Лекции изнесени в Карлсруе от 4 до 14. 10. 1911 г

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Ако си при­пом­ни­те пос­лед­ни­те ду­ми от мо­ята вче­раш­на лекция, ве­ро­ят­но Вие ще ги обоб­щи­те по след­ния начин: От Събитието на Палестина, от Мистерията на Голгота до нас­тъп­ва­не­то на она­зи епоха, ко­ято мно- гок­рат­но сме опис­ва­ли и пред чи­ито порти, бих казал, се на­ми­ра­ме в на­ши дни, Христовото Събитие беше от та­ко­ва естество, че чо­ве­кът мо­же­ше по раз­лич­ни ек­зо­те­рич­ни пъ­ти­ща да стиг­не до един вид из­жи­вява­не на Христовия Импулс още пре­ди съ­щин­с­ко­то посвещение.

Ние казахме, че еди­ни­ят от те­зи ек­зо­те­рич­ни пъ­ти­ща е то­зи чрез Еван- гелията, чрез Новия Завет. Защото от всичко, ко­ето казахме, за нас е яс- но, че съ­дър­жа­ни­ето на Новия Завет - ако го при­емем как­то тряб­ва и ако се ос­та­вим под не­го­во­то въз­дейс­т­вие - фак­ти­чес­ки по­раж­да у все­ки чо­век ед­но дъл­бо­ко вът­реш­но изживяване. И то­ва вът­реш­но из­жи­вя­ва­не мо­же да бъ­де на­ре­че­но из­жи­вя­ва­не на Христос.

После добавихме, че дру­ги­ят път за ек­зо­те­ри­ка изис­к­ва­ше от не­го да се за­поз­нае с това, ко­ето пос­ве­те­ният, или езо­те­ри­кът мо­же­ше да съ­об­щи за ду­хов­ни­те светове, та­ка че до­ри сто­ящи­ят пред пор­та­та на пос­веще- нието, непосветеният, съ­що мо­же­ше да стиг­не до Христовото Събитие не чрез тек­с­то­ве­те на Евангелието, а чрез неп­рес­тан­ни­те от­к­ро­ве­ния от ду­хов­ни­те светове.

Накрая по­со­чих­ме и тре­тия път, то­зи на вът­реш­но­то ду­шев­но вглъбява- не, ка­то подчертахме, че тук из­ходна­та точ­ка - то­ва са две­те ос­нов­ни изживявания: от ед­на стра­на - ако усе­ща у се­бе си са­мо бо­жес­т­ве­на­та ис­к­ра - чо­ве­кът мо­же да бъ­де тлас­нат към гор­дост и високомерие; и как от дру­га стра­на - ако ня­ма съз­на ние за връз­ка­та си с Бога - мо­же да из­пад­не в ни­ще­та и отчаяние. После видяхме, как след Мистерията на Голго- та, Христовото Събитие мо­же от­но­во да се ро­ди в ду­ши­те ни чрез люш-­
ка­не­то меж­ду гор­дос­т­та и ви­со­ко­ме­ри­ето от ед­на страна, и от­ча­яни­ето от дру­га страна. Обърнахме вни­ма­ние и на друго: че през след­ва­щи­те три хилядолетия, за­поч­вай­ки от на­шия век, всичко, свър­за­но с об­що­чо­веш­ка­та еволюция, ще се про­ме­ни напълно. Ние на­со­чих­ме на­ше­то вни­ма­ние към важ­но­то събитие, ко­ето е един вид про­дъл­жение на Мисте- рията на Голгота и ко­ето ще мо­же да бъ­де виж­да­но са­мо в свръх­се­тив­ни­те светове. Обаче ние не про­пус­нах­ме да от­бе­ле­жим и това, че чо­веш­ки­те спо­соб­нос­ти ще нараснат, и за­поч­вай­ки от на­ше­то столетие, ще се по­явят дос­та­тъч­но го­лям брой хора, ко­ито ще виж­дат Христос, та­ка че това, ко­ето до се­га ос­но­ва­тел­но съ­щес­т­ву­ва­ше ка­то „вяра", ще бъ­де за­ме­не­но с това, ко­ето ние на­ри­ча­ме „виж­да­не на Христос".

В хо­да на след­ва­щи­те лек­ции на­ша­та за­да­ча ще бъ­де да по­со­чим как от обик­но­ве­ния начин, по кой­то изжи­вя­ва­ме Христос, глав­но в об­лас­т­та на чувствата, на­пъл­но обек­тив­но се от­к­ри­ва това, ко­ето мо­жем да на­ре­чем хрис­ти­ян­с­ко посвещение, хрис­ти­ян­с­ка иницияция. През след­ва­щи­те дни ще об­съ­дим още по­-под­роб­но пъ­тя на хрис­ти­ян­с­ко­то посвещение, ка­то в съ­що­то вре­ме ще се спрем и на са­мо­то ес­тес­т­во на Христовото Събитие. Следователно, през след­ва­щи­те дни ще об­съ­дим ес­тес­т­во­то на хрис­ти­ян­с­ко­то пос­вещение, как­то и са­мо­то Христово Събитие от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота.

Ако обоб­щи­те ка­за­но­то до сега, у Вас лес­но би мо­гъл да въз­ник­не ос­но­ва­тел­ни­ят въпрос: Как всъщ­ност сто­ят не­ща­та с от­но­ше­ни­ето на офи­ци­ал­но­то хрис­ти­ян­с­т­во към са­мо­то Христово Събитие? Всеки човек, кой­то жи­вее със сво­ето съз­на­ние в на­ша­та съв­ре­мен­на епо­ха и кой­то не е из­пи­тал ня­как­ви спе­ци­ал­ни мистич­ни чувства, ни­то е ми­нал през на­чал­ни­те сте­пе­ни на езотеризма, ще кон­с­та­ти­ра ка­то не­що из­вън­ред­но забеле- жително, че един на­пъл­но оп­ре­де­лен вид ду­шев­ни из­жи­вя­ва­ния у все­ки чо­век мо­гат да са тол­ко­ва за­ви­си­ми от един кон­к­ре­тен ис­то­ри­чес­ки факт, от Събитието на Голгота, и че по­-ра­но за чо­веш­ки­те ду­ши е би­ло не­въз­мож­но това, ко­ето след Мистерията на Голгота ста­ва на­пъл­но въз- можно, а имен­но - вът­решно­то из­жи­вя­ва­не на Христос.

Предводителите на пър­ви­те християни, как­то и са­ми­те пър­ви хрис­ти­яни са има­ли съв­сем яс­но съз­на­ние за то­зи стра­нен факт, и ще бъ­де умес­т­но - ка­то един вид под­го­тов­ка за след­ва­щи­те лек­ции - ако още днес посо- чим, по­не отчасти, как са из­г­леж­да­ли не­ща­та в очи­те на пър­ви­те хри- стияни.

Лесно би мог­ло да се по­вяр­ва - нещо, ко­ето по­-къс­но се пре­вър­на в един ортодоксален, дос­та ед­нос­т­ранчив въз­г­лед -, че хо­ра­та от пре­ди ид­ва­не­то на Христос са би­ли ко­рен­но раз­лич­ни от тези, ко­ито са жи­ве­ли и жи­ве­ят след Неговото идване. Че то­зи въз­г­лед е дейс­т­ви­тел­но едностран- чив, Вие ще се убе­ди­те и от думи­те на са­мия Августин*28. „Това, ко­ето
днес се на­ри­ча хрис­ти­ян­с­ка религия, е съ­щес­т­ву­ва­ло и у древ­ните, а не е лип­с­ва­ло и в на­ча­ло­то на чо­веш­кия род; ед­ва ко­га­то Христос се яви в плът, ис­тин­с­ка­та религия, ко­ято е съ­щес­т­ву­ва­ла и по-рано, по­лу­чи име­то християнска." Следователно, по вре­ме­то на Августин хо­ра та все още са има­ли яс­но­то съзнание, че не съ­щес­т­ву­ва ед­но тол­ко­ва ряз­ко раз­ли­чие меж­ду пред­х­рис­ти­янски­те и след­х­рис­ти­ян­с­ки­те времена, как­то твъ- р­дят пра­вос­ла­ви­ето и фанатизмът. Мъченикът Юстин*29 от­бе­ляз­ва в сво­ите съ­чи­не­ния не­що мно­го показателно. Юстин е приз­нат от Църк- вата за мъ­че­ник и цър­ковен отец, и ка­то такъв, той раз­г­леж­да от­но­ше­ни­ето на Сократ и на Хераклит към Христос. Юстин дейс­т­вител­но виж­да - и то в зна­чи­тел­на чис­то­та - то­зи еле­мент в Христос, кой­то вче­ра опи­сах­ме ка­то съ­от­но­шение меж­ду Христос и Исус от Назарет и с ог­лед на последното, той из­веж­да сво­ята идея за Христовото Същество. В сми­съ­ла на сво­ето време, той каз­ва това, ко­ето ние и днес мо­жем да пов­то­рим със съ­щи­те думи: Христос или Логосът бе­ше въп­лъ­тен в чо­ве­ка Исус от Назарет. И той се пита: Добре, но ни­ма Логосът не се е на­ми­рал в за­бе­ле­жи­тел­ни­те лич­нос­ти на пред­х­рис­ти­ян­с­ко­то време? Нима чо­ве­кът от пред­х­ристи­ян­с­ко­то вре­ме е бил на­пъл­но чужд на Логоса? На то­зи въп­рос мъ­че­ни­кът Юстин от­го­ва­ря с „не". Това в ни­ка­къв слу­чай не е така, смя­та той; Сократ и Хераклит съ­що са би­ли хора, в ко­ито е жи­вял Ло- госът. Само че те не го при­те­жа­ва­ха изцяло; ед­ва след Христовото Съби- тие ста­на въз­мож­но чо­ве­кът да из­жи­вее Логоса из­ця­ло в се­бе си, в не­го­ва­та първична, съ­вър­ше­на форма.

От по­доб­но из­каз­ва­не на ед­на личност, приз­на­та за отец на Църквата, ние на­й-­нап­ред виждаме, че пър­вите хрис­ти­яни са би­ли доб­ре за­поз­на­ти с това, ко­ето „ви­на­ги е съществувало", как­то каз­ва Августин и ко­ето чрез Мистерията на Голгота са­мо се из­ди­га до ед­на по­-вис­ша фор­ма в Земното развитие. Другото е прос­то един от­го­вор от пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки сто­ле­тия на въпроса, кой­то днес тряб­ва да пос­та­вим са­ми­те ние. И тези, ко­ито са би­ли все още бли­зо до Събитието на Голгота, как­то мъ­че­ни­кът Юстин и са зна­ели мно­го по­ве­че за сво­ите предшественици, за хо­ра ка­то Хераклит и Сократ, са раз­съж­да­ва­ли така: Дори и да е жи­вял та­къв за­бе­ле­жи­те­лен чо­век ка­то Сократ, до­ри и да е из­жи­вя­вал Логоса в се­бе си, все пак той не го е из­жи­вя­вал изцяло, не го е из­жи­вя­вал по един съ­вър­шен на­чин в не­го­ва­та на­й-­ин­тен­зив­на форма. А точ­но то­ва е важ- ното. Бих казал, че тук сме из­п­ра­ве­ни пред ед­но сви­де­тел­с­т­во от по­-д­рев­но време, че хо­рата дейс­т­ви­тел­но са усе­ща­ли - до­ри и да се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от Събитието на Голгота - как меж­ду пред хрис­ти­ян­с­ки­те и след­х­рис­ти­ян­с­ки­те сто­ле­тия има нещо, по ко­ето хо­ра­та от пре­ди ид­ва­не­то на Христос се раз­ли­ча­ват от тези, ко­ито жи­ве­ят след ид­ва­не­то на Христос. Съществуват мно­гоб­рой­ни ис­то­ри­чес­ки до­казателства, че древ­ни­те са

Нещата са из­г­леж­да­ли така, че ко­га­то хо­ра­та от тре­то­то сто­ле­тие на на­ша­та ера са на­соч­ва­ли пог­лед към сво­ите пред­шес­т­ве­ни­ци от тре­то­то сто­ле­тие пре­ди ид­ва­не­то на Христос, те се досещали: Дори и те­зи хо­ра да са про­ник­ва­ли по ха­рак­тер­ния за тях дъл­бок на­чин в тай­ни­те на съ- ществуванието, в ду­ши­те им не мо­же­ше да се ра­зиг­рае това, ко­ето мо­жа да се ра­зиг­рае в ду­ши­те на хо­ра­та след ид­ва­не­то на Христос! Следо­ва­тел­но ду­ми­те на Йоан Кръстител: „Променете сво­ите въз­г­ле­ди за света, про­ме­не­те сво­ето раз­би­ра­не за света, за­що­то вре­ме­на­та ста­на­ха други!", и това, ко­ето днес се пот­вър­ж­да­ва от антропософията, е би­ло долавяно, и то из­вън­ред­но силно, още през пър­ви­те сто­ле­тия след ид­ва­не­то на Христос. Ние след­ва да сме наясно: ако дейс­т­ви­тел­но ис­ка­ме да вник­нем в ево­лю­ци­ята на човечеството, ре­ши­тел­но тряб­ва да изос­тавим край­но пог­реш­но­то мнение, че чо­ве­кът ви­на­ги е бил такъв, ка­къв­то е той днес. Защото не­за­ви­си­мо че от по­доб­но ста­но­ви­ще ние ни­ко­га не бих­ме мог­ли да из­ве­дем иде­ята за прераждането, от всичко, ко­ето ни е за­ве­ща­ла традицията, как­то и от дан­ни­те на Тайната наука, ние не тряб­ва да забравяме, че хо­ра­та от ми­на­ли­те ис­то­ри­чес­ки епо­хи дейс­т­ви­тел­но са при­те­жа­ва­ли това, ко­ето днес съ­щес­т­ву­ва са­мо в под­съз­нанието, а именно, оп­ре­де­ле­на сте­пен на ясновидство; пос­ле те са из­гу­би­ли та­зи сте­пен на яс­но­вид­с­т­во и на­й-­нис­ка­та точка, до ко­ято са слез­ли - раз­ви­вай­ки оне­зи мис­лов­ни сили, ко­ито заг­лу­ша­ват древ­но­то яс­новид­с­т­во - се на­ми­ра във времето, ко­га­то е ста­на­ла Мистерията на Голгота.

От ма­те­ри­ал­на глед­на точка, хо­ра­та лес­но вярват, че ед­на мик­рос­ко­пич­на част от да­де­на суб­с­тан­ция мо­же да ока­же въз­дейс­т­вие вър­ху го­ля­мо ко­ли­чес­т­во течност. Ако нап­ри­мер Вие при­ба­ви­те ед­на кап­ка от да­де на суб­с­тан­ция в оп­ре­де­ле­но ко­ли­чес­т­во течност, кап­ка­та се раз­т­ва­ря и мо­же да оц­ве­ти ця­ла­та течност. В об­лас­т­та на ма­те­ри­ал­ния свят то­ва е яс­но за всеки. Обаче не­въз­мож­но е да вник­нем в ду­хов­ния живот, ако не раз- берем, че един по­до­бен про­цес се из­вър­ш­ва не са­мо в материалния, но и в ду­хов­ния свят. Наша та Земя не е прос­то оно­ва ма­те­ри­ал­но тяло, ко­ето на­ши­те очи виждат; на­ша­та Земя има и ед­на ду­хов­на обвивка. Както са­ми­те ние при­те­жа­ва­ме етер­но тя­ло и ас­т­рал­но тяло, та­ка и на­ша­та Земя при­те­жа­ва своите по­-вис­ши тела. И как­то мик­рос­ко­пич­но­то ко­ли­чес­т­во от да­де­на суб­с­тан­ция се раз­т­ва­ря в течността, така и това, ко­ето се из­лъ­чи ду­хов­но при Събитието на Голгота, се раз­т­во­ри и про­ник­на в ду­хов­на­та ат­мосфе­ра на Земята, и от­то­га­ва не­из­мен­но се на­ми­ра там - в ду­хов­на­та ат­мос­фе­ра на Земята. Следователно, от он­зи мо­мент насам, в на­ша­та Земя бе­ше вло­же­но нещо, ко­ето тя по­-ра­но не притежаваше. И по­не­же ду­ши­те не са прег­ра­де­ни с ня­как­ви ма­те­ри­ал­ни субстанции, а са
ка­то капки, ко­ито жи­ве­ят в ду­хов­но­то мо­ре на Земния свят, от он­зи мо­мент на­сам хо­ра­та са прос­то по­то­пе­ни в ду­хов­на­та ат­мос­фе­ра на на­ша­та Земя, ко­ято от край до край е про­тъ­ка­на от Христовия Импулс. Преди Мистерията на Голгота то­ва не е би­ло така; и тък­мо та­зи е ог­ром­на­та раз­ли­ка меж­ду жи­во­та пре­ди и след ид­ва­не­то на Христос. Ако чо­век не мо­же да си представи, че не­що по­доб­но се случ­ва в ду­хов­ния живот, той все още не е дос­та­тъч­но нап­реднал, за да про­умее хрис­ти­ян­с­т­во­то на­ис­ти­на ка­то един мис­ти­чен факт, чи­ето гран­ди­оз­но зна­че­ние мо­же да бъ­де раз­б­ра­но са­мо в ду­хов­ния свят.

Ако пог­лед­нем на­зад към до из­вес­т­на сте­пен отег­чи­тел­ни­те спо­ро­ве от­нос­но същ­нос­т­та и лич­нос­т­та на Исус от Назарет, как­то и от­нос­но същ­нос­т­та и ин­ди­ви­ду­ал­нос­т­та на Христос, ние не­из­беж­но ще усе­тим - не­за­ви­си­мо да­ли ста­ва ду­ма за гнос­ти­чес­ки­те или мис­тич­ни въз­г­ле­ди на пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки сто­ле­тия -, как на­й-­доб­ри­те за­щит­ни­ци на мла­до­то хрис­ти­ян­с­т­во из­пит­ва­ха тре­пет­но стра­хо­по­чи­та­ние от то­зи „мисти­чен факт" на Христовото Събитие. И тък­мо у пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки учи­те­ли - въп­ре­ки че тех­ни­те думи, тех­ни­те об­ра­зи са чес­то твър­де от­в­ле­че­ни - ле- с­но мо­же да се за­бе­ле­жи го­ля­мо­то стра­хо­по­чи­та­ние пред всичко онова, ко­ето хрис­ти­ян­с­т­во­то е нап­ра­ви­ло за раз­ви­ти­ето на света. Тези хо­ра неп­ре­къс­на­то си казваха: Всъщност ог­ра­ни­че­ни­ят чо­веш­ки ум, ог­ра­ни­че­ни­те си­ли на чо­веш­ки­те усе­ща­ния и чув­с­т­ва са край­но не­достатъчни, за да из­ра­зят по ня­ка­къв на­чин не­из­ме­ри­ма­та дъл­бо­чи­на и ця­ло­то зна­че­ние на Голготската Мистерия.

И наистина, то­ва без­си­лие да бъ­дат из­ра­зе­ни на­й-­вис­ши­те истини, до ко­ито хо­ра­та тряб­ва да се докоснат, пре­ми­на­ва ка­то един въл­ше­бен по­лъх през пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки столетия, през пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки учения. Да, то­ва без­си­лие мо­же да пос­лу­жи и ка­то доб­ра по­ука за оне­зи на­ши съвременници, ко­ито се об­ръщат към съ­от­вет­ни­те текстове. Нека по от­но­ше­ние на на­й-­вис­ши­те ис­ти­ни да про­явя­ва­ме из­вес­т­на скромност; за­що­то ако днес хо­ра­та из­пит­ват сми­ре­ние и скром­ност пред това, в ко­ето ут­реш­на­та хрис­ти­ян­с­ка епо­ха ще вник­не още по-дълбоко, то­га­ва те ще си кажат: Да, не­съм­не­но един ден ние ще зна­ем мно­го по­вече, оба­че ни- кой, кой­то днес се ос­ме­ля­ва да го­во­ри вър­ху Мистерията на християн- ството, не би­ва да иг­нори­ра факта, че на­ши­те днеш­ни поз­на­ния за Ми- стерията на Голгота, ут­ре ще се ока­жат недостатъчни. И по­не­же ис­ка­ме да пре­ми­нем към ед­на по­-дъл­бо­ка ха­рак­те­рис­ти­ка на християнството, не­об­хо­ди­мо е още днес да изтъкнем, как чо­век тряб­ва да се от­на­ся към ду­хов­ния свят, ако е ре­шил да при­еме в се­бе си и да раз­п­рос­т­ра­ня­ва оне­зи истини, ко­ито ста­на­ха дос­тъп­ни за не­го от края на 19 и на­ча­ло­то на 20 век.

Макар и тук да не се го­во­ри твър­де мно­го за по­ня­ти­ето „милост", то­ва не е преч­ка ак­тив­но да прак­ти­ку­ваме милостта. И днес за все­ки окул­тист е пре­дел­но ясно: по­ня­ти­ето „милост" е не­раз­дел­но свър­за­но с ежеднев­но­то прак­ти­ку­ва­не на милостта. Как да раз­би­ра­ме те­зи думи?

Чисто и просто, днеш­ни­ят чо­век е в със­то­яние да пра­ви сво­ите из­с­лед­ва­ния вър­ху на­й-­дъл­бо­ки­те истини, свър­за­ни с християнството, на­пъл­но не­за­ви­си­мо от Евангелията; но от дру­га страна, вся­ка жаж­да за позна- ние, все­ки стре­меж за мак­си­мал­но бър­зо об­х­ва­ща­не на оп­ре­де­лен сбор от понятия, би­ха мог­ли да ни от­ве­дат ако не до пъл­но заблуждение, то - и то­ва е си­гур­но - до ед­но изо­па­ча­ва­не на истината. Следователно, ако ня­кой би си казал: „Понеже имам из­вес­т­на окул­т­на подготовка, аз мо­га да вник­на мно­го по­-дъл­боко в съдържанието, примерно, на Посланията на апос­тол Павел или Евангелието на Матей" и би по­вярвал, че мо­же да се спра­ви с то­ва в оп­ре­де­лен пе­ри­од от време, той не­съм­не­но ще се из- мами. Колкото и да про­уч­ва­ме ре­ли­ги­оз­ни­те документи, днес да­леч не мо­же да бъ­де об­х­ва­на­то онова, ко­ето ще бъ­де дос­тояние на бъ­де­щи­те поколения. За окул­т­ния из­с­ле­до­ва­тел има ед­но злат­но правило: Ти тряб­ва да имаш доста­тъч­но тър­пе­ние и да чакаш, до­ка­то ис­ти­ни­те дойдат при теб, а не да ти­чаш след тях.

Лесно мо­же да се слу­чи нап­ри­мер следното: Някой би се усе­тил го­тов да прис­тъ­пи към Посланията на апостол Павел и да вник­не в то­ва или онова, по­не­же то му се от­к­ри­ва чрез не­го­вия от­во­рен пог­лед в ду­ховния свят; но ако в съ­що­то вре­ме по­ис­ка да вник­не в друг па­саж - мо­же би съ­се­ден на пър­вия -, той ве­че не би ус­пял да пос­тиг­не нищо! За днеш­на­та епо­ха е край­но не­об­хо­ди­мо да бъ­де под­тис­ка­на „го­ре­ща­та жажда за познание". Хората би тряб­ва­ло по­-с­ко­ро да си кажат: Ето, ми­лос­т­та ми от­к­ри оп­ре­де­лен брой ис­ти­ни и се­га аз тър­пе­ли­во ще очаквам, до­ка­то в ду­ша­та ми се вле­ят и дру­ги истини.

Днес дейс­т­ви­тел­но е не­об­хо­ди­мо ед­но по­-с­ко­ро па­сив­но по­ве­де­ние спря­мо истините, за раз­ли­ка от по­ло­жени­ето пре­ди 20 години. Защо? Защото ед­ва се­га на­ши­те ду­хов­ни се­ти­ва са дос­та­тъч­но узрели, за да поз­во­лят на ис­ти­ни­те да про­ник­нат в на­ши­те души. Тук ста­ва ду­ма за ед­но прак­ти­чес­ко уче­ние от­нос­но из­с­ледва­не­то на ду­хов­ни­те светове, осо­бе­но що се от­на­ся до Христовото Събитие. Напълно пог­реш­но е, ко­га­то хо­ра­та вярват, че тряб­ва ак­тив­но да ов­ла­де­ят нещо, ко­ето всъщ­ност след­ва да про­ник­не в тях по един паси­вен начин. Нека да сме наясно: ние мо­жем да бъ­дем тези, ко­ито искаме, са­мо дотолкова, до­кол­ко­то сме удос­то­ени от ду­хов­ни­те Същества! И всичко, ко­ето вър­шим ка­то меди- тации, кон­цен­т­ра­ции и т.н., има за цел са­мо от­ва­ря­не­то на на­ши­те очи, а не ак­тив­но­то ов­ла­дя­ва­не на истините, ко­ито са­ми тряб­ва да дойдат при нас, а не ние да ти­ча­ме след тях.
В из­вес­тен сми­съл на­ша­та епо­ха е ве­че узряла, за да мо­гат онези, ко­ито се от­ли­ча­ват с па­сив­ност в ду­шевно­то си развитие, да пос­тиг­нат нас­т­ро­ение на все­от­дайност - а с дру­го нас­т­ро­ение не мо­же да се нав­ле­зе в ду­хов­ни­те све­то­ве -, и то ще им поз­во­ли да раз­бе­рат ос­нов­ния факт, кой­то днес пос­та­вих­ме в цен­тъ­ра на на­ше­то изложение: че след Мистерията на Голгота, пла­не­тар­но­то тя­ло на Земята пое в се­бе си, ка­то един вид капка, оп­ре­де­ле­на ду­хов­на субстанция. Днес чо­веш­ки­те ду­ши са ве­че дос­та­тъч­но узрели, за да про­умеят то­зи факт! В про­ти­вен слу­чай прос­то не би­ха се слу­чи­ли мно­го от нещата, на ко­ито сме сви­де­те­ли на­последък. Доста- тъчно е да припом­ня са­мо следното: Ако ве­ли­ка­та ду­ша на Рихард Ваг- нер*30 не би уз­ря­ла по един по­до­бен па­си­вен начин, ако не би пре­ду­се­ти­ла как след Мистерията на Голгота в ду­хов­на­та ат­мосфе­ра на Земното чо­ве­чес­т­во се вли­ва не­що съ­вър­ше­но ново, то­га­ва ние ня­ма­ше да има­ме не­го­вия „Парсифал". Можем да про­че­тем то­ва у Рихард Вагнер там, къ­де­то той го­во­ри вър­ху зна­че­ни­ето на Христовата кръв. А в на­ша­та епо­ха Вие ще от­к­ри­ете и мно­го дру­ги личности, ко­ито прос­то ула­вят това, ко­ето се но­си в ат­мос­фе­ра­та око­ло тях.

И сега: за­що Ан­т­ро­по­со­фи­ята е тук? Тя е тук за­що­то фак­ти­чес­ки днес мно­го чо­веш­ки души, мно­го по­ве­че от­кол­ко­то те са­ми­те предполагат, имат въз­мож­ност да по­лу­чат от ду­хов­ния свят та­ки­ва впечатления, как ви­то ве­че описахме, но за цел­та те се нуж­да­ят от из­вес­т­но улеснение, из­ра­зя­ва­що се в пра­вил­но раз­би­ра­не на ду­хов­ния свят. И всъщност, об­що взето, ни­кой не по­па­да в Ан­т­ро­по­со­фи­ята с не­уз­ря­ло сърце, ни­кой не тър­си антропософията, без да е тлас­нат от ис­к­рен коп­неж за ов­ла­дя­ва­не­то на оно­ва познание, за ко­ето стана ду­ма току-що. Естествено, има хора, ко­ито вли­зат в Антропософското Движение по­ра­ди лю­бо­питс­т­во или дру­ги по­доб­ни причини. Обаче онези, ко­ито са влез­ли в него, след­вай­ки ис­к­ре­ния зов на сво­ите сърца, из­пит­ват неп­ре­одо­ли­мия коп­неж да от­во­рят ду­ши­те си за всич­ко онова, ко­ето - за­поч­вай­ки още от наши дни - се под­гот­вя ка­то бъ­де­ща епо­ха от раз­ви­ти­ето на Земното човечество. Днешните хо­ра се нуж­да­ят от антропософията, за­що­то ду­ши­те от­но­во ще ста­нат други, раз­лич­ни от това, ко­ето са би­ли пре­ди из­вестно време. Както по времето, ко­га­то се ра­зиг­ра Мистерията на Голгота, ду­ши­те пре­тър­пя­ха ед­на ог­ром­на промяна, та­ка и в края на на­ше­то хилядолетие, а и през след­ва­що­то хилядолетие, ду­ши­те от­но­во ще пре­търпят друга, не по­-мал­ка промяна. Възникването на ан­т­ро­по­соф­с­ки ори­ен­ти­ра­на­та Ду- ховна на­ука е свър­за но с обстоятелството, че душите, ма­кар и да ня­мат яс­но­то съз­на­ние за това, все пак смът­но предусещат, че то­зи про­цес ве­че е започнал. И тък­мо та­зи е при­чи­на­та да се за­емем с ед­но чис­то ан­т­ро­по­соф­с­ко раз­г­лежда­не на Евангелията. Ако Вашата вът­реш­на чес­т­ност Ви подсказва, че Христовото Събитие - как­то го описах­ме вче­ра - съ­дър­жа в

Грубо казано, то­ва оз­на­ча­ва следното: От съ­щес­т­ву­ва­щи­те днес пре­во­ди на Евангелията, чо­ве­кът ве­че не мо­же да стиг­не до това, ко­ето те ис­кат да му кажат; за­що­то в из­вес­тен смисъл, та­ки­ва как­ви­то са те днес, всъщ­ност Евангелията са нап­ра­во неизползваеми. И така, как­во след­ва да се при­ба­ви към обяс­не­ни­ето на Христовото Събитие?

За онези, ко­ито при­емат ан­т­ро­по­соф­с­ка­та ин­терп­ре­та­ция на Христовото Събитие, и без дру­го е ясно, че Евангелията са би­ли на­пи­са­ни от хора, раз­по­ла­га­щи с от­во­рен ду­хо­вен пог­лед към Христовото Събитие; сле- дователно, те не са въз­на­ме­ря­ва­ли да на­пи­шат ня­как­ва офи­ци­ал­на „био- графия", а с по­мощ­та на древни­те съ­чи­не­ния за пос­ве­ще­ни­ето - те­зи не­ща са под­роб­но опи­са­ни в „Християнството ка­то мис­ти­чен факт" - са по­ка­за­ли как това, ко­ето по­-ра­но се е ра­зиг­ра­ва­ло в дъл­би­ни­те на Мисте- риите, се­га - чрез бо­жестве­ния ход на об­що­чо­веш­ка­та ево­лю­ция - би­ва пренесено, ве­че ка­то ис­то­ри­чес­ки факт, в Христовото Събитие. И така, това, ко­ето по­-ра­но е ста­ва­ло в ог­ра­ни­чен раз­мер с пос­ве­ща­ва­ния уче­ник в Мистериите, съ­що­то ста­ва и с оно­ва Същество, ко­ето на­ри­ча­ме Хрис- тос, и то без да е на­ли­це она­зи подготовка, ко­ято бе­ше не­об­хо­ди­ма за хората, без да е на­ли­це и външ­на­та не­дос­тъп­ност на Мистериите; се­га то се ра­зиг­ра­ва пред очи­те на всич­ки под фор­ма­та на ед­но ис­то­ри­чес­ко събитие. Да, това, ко­ето по­-ра­но бе­ше дос­тъп­но са­мо за кан­ди­да­та на Мистериите, се­га се ра­зиг­ра­ва пред очи­те на всички!

Това е нещо, ко­ето из­пъл­ва­ше пър­ви­те хрис­ти­ян­с­ки учи­те­ли с дъл­бо­ко страхопочитание. И ко­га­то пос­ле те се об­ръ­ща­ха към Евангелията, о, то­га­ва в ду­ши­те на ис­тин­с­ки­те хрис­ти­ян­с­ки учи­те­ли се по­раж­да­ше сил­но­то усещане, че те всъщ­ност са не­дос­той­ни да раз­га­да­ят дъл­бо­кия сми­съл на Евангелията.

Сега Вие бих­те мог­ли да възразите: Това мо­же и да е вярно, но мо­же и да не е вярно! - Разбира се, ако някой ис­ка да раз­съж­да­ва абстрактно, той би имал право. Но ко­га­то об­х­ва­ща­ме с пог­лед ця­ла­та сце­на и се питаме: Мога ли аз да раз­бе­ра еван­гел­с­кия текст по-добре, ако взе­ма пред­вид за­пи­са­но­то в Хрониката Акаша?, то­га­ва все­ки ще се убеди, че та­зи сце­на мо­же да бъ­де раз­б­ра­на са­мо по то­зи начин. И то­га­ва той ще тряб­ва да признае, че пос­лед­ни­ят пре­пис­вач или пре­во­дач на то­зи текст ве­че не е раз­би­рал нещата, по­не­же те са трудни, по­ра­ди ко­ето е за­пи­сал ед­на неточност. И кой­то знае, кол­ко мно­го не­ща в све­та са би­ли за­пис­ва­ни неточно, изоб­що ня­ма да се учуди, че тук сме из­п­ра­ве­ни имен­но пред ед­на неточност. Следователно, на­ми­рай­ки се в на­ча­ло­то на ед­на но­ва епоха, ня­ма­ме ли пра­во­то да въз­с­та­но­вим Евангелията спо­ред първо- образите, ко­ито от­к­ри­ва­ме в Хрониката Акаша?

А как са из­г­леж­да­ли нещата, свър­за­ни с то­зи въпрос, се виж­да яс­но - и то­ва мо­же да се до­ка­же ис­то­ри­чески -, ко­га­то се обър­нем към Еванге- лието на Матей. Достатъчно е да споменем, че най-доброто, ко­ето е ка­за­но от­нос­но въз­ник­ва­не­то на Матеевото Евангелие, се на­ми­ра в тре­тия том на „Тайното учение" от Е.П. Блаватска; не­об­хо­ди­мо е са­мо пра­вил­но да си слу­жим с него.

Има един отец на Църквата, Йеронимус*33, кой­то е пи­сал през вто­ра­та по­ло­ви­на на 4 век. От това, ко­ето той пише, на­уча­ва­ме нещо, ко­ето мо­же да бъ­де пот­вър­де­но и от ду­хов­но­-на­уч­но­то изследване: че пър­во­начал­но Евангелието на Матей е би­ло на­пи­са­но на ев­рейс­ки език и че всъщ­ност то­зи отец на Църквата е по­лу­чил та­къв ек­зем­п­ляр от Еванге- лието на Матей - днес ве­ро­ят­но бих­ме ка­за­ли та­ко­ва „издание" - къ­де то тек­с­тът е бил за­пи­сан с все още дос­тъп­ни­те ев­рейс­ки букви, но не и на го­во­ри­мия по то­ва вре­ме ев­рейски език. Следователно, Евангелието на Матей, ко­ето Йеронимус получава, би­ло на­пи­са­но така, ся­каш вижда­ме пред се­бе си, примерно, ед­но сти­хот­во­ре­ние от Шилер, на­пи­са­но с гръц­ки букви; т.е. Евангелието на Матей, ко­ето Йеронимус дър­жи в ръ­це­те си, е би­ло на­пи­са­но с бук­ви­те на един друг език. И се­га то­зи отец на Църквата е на­то­ва­рен от своя вла­ди­ка със за­да­ча­та да пре­ве­де це­лия текст на Матеевото Евангелие. При то­зи пре­вод оба­че той пос­тъп­ва по един мно­го стра­нен начин. Първоначално той сметнал, че би би­ло твър­де опас­но да пре­ве­де Евангелието на Матей в бук­ва­лен смисъл, по­не­же в не­го яв­но се на­ми­ра­ли подробности, ко­ито то­га­ваш­ни­те при­те­жа­те­ли на Свещеното пи­са­ние са ис­ка­ли да скри­ят от не­пос­ве­тените. После Йе- ронимус сметнал, че ако би пре­вел Евангелието на Матей в бук­ва­лен

Но сега, това, ко­ето ни ин­те­ре­су­ва най-вече, и ко­ето тряб­ва да изтъкнем, е следното: Защо тези, ко­ито в са­мо­то на­ча­ло на хрис­ти­ян­с­ка­та епо­ха са се при­дър­жа­ли глав­но към Евангелието на Матей, са го пре­да­вали са­мо на та­ки­ва хора, ко­ито са би­ли пос­ве­те­ни в не­го­ви­те тайни?

Ние мо­жем да си да­дем от­го­вор на то­зи въп­рос са­мо ако стиг­нем до ед­но ан­т­ро­по­соф­с­ко обяснение, от­нася­що се до ха­рак­те­ра на пос­ве­ще­ни­ето изобщо. По един или друг по­вод та­зи те­ма чес­то е би­ла об­съж­да­на пред Вас; ста­ва­ло е дума, например, че пос­ве­ще­ни­ето - т.е. състоянието, чрез ко­ето чо­век сти­га до яс­но­видски спо­соб­нос­ти - ни до­веж­да до ня­кои ос­нов­ни ис­ти­ни за света. За обик­но­ве­но­то съзнание, те­зи ис­ти­ни са от та­ко­ва естество, че пър­во­на­чал­но из­г­леж­дат на­пъл­но абсурдни. Но има и не­що друго. Ако на­й-­висши­те истини, т.е. тези, ко­ито са дос­тъп­ни на посветения, ста­нат дос­то­яние на не­под­гот­ве­ния чо­век - ко­га то нап­ри­мер той се до­се­ти за тях, ко­ето в оп­ре­де­ле­ни слу­чаи е на­пъл­но възмо- жно, или пък ако му бъ­дат съ­об­ще­ни в от­къс­ле­чен вид - то­га­ва те се пре- в­ръ­щат в не­що из­к­лю­чи­тел­но опас­но за не­под­гот­ве­ния човек, до­ри и да ста­ва ду­ма за съв­сем еле­мен­тар­ни истини. Даже ако би мо­гъл да чуе на­й-­чис­ти­те и въз­ви­ше­ни опи­са­ния на света, те би­ха се ока­за­ли раз­ру­ши­тел­ни за не­го и не­го­во­то обкръжение. Който днес при­те­жава на­й-­вис­ши­те истини, той мно­го доб­ре знае, че би би­ло неп­ра­вил­но да повика, при- мерно, ня­ко­го при се­бе си и да му ги съобщи. Най-висшите ис­ти­ни са от та­ко­ва естество, че е невъзможно, та­ка да се каже, ед­на ус­та да ги из­го­во­ри и ед­но ухо да ги чуе. Пътят за съ­об­ща­ва­не на на­й-­вис­ши­те ис­ти­ни е друг: чо­векът, кой­то е ре­шил да бъ­де ученик, тряб­ва да бъ­де под­гот­вен бав­но и вни­ма­тел­но и та­зи под­го­тов­ка следва да про­те­че по та­къв начин, че в зак­лю­чи­тел­ния етап споделянето, опо­вес­тя­ва­не­то на тай­ни­те да ста­не не от ус­та на ухо, а в оп­ре­де­лен момент, бла­го­да­ре­ние на сво­ята под- готовка, уче­ни­кът да стиг­не до там, че пред не­го да се по­яви са­ма­та
тайна. Или с дру­ги думи: не е нуж­но та­зи тай­на да бъ­де про­из­не­се­на от ед­на ус­та и да бъ­де чу­та от ед­но ухо; тя прос­то тряб­ва да се ро­ди в ду­ша­та бла­го­да­ре­ние на това, ко­ето е ста­нало меж­ду учи­те­ля и ученика. Няма ни­как­во средство, с ко­ето тай­ни­те мо­гат да бъ­дат из­т­ръг­на­ти от пос­ветения; за­що­то наистина, ни­кой не мо­же да бъ­де при­ну­ден - чрез ни­как­ви фи­зи­чес­ки сред­с­т­ва - да из­да­де не­що от съ­дър­жа­ни­ето на вис­ши­те тайни. Да, та­ка­ва е при­ро­да­та на вис­ши­те тайни. И лес­но би се слу­чило, например, следното: ако един не­под­гот­вен чо­век на­учи от ус­та­та на друг това, ко­ето след­ва да бъ­де ро­де­но в соб­с­т­ве­на­та му душа, то ще се ока­же фа­тал­но съ­що и за другия; за­що­то в то­зи слу­чай „го­во­ри­те лят" би ос­та­нал до края на се­гаш­на­та си ин­кар­на­ция в пъл­на­та власт на „слушателя". Обаче то­ва е нещо, ко­ето ни­ко­га не мо­же да се случи, ако учи­те­лят са­мо под­гот­вя ученика, уче­ни­кът се стре­ми към това, ис­тини­те да се ро­дят в соб­с­т­ве­на­та му душа.

Когато зна­ем те­зи подробности, ние раз­би­ра­ме причината, по­ра­ди ко­ято пър­во­на­чал­но­то Евангелие на Матей не мо­жа да бъ­де не­пос­ред­с­т­ве­но пре­да­де­но на хо­ра­та от она­зи епоха: те прос­то не бя­ха под­гот­ве­ни за не- го. Защото ако са­ми­ят Йеронимус, цър­ков­ни­ят отец, не бе­ше подготвен, как­во мо­же­ше да се очак­ва от останалите? Онези, ко­ито на­й-нап­ред се до­кос­на­ха до Евангелието на Матей, ебионитите, не бър­за­ха да раз­п­рос­т­ра­ня­ват ори­ги­нал­ни­те текстове, по­не­же те би­ха би­ли та­ка изо­па­че­ни от не­под­гот­ве­ни­те им съвременници, че не­из­беж­но щя­ха да до­ве­дат до това, ко­ето каз­ва и са­ми­ят цър­ко­вен отец Йеронимус: те щя­ха да пос­лу­жат не за назидание, а за да раз­ру­шат всич­ко око­ло се­бе си. Йеронимус е раз­би­рал то­ва и все пак се е за­ло­вил с пре­во­да на Матеевото Евангелие. Или с дру­ги думи: еван­гел­с­ки­ят текст е бил предос­та­вен на хората; Евангелието на Матей е за­поч­на­ло да уп­раж­ня­ва сво­ите въз­дейс­т­вия в света! И ако сега се ог­ле­да­ме око­ло нас за те­зи въздействия, ние би тряб­ва­ло да ги обяс­ним с по­мощ­та на окул­т­ни­те ис­тини. Кой от тези, ко­ито сто­ят здра­во в об­лас­т­та на окултизма, би мо­гъл да допусне, че всич­ки го­не­ния и т.н. в хрис­ти­ян­с­кия свят, би­ха мог­ли да бъ­дат свър­за­ни с прин­ци­па на са­мия Христос Исус? Има ли някой от сто­ящи­те здра­во в об­лас­т­та на окултизма, кой­то не би си казал: Да, в ми­ро­ва­та ево­лю­ция се вля нещо, ко­ето не мо­же да бъ­де раз­б­ра­но в сми­съ­ла на хрис­ти­ян­с­ко­то развитие? Накратко: тук ние сме из­п­раве­ни пред ед­но ог­ром­но недора- зумение.

Когато вче­ра об­съж­дах­ме ве­ли­чи­ето и зна­че­ни­ето на Аполоний от Тиана, ние до­ри го на­ре­кох­ме „Адепт". И обратно, ако раз­лис­тим ав­тен­тич­на­та ран­нох­рис­ти­ян­с­ка литература, ние нав­ся­къ­де ще се на­тък­нем на об­ви­не­ни­ето сре­щу Аполоний от Тиана, че всичко, ко­ето е извършил, е ста­на­ло под вли­яни­ето на Дявола. Тук ние виж­да­ме не са­мо ед­но
неразбиране, но и ед­но изо­па­ча­ва­не на Аполоний от Тиана - как­то на не­го ва­та личност, та­ка и на не­го­ви­те дела. Но то­ва е са­мо един от мно­го­то по­доб­ни примери.

И така, за нас е ясно, че Евангелията са пре­да­де­ни на по­ко­ле­ни­ята по та­къв начин, кой­то за­дъл­жи­тел­но е тряб­ва­ло да пре­диз­ви­ка не­до­ра­зу­ме­ния и че днес за­да­ча­та на всич­ки нас, ко­ито сме свър­за­ни с окултизма, е да се вър­нем на­зад към ис­тин­с­кия сми­съл на християнството, по от­но­ше­ние на кой­то през пър­ви­те сто­летия на на­ша­та ера са до­пус­на­ти мно­го грешки; ние раз­би­ра­ме също, че хрис­ти­ян­с­т­во­то ще из­жи­вее сво­ята след­ва­ща епо­ха по съв­сем раз­ли­чен начин, от­кол­ко­то досега. От дру­га страна, не­ща­та ко­ито об­съж­да­ме тук, мо­гат да бъ­дат дис­ку­ти­ра­ни са­мо от хора, ко­ито са се при­съ­еди­ни­ли към на­ше­то ду­хов­но­-на­уч­но те­че­ние от пос­лед­ни­те години, или имат доб­ра­та во­ля ак­тив­но да тър­сят ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни в своите сърца. Понеже об­що взе­то меж­ду Мисте- рията на Голгота и днеш­но­то вре­ме ду­ши­те са ми­на­ли през ед­на ин­кар­на­ция - по­не през ед­на -, свър­за­на с ед­на или дру­га сте­пен на познание, днес ве­че мо­же да се го­во­ри вър­ху Евангелията без ня­ка­к­во опасение, че то­ва мо­же да пре­диз­ви­ка бе­да или нещастие.

И така, ние се на­тък­ва­ме на стран­ния факт, че Евангелията та­ка или ина­че тряб­ва­ше да бъ­дат пре­да­де­ни на поколенията, оба­че са­мо­то хрис­ти­ян­с­т­во мо­же­ше да бъ­де раз­б­ра­но са­мо в не­го­ва­та бледа, не­съ­вър­ше­на фор- ма; до­ка­то в съ­що­то вре­ме Евангелията изис­к­ва­ха та­ки­ва из­с­ле­до­ва­тел­с­ки методи, ко­ито труд­но се ори­ен­ти­ра­ха в това, кое е ис­то­ри­чес­ко и кое не, в ре­зул­тат на ко­ето ста­на въз­мож­но от­ри­ча­не­то на аб­со­лютно всич- ко. Обаче ра­но или къс­но това, ко­ето пред­с­тав­ля­ва пър­во­на­чал­на­та фор- ма, тряб­ва да се влее в сър­ца­та и душите; и то ще по­ро­ди ед­на но­ва сила, за да мо­же онова, ко­ето ще зас­та­не пред хората, да бъ­де дейс­т­ви­тел­но при­ето от онези, ко­ито са усе­ти­ли ця­ло­то дос­тойн­с­т­во на съ­би­ти­ята от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота.

Да, ед­на окул­т­на ин­терп­ре­та­ция на Христовото Събитие е край­но не­об­хо­ди­ма под­го­тов­ка за душите, ко­ито в близ­ко бъ­де­ще ще тряб­ва да из­жи­ве­ят не­що съ­вър­ше­но ново, за­що­то ра­но или късно, у хо­ра­та ще се ут­вър­дят но­ви ду­шев­ни способности. И ста­ра­та фор­ма на Евангелията ще пос­тиг­не сво­ята ис­тин­с­ка стойност ед­ва бла­го­да­ре­ние на това, че хо­ра­та ще се на­учат да ги че­тат с по­мощ­та на това, ко­ето ги приб­лижа­ва до ис­тин­с­ко­то им значение: с по­мощ­та на Хрониката Акаша. Огромното и ця­лос­т­но зна­че­ние на Събитието от Голгота мо­же да бъ­де раз­б­ра­но са­мо чрез окул­т­но­то изследване. Същото се от­на­ся и до последиците, ко­ито то­ва Събитие има за чо­веш­ки­те ду­ши - те­зи пос­ле­ди­ци мо­гат да бъ­дат раз­б­ра­ни са­мо чрез окул­т­но­то изследване. Ето как­во имен­но ни пред­с­тои през след­ва­щи­те дни, до­кол­ко­то то изоб­що може да бъ­де об­х­ва­на­то