Лекции изнесени за работещите на строежа на Гьотеанума в Дорнах

Нещата са така, че днес зоопсихологията е развита всъщност много малко. Наблюдават се животните и се откриват, - както вече съм ви казвал, - много всякакви интересни факти. Но да се надникне в душата на животното в днешно време много рядко се удава. Ако човек иска да стигне до това, той трябва да усили своите сетива, за да наблюдава живота.

Да вземем животно, което има обвивка с шипове, а вътре в неговата мека маса има ето такова звездообразно образувание. Какво е това? При щателно изследване се открива, че тези лъчи вътре не ги създава Земята; тях ги създава космическото обкръжение на Земята, звездите. Тази мека маса е обусловена от въздействията на небето, докато твърдата маса или масата с шиповете е обусловена от въздействията идващи от Земята. Как се осъществява нещо подобно? Господа, ако искате да знаете, как това се осъществява, представете си следното; ето тук парченце, - рисувам с голямо увеличение, - от такова животно, състоящо се от слизеста материя.

Това, което се образува тук вътре (звездообразното образувание) е начало на нервна маса, а това, което се образува тук отвън е начало на костна маса. При низшите животни виждаме: нервите се образуват под влияние на външното космическо обкръжение, на извънземното обкръжение. Всичко, което се отнася до костите, до черупката, - низшите животни имат само външна костна система – всичко това се образува под въздействието на Земята.

Колкото по-съвършени животни разглеждаме, толкова в по-голяма степен спира образуването на обвивки, на черупки, но (на преден план) изпъква образуването на скелет, най-съвършен вид от който притежава човекът. Хайде да погледнем човешкия скелет. Ако разглеждате човешкия скелет, ще откриете, че главата бихме могли да сравним с низшите животни, тъй като тя представлява своего рода черупка. Вътрешно тя е мека. Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от костната система на човека. Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани. Тук отвън е разположена меката (тъканна) маса. В дадения случай костният скелет човек поглъща в себе си, (тоест, строи го вътре в себе си – бел. на прев.). Фактът, че организацията на скелета не остава външна, - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни така и при човека. Ако разгледате низши животни, то в тях всичко представлява бяла маса. Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят. Кръвта при тези низши животни е бяла и не е топла. Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизват от кръвната маса, оставайки в останалото светли и прозрачни. Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.

Можем да поставим следният въпрос: защо човек има вътрешно формирани кости, такива като в ръцете и краката му? Защото при него нервните маси са проникнати от кръвни маси. Така че може да се каже: на висшите животни и човека е необходимо да имат вътре кръв за това, за да са в състояние да вмъкнат, да погълнат в себе си външната обвивка. Разбирате ли това?

В тази връзка може да се каже и следното: низшето животно не знае нищо за себе си. Но човекът и висшите животни знаят за себе си. Вследствие от какво те знаят за себе си? Вследствие от това, че те имат в себе си скелет, костен скелет; ето затова те знаят за себе си.
Рис.3


И така, ако се зададе въпрос: откъде е в човека самосъзнанието, откъде той узнава за себе си? – трябва да се насочим не към мускулите, не към меките тъкани, а към твърдия костен скелет. Благодарение на твърдия костен скелет човек знае за себе си. Работата е там, че да се разглежда този костен скелет на човека е във висша степен интересно.

Да допуснем, че тук имаме човек, - доста грубо обозначавам тук неговата костна система, (виж рис. 3). Извънредно интересно е следното: когато разглеждате скелета, трябва да си представите, че този скелет е бил вътре в човека; но този скелет на човека сам по себе си е облечен от всички страни с кожа. Ако трябва да обознача тази кожа тук, трябва да я нарисувам по следния начин. Когато човек живее, костната му система се намира като в чохъл, който много добре и става – това е кожата, така наречената надкостница. И така, представете си, че това е става; тук се намира главата на бедрената кост, която се обгръща от ставната вдлъбнатина.

Ако вземете в ръка парче тебешир, вие не го чувствате, това е нещо външно за вас. (нямат се предвид тактилните усещания – бел. на прев.) Така и костите се намират вън от вас, вие сте отделени от тях от някакво покривало. Всичко носите в себе си – както скелетът си – нещо такова, което не сте вие самия, което представлява от самосебе си само земята, формирана във вид на кости: калциев фосфат, соли, калциев карбонат; всичко това вие носите в себе си обличайки го в някакъв чохъл, в надкостницата.

Виждате ли, господа, тук не е мястото за нещо лишено от дух, бездуховно; защото ако във вас попадне тресчица – също имаща земен характер – тя ще предизвика възпаление, загнояване. Обаче костите не предизвикват загнояване. Защо? Защото мястото, в което вие сте мъртви, безжизнени, в което намиращите се вътре в надкостницата кости действат като нещо мъртво и безжизнено, - това място изцяло и напълно е проникнато от духа. Виждате ли, по удивителен, инстинктивен начин обикновените хора, които често знаят повече от образованите хора, са си представяли смъртта под формата на скелет, тези хора са знаели, че в скелета има дух. Ето защо те са си представяли, че когато духът се изменя, излиза навън, той трябва да се явява във формата на скелет. Това е напълно правилна образна представа. Защото докато човек живее, посредством своите кости той създава място за духа.

Това е, което ми се иска в близко време да обсъдим по-нататък. Но оттук вие виждате също, че човек полага много усилия, за да съсредоточи духа в своите кости. Слонът предоставя място за духа още и в своята дебела кожа. Благодарение на това, че в своята дебела кожа слонът предоставя допълнително място за духа, този дух, който слонът чувства, може да възприема заплахата за разрушение от страна на външния свят. Човек не знае за своята смърт, защото кожата му е твърде тънка. Ако във физически смисъл беше дебелокож, то и той също би почнал да се оттегля, да се промъква в пещери и да умира в пещерата. И тогава щяха да почнат да говорят: къде пропадат тези хора? Те отиват на небето когато умират! Да, господа, за особено почитаните хора в някои народни общини са казвали същото, както и за слоновете. Така например, за Мойсей, за когото са казвали, че не са намерили трупът му ( 5. «И така, Господният слуга Мойсей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господ. 6. И Господ го погреба в долината на Моавската земя срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае къде е гробът му. Второзаконие, 34 5-6 – бел. на прев.) Той изчезнал, докато, както си представяли, че с него действително станало нещо подобно (има се предвид: представяли си, че той е бил взет на небето – бел. на прев.) Той станал толкова мъдър, смятали тези хора, - както току що ви казах. Ако човек във физически смисъл би имал дебела кожа и главен мозък, той би бил изключително разумен, даже не може да се опише колко разумен би бил той! Хората знаели за такива връзки, за такива закономерности. Представете си, колко удивително е това, което са знаели тези хора! За Мойсей хората говорят, че той бил толкова умен, както ако би имал дебела кожа; ето защо той си заминал и трупът му така и не намерили. Това е много интересна връзка. Или не ви се струва така? А древните сказания са силно свързани с най-чисто, най-прекрасно почитане на животните. За това ми се иска да поговорим следващия път, ако, разбира се, остане време след предложената ни дискусия (има се предвид разговора с г. Мюлер и др.)

И така, до сряда, господа.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ.

Дорнах, 19 януари 1924 година.
Искам, господа, да направя обобщение в допълнение към изнесените по-рано лекции. Следващия път ще ви помоля отново да зададете въпроси по една или друга естественонаучна тема.

Казах ви, че човекът следва да се разглежда като състоящ се от неговото физическо тяло, което виждаме с очите, но също и от по-високо организирани членове, от невидими тела. Разказвал съм ви, че първото невидимо тяло е етерното тяло. Това е фино тяло, което не може да се възприеме с обикновените сетивни органи; това тяло, всъщност, е причина за това, че човек живее; то е причината за живота в растителния и животински свят. Следващото, още по-висше тяло – това е така нареченото астрално тяло. Това астрално тяло обуславя наличието у нас на усещания, обуславя това, че ние можем да чувстваме. Наличието на астрално тяло е общ признак при човека и животните, тъй като животните също имат астрално тяло. Но, освен това, човека има още нещо, такова, каквото животните нямат; това е самосъзнанието. За това ни служи «азът». И така, човек се състои от физическо тяло, което е видимо, и от три тела от по-висше ниво: етерно тяло, астрално тяло и «аз».

Ако на основата на свръхсетивни възприятия се твърди, че човек има тези три свръхсетивни съставни части, свръхсетивни членове, то основателността за такова твърдение може най-добре да се види, - тя може да се види и с други примери, - но най-добре тя става очевидна при разглеждане на въздействията на отровите върху човешкото тяло.

При обсъждане на въпроса за насекомите видяхме, че при известни условия въздействието на такава отрова върху човека може да бъде във висша степен благоприятно. Видяхме, че отровата на насекомите отстранява някои заболявания. Ето защо лекарствените средства също в по-голямата си част се правят от това, което в обикновения живот е отрова. Трябва само да се вземат в съответната дозировка, което значи, да се вземат така, че да могат правилно да въздействат върху човешкия организъм.

Въздействието на отровите върху човешкия организъм носи специфичен характер. Във връзка с въздействието на отровите трябва да разгледате поне следното. Виждате ли, арсенът, който понякога използват като миша отрова, е много силна отрова. Ако човек приема арсен, или даже ако животно приема арсен, или скоро настъпва смърт, или – в случай, ако се удаде с помощта на подходяща противоотрова да се предотврати смъртта на човека, тоест, така да се каже, да се изкара арсенът навън – може да започне хронично заболяване, предизвикано от арсена, което може да протича забавено. Може да стане и така, че при човек професионално свързан с арсен, може да възникне кумулативно отравяне с малки дози арсен, което води до професионално заболяване. Ако човек приема арсен не толкова много, че веднага да умре, ако той приема арсен макар и малко, но достатъчно за да нанесе вреда, той става бледен, на вид е бял като тебешир, става изтощен и вследствие на разрушаване на тялото постепенно загива. Той губи свежия цвят на лицето, губи необходимата загладеност. И така, макар въздействието на арсена в дадения случай да е забавено, тялото постепенно загива.

Но от друга страна ние наблюдаваме и нещо противоположно. В Австрия, например, има една алпийска долина, където в скалните породи намират арсен. Там хората започнали да приемат съвсем малки, нищожни дози арсен. Те можели да ги понасят. Те започвали с нищожни дози, но след това още и още, приемали все повече и повече и, в края на краищата, станало нещо необичайно; те можели да понасят страшно много арсен.

Но защо те са правели това? Виждате ли, господа, повечето хора правели това заради желанието да се харесат. Те добивали от това прекрасен цвят на лицата, и ако по-рано били мършави, после напълнявали. И така, те приемали арсен за да се харесат, заради тщеславие, привиквали към приема на арсен и изглеждали добре от това.

Тук имаме работа с необикновено противоречие. Такива противоречия съвсем не са измислени, те съществуват не само в човешкото мислене; в обикновения живот всичко противоборства едно с друго, противоречията тук и сега съществуват в природата. Тук имаме работа със следното противоречие: в един случай арсенът действа така, че човек става изтощен, бледен, даже сив, - не косата става сива, а кожата. В един случай човек загива, а в друг случай човек приема арсен за да изглежда по-добре! Тук налице е пълно противоречие.

Какво стои тук в основата? Навсякъде ще намерите такива проблеми, за които в съвременната наука могат да кажат само едно: това е невъзможно да се обясни, трябва да се приеме като факт. Това е невъзможно да се обясни без знания за свръхсетивните тела на човека! Виждате ли, работата е в това, че човек, точно както постоянно трябва да има в себе си мравчена киселина – за което ви говорих (виж том 351 – бел. на прев.) - трябва постоянно да има в себе си и арсен. Него той изработва сам. В много отношения разглежданата тема предизвиква у човека удивление: неотдавна ви казах: ако се твърди, че човек в живота може съвсем да мине без алкохол, това е невярно. Човек може да живее и да не пие алкохол; това е истина. Но той не може да живее без алкохол въобще. Даже ако той не пие алкохол, въпреки това в необходимите количества този алкохол изработва неговото собствено тяло. Всички вещества, които човек има, се произвеждат в него самия. Това, което човек възприема отвън служи само за поддръжка, за «разпалка». В действителност всички необходими му вещества човек произвежда привличайки ги от Космоса. В Космоса, в мировото пространство има всички вещества в много фино състояние. В мировото пространство има всичко; в мировото пространство има, например, желязо. Човек не само го вдишва, но го получава в своето тяло през очите и ушите. А желязото, употребявано с храната служи само за поддръжка. Него човек в по-голямата му част отново го отделя. Ако човек не би бил определен между раждането и смъртта да живее на Земята, да изпълнява земните задължения, той въобще не би се нуждаел от хранене, тъй като би могъл всичко необходимо да извлича от мировото пространство. Но когато работим с ръцете, или когато ни се наложи да ходим, ние се нуждаем от поддръжка, която роля изпълнява храненето; тук, това което тялото произвежда е недостатъчно.

И така, човек постоянно изработва арсен, животното също, а растението – не. Защо? Защото растенията имат само етерно тяло! Арсенът се произвежда посредством астралното тяло. Затова човекът и животното изработват арсен. А за какво служи арсенът? Виждате ли, господа, ако човек не би могъл да произвежда в себе си арсен, той не би могъл нищо да чувства. Тогава той малко помалко би почнал да води чисто растително битие. Той би започнал първо да мечтае, а после би изпаднал в сънно състояние, би започнал да броди като сомнамбул. Арсенът дава на човека възможност да бодърства и да чувства. Ако аз натискам нещо с ръка, то работата не се ограничава със свиване на кожата отпред, но у мен възниква усещане. И това усещане възниква поради това, че моето астрално тяло постоянно изработва арсен.

Следователно, този, който приема арсен, усилва с това дейността на своето астрално тяло. Какво следва оттук? Следствие от това е, че астралното тяло се внедрява в организма. То става доста здраво и силно. Атакува всички органи и ги изтощава. Такива са последствията от острото арсеново отравяне. Ако някой бързо приеме голяма доза арсен, неговото астрално тяло започва да развива страшна активност, то се бушува, кръжи и се завихря и в края на краищата разрушава дейността на цялата организация (човека). То прогонва живота от органите, доколкото в човека трябва да върви непрекъсната борба между астралното тяло и етерното тяло. Етерното тяло носи живот, астралното тяло носи усещане. Но усещане не възниква ако животът не бъде избутан. Следователно, при човека работата стои така: ще ви нарисувам това схематично: ето астралното тяло, ето – етерното тяло. Те постоянно се борят едно с друго. Ако побеждава етерното тяло, ставаме малко сънливи; ако побеждава астралното тяло – ставаме доста бодри. В ежедневния живот, обаче, става постоянно редуване, но то протича толкова бързо и често, че човек не го забелязва и смята, че той бодърства непрекъснато. Обаче в действителност постоянно се редуват ту бодърстване, ту сън, ту бодърстване, ту сън и така нататък. И за това, астралното тяло да може да действа отгоре надолу, му е необходимо това неголямо количество арсен, което човек произвежда сам.