни­те осо­бе­нос­ти в мис­ле­не­то и чувствата, при­съ­щи за пред­с­та­ви­те­ли­те на да­ден народ. В сво­ята „Тайна Наука" (Събр.Съч. №13) Рудолф Щайнер обоз­на­ча­ва вис­ши­те Йерархии, към ко­ито при­над­ле­жат и Архангелите, по след­ния на­чин (в дяс­но са име­на­та им спо­ред езотерич­но­то християнство):
1. Серафими = Духове на Любовта

2. Херувими = Духове на Хармонията

3. Престоли = Духове на Волята

4. Господства (Кириотетес) = Духове на Мъдростта

5. Сили (Динамис) = Духове на Движението

6. Власти (Ексузиаи) евр. „Елохими" = Духове на Личността

8. Архангели = Духове на Огъня

9. Ангели = Духове на Здрача (Синове на Живота)

*8 Елохими - ев­рейс­ко­то име на „Ексузиаи" (Власти, Духове на Фор- мата)

Към ан­т­ро­по­соф­с­ко­то раз­би­ра­не за Кармата

„Животът на чо­ве­ка меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та за­ви­си от три фактора. Те ле­жат от­въд гра­ни­ци­те на жи­во­та и смъртта. Тялото се под­чи­ня­ва на за­ко­на за наследствеността; ду­ша­та се под­чи­ня­ва на съдбата, ко­ято чо­век изграж­да сам. Тази съдба, из­г­ра­де­на от са­мия човек, мо­же да се на­зо­ве със ста­ро­то име, не­го­ва Карма. А Духът се под­чи­ня­ва на за­ко­на за прераждането... С по­мощ­та на чис­та­та логика, вся­ко мислене, ко­ето раз­г­леж­да яв­ле­нията на жи­во­та и не се стра­ху­ва от сво­ите край­ни изводи, мо­же да стиг­не до иде­ята за пре­раж­да­не­то и Кармата. Ако е вярно, че ми­на­ли­те съ­щес­т­ву­ва­ния се прос­ти­рат пред от­во­ре­но­то „ду­хов­но око" на яс­но­ви­де­ца под фор­ма та на изживявания, не по­-мал­ко вяр­но е, че ис­тин­нос­т­та на та­зи идея е дос­тъп­на и за разума.

Рудолф Щайнер „Теософия" (Събр. Съч. №9)

Според свръх­се­тив­ни­те из­с­лед­ва­ния на Рудолф Щайнер, ри­тъ­мът на пре­раж­да­ни­ята или реинкарнациите, на­ред с мно­го дру­ги фактори, за­ви­си и от ня­кои чис­то ас­т­ро­но­ми­чес­ки закономерности. В рам­ки­те на при- б­ли­зи­тел­но 26000 го­ди­ни т.н. „про­лет­на точка" на рав­но­ден­с­т­ви­ето се прид­виж­ва по про­те­же­ние на це­лия Зодиак, та­ка че сред­но на 2160 го­ди­ни тя пре­ми­на­ва през един зо­ди­ака­лен знак. През то­зи пе­ри­од ус­ло­ви­ята на Земята се про­ме­нят радикално, та­ка че чо­веш­ки­ят Аз се ин­кар­ни­ра в съ­вър­ше­но но­ва среда, за да пос­тиг­не съ­вър­ше­но но­ви опитности. И по­не­же мъ­жът и же­на­та въз­п­ри­емат и из­жи­вя­ват све­та по ко­рен­но раз­ли­чен начин, по пра­ви­ло ед­на чо­веш­ка ин­ди­ви­ду­ал­ност се ин­кар­ни­ра през то­зи 2160-го­ди­шен пе­ри­од два пъ­ти - вед­нъж ка­то мъж и вед­нъж ка­то жена.

Разбира се ин­тер­ва­ли­те меж­ду от­дел­ни­те пре­раж­да­ния се оп­ре­де­лят от ево­лю­ци­он­но­то рав­ни­ще на Аза, как­то и от силите, ко­ито чо­ве­кът пре­на­ся в ду­хов­ния свят след смър­т­та на сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. В дъл­бо­ко езо­те­рич­ни­те си лек­ции вър­ху Кармата, из­не­се­ни през 1924, (Събр. Съч. №235-№240) Рудолф Щайнер прос­ле­дя­ва с изу­ми­тел­на кон­к­ретност на опи­са­ни­ето пос­ле­до­ва­тел­ни­те „ре­ин­кар­на­ци­он­ни вериги" на за­бе­ле­жи­тел­ни ис­то­ри­чес­ки лич­нос­ти ка­то Аристотел, Сократ, Александър Вели- ки, Тацит, Нерон, Плиний, Овидий, Рафаел, Бейкън, Волтер, Хамерлинг, Емерсон, Стринтберг, Новалис, Гьоте, Маркс, Енгелс, Нитче и други.

К Р А Й